Решение по дело №22/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на Х. Т. Т. от [населено място], * против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. № 02-280-6500/151 от 12.01.2023 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която е извършено намаление на заявените плащания по Заявление УИН ***********.

С доводи за незаконосъобразност се иска отмяната на уведомителното писмо в оспорената част по съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и неговата цел. Конкретно се сочи, че обжалваният административен акт включва намаление за площи извън допустим слой, въпреки постановеното решение по адм. д. № 98/2022 г. но ЯАС, с което е отменена Заповед № РД 09-150 от 25.02.2022 г. на Министъра на земеделието в частта, с която не е включена в окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2021 г. частта от 23,14 ха от парцел № 06001-725-1-2 в землището на с. Бояново, община Елхово, определена след разглеждане на подаденото възражение. Твърди се, че издаденият административен акт не е съобразен с постановеното съдебно решение. Счита се, че административният орган е следвало да изчака съдебното решение да влезе в сила и след това да налага санкция на бенефициера. Без да съобрази обстоятелството, че в окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2021 г. са включени 23,14 ха или 230,140 дка земя от парцел № 06001-725-1-2 в землището на с. Бояново, община Елхово, ДФЗ е наложил санкция в по-големи размери и обжалваният акт е незаконосъобразен по всички заявени от жалбоподателя мерки (СЕЕП, СПП, СПК, ЗДП). Сочат се нарушения на чл. 6, ал. 1, чл. 7 ал. 1, чл. 9 ,ал. 2 и 4 от АПК при издаване на уведомителното писмо (УП). Навеждат се доводи, че актът е издаден, без да са посочени конкретни фактически основания, т.е. при липса на мотиви – в него не са посочени точно обстоятелствата как е формирано намалението на оторизираните средства и по каква причина са направени намаленията. Иска се отмяната на УП.

В съдебно заседание оспорващият, чрез пълномощника си адвокат Х. К. от *, поддържа жалбата и направеното искане за отмяна на оспорения административен акт. Допълва, че обжалваното уведомително писмо не е съобразено и с решение по адм. дело № 345/2023 г. на Административен съд – Ямбол, потвърдено с решение по адм. дело № 7985/2024 г. на Върховния административен съд, постановени след издаване на уведомителното писмо. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Ответната страна – Заместник - изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Д. Б., редовно упълномощена, която оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Сочи, че при произнасянето административният орган се е съобразил с относимите към момента факти и обстоятелства, а нововъзникналите такива след постановяване на последващо постановените и влезли в сила съдебни актове е нямало как към момента на издаване на уведомителното писмо да бъдат известни на административния орган. Иска съдът да постанови своя краен съдебен акт, като съобрази всички факти и обстоятелства по делото. С оглед изхода на спора претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал са административната преписка по издаване на оспореното уведомително писмо в цялост, както и адм. д. № 98/2022 г., ведно с адм. д. 345/2023 г. и делата по проведените пред касационната инстанция съдебни производства във връзка с обжалването на постановените от първата инстанция съдебни решения по посочените административни дела.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, че жалбоподателят Х. Т. Т. е земеделски стопанин, регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 427486 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и има подадено Заявление за подпомагане за кампания 2021 с Уникален идентификационен номер (УИН) ***********, с което са заявени за подпомагане 19 парцела.

От приобщените по делото доказателства се установява, че заснемане на площите в село Бояново, община Елхово е извършено на 27.06.2021 г. съобразно данните, съдържащи се в представените по делото документи на Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ (ИЗП) и на сайта на ДФЗ - СЕУ, както и по информация за самолетно заснемане през месец юни 2021 г., достъпна на интернет страницата на МЗХ. След извършеното на 27.06.2021 г. самолетно заснемане на площите в село Бояново, община Елхово от M3 е направена актуализирана ортофотокарта за кампания 2021 г., която е послужила за определяне на обхвата на проекта на слой ПДП и на слой ФБ за кампания 2021 г. и за определяне на недопустимите площи в землището на с. Бояново.

Със Заповед № РД 09-150 от 25.02.2022 г., издадена на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, вр. чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), Министърът на земеделието одобрил окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021 г. като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), който е актуализиран за 2021 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2021 г., чрез отразяване на резултатите от теренни проверки от областните и общински структури на Министерство на земеделието (M3), чрез проверки на място по чл. 37, ал. 3 и 4 от ЗПЗП, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на проекта на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане”, одобрен със Заповед № РД 09-1194 от 15.12.2020 г. на Министъра на земеделието. Съобразно съдържащите се в административна преписка материали е прието, че парцелите на жалбоподателя попадат в частта от територията на страната, покрита със самолетни снимки от 27.06.2021 г., на които е извършена дешифрация на актуална (релевантна за кампанията) Цифрова ортофото карта (ЦОФК), в резултат на което част от площите са изключени от специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ (ПДП), тъй като са оценени като неподдържани и следователно - като негодни за подпомагане съгласно Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Съобразно отразеното в приобщеното по делото Писмо peг. индекс № 11-132 от 12.04.2022 г. на Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ към M3 и придружаващите го документи, конкретно за територията, в която попада парцел № 06001-725-1-2, находящ се в землището на с. Бояново, община Елхово, е извършена дешифрация на актуална (релевантна за кампанията 2021) цифрова ортофото карта (ЦОФК), в резултат на което части от парцела в размер на 26,92 ха, заявен с обща площ от 45,90 ха и с култура „Постоянни или временни пасища за паша на животни (пасища и мери за паша)“, попадат извън обхвата на окончателния слой „Площи, допустими за подпомагане“. Посочената в тази връзка причина за изключване на площи от слоя ПДП е, че съгласно ЦОФК/дешифрация, части от площта на парцела не попадат в обхвата на специализирания слой ПДП на основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 2, т. 1 и т. 3 и чл. 10, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г., тъй като площите са неподдържани и пустеещи, без следи от земеделска дейност с висока тревна растителност, тръни и храсти; наличие на полски път. За територията, в която попада парцел № 06001-725-3-1, находящ се в землището на с. Бояново, община Елхово, е извършена дешифрация на актуална (релевантна за кампанията 2021) цифрова ортофото карта (ЦОФК), в резултат на което части от парцела в размер на 1,19 ха, заявен с обща площ от 11,52 ха и с култура „Постоянни или временни пасища за паша на животни (пасища и мери за паша)“, попадат извън обхвата на окончателния слой „Площи, допустими за подпомагане“ с посочване като причина за изключване на площи от слоя ПДП, че съгласно ЦОФК/дешифрация, части от площта на парцела не попадат в обхвата на специализирания слой ПДП на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 и т. 3 и чл. 10, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 26 март 2018 г., тъй като изключените площи са неподдържани и пустеещи, без следи от земеделска дейност с висока тревна растителност, тръни и храсти.

След като се запознал с обхвата на слой „Площи, допустими за подпомагане“ (ПДП) и на слой „Физически блокове“ (ФБл) за кампания 2021, конкретно в частта, касаеща декларираните от него площи със заявление за подпомагане с УИН ***********, кандидатът Х. Т. подал чрез ОД „Земеделие“ - Ямбол до Министъра на земеделието Възражение вх. № РД-12-05-80 от 22.12.2021 г., с което възразил срещу определените със Заповед № РД 09-1194 от 15.12.2021 г. на Министъра на земеделието граници/начин на трайно ползване на съответните цифрови географски данни и поискал те да бъдат преразгледани по отношение на физическите блокове, в които попадат заявените от ЗП земеделски парцели, за които е установено несъответствие между декларираната и допустимата за подпомагане площ, както следва: парцел № 06001-714-1-1 в землището на с. Бояново с декларирана площ от 0,25 ха, с недопустима площ спрямо слой ПДП от 0,25 ха и без установена недопустима площ спрямо слой ФБл; парцел № 06001-725-1-2 в землището на с. Бояново с декларирана площ от 45,90 ха, с недопустима площ спрямо слой ПДП от 26,92 ха и без установена недопустима площ спрямо слой ФБл; парцел № 06001-725-3-1 в землището на с. Бояново с декларирана площ от 11,52 ха, с недопустима площ спрямо слой ПДП от 1,19 ха и без установена недопустима площ спрямо слой ФБл; парцел № 06001-826-1-2 в землището на с. Бояново с декларирана площ от 5,33 ха, с недопустима площ спрямо слой ПДП от 0,85 ха и без установена недопустима площ спрямо слой ФБл.

Във връзка с депозираното възражение е извършено преразглеждане на определените като недопустими площи, в резултат на което е установено и прието, както следва: по отношение на парцел № 06001-714-1-1 със заявена площ от 0,25 ха и установена преди възражението площ извън слоя ПДП от 0,25 ха, е определена след възражението площ, която попада извън окончателния слой ПДП от 0,25 ха (с разлика от 0 ха) на основание обновяване на СИЗП за площта чрез ОРТО21; по отношение на парцел № 06001-725-1-2 със заявена площ от 45,90 ха и установена преди възражението площ извън слоя ПДП от 26,92 ха, е определена след възражението площ, която попада извън окончателния слой ПДП от 23,14 ха (с разлика от 3,78 ха) на основание обновяване на СИЗП за площта чрез ОРТО21; по отношение на парцел № 06001-725-3-1 със заявена площ от 11,52 ха и установена преди възражението площ извън слоя ПДП от 1,19 ха, е определена след възражението площ, която попада извън окончателния слой ПДП от 1,15 ха (с разлика от 0,04 ха) на основание обновяване на СИЗП за площта чрез ОРТО21; по отношение на парцел № 06001-826-1-2 със заявена площ от 5,33 ха и установена преди възражението площ извън слоя ПДП от 0,85 ха, е определена след възражението площ, която попада извън окончателния слой ПДП от 0,85 ха (с разлика от 0 ха) на основание обновяване на СИЗП за площта чрез ОРТО21.

С жалба вх. № 786 от 24.03.2022 г. по описа на ЯАС Х. Т. е оспорил Заповед № РД 09-150 от 25.02.2022 г. на Министъра на земеделието в частта, с която не са включени в окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2021 г. частта от 23,14 ха от парцел № 06001-725-1-2 и частта от 1,15 ха от парцел № 06001-725-3-1 – и двата парцела находящи се в землището на с. Бояново, като въз основа на нея е образувано адм. д. № 98/2022 г. по описа на ЯАС, приключило с постановяване на Решение № 220 от 12.12.2022 г., с което заповедта е отменена в частта, с която не е включена в окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2021 г. частта от 23,14 ха от парцел № 06001-725-1-2 в землището на с. Бояново, община Елхово, определена след разглеждане на подаденото възражение. С Решение № 1644 от 28.11.2023 г. по адм. д. № 974/2023 г. на ВАС първоинстанционното съдебно решение е отменено и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда, като в тази връзка е образувано адм. д. № 345/2023 г., по което е постановено Решение № 880 от 15.7.2024 г., оставено в сила с Решение № 6366 от 16.06.2025 г. по адм. д. № 7985/2024 г. на ВАС.

С влязлото в сила на 16.06.2025 г. Решение № 880 от 15.7.2024 г. по адм. д. № 345/2023 г. на ЯАС Заповед № РД 09-150 от 25.02.2022 г. на Министъра на земеделието в частта, с която не е включена в окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2021 г. частта от 23,14 ха от парцел № 06001-725-1-2 е отменена като незаконосъобразна и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона. Според посочените в съдебния акт мотиви заповедта в оспорената част е материално незаконосъобразна, като е направено позоваване на заключението по назначената тройна СТЕ, според която за БЗС 06001-725-1-2 заявената площ от 45,90 ха е изцяло допустима за подпомагане и отговаря на изискванията за допустима площ по Наредба № 2 от 26 март 2018 г.

Преди влизане в сила на посочените съдебни актове с процесното Уведомително писмо изх. № 02-280-6500/151 от 12.01.2023 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е извършена оторизация и е изплатено финансово подпомагане по заявените от бенефициера Х. Т. схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. В акта се съдържат указания за възможността, начина и срока за обжалването му. УП е надлежно връчено на адресата на 19.01.2023 г., а жалба против него е депозирана директно в съда на 01.02.2023 г., въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство по адм. д. № 22/2023 г. по описа на ЯАС, спряно с протоколно определение от 27.03.2023 г. на основание чл. 229, ал. 1, т.4 от ГПК до приключване с влязло в сила решение на адм. дело № 98/2022 г. на Административен съд – Ямбол, възобновено с Определение № 944 от 19.06.2025 г.

При горната фактическа установеност и след проверка на оспорения административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество в допустимата  част, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

В настоящото производство, съгласно чл. 168 от АПК, съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали същият е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли същият на целта на закона.

Съдът счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма. Същият обаче е незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде отменен, а делото – върнато на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане в обжалваната му част. Става дума за следното:

Оспореното уведомително писмо представлява индивидуален административен акт и като такъв, съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, т.е. следва да бъде мотивирано. Фактическите основания са юридическите факти, от които органа черпи упражненото от него публично субективно право. Поради това и тяхната липса пречи да се провери доколко законосъобразно е упражнено това право. Излагането на фактическите основания е особено важно, тъй като именно фактите определят предмета на доказване в административното производство.

В конкретния казус в оспорения административен акт липсват както фактически, така и правни основания за издаването му. В същия е посочено единствено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Извън това, уведомителното писмо съдържа и две таблици: Таблица 1 - за оторизираните суми и Таблица 2 – за извършените плащания (в лева) с пояснения към тях. От Таблица 1 става ясно, че оторизираните на жалбоподателя суми са намалени, както следва: по СЕПП – с 12 435,22 лева (оторизирана сума 2 749,82 лева), по СПП – с 68,55 лева (оторизирана сума 4 063,65 лева), по СПК – с 211,28 лева (оторизирана сума 656,31 лева), по ЗДП – с 3 226,45 лева (оторизирана сума 6 321,51 лева), или общо намаленията възлизат на 15 941,50 лева, като е посочено в таблицата, че исканата сума за възстановяване от ФД е оторизирана в пълен размер, а именно - 621,75 лева. Никъде обаче не е посочено на правно какво основание са извършени тези намаления, нито пък са изложени някакви фактически обстоятелства в тази насока. В Таблица 1 са описани само схемата/мярката, исканата сума, намаленията, редукциите, намаленията поради достигане на таван на субсидията и оторизираната сума за всяка от тези схеми/мерки. Защо са извършени намаленията не става ясно и от обясненията към Таблица 1, в които е записано, че в Колона 3 „Намаления“ се отчитат:

- намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки на площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;

- намаления на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;

- наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, в изпълнение на Регламент (ЕС) № 2020/1801 на Комисията от 30.11.2020 г., която за кампания 2021 е в размер на 1,658907 %;

- линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2021 не е налагано такова;

- линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г., налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За кампания 2021 не е налагано такова.

В административната преписка обаче липсват каквито и да било данни коя от тези хипотези приема, че е налице в конкретния случай административният орган. Основанието за намаление на субсидията следва да бъде посочено в самия акт или в отделен документ, подготвящ неговото издаване, което обаче не е сторено. Съображения в тази насока няма нито в уведомителното писмо, нито в друг документ, към който то да препраща и който да е част от административната преписка. Непосочването на фактически и правни основания за издаването на акта от страна на административния орган е порок във формата на акта, който е самостоятелно основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Както вече бе посочено по-горе, именно фактите, съдържащи се в административния акт очертават предмета на доказване. Недопустимо е съдът да си избира кое от основанията би било приложимо в настоящия случай.

Отделно от това следва да се има предвид и факта, че са налице влезли в сила съдебни актове, съобразно които Заповед № РД 09-150 от 25.02.2022 г. на Министъра на земеделието в частта, с която не е включена в окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2021 г. частта от 23,14 ха от парцел № 06001-725-1-2, е отменена като незаконосъобразна и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона. Мотивите на съда са за материално незаконосъобразно издадена заповед в посочената част, доколкото е безспорно установено, че за БЗС 06001-725-1-2 заявената площ от 45,90 ха е изцяло допустима за подпомагане и отговаря на изискванията за допустима площ по Наредба № 2 от 26 март 2018 г. Тези факти и обстоятелства не са съобразени от административния орган при произнасянето на процесното уведомително писмо, тъй като административният акт е издаден преди влизане в сила на горепосочените съдебни решения досежно законосъобразността на Заповед № РД 09-150 от 25.02.2022 г. на Министъра на земеделието в посочената и относима към казуса част, доколкото допустимостта на процесния парцел е основаният въпрос, който следва да бъде изследван в административното производство, за да се извърши преценка следва ли да бъдат намалени размерите на субсидиите по заявените мерки или не. Тук е мястото да се отбележи, че според потвърдителното съдебно решение на касационната инстанция парцелите, предмет на частта от административния акт, които са оспорени, са от категорията постоянни пасища за паша на животни - площи с плътна тревна покривка, които се ползват за паша (чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г.) и следователно са допустими за подпомагане, ако отговарят на посочените в чл. 8, ал. 2 от Наредбата три изисквания - когато на тях има не повече от 100 бр. дървета и/или храсти на хектар с височина над 0,5 м (за видовете от чл. 10, ал. 1, т. 2 - независимо от височината), които са с мозаечно разположение; има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10, ал. 1, т. 4 и следите от паша или косене са разпознаваеми през цялата календарна година. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. „мозаечно разположение“ има, когато храстите и дърветата са с гъстота, позволяваща безпрепятствено преминаване на животни при пашуване или безпрепятствено косене, и когато единичните обекти са под 100 кв. м с плътна тревна покривка между тях. В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 2 са посочени трайно неподходящите за подпомагане земеделски площи или части от тях. ВАС посочва, че по делото е безспорно установено, че заснемането на парцел № 06001- 725-1-2, находящ се в землището на с. Бояново, община Елхово, област Ямбол е извършено на 27.06.2021 г., като съгласно заключението по СТЕ парцел № 06001-725-1-2 попада в частта от територията на страната, покрита със самолетни снимки от 27.06.2021 г. Моментът на подаване на Заявление за подпомагане за кампания 2021 с УИН *********** е с дата 22.04.2021 г. Очевидно, заявяването е било преди самолетното заснемане и е извършено на база ортофотокарти от предходното заснемане, т.е. ЦОФК не е била актуална. В предходната кампания 2020 г. тази територия е била във физически блок с НТП - ХЗТ (храсти и затревена територия). Прието е от касационната инстанция, че в заключението е направен обоснован извод, че територията на парцел 06001-725-1-2 е почистен след 10.05.2021 г. и с оглед момента на самолетното заснемане на 27.06.2021 г. от ортофотокартата не може да се определи височината на растенията, храстите, дърветата и тревостоя.

С оглед всичко изложено съдът намира, че оспореното уведомително писмо в частта, с която е намалено финансирането по СЕПП, по СПП, по ЗДП и по СПК, е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, а делото - да се върне на административния орган за ново произнасяне в тази част в предвидените от закона срокове. При новото произнасяне органът следва да се съобрази както с дадените в мотивите на настоящото решение указания, така и с относимите към казуса обстоятелства, в т.ч. и с приетото в произнесените съдебни актове във връзка с оспорването на Заповед № РД 09-150 от 25.02.2022 г. на Министъра на земеделието в частта, с която не е включена в окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за 2021 г. частта от 23,14 ха от парцел № 06001-725-1-2.

При този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Съобразно представените доказателства разноските възлизат на сумата от общо 810 лева, от който размер 10 лева съставляват внесена държавна такса за образуване на делото и 800 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горното ЯАС, първи административен състав

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Х. Т. Т. Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. № 02-280-6500/151 от 12.01.2023 г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта, с която е извършено намаление на заявените плащания по Заявление УИН ***********.

 

ВРЪЩА преписката на Министъра на земеделието в тази й част за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона.

 

ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ да заплати на Х. Т. Т. от с*, със съдебен адрес: [населено място], [улица], *, адвокат Х. К., разноски по делото в размер на 810 (осемстотин и десет) лева.

 

Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.