№ 207
гр. Дупница, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510100221 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. К. С. срещу М. Д. К. и С. К. К..
Ищцата твърди, че въз основа нотариален акт за прехвърляне срещу задължение за
гледане № 170, том I, дело № 343/1990г. от 16.04.1990г. заедно със съпруга й К. Д. С.
прехвърлили в полза на ответниците С. К. К. и М. Д. К. следния свой недвижим имот, а
именно: апартамент с идентификатор 68789.17.281.1.22 съгласно схема № 15-56618-
21.01.2024г., издадена въз основа КККР, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект от 10.08.2020г., адрес на имота: гр. Дупница, ул. ***, представляващ самостоятелен
обект, находящ се на етаж 8 в сграда с идентификатор 68789.17.281.1, предназначение:
жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
68789.17.281, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна
или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 99,93 кв.м., заедно с прилежащите към обекта мазе № 2, както и 4,63 %
ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж върху мястото, ниво: 1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата - на същия етаж: 68789.17.281.1.23, под обекта: 68789.17.281.1.19, над
обекта: няма, стар идентификатор: няма. Заявява, че ответниците не изпълнилни поетото с
договора задължение за издръжка и гледане, не се интересували от нея, не осигурили
ползване на стая. Счита, че поради неизпълнение на договора прехвърлителите имали право
да го развалят, като с оглед смъртта на К. С. ищцата била легитимирана да иска разваляне на
договора и като негов наследник. По изложените съображения моли договорът да бъде
1
развален до 2/3 идеални части, равняващи се на прехвърлените от ищцата като прехвърлител
и полагащите й се права като наследник на К. С..
Ответникът М. Д. К. е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор
в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Заявява, че от 2021г. не бил собственик на имота, поради което не бил легитимиран
ответник. Твърди, че двамата ответници са изпълнявали задълженията си по договора, в т.ч.
че прехвърлителите имали възможност да ползват една стая, а ответниците подпомагали
гледането и издръжката им. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Ответницата С. К. К. е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор в
срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.
Твърди, че двамата ответници са изпълнявали задълженията си по договора, в т.ч. че
прехвърлителите имали възможност да ползват една стая, посещавали ги събота и неделя,
пазарували им, поддържали и ремонтирали къщата им в с. Коркина, рязали и подреждали
дървата за огрев. Преди извършване на ремонтите ищцата идвала при ответниците да се къпе
и пере, в което била подпомагана от С. К.. Ответницата я водила на лекар, купувала й
лекарства и готвила на ищцата, плащала сметката й за телефон. Моли за отхвърляне на
предявения иск.
Ответницата С. К. К. е депозирала насрещен иск срещу първоначалната ищца Ц. К. С..
Tвърди, че веднага след сключване на процесния договор, тя и съпругът й М. К. поели
грижите за прехвърлителите, а след развода между двамата ответници от 27.04.2021г.,
същата сама се грижила за ответницата. Заявява, че през месец януари 2024г. Ц. С. отказала
да комуникира и получава грижи от нея, поради което започнала да й превежда по 200 лв.
месечно чрез пощенски запис. Счита, че с оглед отказа на ответницата по насрещния иск да
получава грижи и издръжка, за ищцата по този иск е налице интерес да иска от съда
трансформиране на задължението й за полагане на грижи в парично по заплащане на
парична издръжка. Моли съда да бъде трансформирано задължението й по договора по
осигуряване на отопление, осветление, грижи при болест и немощ и право на обитаване на
една стая до живот в парично задължение по заплащане на парична издръжка.
Ответницата по насрещния иск - Ц. К. С. е получила препис от него, по който е депозирала
отговор в указания от съда срок, с който оспорва насрещния иск като неоснователен. Отрича
да е отказвала получаването на грижи и издръжка. Изтъква, че години наред грижите за нея
се полагат единствено от другата й дъщеря (Д. К. С.) и нейния съпруг. Настоява, че не й е
осигурена възможност да ползва стая в процесния апартамент, както и че приобретателите
не се интересували от нея и не я посещавали в с. Коркина, не я чували по телефона и дори
не й казали, че има двама правнука. Моли за отхвърляне на предявения насрещен иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният конститутивен иск за разваляне на договора е по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, а
предявеният насрещен иск за трансформиране на задължението по договора в неговия
2
паричен еквивалент е с правно основание чл. 95 вр. чл. 97 ЗЗД.
В тежест на ищцата Ц. К. С. е да докаже сключването на твърдения от нея договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с твърдяното от
нея съдържание, а в тежест на ответниците по първоначалния иск и ищцата по насрещния
иск (М. Д. К. и С. К. К.) е да докажат, че са изправна страна по договора, неоказването на
съдействие от ищцата за получаване на изпълнението в натура, както и че веднага след това
са започнали да предоставят парично изпълнение в натура в размер, който съответства на
вида и обема на дължимите грижи и издръжка.
В настоящия случай между страните не е налице спор, а и от приложения нотариален акт за
прехвърляне срещу задължение за гледане № 170, том I, дело № 343/1990г. от 16.04.1990г. (л.
3) е видно, че на посочената дата К. Д. С. и Ц. К. С. са прехвърлили в полза на М. Д. К. и С.
К. К. притежавания от тях апартамент 24 в гр. Станке Д., ул. ***, вляво от входа, състоящ се
от две спални, дневни, столова, клозет, баня, дрешник, входно антре, черна антре с обща
жилищна площ от 99,93 кв.м., при съседи: северозапад ул. „***“, североизток: дворно място,
югоизток: ул. „***“, югозапад: апартамент 23 на ДМ Бобов дол и стълбище, заедно с мазе №
2, при съседи северозапад: ул. „***“, североизток: коридор, югоизток: мазе № 1 на И.Г.Д.,
югозапад: сметопровод, ведно с 4,63 % ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж,
като приобретателите са се задължили да гарантират квартира, отопление, осветление,
грижи при болест или немощ било лично или чрез трети лица и право на обитаване на една
стая до живот на К. и Ц..
Основният спор между страните се свежда до това дали е налице неизпълнение от страна на
приобретателите по процесния договор, обуславящо правото на ищцата да развали договора,
съотв. дали неизпълнението се дължи на неоказано от нея съдействие, обуславящо
трансформиране на задължението на ответната страна в парично, по който въпрос съдът
намира следното:
В задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика (ТР № 6/15.05.2012 г. по
тълк. д. № 6/2011 г., ОСГК, ВКС) се приема, че специфичната крайна социална цел при
договора за издръжка и гледане е да се осигури на кредитора един по-добър начин на живот,
изразяваща се в ежедневно покриване на потребностите му. В тази връзка се сочи, че за да е
налице точно изпълнение, длъжникът следва да предоставя ежедневно и непрекъснато
грижи и издръжка в натура на кредитора в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за
живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други
ежедневни нужди, в рамките на договорения обем, като при повече от един приобретател е
достатъчно точното изпълнение от един от тях.
В съдебната практика изрично се подчертава още, че поради самата същност на тези
задължения, изпълнението на задълженията за издръжка и гледане трябва да е ежедневно,
непосредствено и непрекъснато, като кредиторът не е длъжен да приема нерегулярно и
непълно изпълнение (Решение № 163 от 07.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 229/2019 г., III
г.о., Решение № 790 от 17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1432/2008 г., IV г.о.). Относно
разпределението на доказателствената тежест се разяснява, че ищецът по иска с правно
3
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението,
нито е длъжен да доказва, че ответникът не е изпълнил задълженията си. В тежест на
приобретателя е да докаже, че е изпълнявал поетите задължения за издръжка и гледане
(Решение № 163 от 07.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 229/2019 г., III г.о., Решение № 20 от
22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1853/2014 г., IV г.о., Решение № 790 от 17.11.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 1432/2008 г., IV г.о.). Ищецът може само да оспорва наведените твърдения, но
това доказване е насрещно и може да бъде непълно - достатъчно е да създаде вероятност, с
което разколебава безспорността в установяваното от ответника (Решение № 80 от
03.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2560/2017 г., IV г.о.).
В случай, че приобретателят се позовава на неоснователен отказ на прехвърлителя да
приеме изпълнение в натура, негова е и тежестта да го докаже. Дори да проведе успешно
доказване, длъжникът не се освобождава от задължението си по договора, а е длъжен да
трансформира задълженията си в парични сам и веднага след неприемането, съотв. след
като неоказването на съдействие стане факт, без да чака решение за трансформация, защото
нуждата на кредитора не следва да остане неудовлетворена докато трае производството по
трансформация. Заявената готовност за даване на издръжка след предявяването на иска не
означава изпълнение на задълженията по договора. Длъжникът по договора ще бъде
изправна страна, ако е предоставил парично изпълнение в достатъчен обем, за да покрие
задължението му по договора, а ако не установи такова парично изпълнение, алеаторният
договор подлежи на разваляне. В този смисъл Решение № 402/2015г. на ВКС по гр.д. №
1921/2014г., IV г.о., Решение № 790 от 17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1432/2008 г., IV г.о.,
Решение № 494 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 642/2011 г., IV г.о., Решение № 363 от
26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 756/2009 г., III г.о.
Съотнесени към настоящия случай, изложените по-горе принципни разяснения в съдебната
практика, означават, че е в тежест на ответниците М. Д. К. и С. К. К. да проведат пълно и
главно доказване на това, че са изпълнили точно задълженията си по договора, като
ежедневно, непосредствено и непрекъснато са осигурявали грижите и издръжката, в
уговорения между страните обем, докато ищцата Ц. К. С. е достатъчно да ангажира
доказателства, които да разколебават безспорността на твърдяното от ответниците.
В случая единствените доказателства, ангажирани от ответниците в подкрепа на
твърдението им, че са изпълнявали договора, са показанията на доведените от тях свидетели
– свид. К. К. и свид. Е. Х.а-Е.. От същите обаче не може да се установи, че през периода след
смъртта на К. С. (1997г.) до настоящия момент страните са осъществявали редовни контакти,
а още по-малко може да се приеме за доказано, че в този период отношенията им са били
съпроводени и с точно изпълнение на поетите с договора задължения. Така, според свид. К.,
последните години майка й е ходила до с. Коркина пролетта и лятото, тъй като автобусът не
бил редовен, а баба й идвала при майка й последно 2022-2023г. Нелогични са в такъв случай
изявленията на същата свидетелка, че майка й се грижила за баба й, осигурявала лекарства и
дрехи, още повече че се сочи, че след 2022г. комуникацията им била нарушена поради
промените в настроението на ищцата. В сходен смисъл са и показанията на свид. Х.а-Е., в
4
които също не се съдържат никакви конкретни данни за изпълнение на уговорените
задължения, особено в периода след развода между двамата ответници. Макар също да
изтъква липсата на обществен транспорт до с. Коркина, свид. Х.а-Е. не навежда твърдения
грижите и издръжката да са осъществявани по друг подходящ начин.
Ето защо, следва да се приеме, че по делото не са налице убедителни данни, от които да се
заключи, че през разглеждания период страните въобще са поддържали ежедневна и
непрекъсната комуникация, в рамките на която ответниците да са предоставяли и
уговорения обем на дължимата престация. Недоказано е и твърдението на ответниците, че
ищцата е отказала получаване на изпълнението едва през януари 2024г., доколкото не са
налице никакви убедителни доказателства същите да са поддържали регулярна комуникация
и в предходните няколко години. В достатъчна степен, поддържаните от ответниците
твърдения се разколебават и от показанията на свидетелите свид. П. и свид. Б., които
заявяват, че въобще не са виждали ответниците в с. Коркина през последните около 30
години.
Независимо от това, дори и да се приеме за установено соченото от свид. К. и свид. Х.а-Е.
поведение на С. К. през последните години (изпращани лекарства, яке за рождения ден,
посещение след раждането на големия правнук на ищцата, посещения през пролетта и
лятото и пр.), същото може да се разглежда единствено като полагани частични, непълни и
епизодични грижи, които не надхвърлят рамките на общото морално задължение, което
децата дължат на своите родители, но не и като всеобхватни грижи и издръжка, адекватни
на конкретните нужди на прехвърлителката и дължимия обем, предвиден в договора.
Ответниците, особено през последните години, не са поддържали реални, ежедневни
контакти с ищцата (80-годишна при завеждане на исковата молба), нито са осигурявали в
каквато и да било форма уговорената в натура грижи и издръжка. Иначе казано,
спорадичните прояви на грижа и подпомагане не посрещат изискването грижите за
прехвърлителката да бъдат осъществявани постоянно и непосредствено.
Следва изрично да се посочи, че ответниците не се смятат освободени от изпълнението на
договора, дори и действително да са настъпили твърдените от тях промени в характера и
поведението на ищцата. В съдебната практика изрично се подчертава, че неблагоприятните
изменения в психиката и поведението на прехвърлителя с напредване на възрастта му, не са
основания за неизпълнение и освобождаване от отговорност на длъжниците. Същността на
договора изисква преди всичко от длъжниците да се приспособяват към кредитора. Заедно с
това, те трябва да търпят последиците и на физическите и на психическите болезнени
прояви, които могат да се проявят с течение на времето у отчуждителя. Алеаторността на
облигационното правоотношение прави неизвестно при сключването на сделката, както
неговата продължителност, така и промяната с течение на времето на нуждите на
прехвърлителите, включително и тяхното физическо, психическо и емоционално състояние.
Приобретателите по такъв вид договор трябва да са наясно с възможните проявления, които
затрудняват общия живот и дори могат да го направят неприятен. В този смисъл Решение №
24 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5287/2007 г., IV г.о., Решение № 1272 от 03.02.2009 г.
5
на ВКС по гр. д. № 3441/2007 г., IV г.о.
Неизпълнението на договора не може да бъде оправдано и със затрудненията на единия от
ответниците (С. К.) да се придвижва до с. Коркина, предвид нередовния обществен
транспорт, тъй като предвид целта на договора приобретателите по него не могат да се
позовават на обективна невъзможност да предоставят обещаното по договора (Решение №
163 от 07.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 229/2019 г., III г.о.).
Без значение за основателността на иска е и изявлението на ответниците, че С. К. предлага
на ищцата да живее при нея, но последната отказвала. Заживяването в общо домакинство
може да стане по предложение на една от страните и приемане от другата, но никоя от
страните не е длъжна да направи предложение, а насрещната страна не е длъжна да приеме
предложението (Решение № 138 от 07.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 227/2020 г., IV г.о.,
Решение № 20 от 13.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2298/2018 г., ІV г. о.).
Недоказано е изявлението на ответниците, че ищцата не оказвала необходимото съдействие
за предоставяне на дължимата престация. От една страна, наведените в насрещната искова
молба твърдения сочат, че ищцата е отказала да получава дължимото едва през м. януари
2024г., докато от изложеното по-горе е видно, че ответниците не са поддържали пълноценен
контакт с ищцата след смъртта на К. С., като последното се е задълбочило особено през
последните няколко години. С други думи, неизпълнението на задълженията по договора е
продължило с години, докато заплащането на трансформираното задължение е започнало
едва след образуване на настоящото производство. С него не може да се заличи
неизпълнението на договора за предходния период - до датата на първото извършено
плащане (Решение № 178 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1542/2011 г., III г.о.).
Отделно от това, както бе посочено по-горе, длъжникът по договора ще бъде изправна
страна, ако е предоставил парично изпълнение в достатъчен обем, за да покрие
задължението му по договора, а ако не установи такова парично изпълнение, алеаторният
договор подлежи на разваляне. Задължението на приобретателя да осигурява издръжка е без
оглед на възможността на прехвърлителя да се издържа сам от имуществото и доходите си.
Обстоятелството, че ищцата е разполага с доходи от пенсия, които й позволяват да се
издържа сама, е ирелевантно, а приобретателят дължи изпълнение в пълен обем,
независимо дали прехвърлителят разполага със собствени средства (вж. напр. Решение №
494 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 642/2011 г., IV г.о. и цит. там Решение № 863 от
22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о., Решение № 82 от 05.04.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о.).
Следователно, дори и да се приемеше, че е доказано точното изпълнение на договора до м.
01.2024г., съотв. че от този момент ищцата е изпаднала в забава, то в тази хипотеза
трансформирането на задължението на ответницата в парично е трябвало да бъде в обем от
най-малко 762,20 лв. месечно (видно от приетата и неоспорена от страните експертиза, като
дори и да се приспаднат изброените в хода на устните състезания разходи, сумата би
възлизала на около 524,87 лв.). В случая, заплащаните от същата суми (независимо дали са
получавани в действителност от ищцата или не) са в размер на по 200 лв. месечно (л. 35, л.
6
115-116), т.е. в значително по-малък обем от нужната издръжка, поради което не изключват
възможността на кредитора да развали процесния договор.
В обобщение съдът намира, че ответниците не са провели пълно и главно доказване на
точното изпълнение на поетите с договора задължения за издръжка и гледане по отношение
на ищцата в качеството й на прехвърлител (т.е. за ½ ид.ч.). Неизпълнението е продължило с
години, поради което не може да се приеме, че е незначително с оглед интереса на ищцата от
запазване на договора. Не е доказано, че ищцата не е оказала необходимото съдействие за
изпълнение на договора, като дори и в този случай, договорът подлежи на разваляне, тъй
като ответниците не са осигурили веднага заместваща престация, а са започнали да заплащат
такава едва на 05.04.2024г. (л. 35), при това в размер, който не е достатъчен да покрие
пълния обем на задължението.
По изложените съображения предявеният иск за разваляне на процесния договор до ½ ид.ч.
(равняващи се на прехвърлените от ищцата като прехвърлител права) следва да се уважи
като основателен.
Що се отнася до иска за разваляне, предявен от ищцата като наследник на К. С. (т.е. за
разликата над ½ ид.ч. до 2/3 ид.ч.) съдът намира следното:
За да е основателен искът в посочената част е в тежест на ищцата да докаже, че има
качеството наследник на другия прехвърлител по договора – К. С. (в т.ч. полагащите й се
части/права от наследството му), а в тежест на ответниците е да докажат изпълнението на
договора по отношение на този прехвърлител.
В конкретния казус между страните не е налице спор, че К. С. също има качеството
прехвърлител по процесния договор. Не се спори и по отношение на това, че К. Д. С. е
починал на 01.10.1997г. и е оставил за свои наследници съпругата си Ц. К. С. и двете му
дъщери – Д. К. С. и С. К. К., които обстоятелства се установяват и от приложеното
удостоверение за наследници (л. 29, л. 105).
Правото да се иска разваляне на договора поради неизпълнение е наследимо и всеки от
наследниците може да упражни това право в обема на наследствената си част, при което
договорът следва да се развали за съответната част (ТР № 30/17.06.1981 г., ОСГК, ВС,
Решение № 127 от 12.01.2017г. на ВКС по гр.д. № 1021/2016г., II г.о. и мн. др.). Когато е
поето задължение за гледане и издръжка към повече от един кредитор, преживелият
прехвърлител може да иска разваляне поради неизпълнение след смъртта на другия
прехвърлител за частта, отговаряща на правата му в съсобствеността /респ. прекратената със
смъртта СИО/, както и за частта, отговаряща на правата му на наследник на последния
(Решение № 87 от 09.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2240/2020 г., III г.о.).
В случая от показанията на свид. К. и свид. Х.а-Е. съдът намира за установено в достатъчна
степен, че за разлика от периода след 1997г. (особено последните няколко години), през
периода от сключване на договора (1990г.) до смъртта на К. С. (1997г.), приобретателите
редовно са посещавали двамата прехвърлители в с. Коркина, като същите полагали усилия
за ищцата и съпруга й. Така според свид. Х.а-Е. ответниците поддържали къщата, правили
7
редица подобрения в имота, но отношенията постепенно се влошили след смъртта на дядо й
през 1997г. и особено след 2022г., когато баба й си променила поведението. По отношение
на грижите, касаещи К. С. не са налице противоречиви данни и в показанията на доведените
от ищцата свидетели, като изявленията им, че не са виждали С. в с. Коркина от около 30
години (т.е. около смъртта на К. С.) също съставляват индиция за настъпилата след това
промяна в отношенията между страните. При това положение, след като не са налице
доказателства, които да поставят под съмнение достоверността на показанията на свид. К. за
разглеждания период, съотв. при липсата на въведени твърдения, че К. С. не е бил съгласен с
обема на предоставените грижи и издръжка, следва да се приеме, че искът за разваляне
подлежи на отхвърляне в посочената част като неоснователен.
По изложените съображения следва да се заключи, че са осъществени всички предпоставки
за разваляне на процесния договор до размера от ½ ид.ч. (равняваща се на прехвърлените от
ищцата като прехвърлител права), поради което предявеният конститутивен иск следва да се
уважи като основателен до посочения размер, а за разликата над него до пълния предявен
размер от 2/3 ид.ч. искът подлежи на отхвърляне. На отхвърляне подлежи и предявеният от
ответната страна насрещен иск за трансформиране на задължението по договора в неговия
паричен еквивалент.
Единствено за пълнота на изложението следва да се посочи, че не съставлява пречка за
уважаване на иска за разваляне обстоятелството, че С. К. К. е станала единствен собственик
на имота, в резултат на утвърденото от съда споразумение с решението, с което е прекратен
бракът между нея и М. Д. К.. От една страна, за последиците от неизпълнението е без
значение дали обектът на договора е отчужден от длъжника или не, като последното има
значение само за уреждане на отношенията след развалянето, но не и за възникване на
самото право на разваляне (Решение № 239 от 03.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1019/2014 г.,
IV г.о.). От друга страна, С. К. не може да се позове и на това, че прекратяването на
съсобствеността между нея и другия ответник е настъпило преди завеждане на исковата
молба, тъй като тя няма качеството на „трето лице“ по смисъла на чл. 88, ал. 2 ЗЗД. Същата е
и страна по разваления договор, поради което не може да се ползва от защитата по чл. 88, ал.
2 ЗЗД, макар да е придобила права върху вещта и на друго основание (в случая прекратена
СИО), различно от основанието по разваления договор (Решение № 101 от 27.04.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1255/2010 г., II г.о.).
При този изход на спора, ищцата има право на разноски съразмерно на уважената част
от първоначалния иск, както и за отхвърления насрещен иск за трансформация. Ответниците
имат право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от първоначалния иск.
Следователно, в полза на Ц. К. С. следва да се присъдят следните суми: 37,50 лв. – държавна
такса и 875 лв. – адвокатско възнаграждение, а в полза на С. К. К. следните суми: 200 лв. –
адвокатско възнаграждение. Останалите претенции за разноски, включени в списъка на
ищцата по чл. 80 ГПК, не следва да се присъждат, тъй като нямат характера на съдебни
разноски.
Воден от горното, съдът
8
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, по иска
на ищцата Ц. К. С., ЕГН: **********, с адрес: общ. Бобов дол, с. *** срещу ответниците М.
Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. *** и С. К. К., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Дупница, ул. ***, сключения между К. Д. С., ЕГН: ********** и Ц. К. С., ЕГН:
********** (от една страна) и С. К. К., ЕГН: ********** и М. Д. К., ЕГН: ********** (от
друга страна) договор за покупко-продажба на недвижим имот (апартамент 24 в гр. Станке
Д., ул. ***, вляво от входа, състоящ се от две спални, дневни, столова, клозет, баня, дрешник,
входно антре, черна антре с обща жилищна площ от 99,93 кв.м., при съседи: северозапад ул.
„***“, североизток: дворно място, югоизток: ул. „***“, югозапад: апартамент 23 на ДМ
Бобов дол и стълбище, заедно с мазе № 2, при съседи северозапад: ул. „***“, североизток:
коридор, югоизток: мазе № 1 на И.Г.Д., югозапад: сметопровод, ведно с 4,63 % ид.ч. от
общите части на сградата и право на строеж) срещу задължение за гледане, обективиран в
нотариален акт за прехвърляне срещу задължение за гледане № 170, том I, дело № 343/1990г.
от 16.04.1990г., до размер на ½ ид.ч. от прехвърлените имоти, поради неизпълнение на
договорните задължения на приобретателите по договора, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от ½ ид.ч. до пълния предявен размер от 2/3 ид.ч. от
прехвърлените имоти.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. ***
срещу Ц. К. С., ЕГН: **********, с адрес: общ. Бобов дол, с. *** насрещен иск за
трансформиране в парично на задължението й по договор за покупко-продажба на
недвижим имот срещу задължение гледане, обективиран в нотариален акт за прехвърляне
срещу задължение за гледане № 170, том I, дело № 343/1990г. от 16.04.1990г.
ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. *** и М. Д. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Дупница, ул. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц. К. С., ЕГН: **********, с
адрес: общ. Бобов дол, с. *** сторените по делото разноски, а именно: 37,50 ЛЕВА –
държавна такса и 875 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц. К. С., ЕГН: **********, с адрес: общ. Бобов дол, с. *** ДА ЗАПЛАТИ
на С. К. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул. *** сторените по делото разноски, а
именно: 200 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
9
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
10