РЕШЕНИЕ
№ 3199
гр. Пловдив, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330117751 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен осъдителен иск с
правно основание чл.31, ал.2 ЗС от Л. В. Т. против К. З. Т., за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 3200 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от ищеца ½
идеална част двуетажна жилищна сграда с площ от 130 кв.м., находяща се в
гр. П. ****, ул. *** и ½ идеална част от поземления имот, върху който е
построена сградата, представляващ ПИ с идентификатор № **** с площ от
698 кв.м., за периода от 01.01.2021 г. до 31.08.2021 г. (по 400 лв. на месец),
ведно със законната лихва върху главицата от датата на подаване на исковата
молба в съда – 09.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на недвижим имот,
находящ се в гр. П. ****, ул. ***, представляващ поземлен имот с
идентификатор № **** с площ от 698 кв.м., както и на двуетажна жилищна
сграда, построена в същия имот с площ 130 кв.м., при равни квоти по ½
идеална част. Ответницата придобила имота по дарение от своя б. на
23.05.2019 г., като от 2016 г. до момента ползва целия имот, без да заплаща
наем на ищеца за неговата идеална част. Сочи, че поканил ответницата да му
заплаща наем за ползваната от нея част от имота, получено на 13.09.2021 г.,
но плащане не последвало. Поради това предявява настоящия иск, с който
претендира обезщетение за лишаване от ползването за периода от 01.01.2021
г. до 31.08.2021 г. по 400 лв. месечно, или общо 3200 лв. Моли за уважаване
на иска, присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда, както и на сторените разноски.
1
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
страна К. З. Т. със становище за неоснователност на предявения иск. Твърди,
че живее в процесния имот от месец април 2016 г., като от тогава до
23.05.2019 г. (когато станала собственик на имота), основанието за ползване
на имота било заем за послужване, включен с нейния б. за притежаваната от
него ½ идеална част от имота. Твърди, че ищецът винаги е имал достъп до
имота, като държал свои вещи на втория етаж от къщата, където никой не
живеел и бил празен. Сочи, че за предходен период между страните било
висящо гр.д. № 5590/ 2021 г. по описа на РС Пловдив, XVII гр.с. Оспорва
ищецът да е отправил до нея писмена покана, доколкото получените
уведомления били от времето преди да е станала собственик на идеалната
част. Оспорва връчването на поканата, тъй като е на лице без представителна
власт. Твърди, че имотът може да се ползва и от ответника, макар същият да е
неделим. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
С Нотариален акт за право на собственост, издаден на основание
обстоятелствена проверка №****** год. наследодателят на ищеца В.Т. Т. е
признат за собственик на основание давностно владение на процесния
недвижим имот.
От представените два броя удостоверения за наследници съответно на
В.Т. Т. и Н.Г. Т. /негова с./ се установява, че след смъртта им имота е
наследен от синовете им Л. В. Т. и З. В. Т.. Двамата притежавали по ½
идеална част от имота.
На 05.12.2018 год. и 29.01.2019 год. ищецът чрез пълномощник отправил
до ответницата писмени покани, ведно с проекто договор за наем на имота, с
които я поканил да плаща месечни суми на него и на майка му Н. Т. /с
първата покана/ и само на него – с втората, поради факта на ползване само от
ищцата на целия процесен имот. В отговор било възразено срещу исканата
сума и заявено, че ответницата не ползва целия имот, като било отправено
предложение да заплаща сумата от 100 лева, което обаче видно от
уведомление от 20.02.2019 год. не било прието. На същата дата – 20.02.2019
год. Л. Т., чрез пълномощник, отправил покана до К. Т. за изкупуване от нея
на неговата идеална част от къщата и дворното място, респ. имотът да се
продаде и получената от продажбата сума да се подели по равно, за което
получил писмено съгласие от брат си З. Т..
На 23.05.2019 год. З. В. Т. дарил на д. си К. З. Т. своята ½ ид.част от
2
процесния имот.
На 07.12.2020 год. ответникът Л. Т., чрез пълномощник отправил
писмено уведомление до ищцата К. Т., получено от нея, с което я уведомил,
че поради непостигането на споразумение за делба чрез изкупуване на
неговата идеална част от съсобствения им имот определя считано от
01.01.2021 год. обезщетение за ползване на неговата 1/2 идеална част от
имота в размер на 400 лева месечно.
На 29.12.2020 год. ответницата К. Т. отговорила на Л. Т., че не са налице
основания на чл. 31, ал.2 от ЗС, поради което не му дължи обезщетение.
Заявила му, че ползва имота частично, съобразно нейните права в
съсобствеността, както и че не му пречи да си служи с недвижимия имот
съобразно неговите права и че той може да го направи както намери за добре,
за което тя не му пречи.
На 14.09.2021 год. на ответницата била връчена нотариална покана, с
която ответникът я уведомил че му дължи сумата от 3200 лева за периода
01.01.2021 год. – 31.08.2021 год. за ползването от нея на неговата ½ идеална
част от съсобствения им имот.
На 09.11.2021 год. в РС Пловдив била депозирана искова молба от Л. В.
Т. против К. З. Т., въз основа на която е образувано настоящото производство
и с която се иска от съда осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 3200 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването
на притежаваната от ищеца ½ идеална част двуетажна жилищна сграда с
площ от 130 кв.м., находяща се в гр. П. ****, ул. *** и ½ идеална част от
поземления имот, върху който е построена сградата, представляващ ПИ с
идентификатор № **** с площ от 698 кв.м., за периода от 01.01.2021 г. до
31.08.2021 г. (по 400 лв. на месец), ведно със законната лихва върху главицата
от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По делото са разпитани свидетелите В.К. и Р.А.. От показанията им се
установя, че ответницата живее в процесния имот, както и че имота се
заключва.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-оценителна
експертиза, от заключението на която се установя, че за периода: 01.01.2021
г- 31.08.2021 г пазарният наем за ползването на 1/2 ид част от сграда с
3
идентификатор ****.1 по КККР на гр. П. ****, с адрес на имота: гр. П. ****,
ул. ****, жилищна сграда, еднофамилна с площ от 130кв.м., на два
етажа(жилищен и призем), ведно с поземлен имот с идентификатор **** с
площ от 698кв.м., застроено и незастроено дворно място, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване/до 10 м/ е в размер на 2 240.00 лв. В с.з. вещото лице
допълва, че имотът е неподеляем, но ако се направи разпределение за реално
ползване, той може да се ползва съвместно с обща кухня и санитерен възел.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, които
като безпротиворечиви и взаимносвързани, кредитира изцяло.
Съдът кредитира свидетелските показания, в коментираната им част,
тъй като си кореспондиращи едни с други, а и не се оспорват от страните.
Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице, изготвило
съдебно оценителната експертиза, като изготвено от експерт със знания,
умения и опит в областта на ценообразуването, в които съдът няма причини
да се съмнява.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни
изводи:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС е
допустим, но разгледан по същество се явявя неоснователен.
Предпоставките за уважаване на иска по чл. 31, ал.2 от ЗС са три: вещта
да е съсобствена на страните, ищецът като неползващ съсобственик да е
отправил искане за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишен
към ползващия вещта съсобственик и последният да ползва вещта изцяло или
да ползва по-голяма от съответстващата на правата му част в
съсобствеността.
Безспорно се установи по делото, а и не се спори между страните, че
всеки един от тях притежава ½ идеална част от процесния имот, тоест той е
съсобствен.
Безспорно се установи по делото и че ищецът не ползва съсобствения
имот, както и че ответницата живее в него.
Безспорно се установи и че ищецът е отправил искане до ответницата за
4
заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишен. Съдът не споделя
възражението на ответната страна, че уведомлението от 07.12.2020 год. няма
характер на покана за заплащане на обезщетение по смисъла на чл. 31, ал.2 от
ЗС. Законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието на писменото поискване Доколкото самият закон не поставя
изискване за съдържанието на поканата, няма основание по пътя на
разширително тълкуване на нормата да се изискват и други реквизити освен
същата да е в писмена форма и да е достигнала до своя адресат – ползващия
имота съсобственик / в този смисъл Решение № 133 от 18.02.2019 г. по гр. д.
№ 692 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/. Видно от
приетата като писмено доказателство покана от 07.12.2020 год., същата е
писмена, достигнала е до знанието на ответницата /видно от отговор от
29.12.2020 год./, а и с оглед на съдържанието на същата с нея е отправено
именно искане към ответницата да заплаща обезщетение на ищеца оценено
като сумата от 400 лева на месец от дата 01.01.2021 год., поради ползването
изцяло от ответницата съсобствения им недвижим имот в гр. П. ****, ул.
****. Съдът намира за неотносими към предмета на доказване поканите и
уведомленията от 2018 год. и 2019 год., тъй като към момента на отправянето
им не изцата е била собственик на процесния имот, а нейният б. – З. Т., а и не
касаят процесния период, за който се иска заплащане на обезщетение.
Следваща предпоставка за уважаване иска по чл. 31, ал.2 от ЗС е да се
установи, че ищцата е ползвала имота изцяло или ползва по-голяма от
съответстващата на правата й част в съсобствеността.
При кумулативно наличие на горепосочените предпоставки следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следващото му се
обезщетение за ползването /изцяло или на част по-голяма от съотвестващата
на правата му/ на имота. Съгласно обаче трайната съдебна практика /така
напр. Определение № 76 от 11.02.2016 год. по гр.дело № 5940/2015 год. на
ВКС, 1-во отд./, а и видно от мотивировъчната част на Тълкувателно решение
№ 7 от 02.11.2012 год. по тълк.дело 7/2012 год. на ОСГК на ВКС,
съсобственикът ползващ съсобствената вещ може да се освободи от
задължението си да заплаща обезщетение, ако предложи на този, който му го
е отправил да ползва вещта лично според правата си в съсобствеността или
ако му осигури възможността реално да упражнява това свое право
последният да откаже или да не се отзове.
5
В конкретния казус, видно от съдържанието на отговор от 29.12.2019
год., депозиран от ответницата до ищеца и неоспорен от последния, след
получаване на поканата от 07.12.2020 год. и по повод нейното получаване,
ответницата е заявила на ищеца, че не само не му пречи да си служи с имота
според правата си, но и му предоставя възможност да ползва съсобствената
им недвижима вещ, както намери за добре. Не се установи по делото след
получаване на отговора на ответницата ищецът да е заявил намерение да
ползва също недвижимия имот или пък, че ответницата не му е осигурила
тази възможност. Не се доказа от страна на ищеца, че той, след отправяне на
поканата и получаване на отговора на ответницата е направил постъпки за
съвместно ползване на имота. Самото твърдение, че имотът е неподеляем,
изразено в контекста, че имотът не може според ищеца да се ползва
едновременно от страните, косвено сочи на липса на предприемане на
постъпки за съвместно ползване от страна на ищеца. Неподеляемостта на
имота, изтъкната като пречка от ищеца за съвместно ползване не следва да се
приема като обективна причина и основателен аргумент за липсата на
проявена инициативност след заявената от ответницата готовност за
неоказване на пречки при осъществяне от страна на ответника правото му да
си служи с общата вещ. Че неподеляемостта не е пречка за съвместно
ползване посочва и при изслушване в с.з. вещото лице, което сочи, че макар и
с обща кухня и санитарен възел имотът може да се ползва съвместно. В
допъление, съдът намира и че самият имот - като квадратура и застрояване,
също позволява това. На следващо място, от ищцовата страна не се доказа да
е налице и създаване на пречки от страна на ответницата за такова съвместно
ползване. Действително видно от свидетелските показания имотът се е
заключвал, но от една страна всеки имот по принцип се заключва, а от друга -
не се установи по делото това заключване да е по причина именно за
възпрепятстване достъпа на ищеца до него.
Предвид всичко гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. С оглед достигнатия
извод, съдът намира, че не следва да коментира дали имотът се ползва изцяло
от ответницата или само съобразно нейната част от съсобствеността.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника
следва да бъдат присъдени сторените разноски в настоящото производство в
6
размер на 800.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявяния от Л. В. Т., с ЕГН ********** осъдителен иск с
правно основание чл.31, ал.2 ЗС против К. З. Т. с ЕГН ********** за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 3200 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от
ищеца ½ идеална част от двуетажна жилищна сграда с площ от 130 кв.м.,
находяща се в гр. П. ****, ул. *** и ½ идеална част от поземления имот,
върху който е построена сградата, представляващ ПИ с идентификатор №
**** с площ от 698 кв.м. за периода от 01.01.2021 г. до 31.08.2021 г. (по 400
лв. на месец), ведно със законната лихва върху главицата от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 09.11.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Л. В. Т., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К. З. Т. с ЕГН
********** сумата от 800.00 лева, представяваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
7