Р Е Ш Е Н И Е
№ V - 43
24.02.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №150 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №1053/20.01.2019г., подадена
от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния представител Красимира
Иванова – юрисконсулт, с която се обжалва
Решение №3081 от 18.11.2019г., постановено по гр.д.
№6361/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
осъдил Главна
Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков,
със седалище в гр. София, бул. „Княгиня М. Луиза“ №46, да заплати на М.А.К.,
ЕГН:**********, съдебен адрес ***, чрез адв. С.К., сумата от 1843,00 лева /хиляда
осемстотин четиридесет и три лева/, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд от 265,41 часа за периода от 01.08.2016 г. до
31.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба на 01.08.2019г., до окончателното й плащане, както и
сумата от 396,00 лева /триста деветдесет и шест лева/, представляваща
направените от ищеца разноски по делото.
Осъдена е Главна Дирекция „Гранична
полиция“ МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София,
бул. „Княгиня М. Луиза“ №46, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 73,72 лева /седемдесет и
три лева и седемдесет и две стотинки/ и сумата от 180,00 лева /сто и осемдесет
лева/ – възнаграждение за вещо лице.
Постановено е предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и лихва върху него.
В жалбата се твърди, че решението на
районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.
Твърди се, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като за процесния период е
действала друга нормативна уредба, в която липсва изрична норма, допускаща
трансформация на нощните часове положен труд в дневен с определен коефициент.
Сочи се, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР и не могат да намерят приложение правилата на
НСОРЗ. Твърди се, че не е налице нормативна празнота, която следва да се
запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е налице изрична уредба, касаеща
начина на изчисляване и отчитане на извънредния и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период.
Твърди се, че не са налице предпоставките
за прилагането на НСОРЗ, и по-конкретно – продължителност на нощното работно
време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми. Твърди се на следващо място, че превръщането на
нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел
увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане
на извънреден труд. Цитирана е съдебна практика по сходни казуси. Твърди се, че
не е доказано обстоятелството, че претендираните суми за отчетен тримесечен
период представляват за ищеца извънреден труд. Поради неоснователността на
главния иск се твърди, че са неоснователни и исковете за мораторна и за законна
лихва. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани
доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от въззиваемата М.А.К., чрез пълномощника адв. Станко
Кралев, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника „Главна
дирекция Гранична полиция“ не се явява представител.
В съдебно заседание въззиваемата М.А.К.,
не се явява, вместо нея се явява адв. Кралева, която оспорва въззивната жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като
такива с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е
започнало по искова молба, подадена от М.А.К., чрез пълномощника адв. Кралев,
срещу ГД „Гранична полиция“, с която се претендира да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата от 1506 лв., представляваща дължимото и неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 251 часа, получени
след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 на положения за
периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г., 1760 часа нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
полагал труд на длъжността „младши експерт“ в група ОДЧГКИЦ от сектор РКЦ при
РДГП Бургас, като се посочва, че същият е със статут на държавен служител.
Посочва се, че за периода от 01.08.2016г.
до 31.07.2019г. ищецът е положил общо 1760 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 възлиза на 2011 часа дневен труд. Сочи, че това преизчисляване
води до 251 часа труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника.
Посочен и е размерът на задължението – 1506 лв.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по
основание и размер. Твърди се, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на
МВР, тъй като по отношение на тях има изрична уредба, касаеща начина на
изчисляване и отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано
отработено време на тримесечен период. Претендира се отхвърляне на исковете.
Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни
разноски.
За установяване на твърдените от страните
обстоятелства по делото са представени доказателства.
В съдебно заседание, проведено пред
първата инстанция на 12.11.2019г., ищецът е изменил претенцията си на 1843 лв.
за положен нощен труд от 265,41 часа.
Безспорно е между страните
обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото, че през
процесния период са били в служебно правоотношение. Друго безспорно
обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-икономическа експертиза, от неоспореното заключение, на която се
установява, че за процесния период, ищецът е положил 1856 часа нощен труд.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 1856 часа става
на 2121,41 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен
труд е 265,41 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден
труд от 265,41 часа възлиза на 1843 лв. Разликата в часовете между
преизчисления с коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е
отчетена и не е заплатена от работодателя като извънреден труд.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е уважил предявените искове.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав счита, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по
същество – правилно. По наведените от въззивника оплаквания за неправилност
намира следното:
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
Оплакването на въззивника в жалбата се
свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство
на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3
ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-,
12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на
29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в
сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с
§ 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното относно действието във времето на релевантните за
спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния
исков период от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. са действали, както следва: за
периода от 01.08.2016г. до 02.08.2016 . е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.; за периода от 02.08.2016г. до 31.07.2019г. е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с
коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с
протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на специално
правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота,
която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно
това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно
при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7
часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и
служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, съдът намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта
на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно
правоотношение.
По изложените съображения, настоящият
състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен се явява доказана по основание. От приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период ищецът е
положил нощен труд в размер на 1856 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и
приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 2121,41 часа, като
разликата от 265,41 часа експертизата отчита като извънреден труд, който не е
отчетен по протоколи за положен труд и не е начислен, съответно – не е изплатен
по платежни бележки. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че
изчислена по този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като
дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1843 лева.
Поради гореизложеното исковата претенция
за заплащане на положен извънреден труд, получен в резултат на приравняване на
нощен труд към дневен за процесния период се явява основателна за сумата от 1843
лв. и като такава следва да се уважи.
Поради основателността на главния иск,
основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди.
При този изход на спора, във въззивното
производство, право на присъждане на разноски има въззиваемата М.А.К.. Искането
за присъждане на разноски е направено своевременно, представен е договор за правна
защита и съдействие /л.30 от въззивното производство/, видно от който
договореното и заплатено възнаграждение е в размер на 390 лв.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3081 от 18.11.2019г.,
постановено по гр. дело №6361/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“
на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул. „Княгиня М.
Луиза“ 46, да заплати на М.А.К., ЕГН:**********, сумата от 390 /триста и
деветдесет/ лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски за
производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: