РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 21.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 141 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от С.Н.
***ЕГН ********** с постоянен адрес *** срещу
ОД на МВР Плевен, представлявано от В. Вътов, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с
чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 1286,35 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.8.2018 - 13.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска 14.01.2020г.до
окончателното изплащане на вземането.
В обстоятелствената част на
исковата молба сочи, че в процесния период е работил
на длъжността „инспектор“ към ОДМВР Плевен. Излага, че за процесния
период е полагал и нощни дежурства, както следва: за 2018 г. – 36 нощни
дежурства или 288 часа; за 2019 г. – 73 нощни дежурства или 584 часа и до
13.01.2020 г. - 2 броя нощни дежурства, представляващи 16 часа. Сочи, че за процесния период отрботените
нощни часове са 888 часа, които преизчислени с коефициент 1,143 възлизат на
1014,984 часа. Твърди, че разликата между отработените нощни часове и
преизчислените е 126,984 часа, които умножени по 6 лева на час възлизат на
761,90 лева. Излага, че е налице многобройна съдебна практика, с която е
прието, че при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефицент 1,143 и за тях се
полага допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Поради изложеното
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Твърди,
че исковата молба е неоснователна. Оспорва предявения иск, както по основание,
така и по размер. Излага, че през процесния период
ищецът е бил служител на МВР по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР, а съгласно чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители
се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че ЗДС и наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е неприложим в настоящия
случай. Сочи, че разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР е предвидено, че за
работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като в ал. 5 е
регламентирано, че работата извън работното време се компенсира с
възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Излага, че ищецът е държавен служител и по
отношение на него следва да прилага ЗМВР, като чл.178, ал. ЗМВР изрично
регламентира какви допълнителни възнаграждения се изплащат на държавните
служители. Твърди, че съгласно чл.179, ал.4 от ЗМВР, че извън допълнителните
възнаграждения на държавните служители се заплащат и др. възнаграждения в
случаи, определени със закон или акт на МС за държавните служители. Счита, че
именно поради спецификата на работата на държавните служители – полицейски
органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон – ЗМВР, който е
различен от статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 и т.3 от ЗМВР,
поради което и за тях са неприложими нормите на общото законодателство като
ЗДСл и КТ.Твърди, че в настоящия случай ищецът не е работил извън установеното
за него работно време. Не оспорва факта, че през процесния
период ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР. Не оспорва
факта, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при
режим на труд - дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187. ал.З от ЗМВР. Твърди, че в процесния
период по отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители са действали следните
наредби:1. Наредба
№8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн.
в ДВ бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по АД
№5450/2016г, влязло в сила от датата на постановяването му, в която наредба
липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г.
на министъра на вътрешните работи. Излага, че следва да се има предвид и писмо
с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП относно увеличеното заплащане на
нощния труд при сумарно изчисляване на работното време. Сочи, че съгласно
същото получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд
създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд, като съгласно МТСП
извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително
работят по установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния
случай. Твърди, че според тълкуването на
МТСП превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното
заплащане на нощния труд / в конкретния случай с 0,25 лв. на час допълнително
възнаграждение/, а не за генерирането и заплащането на извънреден труд. Навежда
доводи, че ОД на МВР – Плевен е заплащала ежемесечно на ищцата допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, което се доказва по безспорен начин от
представените платежни бележки за процесния период.
Сочи, че не е ясно откъде ищецът е стигнал до извода, че часовата му ставка е 6.00
лв. за целия процесен период. Твърди, че от исковата
молба не става ясно дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не
е бил отчетен и не е бил заплащан. Сочи, че на ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и нощен труд.
Излага, че за положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително
заплащане по 0.25 лв. на час, поради което не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, поради
факта, че ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че труда положен между
22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен, така както е отчетен и заплатен, а не да се
трансформира в дневен. Сочи, че ищецът не може да избира едновременно да иска
допълнителни часове поради трансформиране на нощния труд като дневен и след
това да получи за същия и допълнително заплащане като за нощен. Твърди, че
производството за периода от 01.01.2020 г. до 14.01.2020
г. е недопустимо, тъй като падежът на тези задължения е настъпва април 2020 г. Поради
изложеното счита, че искът в тази си част е неоснователен и недоказан. Моли
съда да отхвърли предявения иск и да им присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан. Твърди, че по делото не е установено по
безспорен начин, че ищецът е полагал извънреден труд. Ако съдът счете, че искът
е основателен, счита, че следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.9 г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските и да не се присъжда
възнаграждение за периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г., тъй като в този период не се е допускало трансформация на
нощните часове в дневни с коефициент 1,143. Моли съда да прекрати
производството по делото като недопустимо в сочените като недопустими периоди в
отговора на ИМ. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, с оглед измененията в Наредбата за адвокатските възнаграждения.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, поради което и съдът е постановил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че са се намирали в служебни правоотношения и,
че за процесния
период ищецът е заемал различни
длъжности, посочени в представените по делото заповеди за преназначаване на
същия.
Между страните не е спорно и, че за процесния период, ищецът е осъществявал трудовата си
дейност, по утвърдени графици и протоколи, на смени - 12 часови дневна и нощна,
при сумарно изчисляване на работното време.
Приобщени като доказателство по делото са и платежните бележки, за изплатени
на ищеца, за процесния период трудови възнаграждения,
от които е видно, че е начислен и заплатен нощен труд.
Представено като доказателства по делото е и
график на служителите от ОДЧ на ОД на МВР Плевен за м. януари 2020 г.
Установява се от
приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на МТСП, че министерството е взело становище относно увеличаване
заплащането на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време
По делото е
изслушана и ССЕ, заключението на която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните по делото и, от която се
установява, че: с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00
часа до 06.00 час, а отработеното работно време е изчислявано сумарно; че разпоредбата
на чл.187, ал.3 от ЗМВР регламентира ,че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8,12, или 24 часови смени- сумарно за три месечен период; че от
01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., отменена с решение по адм. дело 5450/2016 г. по описа на ВАС; че от 02.08.2016 г.
действа Наредба
№8121з-776/29.07.2016г., съгласно, които при работа на смени е възможно
полагането на труд през нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните
смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период; че в
същите не е регламентирано изрично преизчисляване на нощен към дневен труд;
съобразно поставената от ищеца задача експертизата извършва преизчисляване на нощните
часове към дневни с коефициент 1,143 по следния начин: ВЛ сочи, че за исковият период,
ищецът е положил общо 888 часа нощен труд. Положеният нощен труд, не е бил
преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд.
Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1014,984
часа, като за разликата 126,984 часа, се изчислява брутно възнаграждение в общ
размер на 1286, 35лв., изчислено със средна ставка 10,13 лева, формирана от
основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за
всеки отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с
увеличение 50% за извънреден труд. ВЛ сочи, че в случай, че не бъде
преизчисляван положения нощен труд към дневен такъв при коефициент 1,143, а се
приложи коефициент 1 при допустим нощен труд 8 часа, не би се формирал положен
от ищеца извънреден труд.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на
чл.176 от ЗМВР предвижда, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР, се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. В предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители, извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители,
се определят с наредба на Министъра
на вътрешните работи“. В процесния период е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. на Министъра
на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Разпоредбите на
чл.3, ал.3 и Наредбата регламентира, че „При работа на смени
е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 и 06:00
ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период“.аредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва
изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент
0.143. Липсата на такава норма обаче
не да следва
да се възприема
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен,
а представлява празнота в уредбата на реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките
на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота
в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.),
в която в чл.9, ал.2 е предвидено
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения
исковата претенция за заплащане на
неизплатено възнаграждение за положения от
ищеца нощен труд, при сумирано
изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове
в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд
в дневен, се явява доказана по своето основание.
Коефициентът 1,143 се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност
на работното време през нощта
- 7 часа /установена в
чл.140 от КТ/. В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. също се
възприема този коефициент - 1,143, но формулиран по друг
математически начин, който води до
същия резултат - при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период
се умножава по 0.143 и полученото число да се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Видно е, че в посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата са приложими по
аналогия и по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България
утвърждава като основно достижение на социалната държава
правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация.
Основният закон
гарантира равенство на правата на
лицата, предоставящи наемен труд без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират
правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени
при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това
включеният в рамките на дежурството нощен труд на
ищеца следва да бъде приравнен
на дневно работно време, на която основа
и следва да бъде определен реално положеният от него труд
за исковия период. Определения максимален брой часове нощен труд
- 8 часа съгласно Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не
установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния
брой часове нощен труд, допустим
за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен и цитираните подзаконови
нормативни акта – „при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч…..“ не сочи задължителност на полагането точно
на 8 часови смени, изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се
определи такъв график, при който служителите на МВР да покриват цялото денонощие,
съобразно своята численост в съответното подразделение.
Както се посочи по-горе основание за преобразуването
на часовете нощен труд в дневен
с коефициент 0.143 е нормата
на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на
специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за
структурата и организацията
на работната заплата - чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника, че на
ищецът му е заплатен нощния труд в размер на
0,25 лв. за всеки час /съгласно
ставката по чл.8 от НСОРЗ/, съдът намира, че превръщането
на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се извършва при
сумирано изчисляване на работното време,
но това не
означава, че спрямо нощните часове не се
прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за
част от него
между 22,00 ч. и 06,00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд
в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на
това двете разпоредби се прилагат
едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези
нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението
на ответника, че коефициентът в случая е неприложим, поради представеното писмо от Министерство
на труда и социалната политика, в което се твърди,
че целта на този коефициент
е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи
7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая ищецът работи
8 часа през нощта, т. е. няма какво да се
„приравнява“. Ако изводът в писмото е верен, то служител,
който полага повече от 7 часа
труд през нощта, ще бъде
поставен в по-неблагоприятно
правно положение, защото за него
„приравняване“ няма да е налице, което
е недопустимо. От друга страна, липсата
на приравняване ще постави в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от
КТ.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета
от съда, от която се
установява размера на претендираните суми. Ответникът не твърди, нито
е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения нощен труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на
нощен труд, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд
в дневен и отчитането му като извънреден
е основателна, и следва да се уважи
за сумата от 1286,35 лева за периода от 01.08.2018
г. до 13.01.2020 г. Съобразно нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид
всички факти, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за
спорното право. Към датата на постановяване на решението сумата от 23,18 лева
за периода от 01.01.2020
г. до 16.01.2020 г. е била дължима и доколкото няма данни за нейното плащане
иска в тази си част следва да бъде уважен.
Следва да се
отбележи, че независимо, че чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските /който също е приложим нормативен акт/, в една от редакциите си през процесния период - за периода от 01.01.2018г.
до 17.07.2018г. - е предвиждал, че отработените часове от служителя, които в
края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време,
са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден
труд по реда на чл. 149 КТ пред ИНСПЕКЦИЯТА ПО ТРУДА, без превръщане на нощните
часове в дневни, съдът намира, че тази разпоредба не следва да се отчита при
преценка на заплащането на тези часове. Тя касае отчитането на извънреден труд
пред друг държавен орган - ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА, но не променя характеристиката
на труда, положен и изчислен чрез превръщане на нощния в дневен такъв, като
извънреден, в случай че надвишава нормативно определения брой часове за
периода. В случай, че при сумираното изчисляване на работното време за
съответния период се установи, че чрез превръщане на нощния труд в дневен,
работникът е положил повече от нормативно определените часове труд, тази
разпоредба не забранява неговото заплащане. На още по-силно основание следва да
се отчете, че тази разпоредба е обща за всички работници, които работят при
сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ, и не касае
индивидуално работещите в системата на ЗМВР, а липсва спор в практиката, че
положения нощен труд за всички работещи се превръща в дневен такъв по описаното
правило на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. След като се установи положен извънреден труд,
независимо от начина на отчитането му в ИТ, той следва да бъде заплатен от
работодателя.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева и за внесения депозит за допусната по делото ССЕ в размер на 140 лева. Съдът
счита за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника досежно присъждане на възнаграждение съобразно сега
действащата Наредба за минималните адвокатски възнаграждения. Съобразно
трайната практика на ВКС разноските по
чл.38, ал.2 ЗА следва да се присъдят съгласно редакцията на наредбата,
действаща към датата когато е оформен договорът за правна помощ и съдействие.
Видно е, че към датата на оформяне на същия договореното възнаграждение е в
минимален размер, поради което същото следва да се присъди на страната така както
е сторено.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху
цената на уважения иск в размер на 51,45 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен,
със седалище и адрес на управление *** ЕИК *********, представлявано от *** да заплати на С.Н. ***ЕГН ********** с
постоянен адрес ***, сума в размер на 1286,35 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода
01.8.2018 г. - 13.01.2020 г., ведно със законната лихва върху цялата сума,
считано от предявяване на иска 14.01.2020г.до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР
–Плевен, със седалище и адрес на управление *** ЕИК *********, представлявано
от ***, да заплати на С.Н. ***ЕГН ********** с постоянен адрес *** с постоянен
адрес *** сума в размер на 440,00 лева,
представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРКЕЦИЯ на МВР –Плевен, със седалище и адрес на
управление *** ЕИК *********, представлявано от ***, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 51,45 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването
му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: