№ 198
гр. Ловеч, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ АНГ. М.ОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ АНГ. М.ОВА Административно
наказателно дело № 20214310200767 по описа за 2021 година
С наказателно постановление №7251/01.06.2021 г. на Явор Методиев
Иванов – Директор на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр.София, на Д. С. М. от гр.С., област Б.
на основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата е наложено
административно наказание - глоба в размер на 1000 лева за нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Д. С. М.,
който го обжалва като незаконосъобразно и издадено в нарушение на закона.
В жалбата си изтъква, че административнонаказващият орган е наложил
глоба по текст от Закона, който е неприложим, тъй като е следвало да бъде
приложен не Законът за пътищата (ЗП), а Законът за движение по пътищата
(ЗДвП) - чл.177, ал.3, т.1, предл.3 във вр. с чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и в този
смисъл, извършеното административно нарушение се явява несъставомерно
по приложения от административнонаказващия орган текст на чл.53, ал.1 във
вр. с чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП. В подкрепа на горната юридическа теза
излага правни и фактически твърдения, като сочи, че в процесното НП
административнонаказващият орган изрично е приел, че „...Измерените
параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно
пътно превозно средство (ППС) по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), респ. тежко по чл.3, т.2 на
1
Наредбата, без разрешение, …. (разрешително или квитанция за
платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредбата от
администрацията, управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване
на пътищата, с което е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП.“
Счита, че е налице съставомерно нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, а не
нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП. Цитира за яснота чл.139, ал.1, т.2
от ЗДвП, което се санкционира по чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП, който
цитира. Твърди, че квалификацията на претендираното административно
нарушение е погрешна и това е самостоятелно основание за отмяна на
наложеното наказание и на процесното НП.
Изтъква, че следствие на горната материално-правна
незаконосъобразност на НП е нарушението и на чл.189, ал.1 във вр. с чл.167,
ал.3 от ЗДвП, тъй като „Актовете, с които се установяват нарушенията по
този Закон (ЗДвП) се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в този закон“ - чл.189, ал.1 от ЗДвП, а „Общата маса, осовото
натоварване и габаритните размери на ППС се контролират от длъжностни
лица на Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация
на пътищата и предпазването им от разрушаване“ - чл.167, ал.З от ЗДвП.
Посочва, че е нарушена законовата правосубектност на Агенция „Пътна
инфраструктура“ като орган, респ. правоспособността на длъжностните лица
от АПИ да съставят актове за установяване нарушения по ЗДвП, респ. за
налагане на административни санкции/наказания по ЗДвП. Излага, че с тези
два законови текста от ЗДвП се урежда типът обществени отношения,
свързани с общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС
и контрола, който се осъществява от длъжностни лица на Агенция „Пътна
инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване. Щом тези длъжностни лица на АПИ са
посочени в ЗДвП и в рамките на контрола, който осъществяват за нарушения
по ЗДвП, свързани с общата маса, осовото натоварване и габаритните размери
на ППС, имат право да издават Актове по ЗДвП, то и санкцията е също по
ЗДвП, като това е основният правен извод. В подкрепа на този основен правен
извод цитира и чл.2, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че: „Деянията, които
съставляват административни нарушения и съответните на тях наказания, се
определят със Закон....“ В случая деянието е определено като
административно нарушение в ЗДвП (чл.139, ал.1, т.2) и съответно
наказанието за това административно нарушение също е определено в ЗДвП -
чл.177, ал.3, т.1. позовава се и на чл.47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН, който гласи, че
2
„Административни наказания могат да налагат длъжностните лица и органите
овластени от съответния Закон.“ Щом правосубектността на органите на
АПИ, в качеството им на длъжностни лица, е определена от ЗДвП в рамките
на контрола за масата и осовото натоварване на ППС и съответното им
правомощие за съставяне на актове за констатирани административни
нарушения по ЗДвП, то и административнонаказателната власт за налагане на
санкция за тези нарушения е също по ЗДвП, който Закон ги овластява да
налагат съответната санкция. Изразът „овластени от съответния Закон“
означава, че длъжностните лица на АПИ действат при условията на обвързана
компетентност по ЗДвП и не разполагат с компетентност по ЗП.
Изтъква, че разграничителният критерий за прилагането между
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП и чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, респ. чл.53, ал.1, т.2 от
ЗП и чл.177, ал.З, т.1 от ЗДвП е качеството на водач, който управлява ППС в
нарушение на установения за това ред. Щом в НП е прието, че „ ... водачът не
е представил валидно разрешение ...“ и „...Водачът е следвало да провери и
провери, че параметрите на ППС не надвишават максимално допустимите
норми по Наредбата....“ (стр. 2 от НП), то субектът на административното
нарушение е „водачът“ по смисъла ЗДвП, а не физическо лице по смисъла на
ЗП.
Предвид изложеното, моли съда да отмени изцяло гореописаното
Наказателно постановление №7251 от 01.06.2021 г., с което му е наложена
глоба в размер на 1000 лв.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява.
Представлява се от упълномощен от него адвокат К. М. от АК Б.. Последният
поддържа жалбата, като преповтаря наведените в нея възражения и доводи и
пледира за отмяна на наказателното постановление. Подчертава, че в
конкретния случай, движението на ППС не изисква разрешение от
собственика и от администрацията, управляваща пътя, а движението се
допуска само срещу заплащане на пътна такса. Припомня и казаното от
актосъставителя в съдебно заседание, че след като няма констатация в
процесния АУАН, няма превишаване на втора задвижваща ос на влекача.
Единствената констатация е, че има констатирано превишение само по
отношение на тройното т.нар. съосие на полуремаркето и това съосие,
претоварването на което е констатирано от актосъставителя е в рамките на
3
допустимите 30% при разрешени 24 тона на съосието, има констатирани
малко над 26, при допустимо 30%-тно превишаване на съосието съгласно
чл.14 ал.3 от Наредба №11/2001г. на МРРБ. Сочи, че в самия край на НП
изрично е записано от административно наказващия орган и е подчертано с
курсив „изпълнение на условията на чл.37 ал.3 от Наредбата след акта, което
се отчита като смекчаващи вината обстоятелства“, т.е. към момента на
съставянето на НП е било допустимо и е следвало да бъде отчетено от
административно наказващия орган, че е платена пътна такса. В този смисъл
заявява, че не се изисква разрешение и е несъставомерно нарушението по
чл.26 и чл.53 от ЗП, като цитира като практика Решение №92/07.04.2021г. по
КНД №10046/21г. по описа на Административен съд Велико Търново.
Оспорва правото на актосъставителя да съставя актове по ЗДвП и актовете за
неговото приложение. Обръща внимание, че по делото е представена
Заповедта на Председателя на УС, където актосъставителят, гл.инспектор К. е
посочен на първо място, като са посочени компетентностите, включително и
неговата, определени в т.3 на раздел 2 от тази заповед и той е длъжен да
съставя акт по ЗДвП така, както го задължава тази заповед на председателя на
УС на АПИ. Аргумент в тази насока е, че Наредба 11/2001г. на МРРБ е
издадена на основание чл.139 не от ЗП, а от ЗДвП и за това се прилага чл.177
ал.3 от ЗДвП във вр. с чл.139 ал.1 т.2 от ЗДВП, като подзаконов нормативен
акт на ЗДвП и за това се прилага чл.167 ал.3 от ЗДвП във вр. с чл.139 ал.1 т.2
от ЗДвП. Моли съда да обърне внимание на текста на чл.167 ал.3 от ЗДвП,
общата маса, осовото натоварване, какъвто е процесния случай се
контролират от длъжности лица на АПИ, което казва ЗДвП, не ЗП, с оглед
правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване и
веднага след това – актовете, с които се установяват нарушения по ЗДвП се
съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в ЗДвП.
Посочва чл.189 ал.1 от ЗДвП, т.е., актосъставителят е длъжен по длъжностна
характеристика, определена от председателя на УС на АПИ и по закон - ЗДвП
да правят актове при нередовност на превозните документи, когато водач, в
нарушение на установения за това ред, какъвто е процесния случай се движи
претоварен, но водачът не е физическо лице по смисъла на чл.26 от ЗП.
Твърди, че по смисъла на чл.26 във вр. чл.56 ал.2 от ЗП, физическите лица са
товарачът, товародателят или лицето, което извършва натоварването и за тях
се прилага чл.26 от ЗП, но не за водача, може да се накаже и собственика на
4
ППС. Изтъква, че се говори за физически лица, като може да се накаже и
собственика, но щом е водач, те са длъжни да съставят актове при условията
на чл.47 ал.1 б.“б“ от ЗАНН. Заявява, че става въпрос за т.нар. „обвързана
компетентност“, че те не могат да преценяват кой закон да прилагат – дали
ЗП или ЗДвП, че те разполагат единствено и само с т.нар. „обвързана
компетентност“, защото са овластени от ЗДвП. Счита, че следва да се
приложи тълкованието на ВАС по ТД №1/2020г. на ОС на ВАС, това е
Решение №8/16.09. т.г., с което е прието от съдиите, че при липса на
съществено изменение на съставомерния етап от наказателното производство,
което не оспорват, включително и по повод на доказателствата, РС може да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
наказание. Изтъква, че в случая разликата в наказанията е голяма - от 500 до
3000 лева по ЗДвП и от 1000 до 5000 лева по отношение на приложения ЗП и
може да се приложи според него ЗДвП, който предвижда наполовина на
наложената санкция. Моли за произнасяне в този смисъл.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ София, редовно
призован, се представляват от адвокат Ф.Ф. от АК Ловеч, който оспорва
жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление. Счита, че
същото не страда от пороците от процесуална и материална гледна точка,
изложени от процесуалния представител на жалбоподателя, като с оглед
подробно изложеното в пледоарията, моли да му се даде възможност да се
запознае с протокола от съдебно заседание и да изложи писмено становище.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на
свидетелите М. Д. К. и П. Ц. М., както и от изложеното в жалбата и в съдебно
заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 12.05.2021 г., свидетелят М. Д. К. в присъствието на свидетеля
П. Ц. М. съставил АУАН №0007995 срещу Д. С. М. с ЕГН ********** от
град С. за това, че на 12.05.2021 в 10.10 часа, на път III-401, км 10 в
центъра на с. Соколово в посока гр. София-гр. Ловеч е управлявал и
осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси /1-
ва, 2-ра, марка „Волво“ модел „ФХ“ с рег. № А **** НВ и полуремарке с
три оси /3-та, 4-та, 5-та/ с рег. № А 1926 ЕМ. Към момента на
проверката, водачът Д. С. М. е осъществявал движение без разрешение за
5
дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от
администрацията, управляваща пътя /АПИ/ на извънгабаритно ППС по
чл.3 на Наредбата. Необходимостта от разрешение се доказва от
направеното измерване, при което се констатира надвишаване нормите
на Наредбата. При измерено разстояние между осите 1.32 м, измерената
сума от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето /3-та; 4-та
и 5-та/ е 26.460 т, при максимално допустимо натоварване 24 т, съгласно
чл.7, ал.1, т.4, буква А на Наредбата. Измерването е извършено с
техническо средство ролетка №1303/18 и ел.везна модел CAPTELS ORA
10 № 785. ППС превозва трошен камък, несортиран 0/63. С това деяние
са нарушени разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закон за
пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредбата. Като доказателства
са иззети копия л.к.; рег. на ППС част II; КТ №20529/12.05.2021 година, а
към акта са приложени кантарна бележка №1771 и разписка за връчен
АУАН. По съставеният акт, жалбоподателят не е вписал възражения.
Подписал го и получил препис от него.
Въз основа на така съставения АУАН, на 01.06.2021 година е
издадено НП №7251, в което били отразени направените и описани в акта
констатации при проверката. В него е отбелязано, че съгласно чл.3, т.2 на
Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.7, ППС е тежко, както и
че измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е
извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3, т. 2 на Наредбата.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от ЗП, движението на извънгабаритни
и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща
пътя (АПИ). За така измерените параметри на ППС при проверката,
водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за
движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1,
т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно
тежко по чл.3, т.2 на Наредбата. Наказващият орган приел, че
жалбоподателят Д. С. М., като водач на товарния автомобил е следвало да
провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не
надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или
разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата,
издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е
6
извършил виновно административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква
„а“ от ЗП. Според наказващият орган, нарушението не е маловажно.
Надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно
безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура. По тези причини, движението на ППС по РПМ
с параметри, надвишаващи нормите на Наредбата, се осъществява със
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за
дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава
движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни
такси.
Видно от становището на актосъставителя от 13.05.2021г., пътната
такса е платена с квитанция №102100740000787 от 13.05.2021г., т.е. след
съставянето на акта са били изпълнени изискванията на чл.37, ал.3 от
Наредбата и е била заплатена дължимата пътна такса.
Няма данни в срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят да е
представил писмени възражения по акта.
С оглед на така констатираното нарушение, жалбоподателят Д. М.
бил санкциониран на основание чл.53, ал.1, т.2, във връзка с чл.26, ал.2 от ЗП
с глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона
за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата
съдът прие за установено следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законовия срок от връчване на наказателното
постановление, поради което е допустима. Подадена е също така и от
надлежна страна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
директор дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, който
служител е бил надлежно упълномощен от Председателя на Управителния
съвет на АПИ /заповед № РД-11- 1266/17.10.2019 г. - л.30/ и въз основа на акт
съставен от надлежно овластено лице, съгласно заповед № РД-11-
1267/17.10.2019 г. на председателя на УС на АПИ /л.31-32/.
По факта на извършеното нарушение страните не спорят, а и
безспорно от ангажираните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят Д. С. М. е управлявал съчленено ППС, като при измерено
разстояние между осите от 1.32м, измерената сума от натоварването на ос на
7
тройната ос на полуремаркето била 26.460 т, при максимално допустимо
натоварване на тройната ос от 24 тона, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1,
т.3, буква „б“ от Наредбата. За това превишение е следвало да има
разрешение за специално ползване на пътищата или квитанция за платена
пътна такса, която той не представил при проверката, тъй като такава не е
била платена. Заплатена е била на следващия ден - 13.05.2021 година.
Спорни са въпросите, като в тази насока са основно доводите и
възраженията на жалбоподателя, а именно кой е следвало да понесе
отговорност за това, че жалбоподателят Д. С. М. е управлявал товарния
автомобил по републиканската пътна мрежа, с допуснатото претоварване на
осите, т.е. „тежко“ по смисъла на чл.3, ал.2 от Наредба №11/2001 г., без да е
имал разрешително или квитанция за платени пътни такси, както и правилно
ли е било квалифицирано нарушението, съответно приложена релевантната
санкционна норма, т.е. по приложението на материалния закон.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението
и доводите в този смисъл на жалбоподателя, че водачът на тежко ППС,
управляващ това превозно средство без съответното разрешение, не може да е
административнонаказателно отговорно лице по чл.53, ал.1 от ЗП, а такава
отговорност следва да носи единствено собственикът на ППС или лицето,
извършващо превоза, в чието задължение е снабдяването с изискуемото
разрешително за превоз на извънгабаритни товари по пътищата. В случая е
без правно значение за чие име и чия сметка жалбоподателят е извършвал
процесния превоз, тъй като същият е бил водач на извънгабаритно (тежко)
ППС, а субект на административнонаказателната отговорност по чл.53, ал.1,
т.2 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово
установената забрана по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС без надлежно разрешение, т.е. кръга на
субектите на това нарушение не се изчерпва със собствениците на тези
превозни средства и превозвачите по смисъла на § 1, т.5 от ДР на Закона за
автомобилните превози. Разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП визира няколко
групи лица, които могат да бъдат субекти на това нарушение, а именно : 1.
физически лица нарушили разпоредбите на ....чл.26, ал.2..., 2. извършили и 3.
наредили да бъдат извършени следните дейности : следва подробно, в 6 точки
изброяване на „дейностите“, като в разглеждания случай това е дейността
посочена в т.2 на разпоредбата. Ясно от анализа на разпоредбата е, че
8
отговорността на собствениците на ППС и превозвачите е различна и отделна
от тази на лицата, които фактически са осъществили движението на тежкото
ППС в нарушение на забраната по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, т.е. от водача
на превозното средство. Ето защо, принципно жалбоподателят, като водач на
превозното средство може да е субект на описаното в АУАН и НП
нарушение.
В подкрепа на горните съждения е и нормата на чл.37, ал.1, т.1 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която дава правомощия (и задължава)
съответните служби за контрол при Агенция „Пътна инфраструктура“ да
спират и проверяват навлезлите в обхвата на пътя и ограничителната линия
извънгабаритни и/или тежки ППС, както и да съставят актове на водача, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката
се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за
платена такса. Иначе казано - водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС,
движещо се по пътищата без разрешително или документ за заплатена пътна
такса, е административнонаказателно отговорно лице на основание изрична
разпоредба от релевантен по случая нормативен акт.
При издаване на наказателното постановление обаче, неправилно е
бил приложен материалният закон, като установеното надвишаване
натоварването на тройната ос на ремаркето на управляваното от
жалбоподателя Д. С. М. ППС е било квалифицирано като нарушение на
разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, съответно
приложена е била санкционната норма на чл.53, ал.1 от същия. С оглед на
установените по делото данни и събраните доказателства съдът счита, че в
случая нарушението е следвало да се квалифицира по чл.139, ал.1, т.2 от
ЗДвП, във връзка с чл.37, ал.1, т.1, предл.2-ро от Наредба № 11 от 03.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, съответно
приложимата санкционна норма е била тази по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. В
тази връзка, съдът изцяло споделя наведените с жалбата аргументи.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП въвежда забраната за
движение без разрешение на извънгабаритни и тежки ППС при специалното
ползване на пътищата, а нормата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП изискването
движещите се по пътя ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които
да не надвишават нормите, установени от МРРБ. Безспорно тези норми са
9
установени с Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и същата е приложим и относим
нормативен акт и към двата закона - ЗП и ЗДвП - аргумент и от нормата на
чл.1 от Наредбата. Същата дава и дефиниции за извънгабаритно и тежко
ППС, съгласно §1, т.1 от ДР, във връзка с чл.2 и чл.3. Съответно нормите за
размери, маса и натоварване на ос са посочени в разпоредбите на чл.5, чл.6 и
чл.7 от Наредбата.
На първо четене, така погледнато възниква извод, че за деяние като
тук обсъжданото е налице неяснота разпоредбата на кой от двата закона е
нарушена, съответно колизия между приложимите санкционни норми.
Внимателният им прочит обаче сочи, че нормите на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от
ЗП и чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП формират два отделни, различни състава на
административни нарушения. Общото между двата е, че съставите се
допълват от разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ,
но последната съдържа две отделни хипотези. Първата е когато движението
се извършва без разрешително, а втората, когато се извършва без документ
за платена такса в случаите по чл.14, ал.3 от Наредбата. Именно тези две
хипотези формират разликата в съставите, респективно кой е приложимия
материален закон при квалифициране на нарушението и съответно за
санкционирането му.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП въвежда разрешителен
режим за превоз на тежки и/или извънгабаритни товари, съгласно
определението за специално ползване на пътищата по § 1, т.8 от ДР на ЗП и в
отклонение от общата забрана по чл.139 от ЗДвП. Разрешението за движение
на тежко и/или извънгабаритно ППС се издава от органа посочен в чл.26, ал.3
от ЗП - управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските
пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища, т.е.
разрешението има характеристиките на индивидуален административен акт.
Същото се издава по реда на чл.8, ал.2, във връзка с ал.4 от Наредба №
11/2001 година. Същевременно, по силата на чл.8, ал.5 от Наредба № 11/2001
г. от този разрешителен режим са изключени превозните средства с размери,
маса и натоварване на ос посочени в чл.14, ал.3 от Наредбата. На визираните
в чл.14, ал.3 от Наредбата тежки и/или извънгабаритни ППС се разрешава да
се движат по пътищата, отворени за обществено ползване не по силата на
10
специалния административен акт по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, а само след
заплащане на дължимата такса по реда на чл.8, ал.7 от Наредбата. Тук е
необходимо да се отбележи, че няма знак за равенство между разрешението
за специално ползване на пътя и заплатената за него такса по чл.8, ал.4 от
Наредбата от една страна и документа за платена такса по чл.8, ал.7 от
Наредбата от друга. Една от предпоставките по чл.14, ал.3 от Наредбата е
натоварването на ос да не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II. В обсъждания казус максимално
допустимото натоварване на сумата от натоварванията на ос на една тройна
ос на полуремаркето, когато разстоянието между осите е над 1.3 м е 24 тона.
Елементарно математическо изчисление показва, че 30% от 24 тона е 7.2
тона. Съпоставени тези стойности с измерените за полуремаркето 26.460 тона
показват, че превишението е било с 2.460 тона, т.е. в рамките на тези 30% по
чл.14, ал.3 от Наредбата. За превишение в тези граници на ППС се разрешава
да се движи само след заплащане на дължимата такса по реда на чл.8, ал.7 от
Наредбата и не е необходимо да бъде издавано разрешително по чл.8, ал.2,
във връзка с ал.4 от Наредбата. В тази връзка следва да се отбележи, че в
разпоредбата на чл.35, ал.1 от Наредба № 11/2001 г. също се визира
разрешително или документ за платена такса, докато от своя страна чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП сочи само за разрешително за специално ползване на
пътищата, което не се издава за посочените в чл.14, ал.3 от Наредбата ППС.
Аргумент в този смисъл се извлича и от административнонаказателния състав
на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, който въвежда като съставомерни елементи
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Конкретно и ясно се сочи само разрешение, и след като няма знак за
равенство между разрешението и документа за платена такса по чл.8, ал.7 от
Наредбата, то се налага единствения извод, че в случаите на движение на
ППС без документ за платена такса, но в рамките на посочените и установени
при съответните измервания параметри по чл.14, ал.3 от Наредба № 11/2001
г. относно маса, натоварване на ос и габаритни размери, не е осъществен
състава на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП и съответно не следва да се налага
санкция на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. В такива случаи, какъвто
безспорно от обсъдените по-горе доказателства попада и настоящият,
констатираното нарушение следва да се квалифицира по чл.139, ал.1, т.2 от
11
ЗДвП, а приложимата санкционна разпоредба за него е тази по чл.177, ал.3,
т.1 от ЗДвП.
На следващо място - така, както фактически и правно е обосновано
нарушението в обжалваното НП също не съответства на основанието, въз
основа на което е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя Д. С. М.. Това е така, тъй като в
обстоятелствената част на постановлението алтернативно е посочено, че
движението на ППС се осъществява без разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/. Наказващият орган не е съобразил, че
установеното натоварване на осите на полуремаркето и по-точно,
превишението над максимално допустимите стойности по чл.7, ал.1, т.3, б.“б“
от Наредбата, попада в границите на изключението по чл.8, ал.5, във връзка с
чл.14, ал.3 от Наредбата (30 %), като в следствие на това не е отправил
съответно на фактите словесно фактическо и правно обвинение за движение
на ППС без документ за платена такса. Това само по себе си е самостоятелно
основание за незаконосъобразност и отмяна на издаденото НП, тъй като
съществено е нарушено правото на защита. На практика, наказаното лице
няма яснота кой от двата документа (разрешително или квитанция за платена
такса по чл.8, ал.7 от Наредба № 11/2001 г.) е следвало да представи, за да
опровергае повдигнатото му алтернативно обвинение за движение без
разрешително или документ за платена такса.
Предвид на тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
в хода на административнонаказателното производство е било допуснато
нарушение на процесуалните правила (алтернативно предявено обвинение),
както и неправилно е бил приложен съответният, с оглед установените факти
за нарушението материален закон.
Поради това обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено.
С оглед на този изход на делото е безпредметно да се обсъжда
въпроса относно субективната страна на вмененото на жалбоподателя
нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от
ЗАНН съдът
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №7251 от
01.06.2021г. на Явор Методиев Иванов – Директор на Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ -
гр.София, с което на Д. С. М. от гр.С., област Б. на основание чл.53 ал.1 т.2 от
Закона за пътищата е наложено административно наказание - глоба в размер
на 1000 лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата във
връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
13