ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2381
гр. Бургас, 25.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. И.
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско
дело № 20252100501126 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.423 от ГПК.
Образувано е по възражение на Н. Х. Н., ЕГН: ********** от ***** чрез адвокат С.
Маджарова от БАК против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 478/12.02.2024г., издадена от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 20242120100436.
Н. твърди, че е узнал за издадената заповед от съобщение на ЧСИ Таня Маджарова за
образувано изпълнително дело № 20258030400765. Той заявява, че заповедта не му е
връчена и не дължи сумите, които са посочени в нея. Н. твърди, че подписът, положен върху
разписката за връчване на заповедта не е положен от него и добавя, че е трудно подвижен и
не би могъл да се яви на гишето в Съдебната палата. Поради това, Н. иска от съда да приеме
възражението с правно основание чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, да спре изпълнението на
заповедта и да върне делото на Районен съд – Бургас за изпълнение на процедурата по
чл.415, ал.1 от ГПК.
Н. Х. Н. се представлява в съдебно заседание от адвокат Маджарова от БАК, която
пледира за приемане на възражението, за спиране на принудителното изпълнение и за
продължаване на производството по реда на чл.415, ал.1 от ГПК.
Ответникът по възражението – „А1 България” ЕАД не изразява становище по
възражението и не се представлява в съдебно заседание.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по заявление на „А1
България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Н.
Х. Н. за парично вземане в размер на 236,84 лева, от които: 112,14 лева, представляващи
стойността на електронни съобщителни услуги за периода от 02.082021г. до 25.01.2022г и
124,70 лева, представляващи неустойка за прекратен договор, ведно с мораторна лихва върху
паричното вземане в размер на 51,42 лева.
Със заповед № 478/12.02.2024г., Районен съд – Бургас разпорежда на длъжника Н. Х.
Н. да заплати на „А1 България“ ЕАД сумата от 236,84 лева, ведно с мораторна лихва в
1
размер на 51,42 лева и съдебни разноски в размер на 50 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника лично на 25.03.2024г.
На 08.05.2024г. съдът разпорежда се издаде изпълнителен лист.
Въз основа на изложените факти, които се установяват от приложените по делото
писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването
на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не
му е била връчена надлежно.
В конкретния случай съобщението, с което Н. е уведомен за образуваното изпълнително
дело № 20258030400765 е съставено на 27.05.2025г., а възражението е подадено на
26.06.2025г., с което субективното право по чл.423 от ГПК е упражнено своевременно и се
явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, възражението е основателно.
Възражението по чл.423, ал.1 от ГПК е извънреден способ за защита на длъжника в
заповедното производство и съдът проверява неговата основателност само на заявените
основания за нарушено право на защита, без да се произнася по съществото на
изпълняемото право. С приемането на възражението се възстановява висящността на
заповедното производството и възможността да се подаде възражение по чл.414 от ГПК, а с
неприемането му се запазва стабилитета на заповедта за изпълнение и издадения
изпълнителен лист. В конкретния случай наведените от Н. Н. фактически твърдения се
основават на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК – длъжникът е бил лишен от възможността да оспори
вземането, тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ГПК в редакцията, обн. в ДВ, бр.110/2020г.,
съобщението се връчва лично на адресата. Връчването на представител, както и на
електронен адрес за връчване се смята за лично връчване.
В конкретния случай, от съдържанието на съобщението, приложено на стр.16 по
делото, е видно, че заповедта за изпълнение е връчена на Н. лично на 25.03.2024г. Подписът
на адресата, положен върху разписката към съобщението е оспорен, а от заключението на
съдебно-графическата експертиза се установява, че същият не е изпълнен от Н.. При това
положение, настоящият съдебен състав приема, че в настоящия случай е осъществен
фактическият състав на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК и възражението трябва да бъде прието, а
изпълнението на издадената заповед по чл.410 от ГПК да бъде спряно на основание чл.423,
ал.3 от същия кодекс. Разглеждането на делото от първоинстанционния съд трябва да
продължи с указания по чл.415, ал.1 от ГПК, в който е смисъл е правилото на чл.423, ал.4 от
ГПК в редакцията, обн. в ДВ, бр.50/2008г.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на Н. Х. Н., ЕГН: ********** от *****, подадено чрез
адвокат С. Маджарова от БАК против заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 478/12.02.2024г., издадена от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. №
20242120100436.
СПИРА изпълнението на заповед № 478/12.02.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. №
20242120100436.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводството с
указания по чл.415, ал.1 от ГПК.
2
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3