О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ ..........
гр. ***, 18.12.2019г.
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в закрито заседание, проведено на осемнадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1169/2018 г. по описа на ПРС, за да се произнесе взе предвид следното:
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника по гр.д. № 1169/2018 г. по описа на ПРС, 1 -ви състав, както и от
ответника по предявения насрещен иск.
На основание чл.140 от ГПК съдът съобщава на страните
следният ПРОЕКТО-ДОКЛАД на делото.
Предявен е иск с правно основание
чл.124, ал.1 ТПК и чл.33, ал.2 ЗС от ищеца Ж.А.Ж. против Т.Р.З. и С.П.Я.
с искане от съда да постанови решение
с което да приеме за установено, спрямо Т.Р.З. и С.П.Я., че той е собственик на
оригинерно основание по силата на давностно владение на имот находящ се в гр. ***
недвижим имот дворно място - парцел XXXIV - 2147, в кв. 170 по плана на гр. ***,
при граници на цялото: път, И. Г., Й. П. и Р. З. по стар план, сега УПИ X -
2736, 2737 в кв.145 по плана на гр. ***, при граници улица, позем. имот XI-2738, имот извън регулация и IX-
2734,2735 на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и да бъде осъден да му
заплати направените по делото съдебно - деловодни разноски. При условията на евентуалност
на иска по чл. 124,
ал.1 от ГПК: моли съда на основане чл.ЗЗ, ал.2 от ЗС да постанови решение, по
силата на което да изкупи 415 кв.м. идеални части от Урегулиран поземлен имот X
- 2736, 2737 в кв.145 по плана на гр. ***, а по стар план парцел XXXIV - 2147,
в кв. 170 по плана на гр. ***, при граници на цялото: път, И. Г., Й. П. и Р. З.
за сумата от 2 410 лв.
В срока за отговор ответника е
предявил насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, вр. чл.211 ГПК с искане от съда да постанови решене
от което да е видно, че ищецът С.П.Я. е
собственик спрямо ответника по насрещния иск Ж.А.Ж. на следния недвижим имот, а
именно: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. ***, област Варна, цялото с площ
от 415 кв. метра, съставляващо поземлен имот пл. № 2737 в кв. 145 по плана на
града, при граници: улица, УПИ XI-2738, поземлен имот с пл. № 2736 и УПИ 1Х-2734,2735, включено в
УПИ Х-2736,2737 в същия квартал на град ***, както и да осъдите Ж.А.Ж. да предаде на С.П.Я.
владението на следния недвижим имот: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО,
находящо се в гр. ***, област Варна, цялото с площ от 415 кв. метра,
съставляващо поземлен имот пл. № 2737 в кв. 145 по плана на града, при граници:
улица, УПИ XI-2738, поземлен имот с пл. № 2736 и УПИ
1Х-2734,2735, включено в УПИ Х-2736,2737 в същия квартал на град ***, на
основание чл. 108 от ЗС. Претендира и съдебно деловодни разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че
произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че на 10.05. 1968г.
неговият дядо Ж.А. Я. е купил от Р. З. С. и придобил в собственост 294кв.м.,
съставляващо идеална част от недвижим имот /празно дворно място/ - парцел XXXIV
- 2147, в кв. 170 по плана на гр. ***, целия от 648кв.м., при граници на цялото: път, И. Г., Й.
П. и Р. З.. Сделката за покупко продажба на 294/648 идеална част от недвижимия
имот е била обективирана с нотариален акт №181, том I, дело № 457/1967г. на
народен съдия Лиляна Дочева при Провадийския народен съд.
Продавача по сделката
Р. З. С. се явявал родител на ответника в настоящия иск, а именно на Т.Р.З..
Закупения имот бил с
административен адрес гр. ***, ул. Цанко Церковски №48. Наименованието на
улицата не е било променяно във времето.
На 12.05.1970г. с Нотариален акт за учредяване на право
на строеж върху чужда земя /суперфиция/ №143, том I, дело № 351/1970г. на Стоян
Стоянов нотариус при Провадийския районен съд, Р. З. С. отстъпил на дядо му Ж.А.
Я. правото да построи жилищна сграда върху съсобственото им дворно място цялото
с пространство 648кв.м., представляващо парцел XXXIV - 2147, в кв. 170 по плана
на гр. ***. В нотариалния акт отново и било изрично упоменато, че Р. З. С. е
собственик на 354кв.м. идеални части, а Ж.А. Я. е собственик на 294кв.м.
идеални части от парцел XXXIV - 2147, целия с площ 648кв.м.
На един по - късен
етап е била построена родната му къща, в която живеел със семейството си и до
ден днешен. През 1990г. в южната част на имота баща му започнал да строи гараж
направи зид, който приблизително съвпадал с линия, която за прегледност в копие
от скица посочили като линия №1. Зида бил изграден до размери приблизително 7
м. дължина и 1м. височина. Тогава съседите от южната страна на имота,
собственици на УПИ XI, в кв. 170 по плана на гр. *** се възпротивили, с
аргумент, че строежа не е на повече от 2 м. разстояние от тяхната граница и
баща им преустановил построяването на гаража. Зида бил наличен и към настоящия
момент.
След построяването на къщата и смъртта на неговия дядо Ж.А.
Я., настъпила през 1984г., дворното място в цялост, преди идентифициращ се като
парцел XXXIV - 2147 с площ 648кв.м., а сега УПИ X - 2736, 2737 в кв.145 по плана
на гр. ***, се владеело от баща му А. Ж.А., а преди това се е владяло от
неговия баща. Баща му А. Ж.А. полагал необходимата грижа за целия имот, своял
го, не допускал в имота никой от семейството на Р. З. С., самите те не са
предприемали мерки, за да прекратят владението осъществявано след 1984г. от
баща му. През 1997г. след като се завърнал от отбИ.е на редовната си военна
служба баща му изгонил от улицата пред имота ответника Т.Р.З., тъй като същия
проявявал любопитство с какви документи за имота разполага баща му, като баща
му го отпратил да пита родителите си защо имота е станал на дядо му. На следващата
година заедно с баща му развалили старо лозе, което се намирало в западната
част на имота УПИ X, над линия, която за прегледност в копие от скица са
посочили като линия №2.
През зимата на 2005г.
баща му предал, в пристъствие на цялото семейство, вкл. и баба му владението
над имота, съставляващ парцел XXXIV - 2147 с площ 648кв.м., а сега УПИ X -
2736, 2737 в кв. 145 по плана на гр. *** и му поверил грижата над семейството.
Причината били заболяванията му и очевидно нуждата от синовна отмяна в
изпълнение на задълженията му.
От зимата на 2005г. до настоящия момент той владеел и се
грижел за целия имот, съставляващ парцел XXXIV - 2147 с площ 648кв.м., а сега
УПИ X - 2736, 2737 в кв.145 по плана на гр. ***.
През 2006г. за период от 4 месеца е отдавал под наем
задната част /западна/ на имот до подпорната стена за разполагане на барово
оборудване, като дължимата престация по наемното правоотношение била уговорена
да получи и получил автоматична пералня втора употреба.
През 2009г. в
западната част на имота, над условната линия №2 на скицата, за нуждите на
тогава 3-годишния му син и други съседски деца, със съседи и приятели направили
пясъчник за децата и поставили съоръжения за игра, за да не играят децата на
улицата и удобство на майките - сянка, по - голяма сигурност. Децата от района
дълги години играели там.
На мястото южно от
недовършената стена за гараж до южната граница на УПИ X в кв.145 по плана на
гр. ***, т.е. в южната част на имота, години наред сеел домати. В целия имот
държал различни свои вещи, според потребностите му в различните периоди. В
западната част на имота сял зеленчуци, предимно домати, чушки и в един период -
малини. Владеел целия имот спокойно и необезпокоявано, като никой не е предявил
никакви претенции към имота и към настоящия момент.
В началото на Август тази година, тъй като южно от
недовършената стена за гараж до южната граница на УПИ X в кв.145 по плана на
гр. ***, т.е. южната част на имота е земна маса и при проливни дъждове на
улицата пред имота се изтичала кал и се губела пръст /земна маса/ поради
наклона, направил кофраж и излял бетонен блок, който да възпира движението на
земната маса. Възрастния съсед от южната страна на имота, собственик на УПИ XI,
в кв. 170 по плана на гр. ***, неодобряващо го попитал има ли разрешение от
общината. Тогава, за да избегне всякакви конфронтации, предприел стъпки за
издаване на разрешително от общината, като първата която трябвало да направи ми
обяснили, че следва да се снабди със скица за имота. Бетонния блок бил все още
наличен на место - на линия, която за прегледност в копие от скица посочили,
като линия №3.
До 21.08.2018г. - датата на издаване на скица, необходима
му за строителната дейност в имота, не знаел, че трето лице /С.П.Я. - втория
ответник/се легитимира за собственик на част от УПИ X - 2736, 2737 в кв.145 по
плана на гр. ***, със стар номер парцел XXXIV - 2147, в кв. 170 по плана на гр.
***, целия от 648кв.м. и че първия ответник Т.Р.З. му е продал на 03.07.2018г.
При издаване на скицата от страна на служители на отдела е било дадено
обяснението, че не могат да дадат скица за цялото УПИ X - 2736, 2737 в кв.145
по плана на гр. ***, тъй като част от него е собственост на друго лице. По -
късно, през месец Септември 2018г. от Агенция по вписванията гр. *** се снабдих
с документ - Нотариален акт №161, том II, рег.№ 2067 дело №340 от 2018г.
Съгласно Нотариален
акт №161, том II, рег.№ 2067 дело №340 от 2018г. първия ответник Т.Р.З.,
наследник на Р. З. С. на 03.07.2018г. е продал на втория ответник С.П.Я., 415
кв.м., съставляващо пл.№2737 в кв. 145, включено в УПИ X - 2736, 2737 в кв.145
по плана на гр. ***, със стар номер парцел XXXIV - 2147, в кв. 170 по плана на
гр. *** за сумата от 2 140лв.
На първо място твърди, че е собственик на целия УПИ X -
2736, 2737 в кв.145 по плана на гр. ***, със стар номер парцел XXXIV - 2147, в
кв. 170 по плана на гр. ***, придобит на оригинерно основание по силата на
давностно владение на имот, като владеел спокойно, явно, необезпокоявано, без
прекъсване и своя като собствен същия от 2005г. до настоящия момент, като
присъединявал към периода на неговата фактическа власт над имота и владението
осъществявано над имота от баща ми, преди 2005г.
Към настоящия момент бил
фактическия владелец на имота и до момента на внасяне на исковата молба,
владението му не било обезпокоявано, нито от първия, нито от втория ответник.
На второ място първия ответник не можел легитимно да
продаде, а с продажбата да настъпи вещнопрехвърлителен ефект на част от УПИ X -
2736, 2737 в кв.145 по плана на гр. ***, със стар номер парцел XXXIV - 2147, в
кв. 170 по плана на гр. ***, тъй като същия се явява несобственик, като
съответно втория купувач също не можел да стане собственик.
На трето място даже и
целия негов собствен урегулиран поземлен имот X - 2736, 2737 в кв.145 по плана
на гр. ***, по кадастрална карта да е показан, като съставен от два поземлени
имота единия с пл. № 2736, а другия с пл.№ 2737, чрез поставена между двата
имота линия, която за прегледност в копие от скица сме посочили като линия №2,
Имота УПИ X е един цял, като тази регулационна линия /линия №2/ не е
реализирана и такъв план не е приложен действително и няма правопораждащо
действие.
В евентуалност, ако все пак ако съда счетял, че сделката
сключена между първия и втория ответник на 03.07.2018г. има вещнопрехвърлителен
ефект и не признае за основателен предявения от него иск по чл.124, ал.1 ГПК -
то моли съда а разгледа иск по чл.ЗЗ, ал.2 ЗС, предявен в евентуалност, че той е
съсобственик на недвижим имот - урегулиран поземлен имот X - 2736, 2737 в кв.145
по плана на гр. *** и е бил съсобственик и към момента /03.07.2018г./ на
продажбата на имота предмет на сделката, а именно 415 кв.м. от УПИ X - 2736,
2737 в кв.145 по плана на гр. ***, със стар номер парцел XXXIV - 2147, в кв.
170 по плана на гр. ***, тъй като на 10.05.1968г. моят дядо Ж.А. Я. е купил от
родителя на първия ответник Р. З. С. и придобил в собственост 294кв.м.,
съставляващо идеална част от недвижим имот /празно дворно място/ - парцел XXXIV
- 2147, в кв. 170 по плана на гр. ***, целия от 648кв.м., като сделката за
покупко продажба на 294/648 идеална част от недвижимия имот е обективирана с
нотариален акт №181 от 1967г., но Т.Р.З. се е разпоредил чрез продажба с
притежаваната от него идеална част, без да е отправил предложение до мен, като
съсобственик на УПИ X да изкупя дела му.
В действителност
разделянето по планове на цялото УПИ на два поземлени имота единия с пл. №
2736, а другия с пл.№ 2737, чрез поставена между двата имота линия, която за
прегледност в копие от скица сме посочили като линия №2, не е реализирано
мероприятие, като тази регулационна линия /линия №2/ не е реализирана и такъв
план не е приложен действително, няма делба на имота.
Моли, да му бъдат допуснати за изслушване в режим на
водене 4 свидетели, които ще доказват обстоятелствата изложени в исковата
молба.
Моли съда, да назначи съдебно - техническа експертиза със
задача, вещото лице след запознаване с материалите по делото и справка в Община
***, да даде заключение процесния недвижим имот - Урегулиран поземлен имот X -
2736, 2737 в кв.145 по плана на гр. *** идентичен ли е с недвижим имот парцел
XXXIV - 2147, в кв. 170 по плана на гр. ***.
В срока по
чл.131 от ГПК ответника
по иска счита предявеният иск от
страна на ищеца спрямо - втория ответник С.П.Я., е допустим, но счита същия за
неоснователен.
По предявения евентуален иск по чл. 33 ал. 2
от ЗС, намира този иск за недопустим, тъй като счита, че не са в хипотезата на
чл. 33 ал. 2 от ЗС, поради липсата на съсобственост между ищеца и двамата
ответника.
Недопустимостта на иска произтичала и от факта, че същият
е просрочен, поради неспазване на двумесечния срок по чл. 33 ал. 2 предложение
второ на ЗС.
По основателността на предявените искове:
Намира двата иска за неоснователни, тъй като твърденията
на ищеца не отговарят на действителността, поради което моли съда да ги
отхвърли и двата изцяло.
С настоящия отговор на исковата молба оспорва
основателността на основния иск по чл. 124 ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 от ЗС,
предявен по отношение на целия УПИ Х-2736,2737 в кв. 145 по плана на гр. ***.
Твърди, че вторият ответник е закупил самостоятелен, отделен имот от негов
изключителен собственик - първия ответник Т.Р.З., чрез покупко-продажба по
Нотариален акт № 15 T.V1 дело 985 вх. per. № 2140 от 03.07.2018г. на CB-***, а именно: Празно дворно място, цялото
с площ от 415 кв. метра, съставляващо поземлен имот с пл. № 2737, в кв. 145 по
плана на град ***, при граници: улица, УПИ XI- 2738, имот с пл. № 2736 и УПИ
1Х-2734,2735, включено в УПИ Х-2736,2737, в кв. 145 по плана на гр. *** за
сумата от 2410 лева. Счита, че ищецът не е придобил процесния недвижим имот по
давностно владение, тъй като не е осъществявал фактическа власт по отношение на
описания по-горе поземлен имот, не се е противопоставил на владението на
предходния собственик, а и не е осъществявал владение спрямо същия имот, поради
липса на анимус за своене на този поземлен имот. Самият факт, че ищецът
предявява и евентуален иск, основан на чл. 33 ал. 2 от ЗС е косвено признание,
че същия не се счита за собственик на претендирания поземлен имот, т.е. не е
налице вътрешното му убеждение да е своил процесния имот като свой.
С отговора на
исковата молба оспорва и евентуалният иск, предявен на основание чл. 33 ал. 2
от ЗС.
Ако приеме предявеният евентуален иск за допустим, то моли
съда да счете иска за неоснователен и да го отхвърли изцяло.
Намира, че УПИ X в кв. 145 по плана на гр. *** се състои от
два самостоятелни поземлени кадастрални имота, обозначени с пл. №№ 2736 и 2737,
всеки със своя площ и граници, надлежно заснети в плановете на гр. ***, считано
от одобряване на Кадастралния и РП на града от 1979г. Предвид наличието на два
отделни поземлени имота, при съответните им граници, които са собственост на
отделни лица, с отделни документи, установяващи тази собственост, то намира, че
не е налице съсобственост между
ищеца, от една страна и продавача по Нотариален акт № 15 T.V1
дело 985 вх. per. № 2140 от 03.07.2018г. на СВ- ***,
поради което счита за неоснователен предявения иск по чл. 33 ал. 2 от ЗС.
Същият иск е неоснователен и като просрочен, тъй като преди да бъде предявен
иска са минали повече от два месеца от узнаване от страна на ищеца Ж.А.Ж. за
извършената продажба на поземлен имот с пл. № 2737 по КП на гр. ***.
Не оспорва обстоятелството, че с Нотариален акт № 181 т.
I д. 457 от 1968г. Ж.А. Я., дядото на ищеца, е закупил 294 кв. метра от бивш
УПИ ХХХ-2147, в кв. 170 по плана на гр. ***, а впоследствие Р. З. С.- бащата на
първия ответник, с Нот. акт № 143 т. I д. 351/1970г. му е учредил право на
строеж върху имота.
Оспорват твърденията на ищеца, че наследодателят му А. Ж.А.
е владял целия парцел XXXIV - 2147, с площ от 648 кв. метра, а от 1979г.
представляващ УПИ X, в кв. 145, тъй като неговия баща - Ж.А. Я. е бил
собственик само на 294 кв. метра, докато останалите са били собственост на Р. З.
С. - баща на първия ответник Т.Р.З.. Ирелевантен е фактът, че бащата на ищеца
бил изгонил първия ответник “от улицата”. Явно не го е изгонил от поземления му
имот, а само от улицата.
Оспорва обстоятелството, че ищецът от 2005г. и до
настоящия момент владее УПИ X - 2736, 2737 в кв. 145 по плана на гр. ***.
Безспорно е, че от 1979г. парцел X се състои от два кадастрални поземлени
имота, всеки един с граници, с отделни актове за собственост и с отделни
собственици, които са владяли своите части на собственост, така както е
показано на скицата към исковата молба - наследниците на А. Ж.А. са владяли
поземлен имот с пл. № 2736, докато Т.Р.З. е владял поземлен имот с пл. № 2737,
всеки при своите граници, посочени в черни и червени (за уличната регулация)
линии. Между тези два имота е имало трайно установена и материализирана на
място междуимотна граница, състояща се предимно от ниска каменна ограда, а на
места и от оградна мрежа. Наличието на отделен самостоятелен кадастрален имот с
пл. № 2737, както и неговото необезпокоявано владение, считано от влизане в
сила на Кадастралния план на гр. *** от 1979г. до 2002г. е дало основание на Т.Р.З.
да се снабди с документ за изключително право на собственост по отношение на
този имот, обективирано в Констативен нотариален акт № 160 т. 11 дело №
371/2002г. вх. per. № 819 от 21.03.2002г.
на СВ-***.
Оспорва твърденията на ищеца, че до 21.08.2018г. не
знаел, че поземлен имот с пл. № 2737 е бил продаден от първия на втория
ответник като за това узнал от служителите към техническа служба на Община ***.
За това, че процесния имот предстои да бъде продаден се е знаело от ищеца и
неговата майка много преди осъществяване на самата продажба.
Възразява на твърдението, че ищецът от 2005г. е владял
еднолично целия УПИ X - 2736,2737 в кв. 145 от плана на гр. *** и го е придобил
по давност към 2015г. , тъй като той не е осъществявал фактическа власт по
отношение на поземлен имот с пл. № 2737, при граници на същия: улица, имот с
пл. № 2736, имот с пл. № 2735 и неурегулиран поземлен имот. Между двата
поземлени имота е била налице имотна граница, с материализирана помежду им
ограда до м. септември, 2018г., когато частично оградата е била съборена от
ищеца ЖивкоА.ов Ж. и той е изрязал всички самоизрасли дълвета и храсти в
процесния поземлен имот като от този и до настоящия момент държи процесния
имот.
Прави възражение,
че процесният имот е бил “обработван” от ищеца Ж.А.Ж.. До м. септември, 2018г.,
когато своеволно ищецът е навлязъл в имота на втория ответник и е изрязъл
всички храсти и саморасли дървета, закупеният от С.Я. поземлен имот с пл. №
2737 е бил ограден от всички страни, но запустял, неугледен и обрасъл в храсти
и дървета, тъй като първия ответник не е бил в състояние да се грижи за своя
имот, поради заболяване.
Прави възражение относно твърдението на ищеца за наличие
на съсобственост между него и първия ответник Т.Р.З., тъй като в УПИ X в кв.
145 са образувани с приемане на новия КП - 1979г. на града, два кадастрални
поземлени имота, които представляват два отделни, самостоятелни поземлени
имота, с очертани в кадастралния план граници и материалнизирани на място
огради, поставени на междуимотните граници между имот с пл. № 2736 и имот с пл.
№ 2737. Маломерността и липсата на лице на двата поземлени имота не е давала
възможност за образуването и заснемането на два урегулирани поземлени имота,
съгласно изискванията на ЗТСУ, действащи към 1979г., когато са били одобрени
кадастралния и регулационния планове на гр. ***. Не бил случаен факта, че
първият ответник се е снабдил с документ за собственост само за процесния имот,
представляващ отделен кадастрален имот с пл. № 2737, с площ от 415 кв. метра
още през 2002г.
Прави възражение
относно момента на научаване за извършената продажба по Нот. акт
№ 15 T.VI дело 985 вх. per. № 2140 от 03.07.2018г. на СВ- ***
от ищеца Ж.А.Ж. като твърдим, че той е научил за продажбата още през месец юли,
2018г., поради което искът му за закупуване на процесния имот при условията на
продажбата по цитирания по-горе нотариален акт е просрочен. За готвената
продажба ищецът и неговата майка са знаели преди още да се осъществи самата
сделка.
Не се противопоставя да се приемат писмените
доказателства, представени от ищеца.
Моли съда да приеме заверени копия от следните
писмени доказателства: Нот. акт № 15 T.VI дело 985 вх. per. № 2140 от 03.07.2018г. на CB-***; Констативен нотариален акт
№ 160 т. II дело № 371/2002г. вх. per. № 819 от 21.03.2002г. на CB-***; Молба от 01.10.2018г. до Началника на РПУ-гр. ***; Молба до Кмета на
гр. ***.
Моли съда да допусне гласни доказателства -
двама свидетели, за обстоятелствата свързани с осъществяване на
фактическата власт по отношение на процесния имот, за състоянието на имота в
последните десет години, както и за настъпилите изменения в имота за периода м.
юли-м. септември, 2018г.
Моли да бъде допусната СТЕ с исканата от ищцовата страна
задача, но също така да допуснете и нова задача към СТЕ, а именно:
Вещото лице да проследи кадастралното и регулационно
заснемане на процесния недвижим имот с пл. № 2737 по предходните кадастрални и
регулационни планове като го съпостави на действащите кадастрални и
регулационни планове от 1979г. на гр. *** като за целта изготви комбинирана
скица; - да отговори на въпроса дали от У ПИ Х-2736.2737 в кв. 145 би могло да
се образуват два урегулирани поземлени имота, съобразявайки изискванията на
ЗТСУ и на ЗУТ; - след справка в Община *** да отговори на въпроса дали е
приложен влезлия в сила дворищнорегулационен план за УПИ X в кв. 145 от ДРП на
гр. *** от 1979г., както и дали има подадено искане в срока на §8 ал. 1 от ПР
на ЗУТ за изравняване на частите в образувания съсобствен дворищнорегулационен
парцел по ДРП-1979г.
На основание
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищците, че носят доказателствената тежест да установят
твърденията си, че са собственици на процесния имот по силата на въведеното
придобивно основание, както и че ответниците упражняват фактическа власт по
отношение на него, без правно основание.
На основание
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответниците, че носят доказателствената тежест да установят
наведените от тях положителни твърдения в отговора на исковата молба.
На основание
чл.146, ал.2 от ГПК указва на ищците, че няма факти от значение за предмета на
доказване, за които да не сочат доказателства.
На основание
чл.146, ал.2 от ГПК указва на ответниците, че няма факти от значение за предмета на
доказване, за които да не сочи доказателства.
Доказателствена
тежест по предявения насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС:
На основание
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищците, че носят доказателствената тежест да установят
твърденията си, че са собственици спрямо ответника по насрещния иск на
процесните недвижими имоти.
На основание
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответниците, че носят доказателствената тежест да установят
наведените от тях положителни твърдения в отговора по насрещния иск.
На основание
чл.146, ал.2 от ГПК указва на ответниците, че няма факти от значение за предмета на
доказване, за които да не сочи доказателства.
Съдът намира, че молбата, с която е
сезиран е процесуално допустима, поради което производството по делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на 28.01.2020 г. от 10:30 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Съдът намира, че представените с исковата молба и
отговора към нея писмени доказателства са относими и допустими към предмета на
спора, поради което същите следва да бъдат допуснати до събиране и приобщени
към доказателствения материал по делото в първото съдебно заседание.
Следва да бъде уважено искането за събиране на гласни
доказателства.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
НАСРОЧВА производството за
разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 28.01.2020 г. от 10:30ч.., за която дата и
час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от настоящото определение
ведно с призовката за насроченото съдебно заседание /призовка обр.1/, а на
ищеца и от отговора на ответника, съответно отговора по насрещния иск.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в първото съдебно заседание представените с исковата
молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА
СЪБИРАНЕ НА ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА на ответника, съответно ищеца по предявения
насрещен иск, посредством разпит на по двама свидетели при режим на довеждане.
ДОПУСКА съдебно - техническа експертиза със задача, вещото лице
след запознаване с материалите по делото и справка в Община ***, да даде
заключение процесния недвижим имот - Урегулиран поземлен имот X - 2736, 2737 в
кв.145 по плана на гр. *** идентичен ли е с недвижим имот парцел XXXIV - 2147,
в кв. 170 по плана на гр. ***. Вещото лице да проследи кадастралното и
регулационно заснемане на процесния недвижим имот с пл. № 2737 по предходните
кадастрални и регулационни планове като го съпостави на действащите кадастрални
и регулационни планове от 1979г. на гр. *** като за целта изготви комбинирана
скица; - да отговори на въпроса дали от У ПИ Х-2736.2737 в кв. 145 би могло да
се образуват два урегулирани поземлени имота, съобразявайки изискванията на
ЗТСУ и на ЗУТ; - след справка в Община *** да отговори на въпроса дали е
приложен влезлия в сила дворищнорегулационен план за УПИ X в кв. 145 от ДРП на
гр. *** от 1979г., както и дали има подадено искане в срока на §8 ал. 1 от ПР
на ЗУТ за изравняване на частите в образувания съсобствен дворищнорегулационен
парцел по ДРП-1979г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200,00 /двеста/ лева, вносим, както следва: от ищеца – 100 лева и
от ответника – 100 лева, в едноседмичен срок от уведомяването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Живка Недева Бонева, което да се призове след представяне
на доказателство за внесения от ищеца и ответника депозит, В призовката до
вещото лице да се посочи определеното от съдията възнаграждение.
УКАЗВА на ищеца, че на осн. чл. 238,
ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът
предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ.
УКАЗВА на страните в двуседмичен срок от
уведомяването да изразят становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото и да предприемат съответните процесуални действия, като при неизпълнение
на указанията, същите губят възможността да сторят това по–късно, освен ако
пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, на основание чл.
146, ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ прикани страните към спогодба като им разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за
уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство, на основание
чл.140 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на
ищеца.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: