Определение по адм. дело №420/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 161, ал. 3 от ДОПК.

Образувано е по молба на ППК „Йордан Йовков“, ЕИК *********, подадена чрез адвокат И. С., с искане за изменение на Решение № 912/23.05.2025 г. по адм. дело № 420/2024 г. по описа на Административен съд – Добрич в частта му за разноските. Твърди се, че неправилно и в противоречие с материалния закон съдът е приел, че следва да възложи в тежест на жалбоподателя плащането на разноски в полза на НАП, тъй като част от доказателствата, въз основа на които е изготвена съдебно – счетоводната експертиза по делото, не са представени в хода на ревизионното производство и при административното обжалване. Сочи се, че всички документи, изследвани от вещото лице, са били на разположение на ревизиращите органи както при първата, така и при повторната ревизия и те са били длъжни да се запознаят с тях на място в счетоводството на ревизирания субект. Счита се, че нормата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК е предвидена като санкция за лица, които не са представили доказателства в ревизионното производство. Тя следва да се прилага само при доказано недобросъвестно поведение на данъчнозадълженото лице, каквото в случая не е налице. По тези съображения се иска съдът да измени решението в частта му за разноските, като го отмени в частта, в която кооперацията е осъдена да заплати на НАП разноски за първата инстанция в размер на 2934, 63 лева, и вместо това осъди НАП да заплати на жалбоподателя сторените разноски по делото.

Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП – София, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на молбата и иска тя да бъде оставена без уважение. Сочи, че в хода на двете ревизионни производства и в хода на административното обжалване няма твърдения или писмени обяснения изисканите от ревизиращите органи доказателства да са налични в счетоводството на ревизираното лице. Едва в хода на съдебното производство са представени документи за заприхождаването и изписването на селскостопанската продукция и за изплатените ренти за минали години, поради което е налице недобросъвестно поведение на жалбоподателя по смисъла на чл. 161, ал. 3 от ДОПК и правилно съдът е присъдил разноски в полза на приходната администрация независимо от изхода на спора.

Добричкият административен съд, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото, приема за установено следното:

Искането е подадено в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

С постановеното по делото решение Добричкият административен съд е отменил оспорения РА, но е възложил разноските в тежест на жалбоподателя на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК с мотива, че част от доказателствата, въз основа на които е изготвена съдебно – счетоводната експертиза (кантарни бележки, мемориални ордери, книга за аренда) не са представени в хода на ревизионното производство и при административното обжалване.

Нормата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК определя, че когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите на чл. 155, ал. 3 и 4. Приложимостта на тази норма предпоставя наличието на новопредставени пред съда доказателства, които страната е могла да ангажира в рамките на административното производство и които са били от съществено значение за изхода на спора.

В случая решаващите изводи на съда са обосновани с констатациите на вещото лице, а те от своя страна почиват на съдържащата се в счетоводството на търговеца документация. В хода на ревизионното производство органите по приходите са изисквали няколкократно всички документи, които са издавани при жътвата на съответните култури, при заприхождаването и изписването на продукцията, както и справка за начисляването и фактическото изплащане на дължимите ренти за периода на ревизията (ИПДПОЗЛ № Р-03000323003489-040-001/04.07.2023 г., ИПДПОЗЛ № Р-03000323003489-040-002/18.07.2023 г. и ИПДПОЗЛ № 03000323003489-040-003/04.01.2024 г.). Действително някои от тези документи са представени при ревизията и при административното обжалване, но останалата част от тях е предоставена само на експертизата по делото и не е била известна на приходната администрация. Именно защото всички първични и вторични счетоводни документи на кооперацията са били на разположение на вещото лице, то е имало възможност да ги съпостави и да провери редовността им. Съдът е кредитирал напълно неговите изводи и въз основа на тях е приел, че не са налице укрити приходи от неотчетена продукция, съответно е налице незаконосъобразно непризнаване на разходи от изплатени ренти за предходни години съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗКПО. Главните мотиви за отмяна на ревизионния акт са свързани с писмените доказателства, които са послужили за изготвяне на съдебно – счетоводната експертиза. Налице е хипотезата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, поради което жалбоподателят следва да заплати разноските по делото независимо от неговия изход. Безспорно непредставянето на една част от документите (извлеченията от кантарната книга) се дължи на неизпълнение на задълженията на решаващия орган по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, който е могъл да поиска пълни и четливи копия на доказателствата, приложени към жалбата по административен ред, но непредставянето на другата част е в резултат на процесуалното бездействие на самото РЛ, което е следвало да посочи всички налични в счетоводството му документи от значение за облагането му по ЗКПО. Проверените от вещото лице доказателства не са били достояние на приходните органи в тяхната пълнота, поради което и при липсата на обективни пречки те да бъдат представени изцяло при ревизията жалбоподателят е длъжен да понесе отговорността за недобросъвестното си поведение. В този смисъл са и решения на ВАС по адм. дела №№ 7949/2024 г., 6976/2024 г., 4330/2021 г. и др.

С оглед на изложеното не са налице основания за изменение на решението в частта му за разноските и искането следва да се остави без уважение като неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. § 2 от ДР на ДОПК, Добричкият административен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ППК „Йордан Йовков“, ЕИК *********, за изменение на Решение № 912/23.05.2025 г. по адм. дело № 420/2024 г. по описа на Административен съд – Добрич в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.