№ 3553
гр. Варна, 28.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Деница Славова
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100501464 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 44779/20.05.2025г. от Д. Л. К.,
ЕГН **********, срещу Решение № 1377/22.04.2025г., постановено по гр.д.№
20243110108760 по описа за 2024г. на Районен съд – Варна, 9 състав, с което
съдът:
ОТХВЪРЛЯ молбата с вх. № 56759/11.07.2024 г., подадена от Д. Л. К., ЕГН
********** против В. И. В., ЕГН **********, в която е обективирано искане за
постановяване на съдебно решение, с което да се измени решение № 2185 от
04.07.2022 г., постановено по гр. д. № 12569 по описа за 2021 г. на РС-Варна, изменено
с Решение № 288/07.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2045/2022 г. по описа на ОС-
Варна, както следва: - да се предостави упражняването на родителските права по
отношение на децата А. Д. К., ЕГН ********** и В. Д. К.а, ЕГН ********** на техния
баща Д. Л. К.; - да се постанови местоживеенето на децата при техния баща на адрес:
гр.Варна, ул. „Неофит Рилски“ № 11, ет. 6, ап. 29; - да се определи режим на лични
контакти между децата и тяхната майка В. И. В., както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца за времето от 9 ч.в събота до 18 ч. в неделя, с преспиване в
домът на майката; първата седмица в годината, без значение колко дни има тя, се счита
за нечетна; за рождения ден на децата - всяка нечетна година на 05.03. от 10 ч. до 18
ч.; всяка четна година - в деня следващ рождения ден на децата от 10 ч. до 18 ч., като
в случай,че съответният ден е работен, респективно учебен за децата, това следва да
стане в първия ден, който не е работен или е неприсъствен; за рождения ден на
майката - всяка година от 10 ч. до 18 ч., като в случай,че съответния ден е работен
1
респективно учебен за децата това следва да стане в първия ден, който е
неработен/неприсъствен; за Великденските празници - всяка нечетна година от 10 ч. в
петък до 18 ч. в събота с преспиване в дома на майката; всяка четна година от 10 ч.в
неделя до 18 ч. в понеделник с преспиване в дома на майката; за Коледните и
Новогодишни празници - всяка нечетна година от 10 ч. на 30.12. до 18 ч., а на 02.01. с
преспиване в дома на майката, а всяка четна година от 18 ч. на 23.12. до 18 ч. на 27.12.
с преспиване в дома на майката; през лятната ваканция - на два пъти по 15 дни както
следва: от 10 ч. на 01.07. до 18 ч. на 15.07.с преспиване в дома на майката, от 10 ч. на
01.08. до 10 ч. на 15.08. с преспиване в дома на майката, като във всички случаи
вземането и връщането на децата следва да става от и в дома на бащата и режима на
лични отношения на децата с майката няма да се изпълнява в деня, когато е рождения
ден на бащата - 15.11. - да се осъди майката В. В. да заплаща в полза на децата чрез
техния баща месечна издръжка в размер на по 400 лева за всяко едно от тях, считано
от датата на завеждане на исковата молба в съда до настъпване на законно основание
за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 от СК, определения с решение № 2185 от
04.07.2022 г., постановено по гр. д. № 12569 по описа за 2021 г. на РС-Варна, изменено
с Решение № 288/07.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2045/2022 г. по описа на ОС-
Варна, режим на лични отношения между бащата Д. Л. К., ЕГН ********** и децата
А. Д. К., ЕГН ********** и В. Д. К.а, ЕГН **********, КАТО ОПРЕДЕЛЯ следния
режим на лични отношения между тях: I. През първия, втория и третия месец, считано
от датата на влизане в сила на решението, бащата да вижда децата всяка нечетна
събота и неделя от месеца, като първата пълна /седемдневна/ седмица от годината се
счита за нечетна, от 10.00 часа до 12.00 часа в присъствието на психолог, избран по
взаимно съгласие на родителите, а ако такова не се постигне – психологът да се избере
от социалния работник от ДСП – гр. Варна, ангажиран със случая, като срещите се
провеждат в сградата на Център за обществена подкрепа „Аспарухово“, а при
невъзможност - на място посочено от психолога, а разноските за това се поемат от
двамата родители поравно. II. През четвъртия и петия месец срещите на децата с
бащата да се провеждат така: всяка нечетна събота и неделя от месеца от 10:00 часа до
12:00 часа в присъствието на психолог в ЦОП „Аспарухово“ и от 12:00 часа до 14:00
часа без негово присъствие. III. През шестия, седмия и осмия месец, считано от
влизане в сила на решението, срещите да се провеждат както следва: всяка нечетна
събота и неделя от месеца от 10:00 часа до 14:00 часа. IV. След този преходен период: -
Всяка нечетна седмица от месеца /като първата седмица в годината се приема за
нечетна/ за времето от 16:00 часа в петък или след учебните занятия в учебно време до
10:00 часа в понеделник или до началото на учебните занятия в учебно време – с
преспиване, като бащата ще взема децата от учебното заведение или от дома на
2
майката и ще ги връща обратно в учебното заведение или дома на майката; - Ако
родителите не постигнат съгласие за организиране на личните празници на децата и
бащата по повод рождените им дни, съдът постановява следния режим: 1./ всяка четна
година на рождените дни на децата: от 16:00 часа или след учебните занятия в учебно
време на 05.03./пети март/ до 10:00 часа или до началото на учебните занятия в учебно
време на 06.03. /шести март/- с преспиване, като бащата ще взема децата от дома на
майката или учебното заведение и ще ги връща обратно на следващия ден в дома на
майката или учебното заведение; 2./ на рождения ден на бащата 15.11. /петнадесети
ноември/ от 16:00 часа или след учебните занятия в учебно време до 10:00 часа или до
началото на учебните занятия в учебно време на 16.11. /шестнадесети ноември/ - с
преспиване, като бащата ще взема децата от дома на майката или учебното заведение и
ще ги връща обратно на следващия ден в дома на майката или учебното заведение; -
Ако родителите не постигнат съгласие за режима на децата по повод официалните
празници, съдът постановява следния режим: 1./ на всички национални празници
/официални почивни дни/ през първата половина на годината всяка четна година от
10:00 часа на първия ден на 03.03 /трети март/, 01.05 /първи май/, 06.05 /шести май/,
24.05 /двадесет и четвърти май/ до 18:00 часа на последния ден от почивните дни – с
преспиване, като бащата ще взема децата от дома, където се отглеждат и ще ги връща
обратно; 2./ на всички национални празници /официални почивни дни/ през втората
половина на годината всяка нечетна година от 10:00 часа на първия ден на 06.09
/шести септември/, 22.09 /двадесет и втори септември/, 01.11 /първи ноември/ до 18:00
часа на последния ден от почивните дни – с преспиване, като бащата ще взема децата
от дома, където те се отглеждат и ще ги връща обратно; 3./ през великденските
празници /официални почивни дни/ всяка четна година от 10:00 часа в петък до 18:00
часа в неделя – с преспиване, а всяка нечетна година от 10:00 часа в събота до 18:00
часа в понеделник – с преспиване, като бащата ще взема децата от дома, където те се
отглеждат и ще ги връща обратно; 4./ през коледната ваканция всяка четна година от
10:00 часа на 23.12. /двадесет и трети декември/ до 18:00 часа на 29.12. /двадесет и
девети декември/ - с преспиване и всяка нечетна година от 10:00 часа на 30.12
/тридесети декември/ до 18:00 часа на 03.01 /трети януари/ - с преспиване, като бащата
ще взема децата от дома, където те се отглеждат и ще ги връща обратно; - Ако
родителите не постигнат съгласие за режима на децата по повод лятната ваканция,
съдът постановява следния режим: през лятната ваканция, когато майката не е в
платен годишен отпуск, от 10:00 часа на 01.07 /първи юли/ до 20:00 часа на 15.07
/петнадесети юли/; от 10:00 часа на 01.08 /първи август/ до 20:00 часа на 15.08
/петнадесети август/, като бащата ще взема децата от дома, където се отглеждат и ще
ги връща обратно.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
първоинстанционно решение поради постановяване в нарушение на
3
материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Сочи се, че съдът е допуснал неправилна преценка
на доказателствата по делото. Неправилно и противно на събраните
доказателства и най-вече на кредитираното заключение по КСППЕ, социалния
доклад и показанията на разпитаните свидетели - социалните работници от
ДСП и ЦОП, съдът прави необоснования извод, че"основната причина за
развитието и задълбочаването на СРО у децата е поведението и на двамата
родители при техния междуличностен конфликт“ и че вината за СРО и
психичното състояние на децата „не е единствено и само на майката, защото и
двамата родители проектират своя дълбок конфликт в отношенията си с
децата и ги въвличат в него."
Твърди се, че вината за установения СРО е само и единствено на
майката, тъй като от фактическата раздяла на страните през 2021 год. до
01.04.2023г., режимът на лични контакти с бащата се е осъществявал, а след
01.04.2023 год., бащата няма никаква вина за настъпилия синдром на
родителско отчуждение, защото от този момент, той не е имал достъп до
децата. В решението не се сочи какво е неговото „укоримо поведение" спрямо
двете деца. Така извода за обща вина на родителите е неправилен и
необоснован.
Съдът не е отчел и влязлата в сила присъда по НЧХД№2655/2023 год. на
ВРС, съгласно която е отчетено противоправното поведение на майката, която
е осъдена за престъпление по чл.182 ал.2 от НК, т.е установено е, че вината за
неизпълнение на РЛО е на майката.
Оспорва извода на съда, че в изключителен интерес на децата е да бъде
запазено сложилото се фактическо положение и родителските права да се
упражняват от майката. Сочи, че децата са в риск и това е констатирано от
ОЗД и ЦОП, поради което още от 2023 г. спрямо тях е предприета мярка за
закрила по чл.4,ал.1,т.1 от ЗЗДт. От заключението на експертите по КСППЕ се
установява, че действията на майката са манипулативни, че демонстрираното
отношение на децата към баща си в голяма степен е формирано от нейното
отношение към бащата. от социалния доклад на ОЗД е видно, че не се
установяват подходящи действия от страна на майката към насърчаване на
децата за възстановяване на контактите им с бащата, те са възприели гледната
точка на майка си като обвиняват баща си в предателство и изоставяне.
4
Съдът не е взел предвид и не е обсъдил всички доказателства по делото,
а именно показанията на разпитаните свидетели св. Й. Ч., св. М.П.,
свидетелите-социални работници и становището на ю.к. Е.Т., в частта в която
безпротиворечиво установяват, че бащата винаги е присъствал в определените
дни и часове за среща с децата, че до м.04.2023год. проблеми в общуването е
нямало, че майката не полага никакви усилия срещите с бащата да се
осъществяват, като е предоставила на малолетните деца сами да решават дали
да се виждат с баща си.
Твърди се, че неосъзнаването на майката на вредните последици за
децата от родителското отчуждение в тежка форма, несъдействието и
активното противопоставяне срещу тези мерки за преодоляване на този
психологичен проблем и отсъствието на готовност за преодоляването му, са
показатели за отсъствието на родителски и възпитателски качества у майката.
Като не е съобразил отсъствието на тези качества на майката, съдът
неправилно е приел, че тя е по-пригодния родител.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в
цялост и да уважи предявения от въззивника иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който излага становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че в мотивите на
решението си съдът е обсъдил всички доказателства и е достигнал до
правилния извод, че основната причина за развитието и задълбочаването на
синдрома на родителско отчуждение у децата е поведението и на двамата
родители. Въпреки огромния обем приет доказателствен материал по делото,
не се събра и едно доказателство какви реални действия е предприел бащата,
за да участва в живота на децата си и да възстанови контакта си с тях. Не се
доказа кога и по какъв начин след 01.04.2023г. бащата е търсил контакт със
своите деца. Твърди се, че поведението на бащата Д. е „формално" и
„декларативно" - явявал се фигуративно на срещите в контактния център в
дните определени за осъществяване на РЛО, декларативно е звънял по
телефона на майката, че е пред жилището и чака децата да слязат. При
проведеното изслушване на близнаците в т.нар. „Синя стая", и двете деца са
категорични, че баща им след раздялата не се интересува от живота им и не ги
търси. От Протокол от 02.06.2025г. на ДСП-Варна и Протокол от контактен
5
център от 07.06.2025г. се установява, че бащата е разстроил децата си и
срещата е прекратена, баща им не ги е прегърнал и отново е бил агресивен и
нападателен. А. и В. не са деца в риск. Това сочат и фактическите
констатации, които са отразени в Социалния доклад. Съдът е защитил в най-
пълна степен интересите на децата В. и А. като е приел, че с оглед на
установените по делото факти не са налице основания за изменение на
фактически установеното с бракоразводното решение съвместно съжителство
на децата с майката.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на разноски.
Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед
на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
Не са направени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
44779/20.05.2025г. от Д. Л. К., ЕГН **********, срещу Решение №
1377/22.04.2025г., постановено по гр.д.№ 20243110108760 по описа за 2024г.
на Районен съд – Варна, 9 състав.
НАСРОЧВА производството по делото за 20.10.2025год. от 10.30 ч., за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията
е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им
6
помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от
съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за
целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните
следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна
информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7