Р Е
Ш Е Н
И Е № 575
гр.Пловдив, 24. 04. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с.,
в закритото заседание на дванадесети март през две хиляди и
седемнадесета година, в състав :
Председател : Светлана Изева
Членове :
Радостина Стефанова
Иван Бекяров
Секретар Ангелина
Костадинова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина
Стефанова
гр.д. № 123/2018 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.45
от ЗЗД.
Образувано
е по жалба на Г.З.Е., ЕГН- **********,***, чрез адв.А.А.,
назначен за особен представител, против Решение № 4121/27.11.2017г.
на ПРС – XVI гр.с. по гр.д.№
8610/2017г.
-в частта, с
която е отхвърлен предявеният от него против Л.З.А., ЕГН- **********,***,
иск за разликата над 2 000 лв. до пълния предявен размер от
10 000 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на извършване на
деянието- от 27.07.2016 г. до окончателното й плащане, представляваща
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат на
деликт, за който ответникът е признат за виновен с одобрено споразумение по
протокол № 38/ 21.03.2017 г. по НОХД № 215/ 2017 г. на Районен
съд- Асеновград, IV н.с.
-в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Г.З.Е., ЕГН- **********,***, против С.Г.А., ЕГН - **********,***,
А.И.Х., ЕГН- **********,***, М.И.М., ЕГН- **********,*** и А. Р. Б., ЕГН - **********,***,
иск за заплащане солидарно за разликата над сумата в размер на 1 000 лв. до пълния предявен размер от 3 000
лв, ведно със законната лихва върху нея от датата на извършване на деянието- от
27.07.2016 г. до окончателното й плащане, представляваща обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат на деликт, за
който ответниците са признати за виновни с одобрено споразумение по протокол № 38/ 21.03.2017 г. по НОХД № 215/ 2017 г. на Районен съд- Асеновград, IV н.с.
Моли да бъде отменено решението в обжалваните
части и вместо това да бъде постановено друго, с което да се уважат изцяло предявените
искове в пълните им размери, ведно със законните последици.
Въззиваемите страни Л.З.А., ЕГН- **********,***, С.Г.А.,
ЕГН - **********,***, А.И.Х., ЕГН- **********,***, М.И.М., ЕГН- **********,***
и А. Р. Б., ЕГН - **********,***, последният действащ по делото лично и със
съгласието на неговата майка Р.А.Б., ЕГН – **********, не депозират писмен
отговор, но се явявят лично в съдебно заседание на 12.III.2018г. и заявяват, че
нямат възможност да заплатят по- големи размери от вече определените с
решението на Районния съд суми.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред РС – Пловдив от Г.З.Е. против Л.З.А., С.Г.А., А.И.Х., М.И.М. и А. Р. Б., е заведена искова
молба, с която посочва, че на 27.07.2016 г. около 23.30 часа в село Болярци,
област Пловдив, бил нападнат от ответниците, първият от които му нанесъл удар в
лицето и му счупил носа, а след това останалите му нанесли множество удари по
тялото и в областта на лицето, при което му причинили кръвонасядания и охлузвания
по главата, лицето, гръдния кош, гърба и крайниците. След побоя, три часа по-
късно, ищецът бил приет по спешност в УНГ Клиника на УМБАЛ „Св. Г.“***, където
се констатирала фрактура на носните кости, поради което било предприето оперативно
лечение с наместването им, като на 30.07.2016 г. той бил изписан от болницата. С
оглед на продължаващо затруднение при
дишане, на 11.08.2016 г. Г.З.Е. отново бил приет в болница и подложен на втора
операция, като бил изписан след четири дни. Останалите му телесни увреждания
били описани от лекар в СМУ и СМЕ, като от побоя болките в носа му продължили
няколко месеца, здравословното му състояние още не било изцяло възстановено,
като не можел да диша нормално през носа. По повод на инцидента било образувано
срещу ответниците ДП № 831/ 2016 г. по описа на РУ на МВР- Асеновград, като срещу тях били
повдигнати обвинения и със споразумение по НОХД № 215/ 2017 г. на АРС - IV н.с., те се признали за виновни в извършването на
престъпление спрямо ищеца за причиняване на лека телесна повреда по хулигански
подбуди, както и за хулиганство. Предвид деликта за ищеца възниквало правото на
иск спрямо виновните лица за причинените му с уврежданията неимуществени вреди.
Телесните увреждания от ударите се изразявали в счупване на носните кости и
множество кръвонасядания и охлузвания по главата, лицето, гръдния кош, гърба и
крайниците. В резултат на това ищецът претърпял силна болка, страх, стрес,
притеснения, главоболия, болничен престой, притеснявал се за външния си вид,
изпитвал болки и дискомфорт в първите месеци на възстановяването си, не можел
да спи пълноценно, дишал затруднено при натоварване, имал страх от
неизвестността дали ще се възстанови изцяло. Поддържа, че ответниците му дължат
парично обезщетение, като от първия от тях претендира сумата от 10 000 лв.,
а от останалите солидарно общо
3 000 лв. Изтъква, че одобреното от съда споразумение имало последиците на
влязла в сила присъда, която се явявала задължителна за гражданския съд, в
който смисъл били налице предпоставките за уважаване на исковете по основание и
размер. Претендира обезщетение за нанесените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на деликта.
Към исковата молба прилага Епикриза ИЗ № 45913/2016г., изд. от УНГ Клиника
при УМБАЛ „Св. Г.“***, Епикриза ИЗ № 48977/2016г., изд. от от УНГ Клиника при
УМБАЛ „Св. Г.“***, Съдебномедицинско удостоверение № 816/2016, изд. от
02.08.2016г., изд. от доц. С. С., Протокол № 38/21.03.2017г. на АРС, с който е
обективирано одобреното Споразумението между страните по НОХД № 215/2017г., ЕР
на ТЕЛК № 2017 от 095 от 27.05.2016г. със срок до 2019г. за 71 % трайно намалена работоспособност.
Към делото е приложено и НОХД
№ 215/ 2017 г. По описа на Районен съд- Асеновград, IV н.с.
Ответниците Л.З.А., С.Г.А., А.И.Х., М.И.М. и А. Р. Б., не депозират Писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не са
се явили лично в съдебно заседание по
делото, нито са изпратили пълномощник, съответно и не са взели становище.
ПРС е уважил частично предявените
искове, в размерите както се описаха по-горе.
С
подадената въззивна жалба от Г.З.Е., чрез адв. А.А., назначен
за особен представител, се възразява срещу направените правни изводи с
атакуваното решение. Излагат се съображения за незаконосъобразност.
Въззиваемите
страни Л.З.А., С.Г.А., А.И.Х., М.И.М. и А. Р.Б., действащ лично и със
съгласието на неговата майка Р.А.Б. взимат становище в съдебно заседание на
12.03.2018г., че жалбата е неоснователна.
ПОС, в
настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е неоснователна. Няма спор по
делото, че със Споразумение по НОХД № 215/2017г., обективирано с
Протокол от 21.03.2017г. ответниците са
признати за виновни в извършване на престъпления по чл.131 от НК /причиняване
на лека телесна повреда по хулигански подбуди/ и по чл.325 от НК /хулиганство,
при нанасяне на побоя над ищеца, в резултата на който са описани травматичните
увреждания, описани в исковата молба/. С протоколно Определение от 03.10.2017г. на ПРС е допълнен изрично Доклада
по чл.140 от ГПК, като са приети за безспорни обстоятелствата, че причинените
телесни увреждания на ищеца от всеки един от ответниците са установени в
приключилото наказателно производство, за което същите са се признали за
виновни. Споразумението, с което е
приключило наказателното производство за извършените престъпления от ответника
има действие на влязла в сила присъда, а тя съгласно чл. 300 от ГПК - е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Получените травматични увреждания
от пострадалия са описани в съдебно-медицинско удостоверение № 816/2016г. /на
л.16- 17/ след извършен преглед на Г.Е. и прегледана медицинска документация;
съответно е констатирано, че при инцидента на 27.07.2016г. му е било причинено
счупване на носните кости, което е наложило оперативно наместване, множество
кръвонасядания и охлузвания на главата, лицето, гръдния кош, гърба и крайниците,
като е възможно описаните увреждания по начин и време да са получени, както е
съобщил освидетелстваният. В тази насока са и приложените 2 бр. Епикризи, изд.
от УНГ Клиника при УМБАЛ – Пловдив, от които се чете, че двукратно са се
наложили операции, респ. на 28.07.2016г. и на 12.08.2016г. предвид оплакванията
на пациента Е. за затруднено но невъзможно дишане. В хода на производството са разпитани св. А. К. /сестра на бабата на Г./
и св. Ж. Е. /баба на Г./, които са дали непротиворечиви показания, че след
нанесения му побой на 27.07.2016г. бил в
много тежко състояние, лицето му било подуто, целият бил в синини, не можел
изобщо да говори. Разказал е, че без да има повод са започнали да го бият. След
операциите трудно се е възстановил като психическият стрес не е отминал
напълно. При тази изяснена фактология, не само е безспорно стореното и вината
на ответниците, но и се явява доказана пряката и непосредствена връзка между
деянието и описаните травматични увреждания в медицинските документи. Извършеното
от ответниците не е било предизвикано по никакъв начин от ищеца, като се е
установило, че същият е нападнат в гръб. В резултат на причиненото увреждане Е.
несъмнено е претърпял неимуществени вреди, търпейки постоянни болки и
страдания, преживял е и много притеснения. Възраженията с жалбата са концентрирани
всъщност само досежно размерите на уважените искове, като се въвеждат
оплаквания, че ПРС неправилно не е уважил исковете в цялост. Въззивният съд,
отчитайки, че причинените травми все пак
не са довели до тежки или сериозни последици за здравето занапред във времето, определените
суми за обезщетенията са справедливи, доколкото според последната актуална
Епикриза от 15.08.2016г. прогнозите за изхода на състоянието на Е., след
протекъл гладък следоперативен период, е благоприятно и с подобрения, няма
допълнителни настъпили усложнения.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и
подлежи на потвърждаване, като мотивите на Районния съд са много
задълбочени, аргументирани и прецизни.
Разноски. На ищеца,
който респ. сега е жалбоподател, е допусната правна помощ под
формата на процесуално представителство на адв. А.А.. Във възивното
производство на същия
не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, а следва да се
постанови едва след
определяне на възнаграждението му от страна на НБПП.
Ето защо,
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
Р Е Ш
И :
Потвърждава Решение № 4121/27.11.2017г.
на ПРС – XVI гр.с. по гр.д.№
8610/2017г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г.З.Е., ЕГН- **********,***, против Л.З.А., ЕГН- **********,***, иск за
разликата над 2 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000
лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на извършване на деянието-
от 27.07.2016 г. до окончателното й плащане, представляваща обезщетение за
причинени на ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат на деликт, за
който ответникът е признат за виновен с одобрено споразумение по протокол № 38/ 21.03.2017 г. по НОХД № 215/ 2017 г. на Районен
съд- Асеновград, IV н.с.
Потвърждава Решение № 4121/27.11.2017г. на ПРС – XVI гр.с. по гр.д.№ 8610/2017г. в частта, с която
е отхвърлен предявеният от Г.З.Е., ЕГН- **********,***,
против С.Г.А., ЕГН - **********,***, А.И.Х., ЕГН- **********,***, М.И.М., ЕГН- **********,***
и А. Р. Б., ЕГН - **********,***, иск за заплащане солидарно за разликата над сумата в размер на 1 000 лв. до пълния предявен размер от 3 000 лв, ведно със законната
лихва върху нея от датата на извършване на деянието- от 27.07.2016 г. до
окончателното й плащане, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди, претърпени в резултат на деликт, за който ответниците са
признати за виновни с одобрено споразумение по протокол № 38/ 21.03.2017 г. по НОХД № 215/ 2017 г. на Районен съд- Асеновград, IV н.с.
В
останалата част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.
Председател :
Членове :