РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 460 по описа на АдмСЛ за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.211 от Закон за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Административното дело е
образувано по жалба с вх.№ 3970/23.10.2020 г. подадена от инспектор В.Г.Г.,
полицейски инспектор VІ степен /Пътен контрол/ в група „Охранителна полиция”
към РУ гр. Ябланица при ОД МВР Ловеч, с посочен съдебен адрес ***, чрез адв. Е.
Д. Ц. – ЛАК, срещу Заповед № 295з-1962/05.10.2020 г. на Директора на ОД на МВР
Ловеч.
С оспорения акт на
основание чл. 204, т.3, във връзка с чл.194, ал.2, т.4, чл. 200, ал.1, т.12 и
чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„порицание” за срок от шест месеца за извършено от него дисциплинарно нарушение.
В жалбата се твърди, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна поради
съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие
с материално-правните разпоредби на закона. Според жалбоподателя в заповедта има
противоречие между диспозитив и мотиви. В писмените бележки, представени от
процесуалния представител на Г., се излагат доводи за нарушения на материалния
закон, свързани с определението на термина „служебна информация“, и се сочи, че
наложеното наказание не съответства на нарушението и на принципа за
съразмерност по АПК. Прави се искане съдът да отмени оспорената заповед и да
присъди сторените разноски.
В съдебно заседание и в
писмена защита оспорващият, представляван от адвокат Ц., поддържа жалбата и
иска отмяна на заповедта, като ангажира съображения по същество за нейната
незаконосъобразност, претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание
ответникът чрез упълномощен юрисконсулт ангажира становище за неоснователност
на жалбата и за правилност и законосъобразност на заповедта, за което излага
подробни доводи.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 20.05.2020г. в ОД на
МВР Ловеч е получено писмо с рег.№ 2855р-1179/20.05.2020г. по описа на дирекция
„Вътрешна сигурност“ /лист 158/, с което са изпратени информация и снимки от
чат мобилно приложение „Вайбър“ в група, включваща и служители на ОДМВР –
Ловеч, съдържащи данни за неетично поведение и евентуално изтичане на служебна
информация от служители на ОДМВР Ловеч. С писмото са дадени указания за
извършване на проверка и вземане на отношение по компетентност. Директорът на
ОДМВР Ловеч със своя Заповед рег.№ 295з-933/27.05.2020г. /лист 157/ е назначил
проверка по изложеното в писмото и приложените към него данни, като със Заповед
рег.№ 295з-1047/12.06.2020г. /лист 163/ е удължил срока й до 01.07.2020 г. При
проверката са снети сведения от петимата посочени в предоставените данни
служители, включително от В.Г. /лист 178/, който е посочил, че няма спомен да е
членувал в група „Пътна полиция“ в приложението „Вайбър“, и че ползва телефонен
номер **********, който е на името на баща му, а на свое име има телефонен
номер **********. Посочва, че от средата на
За резултатите от
проверката е изготвена справка №295р-11203/23.07.2020 г. /лист 165/, в която е
посочено, че съобщенията, изпратени от мобилния телефон с номер ********* на Г.
(лист 169), са информация, класифицирана
като служебна, поради което публикуването на текстовите съобщения е нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, като е
предложено да се образува дисциплинарно производство против оспорващия и още
четирима негови колеги.
След получаване на
справката, Директорът на ОДМВР Ловеч като дисциплинарно-наказващ орган (ДНО)
със своя Заповед рег.№ 295з-1382/28.07.2020 г. /лист 22/ образува дисциплинарно
производство срещу петима служители, посочени в нея, сред които и инспектор В.Г.Г.,
полицейски инспектор VІ степен в група „Охранителна полиция“ към РУ Ябланица
при ОДМВР - Ловеч, и назначава комисия като дисциплинарно-разследващ орган
(ДРО). Със Заповед рег.№ 295з-1606/26.08.2020г., Директорът на ОДМВР Ловеч е
удължил срока за работа на ДРО до 15.09.2020 г. Служителят е запознат със
заповедта, за което е положил подпис на нея.
Назначената от ДНО
комисия е извършила проверка на изложеното в сигнала, приобщила е към
преписката сведения на служителите и други доказателства, изискала е и получила
сведения и доказателства от ОДМВР Ловеч и съответните районни управления, както
и кадрови справки на служителите.
На 18.08.2020 г. е
изготвена Обобщена справка № 906р-5480 /лист 41/. След изготвянето ѝ са
събрани допълнителни сведения от Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР за
наличие на данни за лица, които не са служители на МВР, които присъстват в
установената „Вайбър“ група, както и справки в отдел „Административен“ при
ОДМВР – Ловеч, Дирекция Правно-нормативна дейност към МВР и др.
Въз основа на
допълнително събраните сведения е изготвена Обобщена справка №
906р-6027/09.09.2020 г. В нея са отразени резултатите от дисциплинарното
производство. Жалбоподателят е запознат с двете обобщени справки срещу подпис
/лист 35 и сл./.
В справката е посочено,
че от мобилен телефонен номер **********, ползван от Г., на 15.05.2020 г. в
15:46:51 ч., на 14.05.2020 г. в 14:12:01 ч., в 10:09:54 ч. и в 09:26:39 ч., на
09.05.2020 г. в 10:02:11 ч., на 29.04.2020 г. в 10:36:48 ч. и на 24.04.2020 г.
в 11:02:49 ч., е публикувана информация във „Вайбър“ група за местонахождението
на провеждане на контрол на скоростта с техническо средство на територията на
РУ Ябланица, като от представените докладни записки, ежедневни форми за отчет и
пътни листи /лист 226-247/ за използване на АТСС на територията на РУ Ябланица
на тези дати, се установява, че действително на тези дати, на посочените в
съобщенията от телефонен номер ********* места е осъществяван контрол с АТСС от
служители на РУ Ябланица. Комисията е приела, че В.Г.Г., полицейски инспектор
VІ степен при РУ Ябланица при ОД на МВР Ловеч, е публикувал служебна
информация, с което е нарушил чл.71 от Етичен кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. на министъра на
вътрешните работи „Служебната информация, с която разполага държавният
служител, не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана
пред други лица освен по предвидения в закона ред”. В справката изрично е
посочено, че служителят е запознат с Етичния кодекс и измененията му /за това
са представени писмени доказателства по делото, посочени изрично в обобщената
справка/, изложен е и анализ на понятията „служебна информация“ и „други лица“
по смисъла на чл.71, предл. 2 от Етичния кодекс. Направен е извод, че Г. е
извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4
от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР“, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР
„нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“ е
предвидено да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6
месеца.
Преди изготвяне на
справката, в хода на дисциплинарното производство е постъпило обяснение от
жалбоподателя рег. № 906р-5284/10.08.2020г. /лист 62/ и възражение
№451р-116663/24.08.2020 г. /лист 74/, в които последният е изложил, че не е
изнасял служебна информация, не е проявявал неетично поведение и не е доказано,
че е използвал служебна информация с користна цел.
Жалбоподателят, след
връчена покана за запознаване със справките и всички събрани по преписката
доказателства и за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения до
ДНО, е бил запознат с обобщените справки, за което се е подписал лично /лист 45
и лист 40/.
Въз основа на
констатациите в обобщената справка, ДРО е изготвил становище рег.№
906р-6191/15.09.2020г. до Директора на ОД на МВР Ловеч с предложение за
наказания на петимата служители с установени нарушения, като на жалбоподателя е
предложено да се наложи дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6
месеца.
Обсъдено е направеното
от Г. възражение от 24.08.2020 г., като са изложени мотиви, защо ДРО не приема
за основателни възраженията и счита, че публикуването на служебната информация
от служителя в групата представлява разгласяване пред други лица, не по
предвидения от закона ред.
На основание чл. 206,
ал. 1 от ЗМВР на Г. е връчена покана /лист 17/ за представяне на писмени
обяснения за посочената в обобщената справка фактическа обстановка -
изпращането на три изрично посочени текстови съобщения от личния му телефонен
номер ********** във „Вайбър“ група, посочващи къде и кога на три различни дати
през м.април и м.май
9.5.2020 г. 10:02:11 ч.
+03:00 | Chat Messages | Originator +359*********
ПП 1-4 с. Брестница (video)
29.4.2020 г. 10:36:48 ч.
+03:00 | Chat Messages | Originator +359*********
Изход Хемус 87.220км (video) огр. 50
24.4.2020 г. 11:02:49 ч.
+03:00 | Chat Messages | Originator +359**********
Изход Хемус 87.220KM (video) огранич. 50.
Жалбоподателят е
представил в предоставения срок обяснение /лист 18/, в което само възразява по
обективността на проверка и правилността на извода за извършено дисциплинарно
нарушение, като не сочи конкретни нарушения, допуснати в хода на
дисциплинарното производство.
След запознаване с
обобщения доклад, становището, представеното обяснение и дисциплинарната преписка по образуваното
дисциплинарно производство, Директорът на ОД на МВР Ловеч, на основание чл.
204, т. 3, във вр. с чл.194, ал.2, т.4, чл.200, ал.1, т.12 и чл.197, ал.1, т.3
от ЗМВР издава обжалваната Заповед № 295з-1856/25.09.2020 г., с която на
жалбоподателя се налага дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от 6 месеца
за нарушение на чл.71, пр.2 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, прието за нарушение на служебната дисциплина. Нарушението е
подробно описано в заповедта: на изрично посочени дати и часове, в група във
„Вайбър“, от мобилен номер ***********, ползван от Г., на три пъти е
предоставена служебна информация на други лица не по предвидения от закона ред,
която информация се отнася до времето и мястото на разположение на техническото
средство за контрол на скоростта на МПС. В заповедта са изложени мотиви,
фактически и правни основания за издаването ѝ, обсъдени са възраженията
на служителя и е изложено становището на ДНО за неоснователност на тези
възражения. ДНО е съобразил тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от
него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на Г. – награди и наказания до момента, поради което е
наложил наказание в минималния законов размер.
От ответника са представени
по делото протоколи за запознаване на служителите при ОДМВР Ловеч, включително
РУ Ябланица, с Етичния кодекс и неговите изменения и протоколи за запознаване с
Вътрешните правила за организацията на документооброта в МВР, от които се
установява, че жалбоподателят е запознат с тези документи. Представени са и
доказателства за ползвателите на мобилните номера от справката, протоколи,
пътни листи и ежедневни форми за отчет от използване на АТСС на процесните дати
и справка кои служители са били на работа на тези дати.
Към административната
преписка освен изброените по-горе доказателства са представени от ответника и
редица доказателства, касаещи дисциплинарното производство против още четирима
служители.
Съдът е допуснал
извършването на съдебно-техническа експертиза за изясняване на спора от
фактическа страна. Заключението на вещото лице е прието от съда като
обосновано, безпристрастно и компетентно дадено.
От заключението се
установява, че действително посочените текстови съобщения са изпратени от
телефонния номер, посочен от Г. като негов собствен абонатен номер. Вещото лице
не е установило данни за намеса в записите. Съдът кредитира заключението на
вещото лице. Същото не противоречи на събраните по делото доказателства и не се
опровергава от тях. Също така е установено, че в групата са участвали не само
служители на МВР, но и други лица – търговски дружества /лист 355/.
Въз основа на така
приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок. Оспорената заповед съдържа волеизявление на издателя на акта, с
което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този
акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен
съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
Ловешки административен съд, шести административен състав намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно изискванията на
чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен
акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Не се спори между
страните, че В.Г.Г. е държавен служител в ОД на МВР Ловеч на длъжност полицейски
инспектор VІ степен в група „Охранителна полиция“ към РУ Ябланица при ОДМВР -
Ловеч. В това си качество същият е държавен служител по смисъла на чл.142 и
чл.143 от ЗМВР. Също безспорно е между страните обстоятелството, че М.М. при
издаване на процесната заповед е имал качеството Директор на ОД на МВР Ловеч,
която длъжност е сред изброените в чл.204, т.3 от ЗМВР „ръководители на
структурите по чл. 37“, следователно разполага с компетентност да налага
дисциплинарно наказание от посочения вид по отношение на жалбоподателя
(порицание – чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР). Поради изложеното съдът намира, че
заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ
дисциплинарна власт по отношение на служителя.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма, съдържа задължителните реквизити по чл. 210, ал. 1
от ЗМВР, мотивирана е с излагане на фактически и правни основания, подписана е
от нейния издател. Не са налице нарушения във формата на акта – противоречие
между мотиви и диспозитив. В мотивите на заповедта органът е описал подробно
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението и самото нарушение –
предоставяне на служебна информация на други лица не по предвидения от закона
ред, като в диспозитива е наложил съответстващото му дисциплинарно наказание.
Самият диспозитив, макар и да не е отделен на нов ред, ясно и непротиворечиво
определя какво разпорежда акта: „НАЛАГАМ
дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца на …“. Заповедта
съдържа както фактически, така и правни съображения за вида и размера на
наложеното наказание, като за описаното нарушение ЗМВР изрично предвижда какъв
вид наказание се налага – „порицание“, а срокът е минималния предвиден в
закона. Служителят ясно и непротиворечиво е индивидуализиран с трите си имена,
длъжност и месторабота, и заповедта му е връчена лично.
При издаването на
оспорения акт съдът не установи допуснати съществени нарушения на специалните
административно-производствени правила.
Съдът не споделя
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че приложимия
процесуално-правен ред за налагане на дисциплинарно нарушение е без издаване на
заповед за образуване на дисциплинарно производство и спазване на изискванията
по чл. 207 от ЗМВР. В чл. 208 от ЗМВР изрично е посочено, че дисциплинарното
производство може да започне и без издаване на заповед. Следователно със закона
на ДНО е предоставена оперативна самостоятелност да реши как да започне
дисциплинарното производство в хипотеза като процесната - без или със заповед и
дали да следва реда по чл. 207 от ЗМВР, или по облекчената процедура. В случая
е проведено производство, което в много по-голяма степен гарантира правото на
защита на служителя. Съдът счита, че дори да са били налице предпоставки за
дисциплинарно производство без издаване на заповед за образуване, издаването на
такава заповед и провеждането на дисциплинарно производство не е процесуално
нарушение. ЗМВР е закон, а посочената от процесуалния представител на
жалбоподателя Инструкция не може да дерогира предоставената от закона
оперативна самостоятелност на органа в случая. Освен това дисциплинарното
наказание е наложено в рамките на двумесечния срок от 27.07.2020 г., на която
дата материалите по назначената със Заповед № 295з-933/27.05.2020 г. на
директора на ОДМВР – Ловеч проверка са постъпили при дисциплинарно-наказващия
орган /лист 165/. Следователно от провеждането на дисциплинарно производство с
издаване на заповед и назначаване на комисия, не са били засегнати по никакъв
начин негативно правото на защита и интересите на жалбоподателя.
Относно състава на
комисията, процесуалният представител на
жалбоподателя твърди, че директорът на ОДМВР – Ловеч не е спазил
изискването членовете на комисията да не са от едно и също звено. Очевидно е от
съдържанието на заповедта за образуване на дисциплинарно производство, че
комисията се състои от трима членове, всеки от които на длъжност в различен
сектор: един от които от сектор „Пътна полиция“, един от сектор „Охрана на
обществения ред и териториална полиция“ и един от сектор „Охранителна полиция“.
Т.е. не е налице нарушение при формиране на състава на комисията.
Дисциплинарното
производство е започнало с издаване на заповед, връчена за запознаване на
лицето. ДРО е събрал сведения от служителя. Преди да бъде наложено дисциплинарно
наказание, ДНО е запознал жалбоподателя с изготвената справка и становище с
предложение за наказание, както и със събраните по дисциплинарната преписка
доказателства, и му е дал възможност да представи писмени обяснения и
възражения, т.е. предоставена е възможност на служителя да се защити (арг. чл. 207,
ал. 8, т. 1 и ал. 10 от ЗМВР). На служителя е била връчена покана да депозира
писмени обяснения, като в поканата изрично му е била указана възможността да се
запознае със събраните по дисциплинарната преписка до момента доказателства.
Самият закон (чл.205, ал.3 от ЗМВР и чл.34, ал.1 от АПК) предоставя право на
служителя да участва в производството и да преглежда документите по преписката,
като липсват доказателства органът да е отказвал на оспорващия такова участие
или предоставяне на документи. Заповедта е издадена в сроковете по чл.195, ал.1
от ЗМВР. При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание органът
изрично е обсъдил и е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от
него последици, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител,
като му е наложил минималното предвидено в закона наказание за вмененото му
нарушение, поради което твърденията в тази насока на оспорващия са
неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е връчена на Г. срещу подпис и на нея е
отбелязана датата на връчване.
Съдът, след съвкупна
преценка на приобщените по делото доказателства, намира, че оспорената заповед
е издадена и в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби.
Дисциплинарната
отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно
производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се
налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения
са дефинирани в чл.194, ал.2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената
дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на нарушение, което
не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР.
В процесния случай
жалбоподателят е наказан за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194, ал.2, т.4 (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР) във вр. с чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, а именно за
нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Като
такова нарушение е прието неспазването на чл.71, предл.2 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР (обн. ДВ, бр.67 от 12.08.2014г.).
Последната разпоредба императивно разпорежда „Служебната информация, с която разполага държавният служител, не може
да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица
освен по предвидения от закона ред”. В случая безспорно е установено, и това
не се отрича от Г., че същият е абонат на мобилен телефонен номер ***********
/лист178/. Безспорно е доказано, че от този номер в група на приложението
„Вайбър“ три пъти, на дати 09.05.2020 г.,
29.04.2020 г. и на 24.04.2020 г., е посочено къде ще се извършва контрол с АТСС
на територията на РУ Ябланица –
9.5.2020 г. 10:02:11 ч.
+03:00 | Chat Messages | Originator +359*********
ПП 1-4 с. Брестница (video)
29.4.2020 г. 10:36:48 ч.
+03:00 | Chat Messages | Originator +359*********
Изход Хемус 87.220км (video) огр. 50
24.4.2020 г. 11:02:49 ч.
+03:00 | Chat Messages | Originator +359**********
Изход Хемус 87.220KM (video) огранич. 50.
От приложените докладни
записки, ежедневни форми за отчет за използване на АТСС и пътни листи безспорно
се установява, че на посочените дати АТСС, ползвани от служители на РУ Ябланица,
са били разположени на посочените в текстовите съобщения места. Съдът счита, че
следва да се отбележи, че предмет на проверката не е бил начинът, по който тази
служебна информация е станала достояние на Г., който, както и служителите,
извършвали контрола, също е служител в РУ Ябланица. Предмет на проверката и
същност на нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание, е това, че
служебната информация, с която е разполагал държавният служител, е била
предоставена на трети лица не по установения ред. По никакъв начин
жалбоподателят не е опровергал извода, че съобщенията са изпратени от неговия
телефонен номер – няма никакви доказателства, че този телефонен номер на
конкретните дати е ползван от трети лица, конкретни лица, а не хипотетични
такива. Нито е посочено обективно обстоятелство, което би довело до извод, че
точно на тези дати Г. е бил лишен от държането на личния си телефонен номер по
някакъв начин и не би могъл да изпрати процесните текстови съобщения.
Твърденията, че в предходен период Г. е
бил в продължителен отпуск по болест, не са относими към процесния период. Фактът,
че телефонният номер е личен абонатен номер на Г., и липсата на каквито и да е
конкретни данни, че същият се ползва свободно от конкретни трети лица, води до
единствения извод, че съобщенията във „Вайбър“ групата са публикувани от самия Г..
Как същият е придобил изнесената информация, не е предмет на дисциплинарното
производство и на съдебното такова.
Безспорно е установено
по делото, че Г. е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР и неговите изменения, както и с Вътрешните правила за
организацията на документооборота в МВР, като се е подписал лично в съответните
протоколи.
Няма представени по
делото доказателства, че изнасянето на служебна информация в групов чат в
приложението „Вайбър“ е включено в установения ред за предоставяне на такава
информация на трети лица. От данните по делото е видно, че в групата са
участвали освен служители на МВР и други лица - физически и юридически лица.
Т.е. достъп до служебната информация е предоставен на широк кръг лица и изобщо
не може да става дума за лична кореспонденция по смисъла на КРБ, каквито
твърдения се правят от процесуалния представител на жалбоподателя.
Въз основа на всичко
изложено до тук съдът приема за установено, че с гореописаните действия
жалбоподателят е извършил виновно вмененото му нарушение на служебната
дисциплина, съставляващо нарушение на чл. 71, предл. 2 от Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР – предоставяне на служебна
информация на други лица не по предвидения от закона ред. Поведението на
В.Г. дава основание за налагане на дисциплинарно наказание, поради което
законосъобразно на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР на служителя е
наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца. Последното е
съответно по вид на извършеното дисциплинарно нарушение и е в законовия минимум
по чл.200, ал.2 от ЗМВР.
Неоснователни са
възраженията, че тъй като в ЗМВР и Етичния кодекс не било дефинирано понятието
„служебна информация“, органът недопустимо е възприел това понятие така, както
е дадено в други нормативни актове. Действително в горните два акта липсва
легално определение на „служебна информация“, но същото следва да се тълкува в
съответствие с целите, за което е използвано. Видно от Раздел VI „Държавният
служител и служебната информация“ на Етичния кодекс, в него са регламентирани
обработването на лични данни, използването на служебната информация, събирането
и достъпът до информация, предоставянето на информация на обществеността и т.н.
Правилата за описаните действия се съдържат в относимите закони – Закон за
защита на личните данни, Закон за достъп до обществена информация, Закон за
защита на класифицираната информация и др. Следователно легалната дефиниция на
„служебна информация“, дадена в чл.11 от ЗДОИ, е относима и към дейността на
служителите в МВР и правилата за поведение, регламентирани в Етичния кодекс. В
случая публикуваната от Г. в групата „Вайбър“ информация се отнася до времето и
мястото на разположение на техническото средство за контрол на скоростта на МПС
по дати, а Г. е разполагал с нея и е бил служител на МВР, т.е. безспорно тази
информация попада в дефиницията за служебна такава – създадена е по повод
дейността на органите на МВР, осъществяващи контрол на скоростта и отговарящи
за безопасността на движението на МПС. В Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР не се прави разграничение на информацията по начина
на достъп до нея на служителя. Посочено е „Служебната
информация, с която разполага държавният служител…“ – чл. 71. Т.е. каквато
и да е служебна информация, а не само тази, до която има пряк достъп поради
заеманата конкретна длъжност.
В чл. 22, ал. 2 от ЗМВР законодателят е разписал изрична забрана за
предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и
граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред – не само служебна,
а всякаква информация. За публикуването на процесната информация във „Вайбър“
група с достъп на всякакви лица (включително търговски дружества) не само, че
не е разписан законов ред, напротив – съществува изричната забрана по чл. 22,
ал. 2 от ЗМВР и чл.71, предл. 2 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР.
При издаване на
оспорената заповед е спазен и принципът за съразмерност, противно на
оплакванията в жалбата. Дисциплинарните нарушения на служителите в МВР са регламентирани
в чл. 194, ал. 2 от ЗМВР, като четвъртото от тях е „неспазване на правилата на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“. В чл. 150, ал. 2 от ЗМВР изрично е регламентирано задължение за държавните служители в системата на
МВР да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР. Дисциплинарните наказания също са регламентирани в
закона, като в зависимост от тежестта на нарушението са предвидени и съответни
наказания. За нарушението, извършено от жалбоподателя (нарушаване на етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР), относимото дисциплинарно
наказание е „порицание“, като при отчитане на обстоятелствата по чл.206, ал.2
от ЗМВР на Г. е наложено наказание в минималния законов срок.
Спазена е целта на
закона – при извършени дисциплинарни нарушения от органите, на които законът е
възложил да следят за спазване на правилата и установения ред в държавата, да
им се налагат дисциплинарни наказания, съответстващи на тежестта на
нарушенията.
Останалите доводи на
пълномощника на оспорващия за събиране на доказателствата по дисциплинарното
производство в нарушение на процесуалните закони и в частност НПК съдът намира
за неотносими, тъй като производството е административно, а не наказателно, и
за него е регламентиран специален ред в ЗМВР (чл.207), който е спазен,
включително по събирането и приобщаването на доказателства, поради което НПК е
неприложим.
По изложените мотиви
съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при издаването й не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, съобразена е с
материално-правните разпоредби и с целта, която преследва законът, поради което
не са налице основания за отмяната й, а подадената срещу нея жалба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото
разноски на жалбоподателя не се дължат.
Воден от горното и на
основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Ловешки административен съд,
шести административен състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№ 3970/23.10.2020 г.
подадена от инспектор В.Г.Г., полицейски инспектор VІ степен /Пътен контрол/ в
група „Охранителна полиция” към РУ гр. Ябланица при ОД МВР Ловеч, с посочен
съдебен адрес ***, чрез адв. Е. Д. Ц. – ЛАК, срещу Заповед №
295з-1962/05.10.2020 г. на Директора на ОД на МВР Ловеч.
Решението е окончателно
и не подлежи на оспорване на основание чл.211, изр. трето от ЗМВР.
Препис от решението да
се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: