№ 19816
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110123812 по описа за 2025 година
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Л. Е. Г. установителни искове с правно основание
чл.415,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответното дружество сумите 588,11 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***,
аб.№ *** за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
04.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 108,93 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2022 г. до 26.11.2024 г., 45,24лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 04.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 12,43
лева, представляваща мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово
разпределение за период от 15.01.2022 г. до 26.11.2024 г.
Ответникът Л. Г. не депозира писмен отговор в указания от съда едномесечен срок.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който
поддържа предявения иск. Претендира разноски.
В съдебното заседание ответникът се представлява от процесуален представител,
който признава предявения иск.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е предмет на спор между страните и по аргумент от обратното на чл. 153 от ГПК
не се нуждае от доказване, че в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г ответникът е
собственик и ползвател на процесния топлоснабден имот.
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на възникнало по
реда на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), чл. 150, ал. 1 от ЗЕ облигационно правоотношение
1
между „Т.С.” ЕАД и ответника с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди
при действие на общите условия на ищцовото дружество.
Според общите условия на ищеца, които съгласно чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ (отм.) и чл.
150, ал. 1 от ЗЕ са част от съдържанието на облигационните отношения между страните,
плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 30-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането
на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по
чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху неизпълнените задължения.
По делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е признато за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че задълженията на ответника
за плащане на цената на топлинната енергия, доставена за процесния имот в периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., са в размерите, посочени в извлечението от сметки, издадено
от ищцовото дружество а именно: 588,11 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***,
аб.№ *** за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
04.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 108,93 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2022 г. до 26.11.2024 г., 45,24лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 04.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 12,43
лева, представляваща мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово
разпределение за период от 15.01.2022 г. до 26.11.2024 г.
Установителните искове за главница и лихви са основателни и следва да бъдат
уважени за посочените размери и периоди.
По отношение на разноските.
При този изход на спора в тежест на ответника на основание чл.78,ал.1 от ГПК
следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски както в исковото така и в
заповедното производство.
Ищецът претендира разноски за исковото производство в размер на 25 лв. държавна
такса и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат присъдени изцяло.
Размерът на разноските претендирани в заповедното производство са в размер на
75лв. от които 25лв. държавна такса и 50лв. – юрисконсултско възнаграждение, които също
следва да бъдат заплатени от ответника.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, Л. Е. Г. с ЕГН: ********** и адрес: ***,, дължи на
Т.С. ЕАД, ЕИК ***, с адрес ***, сумата от 588,11 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***,
2
аб.№ *** за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
04.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 108,93 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2022 г. до 26.11.2024 г., 45,24лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 04.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 12,43
лева, представляваща мораторна лихва, дължима върху цената на услугата за дялово
разпределение за период от 15.01.2022 г. до 26.11.2024 г.
ОСЪЖДА Л. Е. Г. с ЕГН: ********** и адрес: ***,, да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК
***, с адрес *** сумата от 125 лв. разноски за исковото производство и сумата от 75лв.
разноски за заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3