№ 151
гр. С., 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20252200500174 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №281/10.04.2025г. по гр.д.
№1146/2023г. на С.ски районен съд, с което:
- отхвърлена е като неоснователна и недоказана претенцията с правно основание
чл.349, ал.2 от ГПК, предявена от Д. С. И., П. И. К. и К. И. Т. за възлагане в техен общ
дял на поземлен имот с идентификатор 67338.530.166, находящ се в гр. С., ул. „М.“
№5, с площ от 535 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), ведно със сграда с
идентификатор 67338.530.166.1, находяща се в гр. С., ул. „М.“ № 5, със застроена
площ от 22 кв. м., с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна и сграда с
идентификатор 67338.530.166.2, находяща се в гр. С., ул. „М.“ № 5, със застроена
площ от 69 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна;
- отхвърлена е като неоснователна и недоказана претенцията с правно основание
чл.349, ал.2 от ГПК, предявена от Т. К. И. за възлагане в негов дял на поземлен имот с
идентификатор 67338.530.166, находящ се в гр. С., ул. „М.“ №5, с площ от 535 кв.м., с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване (до 10 м), ведно със сграда с идентификатор 67338.530.166.1,
1
находяща се в гр. С., ул. „М.“ № 5, със застроена площ от 22 кв. м., с предназначение:
Жилищна сграда - еднофамилна и сграда с идентификатор 67338.530.166.2, находяща
се в гр. С., ул. „М.“ № 5, със застроена площ от 69 кв. м., брой етажи 1, с
предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна;
- на основание чл.353 от ГПК са разпределени в дял и изключителна
собственост на Т. К. И., както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
67338.530.166, находящ се в гр. С., ул. „М.“ №5, с площ от 535 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10 м), с посочени съседи, ведно с построените в имота: СГРАДА с
идентификатор 67338.530.166.1, находяща се в гр. С., ул. „М.“ № 5, със застроена
площ от 22 кв. м., с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна и СГРАДА с
идентификатор 67338.530.166.2, находяща се в гр. С., ул. „М.“ № 5, със застроена
площ от 69 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна.
Пазарната цена на дела е 184700лв.
- на основание чл.353 от ГПК са разпределени в общ дял при равни квоти от
правото на собственост на Д. С. И., П. И. К. и К. И. Т. следните имоти: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 67338.407.44, находящ се в гр. С., местност „М.г.“ по КККР, с
адрес на поземления имот: гр. С., местност М.г., с площ от 600 кв. м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10 м), номер по предходен план 2876526, предишен идентификатор:
няма, при посочени съседи, ведно с построените в поземления имот сгради - СГРАДА
с идентификатор 67338.407.44.1, със застроена площ от 29 кв.м.; предназначение: Друг
вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, и
СГРАДА с идентификатор 67338.407.44.2, със застроена площ от 8 кв. м., брой етажи
1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение:
Селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 29194.28.164 по КККР, с адрес: с. Ж.в.,
местност Д.Д., с площ от 12219 кв. м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4 (четвърта),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 028164, при посочени
съседи; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 29194.32.55 по КККР, с адрес: с. Ж.в.,
местност Д.М., с площ от 1939 кв. м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 032055, при посочени съседи;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 29194.40.4 по КККР, с адрес: с. Ж.в.,
местност Е.Ч., с площ от 8929 кв. м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 040004, при посочени съседи;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 29194.46.36 по КККР, с адрес: с. Ж.в.,
2
местност С.Г., с площ от 5639 кв. м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 046036, при посочени съседи;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 29194.64.45 по КККР, с адрес: с. Ж.в.,
местност М., с площ от 8398 кв. м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 064045, при посочени съседи;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 29194.70.2 по КККР, с адрес по скица на
СГКК С.: с. Ж.в., местност А., с площ от 5639 кв. м., трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 070002, при посочени
съседи; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04337.14.23 по КККР, с адрес: с. Б.,
местност Ч.Б., с площ от 760 кв. м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 014023, с посочени съседи;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04337.35.88 по КККР, с адрес: с. Б., местност
Г.М., с площ от 4679 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин
на трайно ползване: Нива, категория на земята: 10 (десета), предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 035088, с посочени съседи; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 04337.49.116 по КККР, с адрес: с. Б., местност К.Е., с площ от 3000
кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
Нива, категория на земята: 10 (десета), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 049116, с посочени съседи. Пазарната цена на този дял е 87 489 лв.
- Т. К. И. е осъден да заплати на Д. С. И., П. И. К. и К. И. Т. сумата от
13721,00лв. за уравнение на техния дял;
- Д. С. И., П. И. К. и К. И. Т. са осъдени на основание чл. 61, ал.2 от ЗЗД да
заплатят на Т. К. И. сумата от 13007,00лв., представляваща стойността на извършени
подобрения в имотите в гр. С., ул. „М.“, както и сумата от 2467,00лв., представляваща
стойността на извършени подобрение в имотите в гр. С., местността „М.г.“, като
претенциите по сметки над уважените до пълните размери, съответно от 28904лв. и
12872лв. са отхвърлени като неоснователни;
- отхвърлена е предявената от Д. С. И., П. И. К. и К. И. Т. против Т. К. И.
претенция по сметки за заплащане на основание чл.31, ал.2 от ЗС сумата от
29414,48лв., представляваща обезщетение за ползването на имотите в гр. С., ул. „М.“
и в гр. С., м. „М.г.“, от което са били лишени в периода от 23.12.2019г. до 23.12.2024г.,
в размер на сбора от средните месечни пазарни наеми за съответните им идеални
части от имотите.
С Решението са осъдени съделителите да заплатят държавна такса върху дела
3
си, а Д. С. И., П. И. К. и К. И. Т. да заплатят и държавна такса върху отхвърлената им
претенция по сметките.
Въззивната жалба е подадена от съделителя – ответник в първоинстанционното
производство Т. К. И. и с нея се обжалва посоченото решение в частта, с която е
определена пазарната стойност на имотите в гр. С., ул. „М.“, възложени в негов дял; в
частта, с която в общ дял на Д. С. И., П. И. К. и К. И. Т. са поставени имотите,
находящи се в гр. С., местността „М.г.“, както и в частта, с която е отхвърлена
предявената от Т. И. възлагателна претенция по чл. 349, ал.2 от ГПК относно имота в
гр. С., ул. „М.“.
В жалбата си, въззивникът Т. К. И. твърди, че първоинстанционното решение в
обжалването от него части е неправилно. Изрично посочва, че няма оплаквания
относно избрания начин за извършване на делбата и относно произнасянето на съда по
претенциите по сметките. Основното му оплакване е в частта, в която съдът е
определил оценките на имотите – поземлен имот и сгради в гр. С., ул. „М.“. Съдът
неправилно приел оценките, дадени от вещото лице И.Х., които намира за неправилни
и много завишени по отношение на поземления имот. Съдът не обосновал защо е
приел това заключение, вместо заключението на първоначалната експертиза на инж.
М.З.. Вещото лице Х. сравнявал оценки на имоти от квартали с различно
административно делени, както и стойности, посочени като оферти по нереализирани
сделки. Съдът е следвало да обсъди двете експертизи. Въззивникът счита, че правилна
е оценката на вещото лице Златева по отношение на този имот. Посочва, че всъщност
той е оспорил тази оценка като много висока. Прави сравнение с оценка за имота,
извършена през 2022г. на друг оценител, която прилага към жалбата. Въззивникът
посочва, че ако оценката на имота бъде определена по заключението на вещото лице
инж. М.З., то разпределението на имотите следва да се съобрази с намалената стойност
на неговия дял, за попълването на който имота на ул. „М.“ не би бил достатъчен.
Поради това моли съда да постави в негов дял и имота в м. „М.г.“, в който той имал
5/6 ид.ч., стопанисвал го е и подобрявал в продължение на повече от 30 години.
Посочва допуснати неточности в уводната част на решението. Въззивникът моли съда
да отмени решението на районния съд в частта за възлагане на поземления имот в м.
„М.г.“ в общ дял на ищците и вместо него да постанови ново, с което този имот бъде
поставен в негов дял. Счита, че е правилно искането му за възлагане в негов дял на
имота на ул. „М.“, като законът не уточнявал начина на придобИ.е правото на
собственост, а само вида на имота и съделителят, който при открИ.е на наследството е
живял в него да не притежава друго жилище.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба,
отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от останалите съделители Д. С.
И., П. И. К. и К. И. Т..
4
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна
жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемите чрез пълномощника си адв. М. Х.
оспорват жалбата като неоснователна. Считат, че обжалваното първоинстанционно
решение е правилно и законосъобразно и молят въззивния съд да го потвърди.
Намират избрания способ за извършване на делбата за правилен и справедлив, като
съдът съобразил извършените от ответника подобрения. Намират искането на
въззивника за поставяне в негов дял на още един имот за неоснователно, тъй като в
този случай неговият дял би се увеличил и принципът за максимално съответствие
между стойността на дяловете и стойността на имотите нямало да бъде спазен. Считат,
че съдът правилно е кредитирало заключението на вещото лице Х., като мотивирано и
безпристрастно, посочващо действителната стойност на имотите, което било и по-
обосновано от първото. Страните не направили възражения по него. Представената с
жалбата оценка не можела да бъде ценена като доказателство по делото и не може да
се отрази за мотивиране на решението. Претендират присъждане на направените пред
настоящата инстанция разноски. С отговора на въззивната жалба не са направени
доказателствени искания.
В с.з. въззивникът Т. К. И., редовно призован, се явява лично. Заявява, че
поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и моли за
уважаването й. Счита, че не е налице смесена съсобственост по отношение на имота
на ул. „М.“ в гр. С., като се позовава на решение на ВКС. Моли съда да постави този
имот в негов дял. Поддържа становището си за значително завишена оценка на вещото
лице И.Х. и моли съда да вземе предвид оценката на вещото лице Златева. С оглед
промяната в стойността на имота на ул. „М.“, моли съда в негов да разпредели и имота
в м. „М.г.“. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
В с.з. въззиваемите Д. С. И., П. И. К. и К. И. Т., редовно призовани, не се явяват
и не се представляват. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния им
представител по пълномощие адв. М. Х., която оспорва вззивната жалба и поддържа
съображенията, изложени в отговора на жалбата. Намира обжалваното решение за
правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски за
въззивното производство.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
5
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Производството е делбено и се намира във втората фаза по извършване на
делбата.
С влязло в сила Решение №927/07.12.2023г. по гр.д.№1146/2023г. по описа на
СлРС е допусната съдебна делба, която да се извърши между страните по делото по
отношение на следните недвижими имоти и при следните квоти от правото на
собственост:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67338.530.166, находящ се в гр. С., ул.
„М.“ №5, с площ от 535 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), с посочени съседи, ведно с
построените в имота: СГРАДА с идентификатор 67338.530.166.1, находяща се в гр. С.,
ул. „М.“ № 5, със застроена площ от 22 кв. м., с предназначение: Жилищна сграда -
еднофамилна и СГРАДА с идентификатор 67338.530.166.2, находяща се в гр. С., ул.
„М.“ № 5, със застроена площ от 69 кв. м., брой етажи 1, с предназначение: Жилищна
сграда – еднофамилна, при квоти от по 1/9 ид.ч. за Д. С. И., П. И. К. и К. И. Т. и 6/9
ид.ч. за Т. К. И.;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 67338.407.44, находящ се в гр. С.,
местност „М.г.“ по КККР, с адрес на поземления имот: гр. С., местност М.г., с площ от
600 кв. м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план 2876526, предишен
идентификатор: няма, при посочени съседи, ведно с построените в поземления имот
сгради - СГРАДА с идентификатор 67338.407.44.1, със застроена площ от 29 кв.м.;
предназначение: Друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, и СГРАДА с идентификатор 67338.407.44.2, със застроена площ
от 8 кв. м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
предназначение: Селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, при квоти от по 1/18 ид.ч. за Д. С. И., П. И. К. и К. И. Т. и 15/18
ид.ч. за Т. К. И.;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 29194.28.164 по КККР, с адрес: с.
Ж.в., местност Д.Д., с площ от 12219 кв. м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4 (четвърта),
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 028164, при посочени
6
съседи; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 29194.32.55 по КККР, с адрес: с. Ж.в.,
местност Д.М., с площ от 1939 кв. м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 032055, при посочени съседи;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 29194.40.4 по КККР, с адрес: с. Ж.в.,
местност Е.Ч., с площ от 8929 кв. м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 040004, при посочени съседи;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 29194.46.36 по КККР, с адрес: с. Ж.в.,
местност С.Г., с площ от 5639 кв. м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 046036, при посочени съседи;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 29194.64.45 по КККР, с адрес: с. Ж.в.,
местност М., с площ от 8398 кв. м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 064045, при посочени съседи;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 29194.70.2 по КККР, с адрес по скица на
СГКК С.: с. Ж.в., местност А., с площ от 5639 кв. м., трайно предназначение на
територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 3,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 070002, при посочени
съседи; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04337.14.23 по КККР, с адрес: с. Б.,
местност Ч.Б., с площ от 760 кв. м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: 014023, с посочени съседи;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 04337.35.88 по КККР, с адрес: с. Б., местност
Г.М., с площ от 4679 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин
на трайно ползване: Нива, категория на земята: 10 (десета), предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: 035088, с посочени съседи; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 04337.49.116 по КККР, с адрес: с. Б., местност К.Е., с площ от 3000
кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
Нива, категория на земята: 10 (десета), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 049116, с посочени съседи, при квоти от по 1/6 ид.ч. за Д. С. И., П. И.
К. и К. И. Т. и 3/6 ид.ч. за Т. К. И..
В срока по чл. 346 от ГПК са заявени претенции по сметките между
съделителите, както следва: от Т. К. И. против Д. С. И., П. И. К. и К. И. Т. искане по
чл.61, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 28904лв., представляваща стойността на
извършени от него подобрения в имотите на ул. „М.“, гр. С. и сумата от 12872лв. –
стойността на извършени подобрения в имота в м. „М.г.“ и претенция по чл.31, ал.2 от
ЗС, предявена от Д. С. И., П. И. К. и К. И. Т. против Т. К. И. за заплащане на
7
обезщетение за ползване на имотите на ул. „М.“ и в м. „М.г.“, от което са били лишени
в периода 23.12.2019г. – 23.12.2024г., съответно 24059,41лв. и 5355,07лв. Претенциите
са приети за разглеждане от районния съд.
Първоинстанционното решение, в частта, с която съдът се е произнесъл по
претенциите по сметки на съделителите /уважил е частично тази на Т. И. и отхвърлил
претенциите на Д. С. И., П. И. К. и К. И. Т./, не е обжалвано и като такова е влязло в
сила, поради което не е предмет на въззивното производство.
Претенция за възлагане на имота по чл. 349, ал.2 от ГПК са направили във втора
фаза на производството всички съделители по отношение на имота, находящ се в гр.
С., ул. „М.“, явяващ се жилищен имот, като Д. С. И., П. И. К. и К. И. Т. са поискали
поставянето на този имот в техен общ дял.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че претенциите на
всички съделители са неоснователни, като не са налице законовите предпоставки за
възлагане на имота.
Следва да се отбележи, че ищците не обжалват решението, в частта, с която
тяхната възлагателна претенция е отхвърлена. В тази част то е влязло в сила.
Въззивникът Т. И. е изложил съображения за основателност на претенцията си,
а именно, че отговаря на изискванията на чл. 349, ал.2 от ГПК, поради което
въззивният съд приема, че решението е обжалвано и в тази му част /отхвърлената
възлагателна претенция на Т. И./. Поради това излага съображения в тази насока, както
следва:
В първата и втората алинея на чл.349 от ГПК са посочени императивно двете
възможни хипотези, при които съдът може да възложи на един от съделителите,
отговарящ на посочените законови изисквания, неподеляемия жилищен имот. Тези два
текста имат предвид съсобственост, възникнала само в резултат на прекратена
съпружеска имуществена общност /било с развод, било със смърт/ по първата алинея
или съсобственост, възникнала само от наследяване – по втората алинея
Обстоятелствата, при които е възникнала съсобствеността между страните по
настоящото дело, изключват прилагането, както на чл.349, ал.1 ГПК, така и на чл.349,
ал.2 ГПК, на който въззивникът се позовава. Разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК има
предвид съсобственост, възникнала само от наследяване.
По делото е установено, в т.ч. и с влязлото в сила решение по допускане на
делбата, че съсобствеността между страните по отношение на недвижимия имот,
находящ се в гр. С., ул. „М.“, допуснат до делба, е възникнала въз основа, както на
наследяване, така и на придобивни сделки /договор за покупко-продажба на 1/3 ид.ч.
по отношение на Т. К. И. и 1/3 ид.ч. договор за дарение по отношение на
наследодателя на ищците - И. И./, т.е. налице е т.нар. смесена съсобственост по
отношение на този имот.
8
В този случай, при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт, възлагането по чл. 349, ал.2 е недопустимо. Право на възлагане по
чл. 349, ал.2 от ГПК има само сънаследник, т.е. само лице, което е придобило ид.ч. от
имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала
единствено и само от наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от
жилищен имот няма основание да го получи чрез възлагане по реда на чл. 349, ал.2 от
ГПК. Възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни. Настоящият състав
приема, че е налице смесена съсобственост, възникнала в резултат на повече от един
юридически факт. Не е налице хипотезата, развита в решения на ВКС, при която
отпада характера на смесена съсобственост – сделките да са извършени между
наследниците. В случая това не е така. Разпоредителни сделки между наследниците
относно наследствения имот няма извършвани.
Съдът не следва въобще да изследва въпроса дали Т. К. И. е живял към открИ.е
на наследството в имота, нито дали притежава друго жилище, тъй като тази хипотеза е
неприложима при наличието на смесена съсобственост.
Поради това съдът намира, че не са налице законовите изисквания за възлагане
на неподеляемия жилищен имот, находящ на в гр. С., ул. „М.“.
Районният съд при подготовката на втората фаза на делбеното производство е
назначил съдебно-техническа експертиза за установяване реалната поделяемост на
допуснатите до делба имоти; възможността за обособяването им в дялове, съгласно
квотите на страните и за определяне справедливата пазарна стойност на делбените
имоти. Заключението на тази експертиза, изготвено от вещото лице инж. М.З. е
оспорено и районният съд е назначил повторна СТЕ с вещо лице И.Х..
Въззивният съд, след като се запозна подробно и с двете заключения, съобрази
оплакванията на съделителите пред първоинстанционния съд и тези, наведени с
въззивната жалба от въззивника, кредитира изцяло заключението на повторната
съдебно-техническа оценителна експертиза на в.л. И.Х., като изготвено от вещо лице,
в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява, като
подробно аргументирано, обосновано, небудещо съмнения в неговата правилност.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба относно определената цена на
имота в гр. С., ул. „М.“ следва да се посочи, че вещото лице е мотивирало своето
заключение, посочило е използваните методи, като е използвал и метода на
сравнителните продажби, посочил е изрично в приложение към експертизата
използваните аналози и мотивирано е обосновал дадената пазарна оценка на
оценяваните имоти.
Следва да се посочи, че в своето заключение инж. Златева и използвала
пазарните цени, които е заложила в предходно свое заключение от м.11.2023г. по
9
същото дело в първата му фаза, като не е използвала актуални пазарни аналози и не е
актуализирала цената на имотите към момента на изготвяне на заключението във
втората фаза на делбата. Поради това и съдът кредитира заключението на повторната
СТЕ.
По отношение на експертната оценка, на която въззивникът се позовава, както
пред районния съд, така и във въззивната жалба, следва да се посочи, че тя няма
доказателствена стойност като заключение на вещо лице, тъй като е изготвена от лице,
неназначено от съда по делото и е от 2022г., т.е. вече отпреди три години, поради което
не може да се яви и като някакъв ориентир за пазарната цена на имота към момента.
Тази оценка не може да се цени от съда при определяне на СПС на процесния имот на
ул. „М.“.
По отношение на реалната поделяемост на допуснатите до делба недвижими
имоти и възможността за обособяването им в дялове, съгласно квотите на страните, и
първоначалната, и допълнителната експертиза са категорични, че имотите са реално
неподеляеми.
Основен принцип при извършване на делбата на съсобствени имоти е при
възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от
съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари /чл.69,
ал.2 от ЗН/.
За да се използва основния способ в делбата – теглене на жребий, е абсолютно
задължително имотите да могат да се обособят в дялове, отговарящи на квотите на
съделителите. Имайки предвид имотите, допуснати до делба – жилищен, вилен и
земеделски земи, на различна стойност, всеки от които неподеляем, от които
съделителите имат различни квоти, съдът прецени, тегленето на жребий е невъзможно.
С оглед обаче наличието в делбената маса на значителен брой имоти, като е
напълно възможно да се постигне и целта на закона всеки съделител да получи в
реален дял имот, то съдът намира, че делбата следва да се извърши чрез разпределение
по чл.353 от ГПК, като разпредели делбените имоти между съделителите без да тегли
жребий.
Съдът споделя в тази насока изводите на първоинстанционния съд изцяло, като
съобрази и заявеното от ищците желание да получат общ дял от делбените имоти, като
съобрази и факта, че по отношение на земеделските земи практиката е извършване на
делбата по колена, с цел избягване раздробяването на имотите.
Съдът споделя напълно разпределението, което и извършено от районния съд на
имотите по реда на чл.353 от ГПК, като го намира за правилно и законосъобразно.
Настоящата инстанция счита, че е спазено изискването на чл.69, ал.2 от ЗН за
получаване на дела в натура при направеното разпределение на имотите.
10
Следва да се посочи, че въззивникът не обжалва решението относно избрания от
първоинстанционния съд способ за извършване на делбата, като изрично е посочил, че
няма оплаквания и намира способа за правилен.
Единственото му възражение при прилагане на този способ е свързано с имота в
м. „М.г.“ и искането му този имот да бъде включен в неговия дял. Това възражение е
неоснователно.
На първо място, съдът изложи по-горе съображения относно неоснователността
на оплакванията спрямо оценката на делбения имот в гр. С., ул. „М.“ и кредитирането
в тази насока и от настоящия състав на оценката, дадена от повторната СТЕ. При това
положение, включването на още един имот на значителна стойност – вилния имот в м.
„М.г.“, наред с жилищния имот на ул. „М.“, в дела на въззивника Т. К. И., би довело до
значителна разлика в стойността на дяловете от една страна.
От друга страна това би довело до неправилното, според съда, поставяне в дял
само на един съделител /въззивника/, както на жилищния имот /правилно поставен в
негов дял, с оглед стойност на имота, квотата на Т. И. и факта, че от продължителен
период от време само той живее в този имот и е направил значителни подобрения в
него/, така и на вилния имот, докато в общ дял на въззиваемите биха били поставени
единствено и само земеделски земи.
Поради това съдът намира възражението и искането на въззивника за
неоснователни. Допуснатите до делба имоти са правилно разпределени от районния
съд, съобразно вида, стойността и размера на дяловете, като неравенството е
изравнено с пари.
Във връзка с възражението на въззивника, направено в хода на въззивното
производство, ме имота в м. „М.г.“ е негова собственост, следва да се посочи, че
Решение №927/07.12.2023г. на СлРС, с което този имот е допуснат до съдебна делба
при определените в него квоти е влязло в сила. С него са решени със СПН въпросите
между кои страни, по отношение на кои имоти и при какви квоти да се извърши
делбата. Това решение е задължително за съда и за страните. Преразглеждане на
решените със СПН въпроси е недопустимо. Поради това и искането на въззивника Т.
К. И. изваждане на имота в м. „М.г.“ от делбата е недопустимо на този етап на
производството. Съдът не го приел за разглеждане, видно от определението по чл.267
от ГПК.
С оглед изложеното, въззивната жалба се явява изцяло неоснователна.
Първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва
да се потвърди.
С оглед изхода на спора по въззвната жалба – неоснователност на същата,
въззивникът следва да понесе своите разноски, така, както ги е направил и да заплати
11
сторените от насрещната страна разноски за въззивното обжалване. В случая по
делото има доказателство за разноски, направени само от въззиваемата Д. С. И. – за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. и тази сума следва да й бъде
присъдена.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №281/10.04.2025г., постановено
по гр.д.№1146/2023г. по описа на С.ски районен съд в обжалваните части.
ОСЪЖДА Т. К. И. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „М.“ №5 да заплати на Д. С.
И. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „С.к.“ 19-Д-8 сумата от 800лв., представляваща
разноски, направени пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12