Р
Е Ш Е Н И Е
№
260337 / 19.3.2021г.
гр. Перник, 19.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 05641 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове от „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез
пълномощника си юрк. Емилия Максимова, срещу М.Б.С., с адрес: ***, с които се
иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответника
дължи на ищцовото дружество сумата от 1605,33
лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр., ул. „“, бл., вх. , ап.,
от които: главница в размер на 1402,09
лева за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. включително, сумата от 203,24 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 10.07.2018г. до 23.07.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по
чл. 410 ГПК – 07.08.2020г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 04061/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В предоставения от разпоредбата на чл.
131 ГПК едномесечен срок, ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
заявява, че е във финансова невъзможност да погаси задълженията си към ищеца,
поради затрудненото си финансово състояние.
В съдебно заседание, проведено на
25.02.2020г. ответникът е признал изцяло предявените искове.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно съединени
искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
с № 2396 от 10.08.2020г. по ч. гр. д. № 04061 по описа за 2020г. на Пернишки
районен съд. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело), при
което в срока по чл. 414 ГПК същия е
оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна,
е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с
обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл.
415 ГПК едномесечен срок. С оглед на тези обстоятелства, съдът намира
предявените искове за допустими, респ. дължи произнасяне по тях.
По основателността:
В случая
са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК,
поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да
се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с
което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е
основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да
е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл.
237 ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни
последици. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание
за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването
на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата,
установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да
изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни
изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е
предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно
изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са
налице, доколкото ответникът в отговора на исковата молба не е оспорил исковете
по основание и размер, а в съдебно заседание изрично е заявил, че прави
признание на исковете. Същевременно, ищецът, чрез процесуалния му представител,
е поискал постановяване на решение при признание на иска.
В случая не са налице отрицателните предпоставки, установени
в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно: признатото право да противоречи
на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не
може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове,
за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на
разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за
гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл.
339 ГПК.
Следователно
и доколкото съдът следва да се произнесе по исковите претенции така, както са
предявени и съобразно признанието на иска, то следва да бъдат уважени
предявените от ищеца обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове, с които се иска да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на
ищцовото дружество сумата от 1605,33 лева, представляваща стойност на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр., ул. „“, бл., вх., ап., от които: главница в размер на
1402,09 лева за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. включително, сумата от
203,24 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.07.2018г.
до 23.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.08.2020г. до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 04061/2020г. по описа
на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК, като на основание чл.237, ал.2 ГПК съдът не следва
да излага мотиви за това.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство и исковото производство.
С оглед изхода на делото, право на
разноски има само ищеца. Същият претендира такива единствено за държавна такса,
в размер на 64,22 лева, поради и което следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран
от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, срещу М.Б.С., с адрес: ***, че М.Б.С. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 1605,33 лева, представляваща стойност на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр., ул. „“, бл., вх. , ап., от които: главница в размер на 1402,09 лева за периода от 01.05.2018г.
до 30.04.2019г. включително, сумата от 203,24
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 10.07.2018г. до 23.07.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в
съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.08.2020г. до окончателното й изплащане,
за които суми по ч. гр. дело № 04061/2020г. по описа на Районен съд – гр.
Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА
М.Б.С., с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация –Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“,
сумата от 64,22 лева, представляваща
направени разноски за държавна такса в заповедното и исковото производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане
на решението в сила, ч. г. д. № 04061/2020г. на ПРС да бъде върнато на
съответния съдебен състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: