РЕШЕНИЕ
№ 858
гр. Благоевград, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Габриела Тричкова
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210101005 по
описа за 2025 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от К. Д. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б9, и П. Б. И., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.
чрез адв. З. Г. И., против „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ №109-115, ет.6.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, по силата на което да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат на ответника
сумите по изпълнителен лист от 24.10.2012 г. и Заповед за незабавно изпълнение
№8247/23.10.2012 г., издадена по ч.гр.д.№2627 по описа на Районен съд Благоевград за 2012
г., със страни взискател ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК:*********, с адрес: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ №260 и длъжници - П. Б. И., ЕГН:**********, с адрес: гр. Б и К. Д. И.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. Благоевград, обл. по изп.д. №20137950400095/2013 г. на ЧСИ
В. Т., а именно сумата в размер на 3 381,21 лв. /три хиляди триста осемдесет и един лева и
двадесет и една стотинки/ за лихва поради изтичането по давност на повече от 3 /три/
години, който период на лихва е от 23.10.2012 г. - датата на издаване на заповедта за
изпълнение до 29.03.2016 г. - датата на последното извършено плащане, която давност е
започнала да тече от 29.03.2016 г. и е изтекла до датата на образуване на настоящото
производство, която лихва е формирана на основание на главница в размер на 20 297,03 лв.
/двадесет хиляди двеста деветдесет и седем лева и три стотинки/ - главница по договор за
ипотечен кредит с анютентни вноски №163/05.07.2005 г., която е погасена в цялост поради
частично изплащане и опрощаване на остатъка от взискателя по изпълнителното дело.
Претендират се сторените в производството съдебни и деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищците са длъжници по изп.д.№20137950400095/2013 г. на
ЧСИ В. Т.по което изпълнително дело досегашния взискател ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, е
заличен като страна по изпълнителното дело и е конституиран - ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, като взискател по изпълнителното дело. Излага се, че ищците не
дължат на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД като цесионер и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД като цедент сумата в размер на 3 381,21 лв. /три хиляди триста осемдесет и един лева и
двадесет и една стотинки/ - неолихвяема сума, представляваща вземане за лихви, поради
погасяването й по давност, която лихва е за периода от 23.10.2012 г. - датата на издаваме на
заповедта за изпълнение до 29.03.2016 г. - датата на последното извършено плащане на
лихва, и давността й е започнала да тече от 29.03.2016 г. до датата на образуване на
1
настоящото производство. Навежда се, че твърдяната сума за лихва е върху главница в
размер на 20 297,03 лв. - главница по договор за ипотечен кредит с анютентни вноски
№163/05.07.2005 г., по която взискателя няма претенции и която е изплатена от ищците
частично и поради опрощаване от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД на остатъка от дълга не се
претендира. Навежда се, че от 23.06.2016 г. датата на спиране на делото с постановление на
ЧСИ до 29.07.2024 г. - датата на молбата на взискателя ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за
възобновяване 2 на делото не са отправени никакви искания и действия от взискателя и от
ЧСИ по изпълнителното дело. Сочи се, че производството по делото е спряно с молба от
взискателя ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД на 13.06.2016 г. и е поискано вдигане на запора
върху трудови възнаграждения на длъжниците, като на 20.06.2016 г. е платената от
длъжниците неолихвяема сума в размер на 102.94 лв., а на 23.06.2026 г. делото е спряно с
постановление на ЧСИ, като едва на 29.07.2024 г. е постъпила молба от ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД по изпълнителното дело за неговото възобновяване. Поддържа се, че в
продължение на повече от 8 години, по делото не са извършване никакви изпълнителни
действия, както и че такива не са поискани от взискателя, поради което се твърди, че е
настъпила погасителна давност, която е изтекла с изтичането на повече от 3 /три/ години за
заплащане на законна лихва. Излага се, че въпреки изплатената от ищците по настоящото
дело, като длъжници по изпълнителното дело на 21.10.2024 г. сума в размер на 1 132.90 лв.
като такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЧСИ с включено ДДС в полза на
ЧСИ Виолина Тозева, от визираното плащане не е започнала да тече нова давност, тъй като
това плащане не представлява доброволно плащане на дълга, а представлява такса на ЧСИ.
Излага се, че Изпълнителното дело №20137950400095/2013 г. на ЧСИ В. Т.е образувано по
молба на взискателя ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, въз основа на изпълнителен лист от
24.10.2012 г. и Заповед за незабавно изпълнение №8247/23.10.2012 г., издадена по ч.гр.д.
№2627 по описа на Районен съд Благоевград за 2012 г., със страни взискател ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК:*********, с адрес: гр. София, ул. „Околовръстен път“ №260 и
длъжници - П. Б. И., ЕГН:**********, с адрес: гр. Благоевград, обл. и К. Д. И.,
ЕГН:********** с адрес: гр, като въз основа на Изпълнителен лист от 24.10.2012 г. и
Заповед за незабавно изпълнение №8247/23.10.2012 г., издадена по ч.гр.д.№2627 по описа на
Районен съд Благоевград за 2012 г., ищците са осъдени да заплатят солидарно на кредитора
ЮРОБАНК И ЕВ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД: сумата от 20 297.03 лв. /двадесет хиляди двеста
деветдесет и седем лева и три стотинки/ - главница по договор за ипотечен кредит с
анютентни вноски №163/05.07.2005 г.; сумата от 3 276.31 лв. /три хиляди двеста седемдесет
и шест лева и тридесет и една стотинки/ - договорна лихва за периода от 13.04.2011 г. до
01.10.2012 г.; сумата от 296.28 лв. /двеста деветдесет и шест лева и двадесет и осем
стотинки/ - такси за периода от 20.09.2012 г. до 01.10.2012 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед, за
изпълнение по чл.417 от ГПК - 02.10.2012 г. до окончателното изплащане на дължимото,
както и сумата от 477.39 лв. /четиристотин седемдесет и седем лева и тридесет и девет
стотинки/ - платена държавна такса; сумата от 826.44 лв. /осемстотин двадесет и шест лева и
четиридесет и четири стотинки/ - адвокатско възнаграждение. Навежда се, че след
извършени изпълнителни действия и публична продан на недвижимото им имущество с
Постановление за възлагане от 25.03.2014 г. на недвижим имот на ЧСИ /потвърдено с
Решение №2593/17.06.2014 г. на Окръжен съд Благоевград/, на основание молба от
взискателя с постановление на ЧСИ от 23.06.2016 г. делото е спряно, както и са вдигнати
запорите върху трудовите възнаграждения на ищците, а въз основа на молба от взискателя с
Вх.№22058/29.07.2024 г. производството по делото е възобновено. Излага се, че с
Уведомления с Изх.№16314/03.04.2025 г. и Изх.№16324/03.04.2025 г. ищците са уведомени
от ЧСИ, че изпълнителното дело е прекратено по отношение на досегашния взискател -
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, заличен е ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД като страна по
изпълнителното дело и е конституиран - ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД като
взискател по изпълнителното дело, като със съобщения с Изх.№16318/03.04.2025 г. и Изх.
№16308/03.04.2025 г. ищците са уведомени за извършена цесия. Сочи се, че са депозирани
жалби в срок чрез ЧСИ до Окръжен съд по която е образувано в.ч.гр.д. №521/2025г. Излага
се, че в продължение на повече от 8 /осем/ години, по делото не са извършване никакви
изпълнителни действия, както и че такива не са поискани от взискателя, поради 3 което се
твърди, че поради погасяване на главницата по давност е погасена по давност в последствие
2
и законната лихва. Навежда се, че спирането на изпълнителното производство означава
временно преустановяване на следващите изпълнителни действия, като извършените до
спирането действия остават в сила заедно с възможността изпълнението да се възобнови,
когато основанието за спиране отпадне, поради което и за периода, през който делото е
спряно, не може да се стигне до прекратяването му поради бездействие на взискателя, по
отношение на когото обаче продължава да тече давностния срок по чл.110 от ЗЗД. Посочва
се, че обратното означава да се предостави възможност на взискателя да поддържа
безкрайно изпълнителното дело в състояние на висящност, а както е посочено и в мотивите
на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС - изпълнителния процес не може да съществува сам за себе
си, който съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. Навежда се, че взискателя трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи. Такива действия за поддържане на висящността се твърди,
че не са предприемани от страна на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД в продължение на повече от
8 /осем/ години от м. юни на 2016 г. до м. юли на 2024 г., поради което се сочи, че и
извършената цесия с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.12.2024 г., сключен
между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД /цедент/ и ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД
/цесионер/, не може да произведе търсените от цесионера правни действия, предвид
позоваването на погасителната давност.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК. Препис от исковата молба и приложенията към
нея е редовно връчен чрез ССЕВ на 26.08.2025 г. на служител на ответното дружество.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване
на съобщението на 25.09.2025г. е депозиран писмен отговор по заявената искова молба. С
отговора на исковата молба не се оспорват предявените искове, като е направено изявление,
че се признава изцяло исковата претенция. Направено е искане да не бъдат присъждани в
тежест на ответното дружество сторените в производството разноски, тъй като същите не са
дали повод за образуване на делото. В случай, че съда приеме, че са налице предпоставките
за уважаване искането на ищците за присъждане на разноски в тяхна полза се прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което се иска да
бъде намалено.
С определение № 1829/06.10.2025г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото,
произнесъл се е по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад
по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или други способи за доброволно
разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани не се явяват, представляват се от адвокат
И., която поддържа депозираната искова молба. По същество пледира за уважаване на иска,
с оглед направеното признание на същия от страна на ответника с отговора на исковата
молба. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК и
доказателства за извършването им.
Ответното дружество, редовно призовано, не се явява законен или процесуален
представител. С писмена молба се поддържа становището заявено в отговора.
С оглед изявлението на ответника в отговора на исковата молба, че признава иска ищците
чрез процесуалния си представител са направили искане да бъде прекратено съдебното
дирене и съда да се произнесе с решение, съобразно признанието от ответника.
В съдебно заседание по делото с оглед на направеното от ответната страна признание на
иска и заявеното искане от страна на ищците по чл.237 от ГПК, за постановяване на
решение при признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че ще
се произнесе със съдебно решение съобразно направеното признание.
Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Съдът намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на чл.
237, ал. 1 от ГПК - при признание на иска, а именно: Решението, основано на признание на
3
иска, може да се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск
е допустим. Затова, независимо от направено признание на иска, съдът следва да се
произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим иск може да бъде
основателен или неоснователен. В този смисъл е Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр. д. №
5289/2013 г., I г. о. на ВКС. В случая е предявен допустим иск с правно основание чл. 439, ал.
1 ГПК. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се
отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за
постановяване на решение по чл. 237 ГПК. Признанието на иска е свързвано със
специфични правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска
е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Т. е. съдът преустановява извършването на по-
нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи
въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността
на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. В случая
така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване
на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът в отговора е заявил, че
счита исковете за основателни и е сторил признание на същите, като исковете са признати по
основание и размер към момента на приключване на съдебното дирене. Ищците, чрез
процесуалния им представител в съдебно заседание, са поискали постановяване на решение
при признание на иска. Съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки,
установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно - признатото право да
противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не
може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които
законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл.
237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК
и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.
С оглед признанието на исковата претенция от страна на ответника, съдът намира, че във
връзка с нормата на чл. 237, ал.1 ГПК, исковете следва да бъдат уважени на базата на това
признание, тъй като признатите права не противоречат на закона и добрите нрави. Предвид
изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК, като
исковата претенция следва да бъде уважена, като бъде признато за установено, че ищците не
дължат на ответника сумата в размер на 3 381,21 лв. /три хиляди триста осемдесет и един
лева и двадесет и една стотинки/ за лихва поради изтичането по давност на повече от 3 /три/
години, който период на лихва е от 23.10.2012 г. - датата на издаване на заповедта за
изпълнение до 29.03.2016 г. - датата на последното извършено плащане, която давност е
започнала да тече от 29.03.2016 г. и е изтекла до датата на образуване на настоящото
производство, която лихва е формирана на основание на главница в размер на 20 297,03 лв.
/двадесет хиляди двеста деветдесет и седем лева и три стотинки/ - главница по договор за
ипотечен кредит с анютентни вноски №163/05.07.2005 г., която е погасена в цялост поради
частично изплащане и опрощаване на остатъка от взискателя по изпълнителното дело.
Следва да се посочи, че постановеното решение се основава на признание на иска от страна
на ответника.
Предвид гореизложеното и основният спорен по делото въпрос е за дължимостта на
разноски в полза на ищците и по приложение на правилото на чл.78, ал.2 от ГПК.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ищците направените от тях съдебни разноски за държавна такса,
адвокатско възнаграждение, съдебни удостоверения и разноски пред ЧСИ за прецизиране на
исковата молба в общ размер от 973,25 лв. За размера на направените разноски са налице
доказателства в кориците на делото- платежни нареждания за сумата от 135,25 лева –
заплатена и дължима държавна такса съобразно размера на иска, пълномощно и договор за
правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 720,00 лева,
заплатени в брой при подписване на договора, 10,00 лв. да издаване на съдебни
удостоверения, 108 лв. такси пред ЧСИ. Съдът намира, че направеното възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съобразно
4
цената на иска и чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ
ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 14 ОТ 2025 Г.) минималното
възнаграждение възлиза на сумата от 638,12 лв. В случая се претендира сумата от 720 лв. за
адвокатско възнаграждение, която е в близък до минималния размер, поради което не е
налице основание за намаляването й.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника направено в отговора на исковата
молба за неприсъждане на сторените в производството разноски на основание чл.78, ал.2 от
ГПК. Съгласно посочената разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да се
приложи правилото на чл.78, ал.2 от ГПК, следва да са налице двете посочени в закона
предпоставки– ответника да е признал исковата претенция и с поведението си да не е дал
повод за предявяване на иска. В настоящия случай е осъществена само едната от тези
предпоставки ответникът е признал основателността на предявения иск, но не е налице
втората предпоставка, ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Съществуването
на изпълнителен титул в полза на ответника, въз основа на който е образувано изпълнително
производство срещу ищците, чрез което се е пристъпило към принудително събиране на
погасените по давност вземания, представлява по същността си повод за предявяването на
настоящия отрицателен установителен иск. В този смисъл е Определение № 549/ 29.11.2018
г. по ч. гр. д. № 4317/ 2018 г., по описа на ВКС, ІV ГО, в което е прието, че при признание на
отрицателен установителен иск, основан на твърдение, че предявеното вземане е погасено
по давност, ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул,
възможност за друга извън процесуална принуда или не е дал повод за предявяването на
иска. Изпълнителен титул за процесните вземания е налице, поради което правната сфера
на ищците е поставена в несигурност относно това дали последните дължат паричните
задължения, обективирани в самия лист, като това е и дало повод за завеждане на иска, чрез
който със сила на присъдено нещо да се разреши окончателно неуредените отношения между
страните, касаещи процесното вземане.
С оглед горното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по
делото разноски.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, при условията
на признание на иска, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Тодор Александров“ №109-115, ет.6, че К. Д. И., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Б, и П. Б. И., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. НЕ ДЪЛЖАТ на ответника
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ №109-115, ет.6 сумите по изпълнителен
лист от 24.10.2012 г. и Заповед за незабавно изпълнение №8247/23.10.2012 г., издадена по
ч.гр.д.№2627 по описа на Районен съд Благоевград за 2012 г., със страни взискател
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК:*********, с адрес: гр. София, ул. „Околовръстен път“
№260 и длъжници - П. Б. И., ЕГН:**********, с адрес: гр. и К. Д. И., ЕГН:**********, с
адрес: гр. по изп.д. №20137950400095/2013 г. на ЧСИ Виолина Тозева, а именно сумата в
размер на 3 381,21 лв. /три хиляди триста осемдесет и един лева и двадесет и една стотинки/
за лихва поради изтичането по давност на повече от 3 /три/ години, който период на лихва е
от 23.10.2012 г. - датата на издаване на заповедта за изпълнение до 29.03.2016 г. - датата на
последното извършено плащане, която давност е започнала да тече от 29.03.2016 г. и е
изтекла до датата на образуване на настоящото производство, която лихва е формирана на
основание на главница в размер на 20 297,03 лв. /двадесет хиляди двеста деветдесет и седем
лева и три стотинки/ - главница по договор за ипотечен кредит с анютентни вноски
№163/05.07.2005 г., която е погасена в цялост поради частично изплащане и опрощаване на
остатъка от взискателя по изпълнителното дело.
5
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“
№109-115, ет.6 ДА ЗАПЛАТИ К. Д. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр., и П. Б. И.,
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, обл. , сумата от 973,25 лв. /деветстотин
седемдесет и три лева и двадесет и пет стотинки/ - направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Благоевградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6