№ 25
гр. Несебър, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря Р. Г. М.
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №
20242150100642 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод по искова молба вх. № 5263/10.06.2024 г. на Н. Ф. А., ЕГН
**********, с адрес в гр. ***, съдебен адрес в гр. ***, АС „Д.и К.“, адв. Н. К., срещу
Я. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, хотел „А.“, с която се иска от съда да осъди
ответника да заплати на ищцата сумата от 19 000 лева, представляваща подлежаща на
връщане заета сума по договор за заем между страните от 22.08.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на иска – 10.06.2024 г. до
окончателното изплащане. Претендират се съдебни разноски.
Посочва се, че ответникът е бивш съпруг на дъщерята на ищцата, респ. бивш зет
на последната, като бракът им бил разтрогнат със съдебно решение, постановено по
гр.д. № 69/2024 г. по описа на НРС. Ищцата твърди, че по време на брака между
дъщеря и ответника предоставила на Т. паричен заем в размер на 19 000 лева и за
срок от 12 години, като за сделката бил съставен писмен договор от 22.08.2011 г.,
заверен нотариално при нотариус Стоян Ангелов с рег. № 208 при НК. Заявява, че
двата екземпляра от договора останали при ответника, като по време на брака му с
дъщеря нямала съмнения, че ще върне заемната сума, но след изтичане срока на
договора на 22.08.2023 г. и многократни отправени искания за връщането след
развода им се породил интереса от съдебна защита на правата , предвид липсата
на доброволно изпълнение на задължението.
Към исковата молба са представени писмени доказателства – заверени копия на
справка-удостоверение на нотариус Стоян Ангелов, удостоверение за сключен
граждански брак, съдебно решение и превод на свидетелство за раждане, последното
непридружено с препис от преведения документ. Направено искане за допускане до
разпит в режим на довеждане на двама свидетели, които да установят сключения
договор за заем, както и за задължаване на ответника да представи намиращия се у
него договор.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
1
ответната страна чрез адв. З. Н. от БАК, с който се взима становище за
неоснователност на претенцията. Потвърждава се, че А. А. А. е бивша съпруга на
ответника, както и че бракът им е прекратен с решение по гр.д. № 69/2024 г. по описа
на НРС. Оспорват се твърденията на ищцата за сключен договор за заем с посочените
характеристики и за реалното предаване на парична сума в заем на ответника.
Възразява се срещу искането за допускане свидетели на ищцата, като се аргументира
недопоустимостта и по смисъла на чл. 164 от ГПК. Оспорва се истинността на
представената нотариална справка-удостоверение, като се твърди че не е годна да
докаже твърдения от ищцата договор. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане в
полза на ответника на съдебни разноски. Релевира се евентуално възражение за
прекомерност на за платеното от ищцата възнаграждение за адвокат по делото.
В проведените по делото съдебни заседания, ищцата се представлява от
упълномощен представител, който поддържа исковата молба, моли за уважаването му
и претендира съдебни разноски.
Ответникът се явява лично пред съда, заедно с пълномощник, който поддържа
дадения отговор на исковата молба, дава становище за недоказаност на претенцията и
моли за отхвърлянето , като прави искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание в чл. 240, ал. 1 вр. чл. 243 от ЗЗД за
връщане на предадена в заем за послужване сума, при което в тежест на ищцата е
възложено доказването на следните правопораждащи факти: реалното предаване в
заем за послужване на ответника на 22.08.2011 г. на сумата от 19 000 лева, постигната
уговорка за връщане на сумата в срок от 12 години от датата на предаване на сумата.
Съгласно чл. чл. 243 от ЗЗД заемът за послужване е договор, с който едно лице
/заемодател/ предоставя безвъзмездно на друго лице /заемател/ определена вещ за
временно ползване, която заемателят се задължава да върне на уговорения срок или
след уговореното ползване - чл. 243 от ЗЗД. Касае се до безвъзмезден, неформален,
реален договор, който се счита сключен едва когато въз основа на постигнатото
съгласие вещта бъде фактически предадена.
В настоящия случай не е спорно обстоятелството, че към посочената от ищцата
дата 22.08.2011 г. страните са били роднини по сватовство от първа степен, а именно
ищцата се е явявала тъща на ответника. В подкрепа на този извод идват и
представените от ищцата писмени доказателства - удостоверение за сключен
граждански брак от 01.10.2007 г., свитедетелство за раждане и съдебно решение за
развод /л. 8-13; л. 50-52 от делото/, съгласно които дъщерята на ищцата А. А. и
ответника са били в брак от 01.10.2007 г. до 26.03.2024 г. и на процесната дата.
За установяване на облигационните отношения по възникнал на 22.08.2011 г.
срочен дванадесетгодишен заем за послужване и предаването въз основа на него от
страна на ищцата на ответника на сумата от 19 000 лева ищцата ангажира писмени
доказателства – справка от общия регистър на нотариус Стоян Ангелов с рег. № 208
при НК, извадка от аналитичния регистър на „Б.***“ ЕООД, както и показанията на св.
А. А..
Видно от приложената от ищцата справка с общия регистър на нотариус Ангелов
от 07.12.2023 г. /л. 7 от делото/, в същия е направено вписване под № 12141/22.08.2011
г. за извършени нотариални действия във връзка с договор за безлихвен заем от 19 000
лева за срок от 12 години със заемодател Н. А. Ф., родена на 19.12.1943 г. и
2
заемополучател Я. И. Т. с ЕГН **********, при участието на преводача Г.Я.Х.. Касае
се до официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК –
издаден от длъжностно лице – нотариус в кръга на службата му /осъществяваната
нотариална дейност/ и по установените форма и ред /като извадка, заверена с подписа
и печата на нотариуса, от водения по закон и съгласно чл. 28а, ал. 1, т. 1 от Закон за
нотариусите и нотариалната дейност общ регистър/. Същият съставлява доказателство
за удостоверените с него факти, като се ползва със задължителна материална
доказателствена стойност, обвързваща съда, до доказване на противното. По повод
изрично оспорване на ответника относно истинността на справката бе разкрито
производство по реда на чл. 193 от ГПК, като предвид характеристиките на документа
опровергаването на съдържанието му бе възложено в тежест на страната, която го
оспорва - ответника. Независимо от това и в рамките на проведеното съдебно дирене
ответникът не ангажира доказателства, които да отричат удостоверените от нотариуса
обстоятелства, относно съдържащото се в общия му регистър вписване на извършени
нотариални действия във връзка с правна сделка с гореописаните параметри, предвид
което съдът приема за неуспешно оборването на материалната доказателствена сила на
документа, който кредитира в цялост като вярно отразяващ удостоверените с него
факти. /така и решение № 249 от 12.11.2012 г. по гр.д. № 270/2012 г. по описа на ВКС,
II г.о./
За установяване реалното предаване на сумата от 19 000 лева на процесната дата
от ищцата на ответника и по удостоверения със справката договор за безлихвен заем за
послужване са изслушани показанията на свидетеля А. А. А., които се явяват
допустими в случая на основание чл. 163, ал. 1, т. 3 от ГПК и предвид съществувалото
родство между страните към процесната дата. Свидетелката, бивша съпруга на
ответника и дъщеря на ищцата, заявява пред съда, че предаването в заем на
процесната сума е станало в нейно присъствие, като не е имало други свидетели, а по-
късно на същия ден е посетила заедно със страните нотариус, където в присъствието
на преводач бил съставен и договорът за заема. Спомня си, че до даване на заема се е
стигнало, след като ответникът системно споделял в присъствието на родителите
необходимостта му от средства да завърши хотел „А.“ в гр. Несебър, който към 2011 г.
бил в процес на строителство от собствената му фирма „Б.***“ ЕООД. Твърди, че
уговорката между страните била парите да бъдат предоставени без лихва за срок от 12
години, като идеята била да бъдат върнати след като сградата се сдобие с Акт 16 и
започне да генерира приходи. Спомня си още, че майка поискала за заема да се
състави документ, тъй като свидетелката нямала отношение по това време към
фирмата на ответника, но предвид породено от роднинството доверие не държала да
получи екземпляр от договора в деня на сделката. Посочва, че дни след нотариалната
сделка майка поискала договора от ответника, при който бил останал, но той казвал
„После“ и така и не предал екземпляр на ищцата.
Съдът, преценявайки данните за заинтересованост на свидетелката и след
осъществена преценка по реда на чл. 172 от ГПК, приема, че макар и заинтересована
св. А. е възприела вярно релевантните за спора факти относно реалното предаване на
22.08.2011 г. от страна на ищцата на ответника в заем за послужване сума в размер на
19 000 лева и за срок от 12 години, като ги препредава добросъвестно пред съда. За да
достигне до този извод съдът счете за житейски обосновано твърдението на
свидетелката, че ищцата с оглед роднинството с ответника му е гласувала доверие да
държи в себе си съставения във връзка със заема писмен договор. Още повече,
съдържанието на приетата по делото нотариална справка идва в подкрепа на заявеното
от свидетелката относно основанието за предаване на сума в посочения размер и
параметрите на съглашението.
Допълнителни доказателства в подкрепа твърденията на ищцата и достоверността
3
на показанията на св. А. се явяват и приетите от съда писмени доказателства - справка
от аналитичния регистър на дружеството „Б.***“ ЕООД, дружествен договор, договор
за продажба на дружествен дял, протокол, актуално състояние на „Б.***“ ООД и
удостоверение за въвеждане в експлоатация от 04.11.2022 г. на главния архитект на
Община Несебър /л. 40-48 от делото/, които намира за релевантни към относими за
спора факти. От посочените документи е видно, че дружеството „Б.***“ ООД
/съсобствено на ответника и св. А. от 16.02.2012 г./ е възложител на строителството на
хотел в гр. Несбеър, съгласно разрешение за строеж от 2005 г., като към датата
22.08.2011 г. хотелът е бил е процес на строителство, а дружеството – еднолична
собственост на ответника. Същевременно, видно от справката с аналитичния регистър
на търговеца се установява, че на 22.08.2011 г. в имуществото му е заприходена сумата
от 19 000 лева с посочени основание „паричен заем съгласно договор“ и „партньор –
Н. Ф. А.“. Установеното напълно кореспондира с изявленията на св. А. за постигнатите
при сключване на процесния заем договорки и тяхното основание, като израз на
личната мотивация на всеки от договарящите, а именно, че сумата от 19 000 лева е
била предоставена на ответника за послужване и за финансиране на текущи дейности
по строителството на хотел, осъществявани от собственото му еднолично към
22.08.2011 г. търговско дружество, като договореният срок по заема съответства като
предвиждане и на действителното довършване и въвеждане в експлоатация на
сградата на 04.11.2022 г. – в рамките на малко над 11 години след датата на предаване
на заемната сума. Същевременно, внасянето на сумата от 19 000 лева на процесната
дата и с основание заем от ищцата е допълнителна индиция за реалното предаване
от Н. А. на Я. Т..
Относно удостовереното със справката от аналитичния регистър на „Б.***“ ЕООД
счетоводно записване бе допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза на
вещото лице Т. С., изслушана и приета без възражения на страните в съдебно
заседание по делото от 14.01.2025 г., съгласно която е направен изводът, че на
22.08.2011 г. в счетоводството на дружеството е отразено внасянето с приходен касов
ордер № 1 на сумата от 19 000 лева от ищцата и с основание „паричен заем съгласно
договор“. В защитата си пред съда експертът пояснява, че воденето на сметкоплан не е
задължително за дружеството, а отразяванията по сметка № 492 са начин за разчет на
постъпили средства, като в случая и съгласно записването е отразено внасяне в брой
на сумата от 19 000 лева, постъпили от Н. А.. Съдът кредитира с доверие изводите на
вещото лице, като намира същите за компетентно дадени и безпристрастни. Следва да
се посочи, че с оглед разясненията на вещото лице, за съда се наложи извода, че
начинът на отразяване на заприходената сума е в преценката на търговеца, респ. към
процесната дата – на законния му представител и едноличен собственик – ответника
Т.. В този смисъл и с оглед еднозначния целокупен доказателствен материал съдът
счита, че извършеното записване следва да се тълкува, като внасяне на сума, която е с
източник - заем от Н. А., а не по повод договор за заем между Н. А. и дружеството.
Последното съждение идва нелогично предвид обективните данни, че на същата дата е
бил сключен договор за даване в заем на идентична по размер сума от ищцата на
законния представител и едноличен собственик на „Б.***“ ЕООД, но в негово лично
качество и за целите на търговската дейност на дружеството му.
В обобщение на извършения анализ на доказателствата, съдът намира, че ищцата
проведе успешно пълно и главно доказване на разпределените в тежест
правопораждащи факти относно предаване в заем за послужване на ответника на
сумата от 19 000 лева на 22.08.2011 г. и при уговорка за връщането в срок от 12
години. Доколкото по делото не бяха представени доказателства от ответната страна за
погасяване на задължението в или след срока на договора, исковата претенция следва
да бъде уважена в цялост, като основателна.
4
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищцата следва да
се присъди и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява
ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски и ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1060 лева включващи заплатена
държавна такса – 760 лева, както и внесен депозит за възнаграждение на вещо лице –
300 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за
извършените от ищцата разходи. Съдът не следва да разглежда възражението за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, направено с
отговора на ответника, доколкото по делото, независимо от представения списък на
разноските отсъстват доказателства за реално извършен разход за процесуално
представителство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, хотел „А.“, на основание
чл. 240, ал. 1 вр. чл. 243 вр. чл. 86 от ЗЗД, да заплати на Н. Ф. А., ЕГН **********, с
адрес в гр. ***, сумата от 19 000 /деветнадесет хиляди/ лева, дължима по сключен
между страните договор /заем за послужване/ от 22.08.2011 г. със срок от 12 години;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 10.06.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Я. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, хотел „А.“, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Н. Ф. А., ЕГН **********, с адрес в гр. ***,
сумата от 1060 /хиляда и шестдесет/ лева – съдебно-деловодни разноски в
настоящата съдебна инстанция.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5