Р Е Ш Е Н И Е
№ 236/31.07. 2015 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 01.07.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЖЕНЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Д.Ч., като разгледа
докладваното от съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело
№ 385 по описа за 2015 год., за да се произнесе с решение, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК и е образувано
по жалби на „Металагроинвест” АД гр. Добрич и Агенция
за приватизация и следприватизационен контрол гр.София, срещу решение №
32/18.02.2015 г. по т.д. № 382/2011 г. по описа на ДОС.
Въззивникът „Металагроинвест” АД гр. Добрич обжалва решението в частта,
с което е осъден да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол, гр.София, сумите:19 417.70щ.д.,представляваща неустойка за забава
от 0.06% дневно върху сумата от 41 437.70 щ.д.-неплатена пета годишна
разсрочена вноска от цената по договор от 23.12.1998г.за приватизационна
продажба на 265 156 броя поименни акции,представляващи 80% от капитала на
ЕАД „Металагро“, гр.Добрич, която
неустойка е дължима за периода от 21.11.2008г. до
10.01.2011г.;18 983.26щ.д., представляваща неустойка за забава от 0.06%
дневно върху сумата от 40 510.60 щ.д.-неплатена шеста годишна разсрочена
вноска от цената по процесния приватизационен договор от 23.12.1998г., която
неустойка е дължима за периода от 21.11.2008г. до 10.01.2011г.; 19 497.14
щ.д., представляваща неустойка за забава от 0.06% дневно върху сумата от
41 607.23 щ.д.-неплатена седма годишна разсрочена вноска от цената по
процесния приватизационен договор от 23.12.1998г., която неустойка е дължима за
периода от 21.11.2008г. до 10.01.2011г. Счита решението в обжалваната част за
неправилно, по изложени съображения, поради което моли за отмяна на решението в
тази му част и постановяване на друго решение от въззивната инстанция, с което
да се отхвърлят изцяло предявените претенции. Моли за присъждане на разноски за
възивното производство.
Въззивникът Агенция за приватизация и следприватизационен контрол
обжалва същото решение в частта, с която са отхвърлени като погасени по давност
предявените от него срещу АД
„Металагроинвест”/в ликвидация/,гр.Добрич искове: за заплащане на
неустойка за забава за периода от 01.03.2007г., до 20.11.2008г. върху пета
годишна разсрочена вноска от цената по приватизационния договор от
23.12.1998г., за разликата над присъдените 19 417.70щ.д., до заявените в
исковата молба 35 106.02 щ.д.; за заплащане на неустойка за забава за
периода от 01.03.2007г. до 20.11.2008г. върху шеста годишна разсрочена вноска
от цената по приватизационния договор от 23.12.1998г., за разликата над
присъдените 18 983.26 щ.д., до заявените в исковата молба 34 320.58
щ.д.; за заплащане на неустойка за забава за периода от 01.03.2007г.,до
20.11.2008г. върху седма годишна разсрочена вноска от цената по
приватизационния договор от 23.12.1998г., за разликата над присъдените
19 497.14 щ.д., до заявените в исковата молба 35 249.65 щ.д.; искът за
неустойка в размер на 15 597.15 щ.д., за времето от 09.02.2008г.,до
10.01.2011г., претендирана върху неизплатената част от осма годишна разсрочена
вноска в размер на 24 362.93 щ.д.по
приватизационния договор от 23.12.2008г.;искът за
неустойка в размер на 18 680.59 щ.д., за времето от 24.12.2008г. до
10.01.2011г., претендирана върху неплатена девета годишна разсрочена вноска в
размер на 41 623.42щ.д.по
приватизационния договор от 23.12.2008г.
Счита
решението за неправилно като незаконосъобразно и необосновано, като постановено
в противоречие с доказателствата по делото.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Металагроинвест” АД гр. Добрич, чрез
който се изразява становище за неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание „Металагроинвест” АД гр. Добрич,
чрез процесуален представител поддържам въззивната си жалба срещу решението на
ДОС в обжалваната от него част и оспорва жалбата на Агенцията за приватизация и
следприватизационен контрол, като неоснователна.
В съдебно заседание, въззивната жалба се поддържа чрез
особения представител на дружеството, съответно се оспорва чрез писмено становище на
въззиваемия.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявените въззивни жалби са депозирани в преклузивния срок
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и като такива са процесуално допустими.
Производството
пред окръжния съд е образувано по предявена искова молба от Агенция за
приватизация и следприватизационен контрол, гр.София, ул.“ Аксаков“ № 29,
представлявана от Изпълнителния директор Е Л К, срещу АД „Металагроинвест”/в ликвидация/, гр.Добрич,
ЕИК *********, представлявано от Н А Й, чрез която са предявени обективно
съединени осъдителни искове, с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД, с обща цена
138 953.99 щ.д, с левова равностойност 201 939.05 лв.
От обстоятелствената част на исковата молба и
от уточнителна писмена молба, се установява, че претенцията за неустойка е на
основание чл.15.3 от сключен на
23.12.1998г. на основание чл.25, ал.1, т.4 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински
предприятия/отм./ между Република България, представлявана от Министъра на
промишлеността в качеството на орган по чл.3 от ЗППДОбП/отм./, от една страна
като продавач, и АД „ Металагроинвест, гр.Добрич,от друга страна като купувач,
е сключен договор за приватизационна продажба. Предмет на договора е
продажбата на 265 156 броя поименни
акции,представляващи 80% от капитала на ЕАД
„Металагро“,гр.Добрич.
Съгласно чл.6 от договора, покупната цена е в
размер на 370 000 щ.д., съответно левовата им равностойност по централния курс на БНБ към
деня на подписване на договора.
Съгласно чл.7.1 от договора, 10% от цената в
размер на 37 000 щ.д.,съответно левовата им равностойност,се заплащат от
купувача чрез банков превод в деня на подписване на договор.
Съгласно чл.7.2 от договора, останалите 90% от
цената,в размер на 333 000 щ.д., съответно левовата им равностойност по
централния курс на БНБ към деня на подписване на договора, следва да бъдат
изплатени на девет равни годишни вноски, с
едногодишен гратисен период, всяка с падеж датата на сключване на
договора-23.12.-7.2.2.
Съгласно чл.15.3 от договора, в случай на неизпълнение
на задължението за заплащане цената по договора, купувачът дължи неустойка за
забава в размер на 0.06% дневно за всеки просрочен ден.
Твърди се, че купувачът не е изпълнил задължението си
за плащане на:
-
Пета разсрочена
годишна вноска от цената,с падеж 23.12.2004г.,в размер на 41 437.70 щ.д.;
-
Шеста разсрочена
годишна вноска от цената,с падеж 23.12.2005г.,в размер на 40 510.60 щ.д.;
-
Седма разсрочена годишна вноска от цената,с падеж
23.12.2006г.,в размер на 41 607.23 щ.д.;
-
Част от Осма
разсрочена годишна вноска от цената,с падеж 23.12.2007г.,в размер на
24 362.93 щ.д.;
-
Девета разсрочена
годишна вноска от цената,с падеж 23.12.2008г.,в размер на 41 623.42 щ.д.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.92,ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.15.3 от процесния приватизационен договор, ищецът
претендира ответника да бъде осъден да му заплати общо сумата от
138 953.99 щ.д.,представляваща общ сбор от следните неустойки за забава:
Неустойка в
размер на 0.06% дневно за времето от 01.03.2007г. до
10.01.2011г.,върху пета годишна разсрочена вноска в
размер на 41 437.70 щ.д., която неустойка е в размер на 35 106.02
щ.д.;
Неустойка
в размер на 0.06% дневно за времето от 01.03.2007г. до
10.01.2011г., върху шеста годишна разсрочена вноска в
размер на 40 510.60 щ.д., която неустойка е в размер на 34 320.58
щ.д.;
Неустойка
в размер на 0.06% дневно за времето от 01.03.2007г. до
10.01.2011г., върху седма годишна разсрочена вноска в
размер на 41 607.23 щ.д., която неустойка е в размер на 35 249.65
щ.д.;
Неустойка
в размер на 0.06% дневно за времето от 09.02.2008г. до
10.01.2011г., върху неизплатената част от осма годишна
разсрочена вноска в размер на 24 362.93 щ.д., която неустойка е в размер
на 15 597.15 щ.д.;
Неустойка
в размер на 0.06% дневно за времето от 24.12.2008г. до
10.01.2011г., върху девета годишна разсрочена вноска в
размер на 41 623.42 щ.д.,която неустойка е в размер на 18 680.59 щ.д.
Чрез писмени
отговори на процесуален представител, ответната страна оспорва исковете като
неоснователни. Прави възражение за погасяването на исковете, поради изтекла
погасителна давност на основание чл.110 от ЗЗД.
В подкрепа на това становище, са развити
следните съоражения: С определение от
10.05.2007г.по ч.гр.д.№ 6630/2007г.на СРС,постановено по реда на чл.237,б.“в“
от ГПК/отм./,съдът е присъдил в полза на АПСК пета,шеста и седма вноски,ведно
със законна лихва върху сумите,считано от 28.03.2007г.,до окончателното им
изплащане.
За
присъдените суми ищецът се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изп.д.№
217/2007г.по описа на СИС при ДРС. В рамките на изпълнителното дело взискателят
не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години,
поради което делото е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Последното
изпълнително действие по делото е от 01.06.2009г., считано от която дата до 01.06.2014г.на основание чл.110 ЗЗД така
присъдените пета, шеста и седма вноски са погасени по давност.Това от своя страна
на основание чл.119 ЗЗД води до погасяване по давност и на акцесорните вземания
за неустойки, предявени с исковата молба в настоящия процес.
На 04.04.2008г.по гр.д.№ 7095/2008г.СРС е
присъдил в полза на ищеца по сума в размер на 24 362.93 щ.д., представляваща
незаплатена осма вноска от цената по приватизационния договор, с падеж
23.12.2007г., ведно със законната лихва, считано от 29.02.2008г.,до
окончателното изплащане. За присъдената сума е издаден изпълнителен лист на
14.10.2008г.
Посоченото вземане е погасено по давност на основание чл.110 ЗЗД в
резултат на изтичане на петгодишната давност, считано от 04.04.2008г.Поради
това, и на основание чл.119 ЗЗД е погасено и вземането за неустойка.
Деветата вноска в размер на 41 623.42
щ.д., с падеж 23.12.2008г.,също е погасена по давност, тъй като ищецът не е
предявил иск за присъждането й. Така, на 23.12.2013г.вземането на Агенцията за
деветата разсрочена вноска се е погасило по давност на основание чл.110 ЗЗД, а
с това на основание чл.119 ЗЗД е погасена и претенцията за присъждане на
неустойка върху тази вноска.
В условие на евентуалност, ответното
зружество прави възражение за погасяване по давност на претенциите за неустойка
на основание чл.111,б.“б“ от ЗЗД.
Всички претенции за неустойки,изтекли до
21.11.2008г.са погасени по давност на самостоятелно основание.
Според ответника исковете са неоснователни и
поради нищожност на договорената клауза за неустойка в сключения между страните
договор.
Същата е нищожна на основание чл.26,ал.1 ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави,тъй като е уговорена извън присъщите на
неустойката обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции,същата е
прекомерна и се стига до неоснователно обогатяване.
Същата
се явява прекомерна, тъй като нейния годишен процент,съгласно сключения договор
е 21.9%, което многократно надвишава законната лихва за забава.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по
делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Не
е спорно, че страните в процеса са обвързани с валидна облигационна връзка,
възникнала по силата на подписан от тях на 23.12.1998г.договор за
приватизационна продажба. По силата на договора Държавата, в лицето на
министъра на промишлеността в качеството си на орган по чл.3 от ЗППДОбП/отм./ е
изпълнила задължението си да прехвърли на купувача АД „ Металагроинвест“
собствеността върху 265 156 броя поименни акции, представляващи 80 % от
регистрирания капитал на дружеството срещу договорената цена, която е следвало
да бъде заплатена на девет разрочени годишни вноски, всяка с падеж-23.12. на
съответната година.
Предвидена
е клауза за неустойка за неизпълнение в
процесния договор-чл.15.3, в случай на неизпълнение на задължението на купувача
за заплащане на цената по договора, същият дължи неустойка за забава в размер
на 0.06% дневно за всеки просрочен ден. Не се спори, а и не са представени
доказателства в обратния смисъл, относно неизпълнение на договорното задължение
на ответника като купувач да заплати на падежа пета, шеста, седма, част от осма
и девета разсрочена годишни вноски в размери, посочени в исковата молба.
Поради неизпълнение на задълженията по
договора от страна на ответното дружество, с Определения: от 10.05.2007г.по
ч.гр.д.№ 6630/2007г.на СРС, постановено по реда на чл.237,б.“в“ от ГПК/отм./;
от 04.04.2008г.по гр.д.№ 7095/2008г.по описа на СРС/, „ Металагроинвест“АД е
осъден да заплати на АПСК следвите суми:
Сумата от 41 437.70 щ.д., представляваща пета
разсрочена годишна вноска от цената, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.03.2007г., до окончателното й изплащане;
Сумата от 40 510.60 щ.д.,представляваща шеста
разсрочена годишна вноска от цената, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.03.2007г.,до окончателното й изплащане;
Сумата от
41 607.23 щ.д.,представляваща седма разсрочена годишна вноска от
цената, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.03.2007г., до
окончателното й изплащане;
Сумата от 24 362.93 щ.д., представляваща
неизплатената част от осма годишна разсрочена вноска от цената, ведно със
законната лихва върху тази сума, от 29.02.2008г., до окончателното й изплащане.
Не са представени доказателства,
удостоверяващи, че ответникът е заплатил и девета годишна разсрочена вноска от
цената по процесния договор, чийто падеж съгласно чл.7.2 от договора е настъпил
на 23.12.2008г., поради което фактът на неизпълнение и на това задължение
следва да се приеме за безспорно установен по делото.
Относно
основателността на предявените искове:
Неустойката обезпечава изпълнението на
договора и служи като обезщетение за вредите,които изправната страна търпи от
неизпълнението.
Както
се посочи, страните са се съгласили -т.15.3 от същия, дължимата неустойка да е
в размер на 0.06% дневно за всеки просрочен ден при неизпълнение задължението
по т.7 за заплащане от страна на купувача на цената на дяловете.
Съобразно неоспореното заключение на
назначената ССЕ, неустойката възлиза на
следните суми:
Върху пета годишна разсрочена вноска в размер на
41 437.70 щ.д.,дължимата неустойка за времето от 01.03.2007г.,до
10.01.2011г.е в размер на 35 106.02 щ.д.;
Върху шеста годишна разсрочена вноска в размер на
40 510.60 щ.д., дължимата неустойка за времето от 01.03.2007г.,до
10.01.2011г.е в размер на 34 320.58 щ.д.;
Върху седма
годишна разсрочена вноска в размер на 41 607.23 щ.д., дължимата неустойка за времето от
01.03.2007г.,до 10.01.2011г.е в размер на 35 249.65 щ.д.;
Върху
неизплатената част от осма годишна разсрочена вноска в размер на 24 362.93
щ.д.,дължимата неустойка за времето от 09.02.2008г.,до 10.01.2011г.е в размер
на 15 597.15 щ.д.;
Върху девета
годишна разсрочена вноска в размер на 41 623.42 щ.д., дължимата неустойка за времето от
24.12.2008г.,до 10.01.2011г.е в размер на 18 680.59 щ.д.
С
влезли в сила решения, са присъдени неустойки за периода от датата на падежа на
вноските, до 28.02.2007г., ведно със законна лихва върху присъдените
неустойки,считано от 07.01.2008г.,до окончателното плащане на сумите. Предмет
на настоящето дело е вземането за неустойки върху пета, шеста и седма годишни
вноски, считано от 01.03.2007г. до 10.01.2011г. Неустойка за забава върху
неизплатената част от осма просрочена вноска е присъдена за периода до
08.02.2008г., поради което по настоящото дело вземането за неустойка върху
неплатената част от осма годишна вноска се претендира, считано от 09.02.2008г.,
съответно до 10.01.2011г.
По основателността на направените възраженията на
ответника за недължимост на претендираните неустойки, поради погасяването им по
давност: Относно възражението на ответника
за изтекла погасителна давност за сумите, присъдени в полза на Агенцията по
ч.гр.д.№ 6630/2007г.по описа на СРС/сумите, представляващи пета, шеста и седма
вноски/. Същото се основава на
твърдението му, че за присъдените суми ищецът се е снабдил с изпълнителен лист
и е образувал изп.д.№ 217/2007г.по описа на СИС при ДРС. В рамките на
изпълнителното дело взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години, поради което делото е прекратено на
основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Последното изпълнително действие по делото е от
01.06.2009г.,считано от която дата до
01.06.2014г. на основание чл.110 ЗЗД така присъдените пета,шеста и седма вноски
са погасени по давност.Това от своя страна на основание чл.119 ЗЗД води до
погасяване по давност и на акцесорните вземания за неустойки,предявени с
исковата молба в настоящия процес.
Възражението
е основателно и следва да бъде уважено, поради следните съображения:
Представените от ответника и приети като
доказателства по делото: Призовка за доброволно изпълнение по изп.д.№
217/2007г.по описа на СИС при ДРС/стр.74/и Удостоверение,изх.№
8802/28.02.2014г.,издадено по изп.д.№ 217/2007г./стр.115/удостоверяват, че
изпълнителното дело е образувано на основание издаден по ч.гр.д.№ 6630/2007г.по
описа на СРС полза на Агенция за следприватизационен контрол изпълнителен лист.
Последното предприето от взискателя изпълнително действие по делото е от
09.04.2009г./ удостоверение стр.115/.
След като последното,предприето от взискателя
изпълнително действие по изп.д.№ 217/2007г.по описа на СИС, е от 09.04.2009г.,
новата погасителна давност започва да тече от този момент, тъй като в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко изпълнително
действие, като прекратяването на изпълнителното дело е ирелевантно за
прекъсването. Този извод е съобразен с чл.116 б. в ЗЗД-според разпоредбата
давността се прекъсва с предприемане на
дейтвия по принудително изпълнение, както и с т.10 от ТР №2/2013год. по т.д. №
2/13год. на ОСГТК, в която изрично е прието, че давността се прекъсва с всяко
изпълнително действие. След извършване на конкретното изпълнително действие,
започва да тече нова погасителна давност. След като е безспорно установено, че
последното изпълнително действие по изп.д. № 217/2007год. по описа на СИС при
ДРС е извършено на 09.04.2009год., след изтичане на пет годишния давностен срок
по чл.110 ЗЗД, признатото вземане на ищеца относно дължимите суми за пета,
шеста и седма разрочени вноски по приватизационния договор е погасено по
давност. Това е така, тъй като давността е изтекла на 09.04.2014год. и след
този момент вземанията срещу ответника
са погасени по давност. След като главното вземане е погасено, факт,
който следва да се зачете на основание чл.235 ал.3 ГПК, на основание чл.119 ЗЗД
са погасени и акцесорните вземания свързани с него-конкретно и вземането за
неустойка. Предвид изложеното, искът за присъждане на неустойки поради
неплащане на пета, шеста и седма вноски в посочения размер се явява
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. Като е уважил частично исковете
относно посочените вноски, съдът е постановил незасоносъобразно решение, което
следва да се отмени и исковите претенции за процесните суми следва да се
отхвърлят изцяло.
Предвид
изложеното, жалбата на ответното дружество се явява основателна и следва да
бъде уважена, съответно жалбата на ищеца за присъждане на сумите от присъдените
от окръжния съд размери до предявените следва да се остави без уважение, като
неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта относно
присъдените суми: 19 417,70щ.д.-присъдена неустойка за неплащане на пета годишна разсрочена вноска от цената по договор за
приватизационна продажба: 18 983,26щ.д.-присъдена неустойка за шеста
разсрочена вноска и 19 497,14щ.д. –присъдена неустойка за седма разсрочена
вноска и исковите претенции относно тях
следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
Относно жалбата на ищеца срещу
неприсъждането на неустойка поради неизпълнение на осма и девета разсрочени
вноски: Същата е неоснователна, поради погасяване на вземането по вноските по
давност. Падежът на осма разсрочена вноска
е определен на 23.12.2007год., а на девета-23.12.2008год. Следователно,
погасителната давност относно неоспорените вземания на ищеца започва да тече от
тези моменти и би се погасила съответно на 23.12.2012год. и 23.12.2013год., ако
не е била валидно прекъсната по някой от способите на чл.116 ЗЗД.
Относно прекъсването на давността следва да се има в
предвид изложеното по-горе.
За неустойката, произтичаща от неплащането на осма
разсрочена вноска се твърди, че за неиздължената сума е издаден изпълнителен
лист по гр.д. № 7059/2008год., който е присъединен по изп.д. № 2124/2013год. на
СИС ДРС. За това обстоятелство не са представени доказателства, но както се
изложи по-горе-образуваното изп.дело само по себе си не прекъсва давността, а я
прекъсват конкретните изпълнителни действия по него. За извършване на такива не
са наведени твърдения и не са представени доказателства. Предвид изложеното,
към настоящия момент вземането, дължимо
поради неплащане на осма разсрочена вноска е погасено по давност. Съдът е
длъжен, на основание чл.235 ал.3 ГПК да вземе в предвид този настъпил по време
на процеса факт. Предвид погасяването на
вземането, произтичащо от неизплатената част от осма годишна разсрочена вноска
в размер на 24 362.93 щ.д., съобразно разпоредбата на чл.119 ЗЗД, са се
погасили и акцесорните вземания, произтичащи от нея-конкретно предявеното
вземане за дължимата неустойка за времето от 09.02.2008г.,до 10.01.2011г. в
размер на 15 597.15 щ.д. Предвид изложеното и претенцията за неустойка за
сумата от 15 597,15щ.д. се явява неоснователна, поради погасяването на
главното задължение поради изтекла давност и следва да бъде оставена без
уважение.
За девета разсрочена неплатена вноска в
размер на 41 623,42щ.д., относно прекъсването на давността, твърдението е,
че на 02.11.2013год. –преди да изтече давностния срок, ищецът е предявил
заявление за издаване на заповед за изпълнение и по ч.гр.д. № 5108/2013год. на
РС-Добрич е издаден изпълнителен лист и не е изтекъл давностния срок за
предприемане на изпълнителни действия за сумите по този изпълнителен лист.
Следва да се отбележи, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, респективно издаването на изпълнителен лист, не попадат
в никоя от хипотезите на чл.116 ЗЗД, респективно, тези действия не са
прекъснали валидно давността и същата е изтекла на 23.12.2013год.
Съобразно разпоредбата на чл.119 ЗЗД, са се погасили и
акцесорните вземания, произтичащи от неплащането на девета разсрочена
вноска-конкретно предявеното вземане за дължимата неустойка за времето от
24.22.2008г. до 10.01.2011г. в размер на 18 680, 59щ.д.
Предвид изложеното и претенцията за неустойка за
сумата от 18 680,59щ.д. се явява неоснователна, поради погасяването на
главното задължение поради изтекла давност и следва да бъде оставена без
уважение. Затова обжалваното решение, в частта му, с която са отхвърлени
исковете на АПСПК за заплащане на неустойка за забава върху дължимите суми за
осма и девета разсрочени вноски е правилно и следва да бъде потвърдено,
съответно жалбата на ищеца срещу тази част от решението се явява неоснователна
и следва да се остави без уважение.
По
изложените съображения, исковете на Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол,гр.София, поради погасяването им по давност са
изцяло неоснователни и следва да се оставят без уважение, а обжалваното решение
следва да бъде отменено в частите, с които е прието исковете за основателни до
посочените размери.
Съобразно установената неоснователност на исковете, на
ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се признаят и присъдят допълнително разноски пред окръжния съд в
размер на 2 950лв. За въззивната инстанция същият е представил доказателства
за извършени разноски в общ размер на 9 360лв. и на същото основание
следва да му бъдат присъдени в посочения размер.
Воден от гореизложеното, Варненският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 32/18.02.2015 год. постановено по
т.д.№ 382/2011 год. по описа на ОС – Добрич, в следните ЧАСТИ:
В ЧАСТТА, С КОЯТО ОСЪЖДА „Металагроинвест”АД/в
ликвидация/, гр.Добрич, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Добрич,бул.“ 25-ти септември“ № 47, представлявано от Н А Й, ЕГН:**********,
да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол,
гр.София,ул.“ Врабча“ № 23, представлявана от Изпълнителния директор Е Л К,
ЕГН:**********, сумите: 19 417.70щ.д., представляваща неустойка за забава
от 0.06% дневно върху сумата от 41 437.70 щ.д.-неплатена пета годишна
разсрочена вноска от цената по договор от 23.12.1998г.за приватизационна
продажба на 265 156 броя поименни акции,представляващи 80% от капитала на
ЕАД „Металагро“, гр.Добрич, която неустойка
е дължима за периода от 21.11.2008г. до 10.01.2011г.;
18 983.26щ.д.,представляваща неустойка за забава от 0.06% дневно върху
сумата от 40 510.60 щ.д.-неплатена шеста годишна разсрочена вноска от
цената по процесния приватизационен договор от 23.12.1998г., която неустойка е
дължима за периода от 21.11.2008г. до 10.01.2011г.; 19 497.14 щ.д.,
представляваща неустойка за забава от 0.06% дневно върху сумата от
41 607.23 щ.д.-неплатена седма годишна разсрочена вноска от цената по
процесния приватизационен договор от 23.12.1998г., която неустойка е дължима за
периода от 21.11.2008г. до 10.01.2011г.; 6 173.28 лв.-дължими разноски по
делото съобразно уважената част от исковете и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Агенция за приватизация и
следприватизационен контрол,гр.София, срещу АД
„Металагроинвест”/в ликвидация/,гр.Добрич,ЕИК *********, искове:за
заплащане на неустойка за забава за периода от 01.03.2007г. до 20.11.2008г.
върху пета годишна разсрочена вноска от цената по приватизационния договор от
23.12.1998г., в размер сумата 19 417.70щ.д.: за заплащане на неустойка за
забава за периода от 01.03.2007г., до 20.11.2008г. върху шеста годишна
разсрочена вноска от цената по приватизационния договор от 23.12.1998г., за
сумата 18 983.26 щ.д.; за заплащане на неустойка за забава за периода от
01.03.2007г.,до 20.11.2008г. върху седма годишна разсрочена вноска от цената по
приватизационния договор от 23.12.1998г., за сумата 19 497.14 щ.д.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол,гр.София,ул.“ Врабча“ № 23,представлявана от Изпълнителния директор Е Л
К,ЕГН:**********, да заплати на АД
„Металагроинвест”/в ликвидация/, гр.Добрич, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Добрич, бул.“ 25-ти септември“ № 47, представлявано
от Н А Й, ЕГН:**********, съдебен адрес: ***, адв. В.Х., сумата от 2
950лв.-съдебни разноски пред ВОС, дължими съобразно допълнително отхвърлената част от исковете от въззивната
инстанция и сумата от 9 360 лв.-съдебни разноски, заплатени пред
въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на Република България при
условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.