№ 2274
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря ал
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110206145 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №119/29.04.2021 г. на ххх - София, на „ххх
- Май“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на
15 000 лв. на основание чл.34е т.4 пр. 1 от Закона за чистотата на атмосферния
въздух за нарушение на чл. 20 ал. 3 от Наредба №7 от 21 октомври 2003 г. за
норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в
околната среда, главно в атмосферния въздух в резултат на употребата на
разтворители в определени инсталации.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало ЮЛ-
жалбоподател, като в жалбата подадена чрез адв. ххх се излагат подробни
доводи на първо място за нейната допустимост, поради неправилно отразяване
за надлежно връчване на НП, съответно за изтекла абсолютна погасителна
давност. Алтернативно се правят оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения – противоречия между изложеното в АУАН и НП,
поправена на ръка година на АУАН в НП, а в представения акт е посочена само
година бездата на издаване – нарушение на чл.42 т.2 ЗАНН. В с.з. жалбата се
поддържа от процесуалния представител адв. ххх, която моли за отмяна на
НП, не претендира разноски. Представя писмени бележки с подробни доводи
за незаконосъобразност на НП, като отново акцентира на неправилното му
връчване, както и за изтекла погасителна давност.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от
1
юрисконсулт ДИМИТРОВА, която предлага на съда да потвърди НП като
правилно и законосъобразно. Не претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представя подробни писмени бележки, в които излага доводи, че обжалваното
НП е влязло в законна сила, като са изчерпани всички възможни варианти за
връчването му, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл.58 ал.2
ЗАНН.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Дружеството-жалбоподател е оператор на инсталация за химическо
чистене, находяща се на адрес: гр. София, район „ххх, попадаща в обхвата на
Наредба № 7 за норми за допустими емисии на летливи органични
съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в
резултат на употребата на разтворители в определени инсталации, тъй като
извършва дейност по т. 4 от Приложение №1 към Наредба №7.
На дата 05.08.2020 г. свидетелката К. А. Г. заемаща длъжността ст.експерт
в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“, дирекция
„Контролна и превантивна дейност“ към РИОСВ - София, извършила
проверка в деловодната система на РИОСВ - София, отразена в Протокол
№14/05.08.2020 г., за постъпил в РИОСВ - София, ПУР за 2019 г. на хартиен и
електронен носител, като при проверката е констатирано, че такъв не е
постъпвал.
Съгласно чл. 20 ал. 3 от Наредба № 7 ПУР обхващат предходната
календарна година и се представят ежегодно пред РИОСВ на хартиен и
електронен носител не по- късно от 31 март на текущата година.
Свидетелката К. А. Г. приела, че като жалбоподателят-ЮЛ не е
представил годишен план за управление на разтворителите (ПУР) в
законоустановения срок е извършил нарушение на чл. 20 ал. 3 от Наредба №7
на дата 16.06.2020 г. в гр.София. При определяне датата на нарушението, Г.
взела предвид чл. 4 ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., с който сроковете се удължават с един месец от отмяната на
извънредното положение.
Била изпратена покана /уведомление/ за явяване и съставяне на АУАН до
2
управителя А. И. М. чрез Началника на 06 РУ-СДВР /л.22 от делото/, като
същата била връчена надлежно на М., видно от разписка от дата 14.10.2020 г.
Видно от разписката /л.24 от делото/, управителят на дружеството бил
намерен на адреса на самия обект, представляващ ателие за химическо
почистване - гр. София, район „ххх.
Управителят се явил лично в РИОСВ на 07.01.2021 г. и му бил връчен
АУАН №192/2020/04.11.2020 г. с отбелязване върху акта, че има възражения.
Няма данни по преписката дружеството да се е възползвало от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена
от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление
№119/29.04.2021 г.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Направеното възражение за невръчване на издаденото наказателно
постановление, съдът намира за ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Установеният от ЗАНН нормативен регламент урежда реда за
уведомяване на нарушителя за изготвените наказателни постановления - чл.58
ЗАНН и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила - чл.64 ЗАНН, като
разпоредбата на чл.84 ЗАНН препраща към прилагане на НПК, доколкото
липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения, и за
съдебното производство по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления. Разпоредбата на чл.58 ал.1 ЗАНН императивно урежда начина
на връчване на наказателните постановления, а именно - срещу подпис, което
в случая не е изпълнено. Тази разпоредба цели да гарантира правото на
нарушителя да узнае за какво е наказан и да му бъде осигурена възможност да
обжалва наказателното постановление, ако счита същото за
незаконосъобразно. Освен срещу подпис в разпоредбата на чл.58 ал.2 ЗАНН е
предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на НП - ако
нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият му адрес е
3
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Тези
предпоставки са: нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и
новият му адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в
хипотезата на правната норма предпоставки, поради което, за да се прояви
фактическия състав по чл.58 ал. 2 ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно
връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения
адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес да е неизвестен.
В конкретния, случай, наказващият орган е приложил горната
разпоредба неправилно. Видно от самото НП на него е отразено следното: „На
основание чл.58 ал.2 от ЗАНН, считам наказателното постановление за
връчено на 11.03.2022 г.”.
От вниманието на наказващия орган обаче е убягнало обстоятелството, че
съвсем редовно управителят на дружеството вече е намиран от органите на 06
РУ-СДВР за връчване на покана за съставяне на АУАН в процесния обект за
химическо чистене, на адрес гр. София, район „ххх. Това е станало още на
дата 14.10.2020 г. /разписка, л.24 от делото/. Това е станало след няколко
неуспешни опита за връчване на покана, при посещение на служители на
въззиваемата страна – на 09.09.2020 г. и на 15.09.2020 г. /л.28 от делото/.
Въпреки тези данни, наказващият орган упорито е продължил да изпраща
известия за доставяне на издаденото НП на адреса по седалището на
дружеството – гр.София, ул. Войнишко въстание №24 /арг. известие на л.12 с
дата на пощенско клеймо 10.05.2021 г., като същото е върнато „непотърсено”
/л.11 от делото/. Отново на същия адрес, служители на РИОСВ са направили
посещения на дати: 06.07.2021 г., 13.07.2021 г., 17.07.2021 г. – отново
безуспешно, като последното е направено дори в събота. Последвал е опит за
връчване на НП чрез Началника на 06 РУ-СДВР, като видно от докладна
записка /л.15 от делото/, при посещение на 28.07.2021 г. на адреса по
седалище, не е открит никой, но при проведен телефонен разговор с
управителя А. М., същият е заявил, че желае НП да му бъде връчено на
домашния му адрес, който съвпада и с този на обекта за химическо чистене –
гр.София, ул. „Гюешево“ №4. Изпратено е известие за доставяне на този адрес
/л.9 гръб/, като видно от същото върху това известие има подпис и име
„С.Николова” с дата на получаване 18.03.2022 г. Въпреки това, пратката е
върната с отбелязване „непознат” /л.9 лице/. Не е посочено качеството на
лицетоь получило известието, нито отбелязано задължение за връчване. От
друга страна, и прибързано, още на дата 11.03.2022 г. наказващият орган е
отразил върху наказателното постановление, че то е връчено при уловията на
чл.58 ал.2 ЗАНН.
Впоследствие е образувано и изпълнително дело №*********/2020 г. на
публичен изпълнител Патриция Първанова, изискано в цялост от съда. Съдът
приема, че именно след неговото образуване, жалбоподателят-ЮЛ е разбрал за
4
издаденото НП и това е станало на 30.03.2025 г.
. С оглед коректност и отговор на възраженията в жалбата, че
изпълнителното дело е образувано през 2020 г., т.е., още преди издаване на
НП, в случая е издадено Разпореждане за присъединяване към вече
съществуващо задължение на жалбоподателя.
Въз основа на горните мотиви, съдът приема наказателното
постановление не е било редовно връчено на дружеството и същото не е
влязло в сила. Тъй като разпоредбата на чл.58 ал.2 ЗАНН съдържа правна
фикция, приравняваща правните последици на личното връчване с тези на
невръчване на наказателното постановление, то в кокретния случай
задължително следва да са налице кумулативните предпоставки –
нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да
е неизвестен. В случая, управителят на дружеството е съобщил нов адрес, на
който да бъде намерен и той съвпада с адреса, на който е получил покана за
съставяне на АУАН, респ. на който вече е намиран веднъж.
Наказващият орган не е положил достатъчно усилия за връчване на НП,
като дори прибързано, преди връщане на известието за доставяне до адреса
гр.София, ул. „Гюешево“ №4, още на дата 11.03.2022 г., той е офоримил НП
като връчено при условията на чл.58 ал.2 ЗАНН.
В този смисъл, съдът намира, че не са били налице предпоставки за
връчване реда на чл. 58 ал. 2 ЗАНН, съответно извършеното по този ред
връчване се явява нередовно, а депозираната пред СРС жалба - подадена в
срок и процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН субсидиарното приложение на НК се
разпростира спрямо административнонаказателното производство по
отношение на изключващите отговорността обстоятелства.
Доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби свързани с течението,
спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар.
абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и
сл. от НК. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г.
на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.
В процесния случай, следва да се приложи чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 81 ал.3
вр. чл. 80 ал.1 т.5 НК, съгласно която административнонаказателнтото
производство следва да се счита погасено по давност (независимо от
спирането или прекъсването й), ако е изтекъл срок повече от три години,
считано от датата на извършване на нарушението.
Видно от гореизложената фактическа обстановка процесното нарушение
5
е било извършено на 16.06.2020 г. и следователно абсолютният давностен срок
за реализиране на административнонаказателното производство е изтекъл 4
години и 6 месеца след тази дата. На 16.12.2024 г. възможността за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
се е преклудирала и на това основание също следва НП да се отмени.
Процесуалният представител на жалбоподателя-ЮЛ не прави искане за
присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №119/29.04.2021 г. на ххх - София,
с което на „ххх - Май“ ЕООД, с ЕИК *********, е наложена имуществена
санкция в размер на 15 000 лв. на основание чл.34е т.4 пр. 1 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух за нарушение на чл. 20 ал. 3 от Наредба №7
от 21 октомври 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични
съединения, изпускани в околната среда, главно в атмосферния въздух в
резултат на употребата на разтворители в определени инсталации.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6