№ 78
гр. Брезник, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20251710100001 по описа за 2025 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове по реда на
чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 79 и сл. от ЗЗД,
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86 от .
По изложените в исковата молба обстоятелства „Банка ДСК“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“, № 19,
представлявана от Ю. Б. Г. – Изпълнителен директор и Д. Д. М. - Изпълнителен
директор, действащи чрез пълномощника си Старши юрисконсулт Р. В. Д., като моли
да бъде признато за установено по отношение на В. С. В., с ЕГН: ********** и Р. И. Г.,
с ЕГН: ********** и двете с адрес: ***********, съществуването на вземане на
ищцовото дружество в размер на общо 26352.39 лева, от които 7732.80 лв. – главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.07.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата; 10515.34 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от
07.08.2012 г. до 20.07.2019 г.; 3841.96 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка за
забава) за периода от 07.08.2012 г. до 20.07.2019 г.; 4142.29 лв. – законна лихва за
периода от 21.07.2019 г. до 23.07.2024 г. и 120 лв. – разходи при изискуем кредит,
което вземане следва да заплатят солидарно, както и да заплатят направените по
делото разноски.
Ответниците В. С. В. и Р. И. Г. в срока по чл. 131 ГПК, чрез адв. Р. Б. от АК
Перник са депозирали писмени отговори, с който оспорват предявените искове.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на
1
чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
От фактическа страна:
Ищецът твърди в исковата молба, че на 21.07.2009 г., е сключен Договор за
кредит за текущо потребление между „Банка ДСК” АД, като кредитор и Д. Г. В., с
ЕГН: ********** - като кредитополучател и Р. И. Г., с ЕГН: ********** - поръчител,
съгласно Договор за поръчителство от същата дата, при следните параметри на
договора: сума на кредита: 8000 лв.; Срок на кредита: 120 месеца; размер на вноската:
128.82 лв.; базов лихвен процент: 7.44 %; стандартна надбавка: 7.51 %; или лихвения
процент по кредита е 14.95 %. В договора е посочено, че годишния процент на
разходите по кредита е 16.84 %. Дата на погасяване: 7-ми ден от месеца. Договорът е
подписан при Общи условия, които са неразделна част от договора, предадени са на
клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им
и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.
„Банка ДСК” АД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора.
Видно от заключението на вещото лице В. В., което съдът възприема изцяло като
компетентно и точно дадено до 10.08.2012 г. кредита е обслужван редовно.
Предвид преустановяване плащанията по кредита и след извършена проверка е
ищцовата банка установила, че кредитополучателя Д. Г. В. е починал на 27.03.2010 г.
При наличие на непогасено задължение за „Банка ДСК“ АД е бил налице правен
интерес от издирване на наследниците на кредитополучателя. Пред Районен съд
Брезник е депозирана молба инициирала производство по чл. 51 от Закона за
наследството, като в хода на образуваното ч.гр. дело № 75/2015 г. са установени и
призовани наследниците на Д. Г. В. – В. С. В., Е. Д. Г. и С. Д. Г. С Определение № 83
от 08.04.2015 г. е постановено вписването в особената книга на съда на отказите на Е.
Д. Г. и С. Д. Г от наследството на Д. Г. В., както и вписване на изявлението на В. С. В.,
че приема наследството на своя наследодател Д. Г. В..
Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към
договора е изтекъл на дата 20.07.2019 г., с изтичането, на който срок е настъпила и
изискуемостта на задължението в пълен размер.
На 25.07.2024 г. „Банка ДСК” АД е пристъпила към принудително събиране на
вземането си по съдебен ред, като е подадено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу В. С. В. и срещу Р. И. Г. за процесиите
суми, които дължат солидарно. Образувано е ч.гр.д. № 304 по описа на Районен съд
Брезник за 2024 г. Съдът издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз
основа, на които било образувано изпълнително дело № 2695/2024 г. по описа на С. Б.
– Частен съдебен изпълнител с район на действие – Окръжен съд Перник, с рег. № 753
на КЧСИ. Поканата за доброволно изпълнение била връчена на ответниците –
длъжници в заповедното производство В. С. В. и Р. И. Г.. Последните в срок подали
възражение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя –
настоящ ищец, са дадени указания за възможността да предяви иск за установяване на
вземанията си. Тези обстоятелства обосновават според ищеца правния му интерес от
предявяване на установителни искове с предмет – заявените в заповедното
производство вземания.
От правна страна:
Производството е по предявени обективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и сл. от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
2
Исковете са допустими с оглед установените от приложеното ч. гр. дело № 304 по
описа на РС Брезник за 2024 г. обстоятелства, че издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение е приложена като връчена на длъжника - настоящ
ответник, същият е подал в срок възражение, поради което на основание чл. 415, ал. 1,
т. 1 от ГПК на заявителя – настоящ ищец е указана възможността да предяви
установителни искове за вземанията по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от
съобщението и този срок е спазен.
Тъй като ответникът се е позовал на изтекла в негова полза погасителна давност,
съдът следва да се произнесе по така направеното възражение. Съдът намира, че
уговореното между страните връщане на предоставена в заем сума на погасителни
вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
уговорка за изпълнение на задължението на части. Това разбиране съответства изцяло
и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС
задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични
плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и
разгледаните в него примери за периодични плащания се налага изводът, че макар да
са породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително
самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по
договора. По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като
нито задължението на заемодателя за предоставяне на уговорената сума, нито
задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 от ЗЗД).
Ето защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност
по чл. 110 от ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, изчислена от датата
на падежа на отделните погасителни вноски. С оглед уговорения в процесния договор
краен срок на издължаване на заема 20.07.2019 г., към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.07.2024 г., общата погасителна давност по чл. 110
от ЗЗД е изтекла. Следователно, вземането на „Банка ДСК” АД за невърнатата част от
заетата сума по този договор е погасено по давност, поради което искът по чл. 124 от
ГПК, вр. чл. 79 и сл. от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ следва да бъде отхвърлен.
Относно исковете за вземанията за непогасена договорна лихва в размер на
10515.34 лв. за периода от 07.08.2012 г. до 20.07.2019 г. и обезщетение за забава
(лихвена надбавка за забава) в размер на 3841.96 лв. за периода от 07.08.2012 г. до
20.07.2019 г. настоящият съдебен състав счита, че също са погасени по давност.
Според чл. 111, б. „б“ и „в“ ЗЗД с изтичането на 3-годишна давност се погасяват
вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; вземанията за наем, за
лихви и други периодични плащания. Според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността за всяко
3
вземане – главно или акцесорно за лихви, започва да тече от деня, в който същото е
станало изискуемо. Крайният падеж по ДПК е настъпил на 20.07.2019 г., след което на
25.07.2024 г. е подадено заявление по чл. 410 от ГПК т.е. след като е изтекла 3-
годишната погасителна давност.
По иска с равно основание чл. 86 ЗЗД:
С оглед изложеното по-горе относно главния иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и акцесорния иск по чл. 86 ГПК за сумата от 4142.29 лв., претендирана
като законна лихва за периода от 21.07.2019 г. до 23.07.2024 г.
Следва, съобразно решението, с което искът е изцяло отхвърлен, разноските по
воденото производство и тези сторени в заповедното такова да останат в тежест на
ищеца. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид направеното искане в полза на
ответниците следва да бъдат присъдени направените от тях разноски в настоящото
производство в размер на 2200 лв. (по 1100 лв. за адвокатско възнаграждение на всеки
от ответниците).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от„Банка ДСК“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“, № 19, представлявана от Ю. Б. Г. –
Изпълнителен директор и Д. Д. М. – Изпълнителен директор, искове с правно
основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 79 и сл. от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл.
86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на В. С. В., с ЕГН: ********** и
Р. И. Г., с ЕГН: ********** и двете с адрес: ***********, че дължат на ищцовото
дружество следните суми: 7732.80 лв. – главница, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 25.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; 10515.34 лв. –
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.08.2012 г. до 20.07.2019 г.; 3841.96
лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 07.08.2012 г. до
20.07.2019 г.; 4142.29 лв. – законна лихва за периода от 21.07.2019 г. до 23.07.2024 г. и
120 лв. – разходи при изискуем кредит, поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“, № 19, представлявана от Ю. Б. Г. –
Изпълнителен директор и Д. Д. М. – Изпълнителен директор да заплати на В. С. В., с
ЕГН: ********** и Р. И. Г., с ЕГН: ********** и двете с адрес: ***********
направените по делото разноски в размер на 2200 лв. (по 1100 лв. за адвокатско
възнаграждение на всеки от ответниците).
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
5