РЕШЕНИЕ
№ 934
гр. Перник, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20251720102549 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Е. Г. К. срещу „Вива
Кредит“ ООД.
Ищецът Е. Г. К. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че между нея и ответника е сключен договор за паричен заем Standart 14
№°5737***/04.10.2021г. с който договор съгласно чл. 3, ал. 1 ответното дружество, в
качеството му на заемодател, се е задължило да предостави на ищцата, в качеството и
на заемополучател, сумата в размер на 400 лв. при посочен фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40,3%, лихвен процент на ден при отказ от договора - 0,11% и
годишен процент на разходите в размер на 49,44%. Общата сума, която
заемополучателката следва да върне съгласно договора, е 606,20лв. на 14 броя вноски,
всяка от които в размер на 43,33 лв., в която са включени съответната част от
главницата, дължимата лихва и съответната част от дължимата такса за експресно
разглеждане уговорена в чл.1, ал.З от процесния договор в общ размер на 158,06 лв.
Твърди се, че страните по договора в чл. 5, ал. 1 са уговорили ищцата да представи в
тридневен срок от усвояване на сумата по договора обезпечение под формата на
„поръчител”- физическо лице с посочени изисквания към това лице или банкова
гаранция. В чл. 5, ал. 2 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечението посочено в ал. 1, заемателят дължи
неустойка в размер на 105,28 лв., която се съгласяват да се разсрочи и да се плаща на
равни части към всяка от погасителните вноски посочени в чл.2, ал.1, т.4 от договора,
като в този случай дължимата вноска е в размер на 50,82 лв. а общото задължение по
договора става 711,48лв. Изложени са подробно доводи, че клаузата на чл. 5, ал. 2 от
процесния договор, с която страните уговарят, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечението посочено в ал.1, „Заемателят” дължи
1
неустойка в размер на 105,28лв. на „Заемодателя” е неравноправна по смисъла на ЗЗП
и като такава е нищожна, не поражда действие за страните по договора. Заявено е и
становище, че същата е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като
противоречи на закона, заобикаля го и с нея се накърняват добрите нрави. Съобразно
изложеното е направено искане съдът да прогласи за нищожна клаузата на чл. 5, ал. 2
от процесния договор поради противоречие със закона и добрите нрави. Претендира
разноски.
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е
депозиран писмен отговор. Не изпраща представител и не заявява становище,
включително не прави искане за разглеждането в негово отсъствие на проведеното по
делото открито съдебно заседание на 24.09.2025 г.
От ищеца в проведеното на 24.09.2025 г. открито съдебно заседание е направено
искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай че са налице
предпоставките, предвидени в закона за приключване на делото с такова.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
като съображенията за това са следните:
Предмет на делото е предявен от Е. Г. К. установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 5, ал. 2 от
договор за паричен заем Standart 14 №5737***/04.10.2021г. поради противоречие със
закона и добрите нрави.
За основателността на предявения установителен иск Е. Г. К. срещу „Вива
Кредит“ АД в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, сключването между него, в качеството на заемател, и
ответника, в качеството на заемодател, на договор за паричен заем Standart 14
№5737532/04.10.2021г. с описаните в исковата молба параметри и съдържание,
включително и на оспорената неустоечна клауза на чл. 5, ал. 2.
По аргумент от разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, каквато е
процесната хипотеза, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание,
което също се установява да е сторено, и искът е вероятно основателен, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба
и от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане
делото да се разгледа в негово отсъствие, е обективирано в постановеното по делото
разпореждане с рег. № 9436/07.07.2025 г. /л. 11/ по реда на чл. 131 ГПК, което е
редовно връчено на ответника на 22.07.2025 г. /л. 13 - гръб/. Вероятната основателност
на иска, следва от част от приетия като писмено доказателство сключен между
страните договор за паричен заем Standart 14 №°5737***/04.10.2021 г.
В обобщение, налице е кумулативното наличие на предвидените в чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, което обуславя възможността за постановяването
на неприсъствено решение срещу ответника. Предвид изложеното и с оглед изрично
направеното искане от ищеца в тази насока в проведеното по делото открито съдебно
заседание, следва да бъде постановено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
2
предявения осъдителен иск да бъде уважен изцяло. Съгласно посочената разпоредба,
неприсъственото решение не се мотивира по същество и не подлежи на обжалване.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
на разноски. Същият е претендирал такива в размер на 50 лв. – държавна такса.
Плащането на претендираните разноски е доказано по делото, поради което същите
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. От процесуалния представител на
ищеца се претендира адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Предвид изложеното, ищецът следва да бъде осъден да плати и адвокатски хонорар, на
основание чл. 38 ЗАдв, на адв. А. Г. Ц. в размер на 400 лв., представляващ
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца. При определяне
размера на адвокатски хонорар по чл. 38 ЗАдв съдът съобрази ниската правна и
фактическа сложност на делото, обема на извършена дейност по делото от адв. Ц.,
както и актуалната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от
25 януари 2024 г по дело С-438/2022 г. по преюдициално запитване, отправено от
Софийски районен съд, съгласно която посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир
при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда, включително и
размера на адвокатските възнаграждения по сходни дела при идентична икономическа
обстановка в страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска на Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес: село Д., ул. „Я.“ №
*, срещу „Вива Кредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 5, ал. 2 от сключен между страните
Договор за паричен заем Standart 14 №°5737***/04.10.2021 г., поради противоречие
със закона.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Вива Кредит" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Люлин 7“, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, да плати на Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес: село Д., ул.
„Я.“ № *, сума в размер на 50 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв., „Вива Кредит" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Люлин 7“, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, да плати на адв. А. Г. Ц. от Адвокатска колегия – Перник, с
адрес: ул. „Т.“ № **, вх. „*“, партер, офис № *, сумав размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна
помощ на ищеца Е. Г. К., ЕГН **********, по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните с указания, че защитата срещу
неприсъствено решение се осъществява по реда на чл. 240 ГПК.
3
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4