Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..................
гр.
Карлово, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд ІІІ наказателен състав,
на двадесет и
четвърти февруари две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай
Мурадов
при
секретаря Красимира Божакова, като разгледа
докладваното от съдията наказателно административен характер дело №17 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № ****г. на ВПД Началник група
към ОД на МВР Пловдив, РУ – К.., на М.И.Д., ЕГН ********** ***, е наложено
административно наказание на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП - глоба
в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
за нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като не са отнети контролни точки на основание Наредба
№ **** на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва, като прави искане за отмяната му като
незаконосъобразно и необосновано. Не излага съображения.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява,
не се и представлява.
Органът, издал наказателното постановление, редовно
призован, не изпраща представител. Взема
писмено становище по жалбата с което се моли да се потвърди НП.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели
полицейски служители Б.В.Н., Г.А.А. и П.И.А., както и
приобщените писмени доказателства - АУАН серия АА и бл. №**** от ****., наказателно
постановление № ****г., Заповед № ****., Заповед № ****г., справка за водач/нарушител,
известия за доставяне, писмо №****. на ОДМВР Пловдив, договор за
покупко-продажба, фактура, постановление
на РП Карлово от ****. по БП №257/2019г., съдът намира за установено следното:
На ****. в
РУП Карлово бил получен сигнал, че в кв.С., на гр. К.се управлява МПС -
мотоциклет без регистрационни табели. За проверка на сигнала били изпратени полицейските
служители от охрана на обществения ред при РУ на МВР - гр.К.. св. Г.А. и св.П.А..
Около 14.00 часа те спрели за проверка мотоциклет, управляван от
жалбоподателя, който бил без регистрационни табели. За съдействие бил извикан
екип на КАТ, като пристигнал св. Б.Н.. Той също установил, че превозното
средство няма регистрационна табела. След извършена справка в ОДЧ установил, че
мотоциклета не е регистриран по
надлежният ред.
За установеното, св. Н. съставил процесния АУАН, с който приел, че жалбоподателят Д. е
осъществил нарушение на разпоредбите на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на ****.
около 14.10 ч. в гр.К.., кв.С., по ул. С.п. №.управлява мотоциклет
марка “Х.. ТХ300”, с номер на рама **, без табели с регистрационен номер и
МПС-то не е
регистрирано по надлежния ред.
Така съставения АУАН бил подписан от
жалбоподателя без възражения.
Същевременно случаят бил докладван в РП Карлово,
вследствие на което било образувано БП № 257/2019г. по описа на РУП Карлово
за
престъпление по чл.345, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК,
а именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. След
кратко разследване с Постановление от 16.04.2019 г. на РП Карлово наказателното
производство по бързо производство /БП/ № 257/2019г. по описа на РУП Карлово
било прекратено, като е прието, че престъпление не е налице, а извършеното от Д.
от обективна страна, според обстоятелствената част на постановлението,
съставлявало единствено административно нарушение, поради което преписката последващо е била изпратена на Началника на РУП Карлово при
ОД на МВР – П.. за реализиране на административно-наказателната отговорност на
дееца.
В изпълнение на указанията на прокурора било издадено и обжалваното наказателно постановление. В наказателното постановление е посочено, че мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред за което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.1, т.1, предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Наказателното постановление било връчено на
жалбоподателя на 14.11.2019 г., като жалбата срещу него е депозирана на 21.11.2019
г.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните гласни доказателства, които са логични, последователни и
непротиворечиви, подкрепят се и от писмените доказателства по делото, надлежно
приобщени от съда.
След като анализира събраните доказателства и взе в
предвид възраженията изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Настоящото производство е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние което да представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и
наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че
актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за
доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на
НПК, а съгласно чл.14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното
лице/ се счита за невинен до доказване на противното. Това от своя страна
означава, че в тежест на административно-наказващия орган е да докаже по
безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да
бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо
стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус съдът съобрази следното:
С оглед изложеното
съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН отговаря на
формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, а материалната компетентност на
административно-наказващия орган (АНО) и актосъставителя
следва от представените заповеди посочени по-горе.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно-наказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението,
която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно
описание на обстоятелствата на нарушението от значение за съставомерността
му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му по чл.44
от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност
да направи своите възражения и се е възползвал от това си право, като е
отразил, че няма възражения чрез категоричното „нямам възражения“.
Към момента на установяване на нарушението с АУАН
собственикът на мотоциклета, т.е. жалбоподателят е бил известен и актът е
съставен в присъствието му, с което е съобразено правилото на чл.40 от ЗАНН.
При издаването на атакуваното НП обаче са допуснати
нарушения, които биват оценени като съществени пороци и които водят до
накърняване правото на защита на жалбоподателя по отношение на прилагането на
материалния закон относно вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Изискванията за съдържание в административно-наказателното
производство са императивни по характера си и са въведени с изрични
законодателни разпоредби. За НП това е нормата на чл.57 от ЗАНН, който в ал.1,
т.6 изисква посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени,
включително и основанието за налагането на глобата.
Санкционната норма на чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП,
която съдържа в себе си материално-правните норми, нарушението на които
обуславя налагането на наказание, въвежда хипотезата за санкционирането на
водач, при условие, че управлява моторно превозно средство, на което табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Това
именно е и основанието, което наказващият орган е приложил към нарушената норма
на чл.140, ал.1 от ЗДвП за да наложи визираната в санкционната норма глоба. От
друга страна, посочената разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП въвежда задължение
за регистрация на МПС и ремаркета, за да бъдат допуснати до движение по пътна
мрежа, т.е. за управление на МПС, което не е регистрирано. Има ли такъв ред за
регистриране и съответно - конкретното неизпълнение на това задължение с
посочване на действието на управление на нерегистрирано МПС по надлежния ред
сочи съвсем друга норма – тази на чл.175, ал.3 от ЗДвП.
Посочената от фактическа страна обстановка както в
АУАН и НП, така и възприетата от съда при оценка на доказателствата се свежда
до управление на МПС което въобще не е регистрирано. Следователно, няма как да
бъде свързано с наказание за управление на МПС на което регистрационните табели
не са поставени на определените за това места (чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП), тъй
като такива табели не би трябвало изобщо да съществуват. Описанието на
нарушението съвпада на хипотезата на нормата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП,
която предвижда санкция именно за управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Следователно като е приложил санкционната норма на чл.175, ал.1,
т.1, пр. 1 от ЗДвП (без да се има предвид, че не съществува предложение първо в
закона) наказващият орган неправилно е приложил материалният закон, като в НП е
посочил разпоредба, която не третира релевантния случай, вместо да квалифицира
поведението на водача за неизпълнение на задълженията му по чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП, която е правилната според съда квалификация на случая и да му наложи
наказание именно въз основа на нея.
Намерилата приложение в НП нормата на чл.175, ал.1, т.1,
пр. 1 от ЗДвП засяга правата на санкционираното лице, тъй като въз основа на
едни установени индивидуализиращи обстоятелства от фактическа страна, се налага
наказание за други неустановени по делото, което създава неяснота за
извършеното нарушение и законовото основание да се понесе отговорност за него.
Именно за това може да се приеме, че нарушителят не е имал пълната възможност
да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му от фактическа и правна
страна. Нарушението не би могло да бъде отстранено по силата на разпоредбата на
чл.53, ал.2 от ЗАНН. Недопустимо е по този ред / чл.53, ал.2 от ЗАНН/ да се
отстранява допуснато нарушение, свързано с ангажиране в НП на отговорност за
нарушение, различно от посоченото в АУАН такова - с дадената му правна
квалификация и описание от фактическа страна. Същевременно, нарушението не може
да бъде санирано и пред въззивната
инстанция. Това налага наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно .
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
1.ОТМЕНЯ
наказателно постановление № ****г. на ВПД Началник група към ОД на МВР Пловдив,
РУ - Карлово, с което на М.И.Д., ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение
на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.