РЕШЕНИЕ
№ 361
гр. Благоевград, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Любомира П. Петрова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно наказателно дело №
20231210200588 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Н. М. с ЕГН **********, подадена чрез адв.А. Ц. Г. от
Адвокатска колегия - София, упълномощен от жалбоподателя в качеството му на управител
на „НМ ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК **** против Електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия
К № 3147297 от 05.11.2019г. на ОДМВР - Благоевград, с който на Р. Н. М. с ЕГН
**********, в качеството й на законен представител на „НМ ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ“
ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол 8130, област Бургас,
комплекс „******, за административно нарушение по чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от
ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
С жалбата се твърди, че електронния фиш е незаконосъобразен, издаден в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Оспорват се констатациите описани в санкционния
акт, като и се твърди, че към настоящия момент административнонаказателното
производство следва да се прекрати поради изтекла давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК. Развиват
се съображения и за приложението на чл.34 ал.1 от ЗАНН в казуса, предвид изтекла повече
от една година от извършване на нарушението. Излага съображения за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като при описанието на нарушението,
така и при неговото констатиране с техническото средство за установяване на скоростта, с
което е опорочено и правото на защита на жалбоподателя. Иска се от съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени обжалвания електронен фиш.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален
1
представител в съдебно заседание, като с нарочна молба от пълномощниците си адв.А. Г.,
адв. С. И. и адв. ***** тримата заедно излагат становище по даване ход на делото,
ангажират доказателства в подкрепа на тезата си и излагат становище по същество на
делото, като молят съдът да отмени обжалвания електронен фиш. Претендират присъждане
на адвокатско възнаграждение по делото.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура -Благоевград, редовно и
своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по
жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от активно легитимирано за
това лице и в законоустановения срок – 27.03.2023г., считано от връчване на фишът с
нарочна разписка и срещу подпис на лицето на 15.03.2023г. (лист 35 от делото) и в срока на
заплащане на дължимия редуциран размер на наложената глоба. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните аргументи:
С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/ се установи, че на
жалбоподателя Р. Н. М. с ЕГН **********, в качеството й на законен представител на „НМ
ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Созопол 8130, област Бургас, комплекс „****** е издаден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К
№ 3147297 от 05.11.2019г. на ОДМВР – Благоевград (лист 5 от делото), за констатирано
административно нарушение – установено и заснето с автоматизирано техническо средство
№ TFR1-M 561, въз основа на видеоклип от мобилна радарна установка. Във фиша е
посочено, че на 05.11.2019г. в 09:08 часа в Област Благоевград, на ПП-1, Е-79, км.376+300, в
населено място – гр.Симитли, с посока на движение от гр. Благоевград към гр. Кресна, при
максимално разрешена скорост 50 км/час за населено място, въведена с пътен знак (ПЗ) Д-11
с МПС – лек автомобил “****** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1-M 561 и отразен издател: ОДМВР –
Благоевград, като посоченият автомобил е развил скорост от 68 км/час с превишение на
скоростта от 18 км/час от допустимата такава. Във фиша е посочено също така, че
собственик, на когото е регистрирано МПС или ползвател на автомобила е „НМ ХОТЕЛ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол
8130, област Бургас, комплекс „******, чийто законен представител е Р. Н. М. с ЕГН
**********, поради което и на същата е вменено нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, за което
на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева. Към електронния
фиш е представен снимков материал – клип № 11924, TFR1-M 561 (лист 6 от делото) с дата
и час на заснемане 05.11.2019г. в 09:08:17 часа, в който са посочени същите данни за дата и
място на нарушението и параметри на ограничението и констатирана скорост на автомобил
със системата за видеоконтрол на пътя. Различна е измерената скорост на автомобила, която
2
в снимката е посочена - 71 км/час, но поради въведен толеранс заради технически възможни
отклонения на скоростомера в системата за видеонаблюдение от 3% е изчислено наказуемо
превишение на скоростта от 18 км/ч, на база наказуема скорост от 68 км/ч. Поради тази
причина и скоростта на автомобила, заснет на снимката е отразена за процесното място във
фиша, като 68 км/час. В клипа материализиран върху хартиен носител се вижда
регистрационния номер на заснетия автомобил, като при приближаване на заснетият
автомобил, се вижда и отразеният в електронния фиш същият регистрационен номер на
автомобила – А4453НН, въз основа на който системата автоматично е извела информация,
че същият е за МПС марка и модел „*****.
От представената справка от АИС АНД от ОДМВР – Благоевград, Сектор „Пътна
полиция“ – Благоевград (лист 7 от делото) е видно, че Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, серия
К № 3147297, издаден от ОДМВР – Благоевград е съставен на 07.11.2019г. и е връчен на
нарушителя на 15.03.2023г. (това обстоятелство се потвърждава от приложеното на лист 35
от делото разписка за връчване на електронния фиш), същото е обжалвано с постъпила на
28.03.2023г. жалба.
По делото е представено заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство
№ 10.02.4835 (лист 12 от делото), касаещо техническото средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, с което е
регистрирана скоростта на автомобила на жалбоподателя и същият е заснет, е одобрен тип с
валидност до 24.02.2020г. видно от писмо рег. № 3286р-12416 от 12.03.2020 г. на ГД
„Национална полиция“, МВР (лист 13 от делото) е, че издаденото Удостоверение за одобрен
тип средство № 10.02.4835 за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M, което изтича на 24.02.2020 г., съгласно чл.30 ал.5 от
Закона за измерванията, когато срока на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите
се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат за одобрен
тип. Със същите системи може да бъде извършван контрол на правилата за движение по
пътищата, ако отговарят на чл.43 от Закона за измерванията, а именно да са преминали
последваща метрологична проверка, от която да се установи съответствие на
метрологичните им характеристики с изискванията към тях, както и да изпълняват
предвиденото си предназначение. Такъв протокол за последваща проверка е приложен по
делото – 2 броя, а именно Протокол № 2-2-19 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR1-M (лист 15 от делото) и Протокол № 2-2-20 от проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M (лист 16 от делото), за осъществени последващи проверки
и полеви мобилен тест удостоверяващи, че установените грешки са в норма, същото е
изправно и мобилната система съответства на одобрения тип.
Също така е приложен и протокол за използване на автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта TFR1-M 561 от 07.11.2019г., с рег. № 1116р-7048 от
07.11.2019г. (лист 14 от делото), от който е видно, че измерването е с начало 08:30 часа и
край 12:30 часа на 05.11.2019г., мястото на контрола е път ПП-1, Е79, км.376+300 и посока
3
гр.Благоевград – гр.Кресна, като е отразено, че зоната на контрол попада в обсега на пътен
знак Д-11, наличен на пътя и въвеждащ начало на ограничение на максимална скорост от 50
км/час в населено място.
Приложена е справка за собственик на превозното средство (лист 8 от делото), от
която е видно, че лек автомобил “*****”, с рег. № ***** е собственост на „ЛИЗИНГОВА
КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД, гр.София и е предоставен на ползвател „НМ ХОТЕЛ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол
8130, област Бургас, комплекс „******, законен представител на което е Р. Н. М. с ЕГН
**********, по който факт страните не спорят.
От приложената справка за нарушител/водач на Р. Н. М. с ЕГН ********** (лист 9-11
от делото) е видно, че същата е санкционирана многократно за нарушения на ЗДвП,
включително и такива по чл.21 от ЗДвП.
Приложена по делото е и Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
МВР (лист 17-19 от делото), удостоверяваща материалната компетентност на издателя на
електронния фиш.
При така установената фактическа обстановка и на база ангажирания по делото
доказателствен материал, съдът намира от правна страна, че законосъобразно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, в него е посочено ясно
мястото на твърдяното нарушение, както и посоката на движение на посоченият в него лек
автомобил. Видно от писмо рег. № 111600-5957/05.04.2023г. на Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - Благоевград (лист 1 от делото) е посочен издателя на санкционния акт – мл.
автоконтрольор И. Б., което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Посочването в
обстоятелствената част на фиша, че скоростта и самото нарушение е констатирано с
автоматизирано техническо средство, което е индивидуализирано със съответен номер,
разгледано във взаимна връзка с представената по делото разпечатка обуславя извода, че в
действителност заснетият автомобил, който е предоставен от собственика му –
„ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД, гр.София за ползване от „НМ ХОТЕЛ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол
8130, област Бургас, комплекс „******, чиито законен представител е жалбоподателя Р. Н.
М. с ЕГН ********** е осъществил разглежданото административно нарушение по чл.21
ал.1 от ЗДвП, като се е движил в населено място със скорост от 68 км/час, с превишение на
скоростта от 18 км/час от допустимата такава от 50 км/ч, установена за населените места и
конкретно за този пътен участък с пътен знак Д-11. За установяване на това нарушение е
използвана система за видеоконтрол на пътя и включено към нея автоматично техническо
средство за контрол на скорост на движещо се МПС, ведно със заснемане на това МПС при
констатирано превишение на скоростта му. Именно такова техническо средства е посочено
във фиша и в придружаващият го снимков материал (клип), което видно от представеното
удостоверение за одобрен тип № 10.02.4835, писмо рег. № 3286р-12416 от 12.03.2020 г. на
ГД „Национална полиция“, МВР и Протокол № 2-2-19 и Протокол № 2-2-20, двата от
4
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, за осъществени последваща
проверка и полеви мобилен тест удостоверяват, че установените грешки са в норма, същото
е изправно и представлява одобрен тип средство за измерване. Последното обстоятелство
обуславя неоснователност на изложеното в тази връзка възражение от жалбоподателя, че
скоростта на автомобила му е регистрирана с нередовно, неясно и неодобрено техническо
средство, представляващо процесуално нарушение. В случая е конкретно посочено, че се
касае за административно нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
/АТС/ № TFR1-M 561, отразено като индивидуализация и в приложеният клип и снимков
материал, преминало и на проверка, съгласно Протокол № 2-2-19 от 11.10.2019г. и Протокол
№ 2-2-20 от 09.10.2020г., двата от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M №
4835, с идент. № 561/12, за осъществени последваща проверка и полеви мобилен тест.
Предвид изложеното, съдът намира, че се доказва по безспорен и категоричен начин
осъществяването на разглежданото административно нарушение чл.21 ал.1 от ЗДвП от
обективна страна от жалбоподателя, като доказателства, формиращи изводи в обратна
насока не се установиха по делото. Изложените в тази връзка доводи за нарушено право на
защита, предвид конкретни недостатъци в съдържанието на обжалваният електронен фиш,
съдът намира и за недоказани и неоснователни, доколкото именно с подаване на
разглежданата жалба нарушителят е осъществил в пълен обем това си право. Неоснователен
е и доводът на жалбоподателя, че в издадения електронен фиш мястото на нарушението не
било индивидуализирано, тъй като, както в самия електронен фиш, така и в снимковият
материал към него и протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система /АТСС/ е посочено конкретно точно и ясно, мястото на контрол на пътя,
включително и със съответни координати. Съгласно разпоредбата на чл.198 ал.4 от ЗДвП,
образецът за издаване на електронен фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи, а видно от представения по делото образец, процесният електронен фиш съдържа
всички изискуеми реквизити, включително и досежно описание на мястото на нарушението.
В обстоятелствената част на фиша са посочени всички факти и обстоятелства, релевантни за
състава на административното нарушение. Мястото на извършване на нарушението също е
индивидуализирано в достатъчна степен. Неоснователни са оплакванията, че
изпълнителното деяние било описано неясно, при непълнота на обстоятелствата. При
описаните по-горе обстоятелства, наказващият орган правилно и законосъобразно е
ангажирал административнонаказателната отговорност на нарушителя по реда на чл.189
ал.4 от ЗДвП за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, а по аргумента на чл.188
ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Аналогично, когато ползвател на МПС, с
5
което е осъществено нарушението е юридическо лице, то наказание се налага на неговия
законен представител, в каквато хипотеза попада и настоящия казус. В случая след като
правилно е квалифицирал процесното административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и
предвид констатираното превишение, правилно административнонаказващият орган е
приложил санкционната норма на чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, като е
наложил на жалбоподателя Р. Н. М. с ЕГН **********, именно в качеството й на законен
представител на юридическото лице „НМ ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Созопол 8130, област Бургас, комплекс „******,
ползвател на МПС лек автомобил “*****”, с рег. № *****, законоустановеното по вид
наказание и в императивно установеният размер от 50 лева. Именно това наказание предвид
императивно установеният му характер съдът намира за правилно наложено и съобразно
изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Районният съд намира за неоснователно въведеното с жалба възражение за наличието
на предпоставките за прекратяване на административнонаказателното производство с оглед
изложените твърдения за изминал по дълъг от едногодишен срок от извършване на
нарушението към датата на връчването на електронния фиш. Разпоредбата на чл.34 ал.1 от
ЗАНН въвежда правило, административнонаказателното производство да не се образува, ако
е изтекла повече от една година от извършване на нарушението. От друга страна с
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г. е разяснено, че
електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване, от това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Процесуалната
законосъобразност на издадения електронен фиш е обусловена от съответствието му на
предвидените със специалната разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП изисквания. Ето защо,
след като процесния електронен фиш е издаден на 07.11.2019г., за установено и извършено
административно нарушение по ЗДвП на 05.011.2019г., то в случая липсва изтекъл период
от време повече от една година от извършване на нарушението до образуване на
административнонаказателното производство, респ. издаване на електронния фиш, поради
което и е неприложима разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН.
В казуса е неприложима и предвидената с чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН погасителна
давност. Съгласно цитираната разпоредба, административното наказание не се изпълнява,
ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. С разпоредбата на ал.2
обаче законодателят по недвусмислен начин е регламентирал, че давността започва да тече
от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието, като след
завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. В
казуса не е спорно, че с процесния електронен фиш на жалбоподателката е наложено
административно наказание „Глоба“, на дори и към настоящия момент този санкционен акт
6
не е влязъл в сила, за да породи т.нар. изпълнително основани и да започне да тече
изпълнителската давност. Ето защо в конкретния случай предвидената с чл.82, ал.1, б.”а” от
ЗАНН погасителна давност не е започнала да тече, тъй като предвид обжалването на
процесния електронен фиш не е налице влязъл в законна сила акт, с който да е наложено
съответното административно наказание глоба.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за това, че е настъпила
абсолютната погасителна давност по отношение на ангажираната
административнонаказателна отговорност със всички произтичащи от това последици, тъй
като не са изтекли и предвидените с чл.80, ал.1, т.5 от НК и чл.81, ал.3 от НК давностни
срокове за погасяване на наказателното преследване. Съгласно задължителните указания,
дадени с Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г., постановено от съдиите при ОСНК
на ВКС и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 1/2014 г. по описа на ВАС,
разпоредбите на чл.80-81 от НК относно давността се прилагат в
административнонаказателното производство на основание чл.11 от ЗАНН. В
постановлението е прието, че не може лицата, които са административнонаказателно
преследвани да се поставят в по-неблагоприятно положение от обвиняемите лица, за които
се прилагат правилата на НК и НПК. По аргумент на по-силното основание щом
наказателното преследване се погасява след изтичането на предвидените в чл.80-81 от НК
давностни срокове, то същите срокове следва да се прилагат и при осъществяване на
административнонаказателната репресия от страна на държавата. Съгласно разпоредбата на
чл.80, ал.1, т.5 от НК наказателното (в случая административнонаказателното) преследване
се погасява с изтичане на 3-годишен давностен срок при предвидени по-леки наказания от
наказанието „лишаване от свобода“. В настоящия случай е налице визираната хипотеза,
доколкото по ЗАНН са предвидени именно по-леки административни наказания „глоби“,
респ. „имуществена санкця“, „лишаване от права“ и „обществено порицание“. Съобразно
чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвидения срок в предходния член или общо с изтичането на общ срок от четири години и
шест месеца. Ето защо с оглед прекъсването на давността с предприетите действия по
установяването на собственика на автомобила, издаването на електронния фиш и неговото
връчване, погасяването на административнонаказателното преследване по давност в случая
е възможно след изтичане единствено на срок от четири години и шест месеца, считано от
датата на извършване на нарушението - 05.11.2019г., който срок към настоящия момент не е
изтекъл.
По изложените съображения съдът намира обжалваният електронен фиш за правилно
и законосъобразно издаден, което като правна последица обуславя и неговото
потвърждаване. В тази връзка искането на защитата за заплащане на разноски по делото се
явява неоснователно, поради което и съдът не го уважи.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 във връзка с чл.58д т.4 от ЗАНН,
Съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 3147297 от 05.11.2019г. на
ОДМВР - Благоевград, с който на Р. Н. М. с ЕГН **********, в качеството й на законен
представител на „НМ ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. Созопол пк 8130, област Бургас, комплекс „******, за административно
нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 т.2 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Благоевградски административен съд в 14-
дневен срок от обявяването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8