РЕШЕНИЕ
№ 884
гр. Сливен, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20232230104097 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.145 и сл., вр.§ 19 ЗИД АПК, вр.чл.37в, ал.4
ЗСПЗЗ и §2е ДР ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на „Респектагро 77“ ООД гр.Сливен и И. К. К. от
гр.Сливен, с която се атакува Заповед № РД-04-127/28.09.2021г. на Директора
на Областна дирекция „Земеделие” гр. Сливен, с която е утвърдено
разпределение на масивите за ползване в землището на с.Ичера, общ.Сливен
съгласно споразумение за създаване на масиви за ползване, сключено между
собствениците и/или ползвателите за стопанската 2021/2022г. в част II,
относно определеното средногодишно рентно плащане.
Жалбоподателите твърдят, че оспорената заповед засягала техни
законни интереси и права, доколкото, с нея не се създавали само права, но и
задължения за заплащане на средногодишно рентно плащане в размер на 22
лева на декар за разпределените им със заповедта земеделски земи. Именно в
тази част, относно определянето на средногодишното рентно плащане,
жалбоподателите оспорват заповедта, като незаконосъобразна.
Твърди, че с Протокол от 31.01.2021 г., съставен на основание Заповед №
РД-07-6/ 22.01.2021 г. на Директора на ОД „Земеделие” Сливен, вр. Заповед №
1
РД-46-28/22.01.2021г. на Министъра на земеделието, храните и горите и т.2 от
одобрена Методика за определяне на средно годишно рентно плащане и в
изпълнение на § 2е от Допълнителните разпоредби ЗСПЗЗ” от комисия
определила размерите на средното годишно рентно плащане за ползване на
земеделски земи през стопанската 2020-2021 г. в левове на декар, съгласно § 2е
от ЗИД ЗСПЗЗ на база предходната стопанска година 2019/2020 г., за
землищата на територията на област Сливен за всеки един начин на трайно
ползване /НТП/. Жалбоподателката И. К., заедно с други лица подала жалба
срещу този протокол и определените с него размери на средногодишното
рентно плащане. Жалбата била приета за недопустима и производството по
нея било окончателно прекратено с определение от 02.09.2021г. на
Административен съд - гр. Сливен по негово ЧКАД № 275/2021г. Съдът
приел, че оспорения протокол нямал белези на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, нито на общ
административен акт по чл. 65 АПК. Определянето на средното годишно
рентно плащане по реда на § 2е ДР ЗСПЗЗ ставало от комисия, назначена със
заповед на директора на ОД „3емеделие”. Извършваната от комисията дейност
била техническа такава, като от нейните актове, с които се определял размера
на средното годишно рентно плащане не произтичали конкретни права или
задължения за правни субекти. Затова тези актове нямали самостоятелно
значение и не представлявали властническо волеизявление, засягащо пряко и
непосредствено правата или създаващо задължение за правни субекти. С тях,
въз основа на предварително утвърдената от Министъра на земеделието,
храните и горите методика, която задава алгоритъма, се извършвали
технически действия по систематизиране на информация и изчисления, въз
основа на които се достигало до определяне размера на рентното плащане за
различните общини и землища. Определеният от комисията по § 2е от
ДРЗСПЗЗ размер на средното годишно арендно плащане ще породи права или
задължения за правни субекти едва когато бъде инкорпориран в съответните
административни актове, каквито били тези по чл. 36, ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 37в, ал.
4, във връзка с ал. 3, т. 2 и ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 37в, ал. 10 ЗСПЗЗ и чл. 37в, ал. 16
ЗСПЗЗ. Заявява се, че така съставения протокол бил незаконосъобразен.
Твърди се, че определените с оспорената заповед размери на
средногодишното рентно плащане били неправилно определени, включително
и в разрез с целта на закона. В § 2е в ЗСПЗЗ изрично било посочено как и въз
2
основа на какви данни се определял размера на средното рентно плащане. В
случая освен, че то било определено на декар, неговият размер бил напълно
произволен, тъй като данните ползвани за това били манипулативно подбрани
и не давали ясна представа за действителния среден размер на рентните
плащания в землището на с. Ичера и за съответния НТП.
Иска се от съда да постанови решение, с което се отмени ЗАПОВЕД №
РД-04-127/28.09.2021 г., издадена от Директора на Областна дирекция
„Земеделие” - гр. Сливен, с която е утвърдено Разпределението на масивите за
ползване в землището на с. Ичера, ЕКАТТЕ 32915, общ. Сливен, обл. Сливен,
съгласно споразумение за създаване на масиви за ползване, сключено между
собствениците и/или ползвателите за стопанската 2021/2022 г. в частта й, с
която средногодишното рентно плащане е определено в размер на 22.00
лева/декар, т.е. да отмени Раздел II, абзац втори от същата заповед.
Претендират се разноските по делото.
Ответната страна Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр.
Сливен не е депозирал отговор/становище по жалбата.
Заинтересованите страни С. В. И. и В. Г. А. не са депозирали
отговори/становища по жалбата.
Становище е депозирано от особен представител на заинтересованата
страна Х. А. Х.. Счита жалбата за основателна по същество, като следвало
експертно да се съпостави определеният от комисията размер на рентното
плащане с този, който следвало да бъде определен съобразно §2е ДР ЗСПЗЗ.
Отговор е депозиран от особен представител на заинтересованата
страна Д. И. Х..Счита жалбата за неоснователна, тъй като заповедта била
издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му и при спазване на
административно производствените правила. Иска се отхвърляне на жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в
хода на производството писмени доказателства и доказателствени средства
прие за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № РД-07-6/22.01.2021 г. на Директора на ОД „Земеделие“ –
Сливен била сформирана комисия със задача определяне размера на средно
годишно рентно плащане за 2021г. в лв./дка за общините Сливен, Нова Загора,
Котел и Твърдица по населени места, разграничени по НТП на имотите, с
оглед регистрираните многогодишни договори за наем/аренда вписани в
3
Служба по вписвания и регистрирани в базата данни на ОСЗ - Сливен, ОСЗ –
Нова Загора и ОСЗ – Котел. В изпълнение на тази задача комисията
определена с посочената заповед съставила протокол от 29.01.2021г., като в
него за землището на с. Ичера, общ. Сливен за земи с начин на трайно
ползване – „ниви“, бил определен размер на средно годишно рентно плащане
– 22 лв/дка. Комисията съставила протокола във връзка със Заповед от
22.01.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която била
одобрена методика за определяне на средното годишно рентно плащане и
отменена методика от 08.07.2015г., одобрена от министъра на земеделието и
храните. Според разписаното в методиката одобрена със Заповед от
22.01.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите, стойността на
средното годишно рентно плащане /СГРП/ за съответното землище се
определя съгласно разпоредбите на §2е ДР ЗСПЗЗ и на чл. 77б ППЗСПЗЗ, в
левове на декар, от комисия назначена със заповед на директора на областната
дирекция „Земеделие“. За определяне стойността на СГРП, съответната
общинска служба по земеделие предоставя на комисията данни за всички
договори за ползване на земеделски земи вписани в Службата по вписванията
и регистрирани в общинската служба по земеделие за предходната календарна
година. СГРП се изчислява по начин на трайно ползване на земеделските
имоти, изчислено на база повече от половината договори вписани в Службата
по вписвания и регистрирани в общинската служба по земеделие. В тази
методика е посочена и формулата на изчисление на СГРП.
Председателят на комисията изготвила протокола представил доклад до
директора ОДЗ – Сливен от 29.01.2021г. за одобряване на протокола.
Съставеният от комисията Протокол от 29.01.2021г. бил атакуван с жалба от
настоящата жалбоподателка И. К., Николай Къчев, В. А. и „ПАСТИР 11“
ЕООД, гр. Сливен, с искане да бъде обявен за нищожен в частите, с които
било одобрено СГРП за имоти по начин на трайно ползване и землища: за
ниви в землището на гр. Сливен, за ниви и пасища, мери и ливади за землище
на с. Тополчане, общ. Сливен, за ниви и за пасища , мери и ливади за землище
на с. Ичера, общ. Сливен. Евентуално било поискано да бъде отменен този
протокол в същите части, като незаконосъобразен и издаден с противоречие с
целта на закона. Било образувано адм.д. № 1160/2021г. на СлРС, което било
прекратено с Определение № 303/13.05.2021г. и изпратено по подсъдност на
4
Административен съд – Сливен. Последният повдигнал спор за подсъдност и с
Определение № 28 от 22.06.2021г. на ВАС и ВКС – смесен 5-членен състав
било определено, че компетентен да разгледа делото е СлРС. Делото пред
СлРС било образувано като гр.д. № 2377/2021 г. на СлРС, по което с
Определение № 620/29.06.2021г. била оставена без разглеждане жалбата, като
недопустима и делото прекратено. Съдът приел, че оспореният протокол не
носи характеристиките на индивидуален административен акт по чл. 21 АПК
и не подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда
на АПК. Това определение било оставено в сила с Определение №
315/02.09.2021г. по ЧКАД № 275/2021 г. на Административен съд – Сливен.
Със Заповед № РД-07-36/30.07.2021г. на Директор на ОД „Земеделие“ -
Сливен на основание чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ, вр. чл. 72б и чл. 72в ППЗСПЗЗ била
открита процедура по сключване на споразумение между собствениците и/или
ползвателите на земеделски земи за стопанската 2021/2022 г. за землищата на
територията на Община Сливен.
На 30.08.2021 г. било сключено споразумение на масиви за ползване на
земеделски земи изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ за стопанска
година 2021/2022 г. за землището на с. Ичера, общ. Сливен, в което участие
взели жалбоподателите и заинтересованите страни по настоящото дело.
Споразумението било подписано от всички участвали в него страни, като
размерът на определеното средногодишно рентно плащане, определено
съгласно §2е ДР ЗСПЗЗ бил 22 лева/дка. Към споразумението било
представено и приложение с опис на масивите и имотите по ползватели,
неразделна част от споразумението.
Изготвен бил доклад от комисията по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ на осн. чл. 37в,
ал. 4 ЗСПЗЗ, в който съобразно Протокол от 29.01.2021г. за землището на
с.Ичера, общ.Сливен, комисията определила средно годишно рентно плащане
за отглеждане на едногодишни полски култури в размер на 22 лева/дка. Със
Заповед № РД-04-127/28.09.2021г. на Директора на ОД „Земеделие“ – Сливен
било утвърдено разпределение на масивите за ползване в землището на
с.Ичера, общ.Сливен, съгласно споразумение за създаване на масиви за
ползване, сключено между собствениците и/или ползвателите за стопанската
2021/2022 г.
По делото са приети 4 броя заключения на вещо лице изготвило
5
технически експертизи.
От заключение, депозирано в съда на 14.10.2022 г. е видно, че за имоти с
начин на ползване – ниви, в землището на с.Ичера, общ.Сливен, вещото лице
определило средно годишно рентно плащане в размер на 11 лева/дка. Вещото
лице посочило, че определеният размер на СГРП в протокола на комисията от
22 лева/дка за ниви бил получен, защото били използвани данните само от
един Договор - този от 10.06.2016г. със страни „ОМЕГА АГРОИНВЕСТ – Д.
Х.“, с предмет един земеделски имот нива – 6.999 дка и цена 22 лв./дка.
Вещото лице изчислило СГРП в размер на 11 лева, като използвало данните от
всички действащи договори за стопанската 2020/2021 г., които били с обща
площ от 544.669 дка.
Заключение на вещото лице, депозирано в съда на 27.01.2023г. било
изготвено на база всички договори, представени и приети по делото, без да са
селектирани от експерта относно вписването им. Така вещото лице изчислило
размер на СГРП за ниви в землището на с.Ичера 11 лв./ дка.
Заключение на вещото лице, депозирано в съда на 27.02.2023г. се базира
на изчисления по договорите, отговарящи на изискванията на §2е ДР ЗСПЗЗ и
изчисление на средната пазарна цена по договорите, като се предвиди и
уговорен в някои от тях гратисен период. В този случай експертът изчислил
размер на СГРП за ниви от 5 лв./ дка. При изслушване на вещото лице в
открито съдебно заседание на 16.05.2024г. се установи, че експерта не е
съобразил изискванията на методиката за определяне на СГРП и не е взел
предвид само договорите, вписани и регистрирани за предходната календарна
година.
Изготвено и прието по делото е и заключение на вещо лице от
20.06.2024г. От същото се установява, че споразумението сключено на
30.08.2021г., в което участват и жалбоподателите обхваща 2/3 от общата площ
на масивите за ползване в селището на с.Ичера, общ.Сливен. Вещото лице
посочило и договорите на участниците в споразумението, които са 11 на брой,
дадени в таблица под отговор на въпрос № 2. От тези договори само три
договора били вписани и регистрирани, като два от тях / договор от
10.06.2016г., между Омега Агро Инвест и Д. И. Х. и договор от 02.12.2019г.,
между Николай Х. Къчев и В. Г. А./ били вписани и регистрирани през
предходната календарна 2020 година. Третия вписан и регистриран договор не
6
бил взет предвид при изчисление на СГРП и това е договор от 15.12.2020г.,
сключен между Николай Х. Къчев и Респектагро 77 ООД, доколкото бил
регистриран в Общинската служба по земеделие, но на 13.01.2021г., т.е. не
през предходната календарна година. При това положение вещото лице
изчислило, че размера на СГРП за земеделски земи – ниви в землището на
с.Ичера е 22 лв./ дка. При изготвяне на протокола в частта, относно размера на
СГРП комисията взела предвид точно тия два посочени по-горе дговори,
които са били вписани и регистрирани през 2020г. / предходната календарна
година, спрямо годината на определяне на размера/.
Видно от справка – 39 листа, представена от ответника по жалбата по
искане на жалбоподателите, за всички землища в община Сливен при
изчисляване на СГРП са ползвани договори, вписани и регистрирани до края
на 2020г.
По делото са приети и други писмени доказателства, декларации,
заявления, договори за наем на земеделска земя, анекси, квитанции, които
съдът не следва да анализира подробно, тъй като те са били обект на
изследване от вещото лице при изготвяне на заключенията.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира
изцяло, като неоспорени от страните.
Съдът кредитира и цени последното заключение на изготвената съдебно
техническа експертиза от вещо лице И. Х. И., тъй като изчисленията в него са
въз основа на §2е ДР ЗСПЗЗ, чл.77б ППЗСПЗЗ и указанията в методика,
одобрена със Заповед от 22.01.2021г. на министъра на земеделието и храните
на министъра на земеделието, храните и горите.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.
149, ал.1 АПК – оспорената заповед е публикувана на интернет страницата на
административния орган на 01.11.2021г., а жалбата е депозирана в съда на
11.11.2021г., т.е. подадена в законоустановения 14-дневен срок. Същата е
подадена от лице, разполагащо с правен интерес и съответна легитимация.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
7
Предмет на производството е атакувана Заповед № РД-04-127/28.09.2021
г. на Директора на ОД Земеделие Сливен в частта, с която средно годишното
рентно плащане е определено в размер на 22 лева за декар. С процесната
заповед е утвърдено разпределение на масиви за ползване в землището на с.
Ичера, общ.Сливен, въз основа на споразумение, сключено между
собствениците и /или ползвателите за стопанската 2021/2022г. Средно
годишното рентно плащане съгл. пар. 2е от ДР на ЗСПЗЗ е определено в
размер на 22 лева за декар.
Масивите за ползване на земеделски земи се създават по споразумение
между собствениците и/или ползвателите. Споразумението се сключва и
актуализира всяка година до 30.08. за следващата стопанска година или в
случая споразумението сключено на 30.08.2021г., вкл.и от жалбоподателите
касае периода от 01.10.2021г. до 01.10.2022г. / по см. на §2 ЗР ЗАЗ/. В
споразумението не могат да се включват имоти с начин на трайно ползване
пасища, мери и ливади, т.е. включва имоти – ниви. Процедурата по сключване
на споразумение се ръководи от комисия за всяко землище на територията на
общината, определена със заповед на директора на ОДЗ в срок до 05.08 на
съответната година.
В конкретния казус не се спори по проведената процедура, а и се установи
спазване на същата, т.е. наличие на заповед за назначаване на комисия, доклад
от тази комисия и заповед за утвърждаване на разпределение на масиви за
ползване в землището на с. Ичера, общ.Сливен, въз основа на споразумение за
създаване на масиви за ползване, сключено между собствениците и /или
ползвателите за стопанската 2021/2022г.
Спорният въпрос е размера на определеното от комисията средно годишно
рентно плащане за нивите в землището на с.Ичера, общ.Сливен, в случая
определен на 22 лв./ дка.
Съгласно §2е ДР ЗСПЗЗ размерът на СГРП за съответното землище от
общината за предходната година се определя в левове за декар от комисия,
назначена със заповед на директора на ОДЗ, въз основа на данни,
предоставени от съответната общинска служба по земеделие, за средната
стойност на рентните вноски, изчислена на база повече от половината
договори, вписани в службата по вписванията и регистрирани в общинската
служба по земеделие. Съобразно чл.77б ППЗСПЗЗ размерът на СГРП се
8
определя по начин на трайно ползване на земеделските земи по методика,
одобрена от министъра на земеделието, храните и горите, в срок до 31.01.
Следователно методиката, одобрена със Заповед от 22.01.2021г. на министъра
на земеделието, храните и горите е издадена въз основа на законова делегация
от компетентен орган.
Установи се по делото, че размера на СГРП за нивите в с.Ичера,
общ.Сливен е определено, съобразно методиката, а именно на базата на
вписани и регистрирани договори за предходната календарна година, като е
изключен договора, регистриран в общинската служба по земеделие на
13.01.2021г. В т.2 от методиката ясно е указано, че общинската служба по
земеделие в срок до 10 януари, предоставя на комисията данни за всички
вписани и регистрирани договори за ползване на земеделски имоти по
землища и по начин на трайно ползване за предходната календарна година.
Следователно няма как договорът, регистриран в общинската служба по
земеделие на 13.01.2021г. или три дни по-късно от определената в методиката
дата да бъде предоставен на комисията и съответно включен при изчислението
на рентното плащане.
Установи се в процеса също така, че за всички останали землища,
включени в община Сливен при изчисляване на СГРП за 2021/2022г. не са
ползвани договори, регистрирани през 2021г.
Ето защо съдът счита, че следва да се приложи последно приетото
заключение на вещото лице, доколкото изчисленията в него са въз основа на
сключени договори, вписани и регистрирани в предходна календарна година, а
именно в размер на 22 лв./дка, какъвто размер е определен и от комисията и
утвърден с обжалваната заповед.
С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна и оспорването бива
отхвърлено.
Предвид изхода на спора, жалбоподателите следва да понесат
отговорността за разноски, като заплатят на ответника по жалбата сторени
разноски в размер на 200 лв., юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда или всеки един от жалбоподателите по 100 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „РЕСПЕКТАГРО 77“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Байкал“ № 3 и И. К. К., ЕГН
******, с постоянен адрес гр. ***, ул. „**“ № *** срещу ЗАПОВЕД № РД-04-
127/28.09.2021г., издадена от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ –
гр. Сливен, с която е утвърдено разпределение на масиви за ползване в
землището на с. Ичера, общ.Сливен, ЕКАТЕ 32915, съгласно споразумение за
създаване на масиви за ползване, сключено между собствениците и/или
ползвателите за стопанската 2021/2022г., В ЧАСТТА, с която средно
годишното рентно плащане е определено в размер на 22 лв./декар, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „РЕСПЕКТАГРО 77“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Сливен, ул. „Байкал“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на на
Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Сливен, сума в размер на 100 лв. /сто
лева/, деловодни разноски.
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН ***, с постоянен адрес гр. ***, ул. „***“ № ***
ДА ЗАПЛАТИ на на Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Сливен, сума в
размер на 100 лв. /сто лева/, деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Сливен в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10