№ 22964
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20231110153660 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от “Т,Б, представлявано от А,в, срещу Г.
И. Г. и М. И. Г..
В исковата молба се твърди, че Г. И. Г. и М. И. Г. били клиенти на “Т,Д, в
качеството им на собственици на недвижим имот с адрес: гр. София, общ. Л,3,
и са потребявали топлинна енергия за абонатен № 187517, инсталация
**********, като не са заплатили начислените суми за процесния период.
Моли съда да осъди ответниците Г. И. Г. и М. И. Г. да заплатят при
условията на разделна отговорност на „То,Д посочените суми, при следните
квоти:
1. Г. И. Г. – 1/2, а именно: 18,20 лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.;
12,07 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2022 г. до 11.09.2023 г., както и сумата в размер на 17,85 лв.,
представляващата цената за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата от 4,28 лв. – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до
11.09.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на депозиране на исковата молба /02.10.2023 г./ до окончателното
изплащане на сумите;
2. М. И. Г. – 1/2, а именно: 18,20 лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.;
12,07 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2022 г. до 11.09.2023 г., както и сумата в размер на 17,85 лв.,
представляващата цената за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата от 4,28 лв. – мораторна
1
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до
11.09.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на депозиране на исковата молба /02.10.2023 г./ до окончателното
изплащане на сумите.
В отговора на исковата молба, депозиран чрез назначения им особен
представител, ответниците оспорват исковете по основание и размер, и молят
да бъдат отхвърлени. Оспорват: качеството си на потребители на ТЕ,
ползването на имота през процесния период, наличието на измервателни
уреди в процесния имот, разгласяването на общите условия за продажба на
топлинна енергия на топлопреносното дружество и обвързаността на
ответниците с тяхното съдържание, както и разпределението на топлинна
енергия. Твърдят, че ищецът не е доказал изпадането на ответниците в забава
относно плащането на процесните главници. Правят възражения за изтекла
погасителна давност на вземанията.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
1. Правна квалификация:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.150, ал.1
ЗЕ,вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:Няма.
3. По иска с правна квалификация чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, следва
да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на
потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, остойностено в
размер на претендираната сума. Ответниците следва да докажат възраженията
си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По иска с правна квалификация чл.153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот е бил топлофициран в
процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът има
качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди; начина на
извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на
процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното количество и
стойностите й през исковия период. Ответниците следва да докажат
възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните
задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния
2
период. Ответниците следва да докажат възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
4. Съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези
действали след 26.06.2016г.
5. По основателността на исковата претенция:
От представения по делото нотариален акт на л. 9 от делото се
установява, че в процесния период Г. И. Г. и М. И. Г. са били съсобственици на
процесния недвижим имот.
В качеството на титуляри на правото на собственост ответниците са
страни по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че в процесния период в имота не е доставяна топлинна
енергия.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците
не е доставяна топлинна енергия, нито е предоставяна услуга за дялово
разпределение. Поради което исковете за топлинна енергия и дялово
разпределение, както и обезщетение за забава върху тях следва да се
отхвърлят.
По разноските:
Право на разноски има само ответниците. Същите не са направили
разноски.
В тежест на ищеца следва да бъда направените от него разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т,Б, представлявано от А,в, осъдителни
искове с правна квалификация чл.150, ал.1 ЗЕ,вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.153,
ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, срещу Г. И. Г. и М. И. Г., да
заплатят суми както следва:
1. Г. И. Г. –18,20 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.; 12,07 лв. – мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
11.09.2023 г., както и сумата в размер на 17,85 лв., представляващата цената за
извършване на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г., и сумата от 4,28 лв. – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 11.09.2023 г., ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от датата на депозиране на
исковата молба /02.10.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите;
2. М. И. Г. – а именно: 18,20 лв., представляваща главница за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.; 12,07 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 11.09.2023 г., както и сумата в размер на 17,85 лв.,
представляващата цената за извършване на услугата дялово разпределение за
периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата от 4,28 лв. – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до
11.09.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на депозиране на исковата молба /02.10.2023 г./ до окончателното
изплащане на сумите.
Решението е постановено при участието на „Н,Д като помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4