№ 20418
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря М. З.
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110122770 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба от К. С. К. срещу „ДОЙЧЕ
ЛУФТХАНЗА“ АД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен сключили
договор за въздушен превоз. По силата на този договор ответникът се е
задължил да превози ищеца с два последващи директно свързани полета,
съответно: полет LH 1201, излитащ по разписание на 05.07.2023г. в 08:25ч. от
Летище Базел Мюлхаус, Швейцария и пристигащ по разписание на
05.07.2023г. в 09:25 ч. на Летище Франкфурт, Германия и полет LH 1426,
излитащ по разписание на 05.07.2023г. в 10:10 ч. от летище Франкфурт,
Германия и пристигащ по разписание на 05.07.2023г. в 13:20ч. на Летище
София, България. Посочва, че авиокомпанията потвърдила резервацията за
полетите под номер PMMS6X и издала потвърждение. Твърди, че полетът от
Базел за Франкфурт бил изпълнен с леко закъснение, което му коствало
възможността да се прикачи на втория полет от резервацията си от Франкфурт
за София. Посочва, че получил заместващ полет до крайната си дестинация от
авиокомпания Луфтханза, но пристигнал в София с над 3 часа закъснение,
като разстоянието между началната и крайната точка на полета е било
1355.985 км. Твърди, че подал жалба до ответника, използвайки онлайн
платформата на превозвача, но не получил плащане. С оглед гореизложеното
моли за осъждането на ответника да заплати сумата 488,96 лева, ведно със
законна лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното
плащане на вземането.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
1
ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва, че ищецът е имал закупени
билет за пътуване по маршрута Базел-Франкфурт-София, което е следвало да
бъде извършено с два полета: LH1201 /05.07.2023 от Базел до Франкфурт и LH
1426/05.07.2023 от Франкфурт до София, както и че полет LH1201 /05.07.2023
от Базел до Франкфурт е закъснял е 11 минути. Оспорва да носи отговорност
за изпускане на връзката от страна на пътника с последващия полет LH
1426/05.07.2023 от Франкфурт до София. Оспорва да има вина за
закъснението на полет LH 1201 /05.07.2023 от Базел до Франкфурт и
съответно да дължи обезщетение. Счита, че правото на ищеца да предяви иск
е погасено с изтичането на едногодишен срок, считано от датата на
извършване на полета- 23.07.2023 г., съгласно чл.135 от ЗГВ. Твърди, че е имал
възможност да извърши процесния LH 1201 /05.07.2023 от Базел до
Франкфурт навреме, но същият е закъснял, тъй като на 05.07.2023 г. във
Франкфурт е имало тежки метеорологични условия, изразяващи се в силна
гръмотевична буря и нисък праг на видимост, в които условия не би било
безопасно да бъде завършен полета, поради което са били налице извънредни
обстоятелства за отмяната на полета. Твърди, че въпреки закъснението
пътникът е могъл да извърши прекачване, тъй като е имал достатъчно време за
това, имайки предвид, че полет LH1201/05.07.2023 от Базел до Франкфурт е
закъснял минимално. Сочи, че е предложил безплатно премаршрутиране на
пътника, който се е възползвал от предложението, като още същият ден е
стигнал до крайната си дестинация. С оглед гореизложеното моли за
отхвърлянето на исковете и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 7, т. 1, б. „а“, вр.
чл. 5, ал. 1, б. „в“ от Регламент № 261/2004 г.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че между него и ответника е сключен договор, с който ответното
дружество се е задължило да превози ищеца с два последващи, директно
свързани полета, съответно: полет LH 1201, излитащ по разписание на
05.07.2023г. в 08:25ч. от Летище Базел Мюлхаус, Швейцария и пристигащ по
разписание на 05.07.2023г. в 09:25 ч. на Летище Франкфурт, Германия и полет
LH 1426, излитащ по разписание на 05.07.2023г. в 10:10 ч. от летище
Франкфурт, Германия и пристигащ по разписание на 05.07.2023г. в 13:20ч. на
Летище София, България, както и че е настъпило закъснение с повече от три
часа до крайната точка, съответно разстоянието на полета.
В тежест на ответника е да докаже възражението си, че полетът е
закъснял поради наличие на извънредни обстоятелства, за които не е следвало
да отговаря, а в случай, че не докаже възражението си следва да докаже, че е
погасил задължението.
Съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е имал закупени
2
билет за пътуване по маршрута Базел-Франкфурт-София, което е следвало да
бъде извършено с два полета: LH1201 /05.07.2023 от Базел до Франкфурт и LH
1426/05.07.2023 от Франкфурт до София.
Съдът намира, че иска макар и доказан по основание и размер следва да
се отхвърли, тъй като вземането е погасено по давност.
Следва да се отговори на въпроса кои са разпоредбите, уреждащи
погасителната давност по договора за въздушен превоз – общите
разпоредби на ЗЗД или тези на специалния закон /Закона за гражданското
въздухоплаване/.
При определяне на приложимия давностен срок съдът съобрази
обстоятелството, че Регламент /ЕС/ 261/2004 г. не съдържа специални
разпоредби, касаещи сроковете на погасителна давност на вземането за
парично обезщетение при закъснял или отменен полет. Ето защо и съгласно
Решение от 22.11.2012 г. по дело № С-139/11 СЕС, приложимо е
националното право на държавата-членка, чийто съд разглежда конкретния
спор. Правото на парично обезщетение по Регламент /ЕС/ 261/2004 г. се
основава на договорната отговорност на въздушния превозвач, който не е
изпълнил задължението си по сключения с ищеца договор за въздушен превоз
да осъществи полета при предварително очертаните параметри, касаещи
време на излитане и на пристигане в крайния пункт. В мотивите на решението
по дело № С-402/07 (т. 68) СЕС изрично подчертава, че задължението за
парично обезщетение по регламента тежи върху въздушния превозвач, тъй
като именно с него конкретният пътник има сключен договор за превоз, по
силата на който лицето има право да бъде превозено с полет, който не би
трябвало нито да се отменя, нито да закъснява.
От значение е, че процесният полет е бил извършен на 05.07. 2023 г.
Настоящият съдебен състав е запознат с практиката на съдилищата,
според която приложима е разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД, но не я споделя,
като намира за приложима разпоредбата на чл. 135 ЗГВ (Изм. – ДВ, бр. 16
от 2021 г.), доколкото той съдържа специални разпоредби,
регламентиращи договорната отговорност на въздушния превозвач.
С изменението на ЗГВ през 2021 г. празнината в закона кои правила за
давността следва да се приложат - е отстранена. В случая от ясните
разпоредби на новия закон следва, че исковете за забавен полет ще се
погасяват с давността по чл. 135 ЗГВ, когато вземанията са възникнали след
влизане в сила на новите разпоредби. Разпоредбата на чл. 135, ал.1 ЗГВ,
показва ясно волята на законодателя недвусмислено да уреди тази специална
давност и за исковете по чл. 7, параграф 1, б. б) от Регламент (ЕО) № 261/2004
г.
3
Първо, разпоредбата на чл. 135 ЗГВ обхваща исковете срещу
превозвача, което следва ясна от законодателната логика и от езиковото
тълкуване. Този извод се подкрепя и историческото тълкуване на
разпоредбите уреждащи всички видове давност при отговорността на
превозвача при транспорт по суша, вода, въздух и железопътен, при всички
тях специални закон предвижда по-кратка давност от общата за договорната
отговорност 3 години. Това е правило залегнало и в Конвенцията за CMR, като
тази кратка давност обхваща всички искове независимо от предвиждането или
не за част от тях на рекламационни производства. Смисълът е да се отчете
спецификата на транспортното превозно правоотношение, като целта е по-
бързо уреждане на споровете с оглед нарастващия обем означение на този вид
правоотношение в развиващия се икономически свят.
По изложените причини следва да се приеме, че специалните
разпоредби за давността при всички видове транспорт, изключват
приложението на чл.110 и следващите ЗЗД относно времетраенето,
предпоставките и началния момент. В този смисъл изрично правната
доктрина акад. Любен Василев, Облигационно право. Отделни видове
облигационно отношения. С.,1958, 228-229 и съдебната практика - Решение №
6194 от 4.10.2018 г. по в. гр. д. № 3256/2018 г. на СГС.
Второ чл. 136 ЗГВ конкретно урежда давността за обезщетението за
телесна повреда, доколкото срокът започва да тече от друг момент – от
увреждането /а по чл. 135 от деня на пристигането на въздухоплавателното
средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство
е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза/. Като няма
никаква правна и житейска логика в извод, според който обезщетението за
телесна повреда или смърт, причинени от неизпълнението на договор за
въздушен превоз, да се погасява с давност по-кратка от обезщетението за
неточно във времево отношение изпълнение на такъв договор /предвид
характера на търпените вреди и защита правата на увредения пътник/. В този
смисъл Решение № 7549 от 5.07.2022 г. на СРС по гр. д. № 6119/2022 г.
Трето следва да се съобрази и очевидното, че 1972 г. при приемането на
ЗГВ България не е член на ЕС и не бил е съществувал специалния иск по
Регламент /Е0/ № 261/2004 г., поради което е ясно, че законовата норма не е
имала предвид изобщо този специален иск. В този смисъл настоящия състав
намира, че по въпроса с каква давност се погасява специалния иска по чл. 7 от
Регламент /Е0/ № 261/2004 г. ,е била налице празнина на закона. Тя е
констатирана и отстранена от законодателя в последствие (Чл. 135. Изм. – ДВ,
бр. 16 от 2021 г.), но това изменение има действие за напред в този смисъл и
само в тази част могат да се споделят мотивите на Решение №
262286/06.04.2021 г. по в. гр. д. № 346/2020 г. СГС, IV – Б въззивен състав,
което се приема, че измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр.
16/23.02.2021 г. и добавят на новите разпореди ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са
тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие.
4
В настоящия случай срокът е започнал да тече от 05.07.2023 г.
Доколкото ищецът не доказва да са налице основания за спиране или
прекъсване на давността, то срокът е текъл до 05.07.2024 г. включително и е
изтекъл на 06.07.2024 г. – преди предявяване на иска, което е станало едва на
22.04.2025 г.
Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора ищецът няма право на разноски. Съдът намира
възражението за прекомерност направено от ищеца за основателно,
адвокатското възнаграждение на проц.представител на ответника следва да се
определи в размер на 360,00 лв. с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. К., ЕГН ********** срещу „ДОЙЧЕ
ЛУФТХАНЗА“ АД - търговско представителство с ЕИК *********,
осъдителен иск по чл. 7, т. 1, б. „а“, вр. чл. 5, ал. 1, б. „в“ от Регламент №
261/2004 г., за заплащане на 488,96 лева, равностойност на 250 евро, ведно със
законна лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното
плащане на вземането, която сума представляваща обезщетение за закъснял
полет LH 1201/05.07.2023г., поради което е пропуснат полет
LH1426/05.07.2023г.
Осъжда К. С. К., ЕГН ********** да заплати на „ДОЙЧЕ
ЛУФТХАНЗА“ АД - търговско представителство с ЕИК *********,разноски
по делото в размер на 360.00 лв. с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5