№ 1232
гр. Варна, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110201250 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от А. С. В. против НП № 22-0819-000016/21.01.2022 г. на Началника
на група „Административно-наказателна дейност, отчет на пътно-транспортни
произшествия и водачи на МПС“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, с
което на основание чл. 175, ал.3 пр.2 от ЗДвП й е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право зo управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
С депозираната жалба се навеждат твърдения, че не е осъществен съставът на
нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателката твърди, че процесният
автомобил е собственост на бившия й съпруг, като й е предоставен от последния за
ползване, но същата не е имала съзнание, че превозното средство е с прекратена
регистрация. Излага становище за допуснато съществено процесуално нарушение в
хода на административно-наказателното производство, доколкото материалите по
воденото досъдебно производство не са предявени на наказаното лице преди издаване
на процесното НП. Иска се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. В. при ВАК, която в съдебно заседание поддържа жалбата. В
заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата
1
доводи. Излага становище, че в хода на съдебното производство не са събрани
доказателства, които да обосновават вина за извършено нарушение от страна на
жалбоподателката. Сочи се, че е безспорно установено, че същата е управлявала
автомобила със служебна дерегистрация и няма данни да е бил уведомен за същата
собственика на автомобила, поради което посоченото в НП нарушение не може да бъде
вменено във вина на наказаното лице. Иска се НП да бъде отменено и да се присъдят в
полза на жалбоподателката сторените от същата разноски в хода на производството.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не
се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юк Л.А. със становище
по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон,
като правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
въззивника. Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е
неприложима нормата на чл. 28 б.а от ЗАНН. Прави се искане на основание чл. 63 ал.5
от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 01.04.2021 г., около 13.38 ч. жалбоподателката управлявала л.а. Опел Тигра с
ДК№ В 5930 ВА, собственост на бившия й съпруг П.В.. По време на управлението
автомобилът бил заснет със система АИС „Трафик“, монтирана на служебен автомобил
марка „Кия Сийд“ с ДК№ СВ 7657 КВ. След като данните са систематизирани и
обработени от служител в сектор“ПП“ при ОД на МВР-Варна, било установено, че
процесното МПС е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143 ал.15 от
ЗДвП, тъй като същото не е пререгистрирано пред органите на МВР в законния
двумесечен срок от прехвърляне на собствеността. Констатирано е, че регистрацията
на автомобила е прекратена служебно на 09.04.2020 г. В хода на извършена проверка
жалбоподателката попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочила, че е
управлявала процесното МПС на посочената по-горе дата.
По случая е образувано досъдебно производство № 212/2021 г. по описа на
сектор“ Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна за извършено престъпление по чл. 345
ал.2 вр. с ал.1 от НК , което е прекратено с постановление на прокурор при РП-Варна
от 06.01.2022 г. поради субективна несъставомерност на деянието.
Въз основа на материалите съдържащи се цитираното наказателно производство
е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП е
ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника като на същия
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
2
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към
предмета на доказване.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .
Наказателното постановление НП № 21-0253-000301/16.08.2021 г. е издадено от
компетентен орган – Началник на група към Сектор ПП-КАТ при ОД на МВР – Варна,
видно от заверено копие на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от
Министъра на вътрешните работи.
В хода на административо-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на въззивника, че
правото на защита на същия е ограничено в хода на административно-наказателното
производство, доколкото материалите по досъдебното производство, въз основа на
което е издадено обжалваното НП, не са му предявени. Разпоредбата на чл. 36 ал. 1 от
ЗАНН, предвижда възможност НП да бъде издадено и без съставяне на АУАН в
случаите, когато за конкретното нарушение е водено наказателно производство, което
е прекратено, без да е поставено изискване в закона наказаното лице да бъде запознато
със съдържащите се материали по същото. Друг е въпросът, че доколкото
жалбоподателката не е имала качество на обвиняема в хода на наказателното
производство, съгласно разпоредбите на НПК не е съществувало задължение на
разследващия орган да извърши предявяване на материалите по същото преди
докладването им на наблюдаващия прокурор, постановил акта за прекратяване.
Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:
С нормата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено
ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
3
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на
основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от
наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за
самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него,
като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а
според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при
изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в
свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока
на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо".
Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС,
лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжно да регистрира
превозното средство на свое име и в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР,
като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според която,
собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в
определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или
прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните
превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване
на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния
митнически орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в НП дата и място,
жалбоподателката е управлявала процесния лек автомобил, собственост а бившия й
съпруг, при което е имала качеството "водач" на МПС, като е безспорно, че този
автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това
МПС, към датата 09.04.2020 г., е било със служебно прекратена регистрация.
Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда,
посочен в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията в
посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административен
орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за
4
прекратяването на регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок на
придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на
разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му.
В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване
на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби,
съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че жалбоподателката е
осъществила виновно вмененото й нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, въпреки
направеното възражение, че не е знаела за прекратената регистрация. Съдът намира, че
след като е приела да управлява лек автомобил от друго лице, респективно към
момента на проверката е имала качеството на водач на това МПС, В. е била длъжен да
се осведоми от неговия собственик /от лицето, което му го е предоставило за
управление/, дали автомобилът има действаща регистрация, включително е имала
възможност да провери предадените му с автомобила документи и в частност
свидетелство за регистрация на въпросното МПС и да установи какви данни са вписани
досежно собственика на автомобила. При различие между вписания собственик на
МПС и лицето, което му предоставя автомобил, същата е следвало да се увери на какво
се дължи това несъответствие. Като не е сторила това, В. е проявил небрежност, а това
обосновава и вината й. Съгласно правната теория, вината има две основни форми –
умисъл и непредпазливост, а непредпазливостта се проявава в небрежност илш
самонадеяност. Небрежността, наричана още "несъзнавана непредпазливост", деецът
не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил
длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда
собственост. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на
същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради
което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, жалбоподателката следва да носи административно- наказателната
отговорност на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да
познава закона, като всеобщо действие има правният принцип, че незнанието на закона
не оправдава никого. Независимо, че жалбоподателката не е била собственик на
автомобила, същата е била длъжна да знае предвидените в ЗДвП последици при
бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на МПС
преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т.
ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало
технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на водач" и др. В случая е имало достатъчно обстоятелства,
5
които е следвало да мотивират жалбоподателката да прояви активност, в това число да
се снабди и с необходимите пълномощия от собственика на автомобила и да установи
дали управляваният от него автомобил е редовно регистриран.
Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на
Министерство на вътрешните работи са уведомили или не собственика на автомобила,
че същият е със служебно прекратена регистрация. На водача на автомобила е вменено
задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен
ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени, не го
освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1
от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния, но само в случаите,
когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост. В настоящия според съда, незнанието на факта, че управляваният от
жалбоподателката автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на
проявена от нея непредпазливост под формата на небрежност.
Поради изложеното, съдът намира, че за така извършеното нарушение
законосъобразно административно-наказващият орган е приложил санкционната норма
на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
Като взе предвид, че административните наказания са наложени в минималния,
предвиден в закона размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за
индивидуализацията на същите.
Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не
се отличава от обичайните нарушения на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и не се установяват
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
сочат на неговата маловажност.
По отношение на искането за присъждане на разноски по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител не се е
6
явил в проведените съдебни заседания по делото съдът намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно
юридическо лице, с оглед на което разноските следва да бъдат присъдени в полза на
юридическото лице, от структурата на което е наказващия орган, а именно ОД на
МВР-Варна.
С оглед изхода на делото, съдът намери, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на въззивника да бъдат присъдени на
последния сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0819-000016/21.01.2022 г. № 22-0819-
000016/21.01.2022 г. на Началника на група „Административно-наказателна дейност,
отчет на пътрнотранспортни произшествия и водачи на МПС“ в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Варна, с което на А. С. В. на основание чл. 175, ал.3 пр.2 от
ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева
и „Лишаване от право зo управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на
чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. С. В. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от 80
/осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззивника да бъдат присъдени на последния сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7
8