РЕШЕНИЕ
№ 610
гр. Бургас, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120104804 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от М. Д. У. против „МЕДИАТОР
2015“ ООД и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. - частичен иск от сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки, страдания и
засягане на личното и професионалното му реноме, настъпили в резултат на неверни
позорящи и клеветнически твърдения за ищеца, съдържащи се в статията „************“,
публикувана на ***** г. в издаваното от ответника електронно издание „Флагман“, както и
в резултат на коментарите във форума под нея, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на публикацията – **** г. до окончателното й изплащане, както и
направените разноски по делото. В исковата молба се твърди, че в горепосочената статия,
публикувана в електронното издание „Флагман“, чийто издател е ответното дружество, са
изложени неверни позорящи и дори клеветнически твърдения за ищеца – както в самото
заглавие, така и в съдържанието на цялата статия, в която се очерня и клевети ищеца и се
правят внушения, че той не изпълнява точно служебните си задължения като служител на
КАТ, а е част от някакви незаконни „схеми“ заедно с трето лице, което е наричано
„скандално“. Според ищеца внушенията, които се правят със статията, че той участва в
незаконни „схеми“, са станали достояние на огромен кръг читатели в цялата страна и са
1
повод за непрекъснати отрицателни коментари по негов адрес. Твърди също така, че във
форума под процесната статия присъстват множество негативни коментари с клеветническо,
унизително и дори заплашително към ищеца съдържание, които умишлено не са премахнати
и не са редактирани от ответника и от които ищецът продължава да търпи сериозни
неимуществени вреди, изразяващи се в публично засягане и обругаване на личното му
достойнство, както и на професионалната му репутация. Ищецът заявява, че по повод на
статията е било образувано и дисциплинарно производство против него и той е бил
заплашен от дисциплинарно наказание и уволнение, в резултат на което са му били
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения и здравословни
проблеми, не е можел да спи, станал е затворен и потиснат, не бил пълноценен в работата
си, бил крайно унизен пред колегите и приятелите си, притеснявал се, че ако бъде уволнен,
семейството му ще изпадне в сериозно материално затруднение, като тези негативни
усещания били със значителен интензитет, тъй като ищецът преди това никога не е бил
наказван. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител,
поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявения иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който искът е
оспорен както по основание, така и по размер. Твърди се, че не са налице основания за
ангажиране отговорността на ответното дружество. Оспорени са твърденията за претърпяни
вреди от ищеца и тяхното естество, както и за наличие на причинно-следствена връзка
между публикуването на процесната статия и твърдяните вреди. Заявено е, че думата „***“ е
употребена в статията като цитат на изявление на А. К., който е цитиран от автора на
статията, с оглед на което не следва да се ангажира отговорността на медията за изявления
на това трето лице. Заявено е също така, че в процесната статия е изнесена част от
информация, събрана от различни източници по повод оплаквания на близки на пациенти в
хосписа в гр. Ч**** пред журналисти на медията, както и сигнали и жалби до прокуратура,
РЗИ, КЗП, ОДМВР и др. Твърди се, че А. К. е работил в „*****“ като ***** на линейка и
сам е потърсил медията, за да разкаже изнесената в статията информация. Според ответника
при обективен прочит на статията не се налага извод за тенденциозно приписване на
неправомерни прояви, коректно е предадена информацията, съобщена на медията от
различни източници, чието разпространение е в обществен интерес. На следващо място се
твърди, че позволяването на потребители да публикуват коментари под статията не
представлява неправомерно действие; че тези коментари не са довели до сочените от ищеца
негативни последици; че издателят на електронното издание не носи отговорност за
коментари на трети лица. Освен това е заявено, че ищецът не е поискал от медията
изтриване на коментари под статията, каквото право има, поради което неоснователно
твърди наличие на целенасочен отказ от редактиране и премахване на коментари. Заявено е
също така, че след получаване на исковата молба ответното дружество е изтрило посочените
от ищеца коментари към статията. По отношение на соченото от ищеца дисциплинарно
производство се твърди, че то е било инициирано от административния му ръководител, а не
2
от медията, и е по повод конкретни случаи от 05.03.2019 г. и 26.06.2019 г. за проверка
налице ли е превишаване с власт от негова страна и използвал ли е служебното си
положение за облага на трети лица. В обобщение ответникът счита, че не е налице
противоправно поведение, нито причинно-следствена връзка между публикуването на
статията и твърдяните от ищеца вреди, нито такива вреди са настъпили за него, поради което
моли искът да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени направените разноски по
делото. При условие на евентуалност е направено възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение. В съдебно заседание се явяват процесуални представители на
ответното дружество, които поддържат отговора, ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че на **** г. на интернет страницата www.flagman.bg е била
публикувана статия със заглавие: „************“. Представено е копие на тази статия, от
което е видно както нейното съдържание, така и авторът на статията, а именно Р. Г.. Към
отговора на ответника е приложена и разпечатка от коментарите към статията, както и
разпечатка от „Флагман.бг”, от която е видно, че на сайта изрично е посочено следното:
„**************!”.
Ответното дружество „МЕДИАТОР 2015“ ООД не оспорва, че именно то е издател на
електронното издание „Флагман.бг“ и на публикуваната в него процесна статия.
Видно е от статията, че в нея е споменато името на ищеца У., като под снимка към
статията е посочено, че същият е „дясната ръка“ на д-р Д. М., а в самата статия е цитиран
разказът на лицето А. К. – бивш служител на „*******“, който е заявил следното: „…След
това започна вендета чрез неговия ****, ****, ****, дясната му ръка М. У., който е и
действащ служител на КАТ-Б***…Тогава дойде дядо с бастун и помоли да го закарам. Качи
се дядото от дясната страна отзад и в този момент явно докторът му се е обадил и У.
пристига с колата на КАТ…У. ми казва да отида да ми връчи постановление за глоба в КАТ.
Казах, че ще отида. Изхвърли дядото и ми нареди да тръгна за КАТ, аз се изнервих и
потеглих. Не съм сложил колана и той тогава на задната камера на катаджийската кола ме
хваща, че не съм го сложил…В КАТ ми връчи глобата от линейката и ми написа нов акт, че
съм карал без колан, без включени светлини, не съм попълнил пътна книжка…“. В статията
изрично е посочено, че горното е разказ на А. К..
По делото е представена Заповед № 250 з-5072/19.12.2019 г. на директора на ОДМВР-
Бургас, с която на М. Д. У. е наложено дисциплинарно наказание „****“ за срок от 1 година
за следните нарушения: „********“ и „******“. В мотивите на заповедта е посочено, че
дисциплинарното производство против ищеца е образувано за това, че на 05.03.2019 г. при
изпълнение на служебните си задължения е използвал служебното си положение за облага
на трети лица; на 26.06.2019 г. в качеството си на длъжностно лице при издаване на устни
разпореждания към А. К., в качеството му на водач на лек автомобил, ищецът е осъществил
превишаване на власт; на **** г. в електронното медийно издание „Флагман“ е публикувана
статия със заглавие „************“; на част от интернет страниците на „****“ ЕООД като
3
създател е записано името на М. У., направени са 51 бр. негативни коментари по темата за
личните отношения между У. и М., които предизвикват широк обществен резонанс с
негативно отношение към авторитета на МВР, като с действията си У. е уронил престижа на
службата. В хода на дисциплинараното производство е било установено, че М. У. не е
осъществил фактическия състав на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР – превишаване на
власт, използване на служебното положение за облага на трети лица, както и деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи
престижа на службата, но е осъществил фактическия състав на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР –
нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.
Представено е пълно копие на дисциплинарната проверка против ищеца, по която е
била издадена горната заповед и му е било наложено дисциплинарно наказание „****”. От
преписката се установява, че дисциплинарното производство е било образувано със заповед
за **** на ОДМВР-Бургас от 14.08.2019 г. и след извършена по заповед на началник отдел
ОП при ОДМВР-Б*** проверка по повод на процесната публикация в електронното издание
„Флагман” и изложени в нея твърдения за извършени от М. У. неправомерни действия, с
които са били засегнати права (законни интереси) на трети лица, а именно на А. К. Липсват
данни проверката да е била образувана по сигнал или жалба на трето лице, поради което
следва да се приеме, че е налице самосезиране на административнонаказващия орган.
В преписката се съдържа кадрова справка за получени отличия и награди и наложени
дисциплинарни наказания на ищеца, от която е видно, че към м. септември 2019 г. същият е
бил награждаван 6 пъти и 2 пъти са му били налагани наказания „*****” – през м. юли 2003
г. и през м. февруари 2012 г. По делото са налице данни и за още едно дисциплинарно
наказание на ищеца, което не фигурира в горепосочената кадрова справка, а именно от
представеното Решение № 1661/14.10.2019 г. по адм.д. № 848/2019 г. на АдмС-Бургас е
видно, че със заповед от 01.04.2019 г. на началник отдел ОП при ОДМВР-Бургас на ищеца е
било наложено дисциплинарно наказание „*****” за срок от 6 месеца, като жалбата на
ищеца против тази заповед е била отхвърлена от съда.
В преписката по дисциплинарната проверка се съдържат множество сведения, дадени
от различни лица, но същите не могат да бъдат ценени като годни доказателствени средства
по настоящото дело, тъй като не са нито писмени документи, нито свидетелски показания,
събрани по предвидения в ГПК ред, а именно не са дадени устно и непосредствено пред
съда. Към преписката са приложени и множество документи във връзка с изпълнението от
ищеца на служебните му задължения, но същите не са от значение за спора по настоящото
дело.
В дисциплинарната преписка се съдържа и екземпляр на договор от 26.06.2019 г. за
настаняване на пациента А. Н. К. в „******“ ЕООД, който е подписан само от представител
на хосписа, но липсва подпис за пациента. В съдебно заседание ищецът е представил друг
екземпляр на същия договор, който е подписан и от двете страни по него, като с
невъоръжено око е видно, че подписите за „***“ ЕООД, положени върху двата екземпляра,
са различни.
4
По делото са разпитани свидетелите Д. А., Д.М., Р. Г. и С. К..
От показанията на св. А. (колега на ищеца от 10 години) става ясно, че е запознат с
процесната статия, която е станала известна на всички служители в сектор „*****“, където
той и ищецът работят. Свидетелят също така твърди, че статия и коментарите под нея са се
отразили много зле на ищеца, той е бил застрашен от уволнение и докато е течала
проверката против него се е сринал психически, като по време на една нощна смяна
припаднал и е лежал една седмица в болница, след което няколко пъти бил в болнични и
лежал в болница. Заявява също така, че след публикуването на статията колегите на ищеца
са се отдръпнали от него. Твърди, че всичко това се е отразило на семейството на ищеца и
на *** му, което било подигравано в училище заради *** му, като съседите на ищеца също
започнали да гледат на него с друго око и да се съмняват в него. Според свидетеля
дисциплинарната проверка против ищеца започнала във връзка със статията и снимката към
нея. Заявява, че ищецът няма наказания, нито знае против него да е имало други сигнали.
Св. М. заявява, че е приятел с М. У. и с неговото семейство повече от 10 години, но не
му е възлагал работа лично или като управител на „*****“. Твърди, че е запознат с
процесната статия, като тя се е отразила психически и физически на ищеца, ставало му лошо
и той няколко пъти се лекувал в болница. Свидетелят заявява, че лицата на снимката към
статията са той, ищецът и техен приятел, като той и У. са помагали на третия човек да
транспортират неговия **** до дома му, а не са транспортирали пациент на хосписа. На
свидетеля са били предявени представените по делото два екземпляра на договор за
настаняване на пациента А. К. от 26.06.2019 г., като свидетелят е заявил, че подписът за
„*********“ ЕООД, който е положен върху представения от ищеца екземпляр на договора, е
негов, а подписът върху приложения към дисциплинарната преписка договор не е положен
от него. Заявява, че познава А. К., който за кратко е бил служител в „********“, но твърди,
че не е използвал ищеца, за да отмъщава на К.. Свидетелят твърди, че М. У. е посещавал
хосписа многократно и често се лекува там безплатно, но никога не е работил там.
Св. Г. (автор на процесната статия) твърди, че след като е публикувала две статии по
сигнали на близки на пациенти, които са починали в „********“, тъй като там не са били
полагани достатъчно грижи за тях, лицето А. К. отишъл в редакцията на „Флагман“ и подал
информацията, която е цитирана дословно в процесната статия. К. твърдял, че д-р М. му
дължи 2 заплати, както и че въпросният служител на КАТ работи там като „*****“ на д-р М.
и сключва договорите с близките на пациентите. К. също така казал, че след като си
потърсил неплатените заплати, М. У. започнал да го спира и да му пише глоби за
нарушения. Свидетелката твърди, че думите „вендета“, „схема“ и „дясна ръка“ са думи на
А. К., че всичко, което е написано в статията, са негови твърдения, както и че той е дал и
снимковия материал към статията. Заявява, че след публикуването на процесната статия е
разговаряла и с други хора, които са подали сигнали във връзка с хосписа – Т. К., С. К., М.
В., като всички те са разпознали М. У. на снимката към статията и са заявили, че именно с
него са сключили договорите за настаняване на близките им в хосписа. Твърди, че е
проверила в РЗИ дали „******“ има лиценз, както и че е говорила и с други лица и с близки
5
на пациенти, като всички са казвали, че ищецът е приемал пациентите там и е подписвал
договорите за настаняването им.
Св. К. заявява, че познава визуално ищеца, както и че е сключила с него договора за
настаняването на **** й в „*****“. В хосписа тя е била посрещната от ищеца, били са й
името на хосписа и тя се е подписала и е написала имената си на екземпляра, който е
останал при тях, а на нейния екземпляр не се е подписала, тъй като е счела, че това не е
необходимо. Ищецът поискал от нея да плати дължимата сума за престоя на съпруга й, но
свидетелката нямала пари в момента и се разбрали сумата да бъде платена след 1-2 дни, като
това било направено от *** на **** й. Свидетелката също така заявява, че е дала интервю на
журналист от „Флагман“ във връзка с настаняването на *** й в хосписа, както и е
предоставила на журналиста договора за настаняване. Твърди, че не знае кое лице е
подписало договора от името на хосписа, тъй като двата екземпляра на този договор са й
били предоставени вече подписани от тяхна страна. Свидетелката заявява, че не е подавала
жалба срещу М. У., а е била повикана в ОДМВР, за да даде сведения за него и за
настаняването на *** й.
Представено е копие на амбулаторен лист от 18.09.2019 г., съгласно който на
посочената дата М. У. е бил прегледан от лекар специалист, като му е била снета анамнеза
„********“, поставена му е диагноза „**********“, както и му е бил издаден болничен лист
за ползване на отпуск по болест през периода 18.09.2019 г. – 27.09.2019 г. С последващ
болничен от 30.09.2019 г., който е приложен към дисциплинарната преписка против ищеца,
на същия е бил разрешен отпуск по болест през периода 27.09.2019 г. – 20.10.2019 г.
Представен е и болничен лист от 04.11.2019 г., с който на М. У. е бил разрешен отпуск по
болест за периода 29.10.2019 г. – 09.11.2019 г., 5 дни от които при болничен режим и 7 дни
при домашен режим.
Видно от представената епикриза от 02.11.2019 г., ищецът М. У. е бил хоспитализиран
в отделение по нервни болести на „УМБАЛ-Б***“ АД през периода 29.10.2019 г. –
02.11.2019 г. с диагноза „*******“.
При така събраните доказателства съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан по следните съображения:
Съгласно чл. 49 от ЗЗД, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
От събраните по делото доказателства се установи, че на 23.07.2019 г. в електронното
издание „Флагман“, чийто издател е ответното дружество, е била публикувана процесната
статия с посоченото в исковата молба съдържание.
Установи се също така от показанията на св. Г., че в статията е цитиран дословно
разказът на лицето А. К. (това е видно и от начина на изписване на статията, а именно по-
голямата част от нея представлява текст в кавички, т.е. цитат, а не авторски текст на
журналиста), като именно К. е казал пред свидетелката цитираните в исковата молба
твърдения и квалификации по отношение на ищеца.
6
На следващо място се установи, че и други лица са сочили пред журналисти на
„Флагман”, че ищецът У. е лицето, с което са контактували във връзка с настаняването на
техни близки в „******” и с което са сключвали договорите за настаняването им там. В този
смисъл са и показанията на св. К., която заяви пред съда, че при настаняването на съпруга й
в „******” тя е била посрещната именно от ищеца и той й е предоставил за подпис договора
за настаняване, както и е поискал тя да заплати дължимата такса за престоя на съпруга й
там, т.е. ищецът е извършвал дейности, които би следвало да се изпълняват от служители на
хосписа, макар той да няма такъв статут.
С оглед на горното съдът намира, че в случая не е налице противоправно действие,
извършено от служителя на ответното дружество, който е автор на процесната статия, тъй
като той е цитирал разказа на трето лице, както и преди това е получил аналогични сведения
от множество други лица, потвърждаващи казаното от А.К..
Дори ако така изложените от А. К. твърдения по отношение на ищеца да са неверни и
ако от тях са произтекли вреди за ищеца, отговорност за обезщетяването им следва да носи
именно К. като автор на изявленията, а не авторът на статията или ответното дружество като
възложител на работата.
Съдът намира, че ответното дружество не следва да носи отговорност по чл. 49 от
ЗЗД и за публикуваните към статията коментари, тъй като автори на същите са трети лица -
читатели на електронната медия, а не служител на ответника.
С оглед на горното съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 49,
вр. чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за настъпили вреди за ищеца в
резултат на посоченото в исковата молба деяние, поради което предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид отхвърлянето на иска и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да
бъдат присъдени направените разноски по делото, които са в размер на 1 405 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. У., ЕГН **********, от гр. Б**, ул. **, против
„МЕДИАТОР 2015” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Б**, ж.к.**,
частичен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. (десет
хиляди лв.) - част от сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лв.), представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат на неверни
позорящи и клеветнически твърдения за ищеца, съдържащи се в статията „**********“,
публикувана на ***** г. в електронното издание „Флагман“ и в резултат на коментарите във
форума под нея, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
публикацията – **** г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по
7
делото.
ОСЪЖДАМ. Д. У., ЕГН **********, от гр. Б**, ул. **, да заплати на „МЕДИАТОР
2015” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Б**, ж.к.**, сумата от
1 405,00 лв. (хиляда четиристотин и пет лв.), представляваща направените от него разноски
по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8