Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 07.04.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, 13 с-в, в открито съдебно
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното
от съдия Димитров гр. дело № 11086 по описа за 2018 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно
основание чл.135 от ЗЗД.
Искът е предявен от „Б.Б.З.Р.“ АД, ЕИК ********, за обявяването на
относително недействителен спрямо нея на сключеният между ответниците
Т.А.Н.
и „И.“ АД договор за цесия от 28.06.2018
г., с който
първият ответник/цедент/ се е задължил
да прехвърли възмездно на втория ответник /цесионер/
вземанията си по извършено разпределение по изп. д. №
20178390400859 на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839 на КЧСИ на основание ГПК във вр. чл. 136 ЗЗД, което разпределение е предявено на
длъжника и взискателите на 28.06.2018 г. и съгласно
което Т.А.Н., в качеството й на съпруг недлъжник, следва да получи 1/2 от
продажната цена от 52 940 лева, а именно: 26 470 лева.
Ищецът твърди, че първия ответник е негов длъжник по
множество кредитни договори,за които задължения има издадени осъдителни решения
и образувани изпълнителни дела. Въпреки дълговете, чрез договор
за цесия от 28.06.2018 г. Т.А.Н. е извършила прехвърляне на вземането си в
размер на 1/2 от продажната цена от 52 940 лв.- 26 470, 00 лв. по разпределение
по изпълнително дело № 20178390400859 на И.М.К..По този начин е намалила
имуществото си,което е увреждащо за кредитора действие.
Втория ответник-цесионер
по договора за прехвърляне на вземането по изпълнителното дело е бил
наясно,т.е. е знаел, че с това прехвърляне Т.А.Н. уврежда банката, тъй като по
изпълнителното дело№ 20178390400859 са представени документи при молбата за
присъединяването на взискателя, че Т.А.Н. е длъжник
на „Б.Б.З.Р.“ АД по друго изпълнително дело - а
именно изпълнително дело № 20179280400161 по описа на ЧСИ М.С., per. № 928 на КЧСИ, образувано преди датата на договора за
цесия.
При гореизложеното моли съдът да уважи предявения иск
като признае за недействително спрямо ищеца да цедираното
вземане от първия на втория ответник.Претендира заплащане на
направените по делото разноски.
Ответникът Т.А.Н. не е
депозирала отговор на исковата молба и не е взела становище по делото.
Ответникът „И.“ АД оспорва предявения
иск като неоснователен с възражението ,че първия ответник не е имал качеството
на длъжник спрямо банката,доколкото само е обезпечил с имота си дълг на трето
лице. С оглед на това
моли съда да постанови решение, с което искът да бъде отхвърлен като
неоснователен.Претендира разноски по делото.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като взе предвид становището на страните по
делото, събраните в производството доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за цесия от 28.06.2018
г., сключен между страните Т.А.Н., в качеството й на Цедент
и „И.“ АД, ЕИК *******, в качеството му на Цесионер,
по силата на който цедентът се задължава да прехвърли
възмездно вземанията си по разпределение по изпълнително дело № 20178390400859
на И.М.К. - частен съдебен изпълнител с per. № 839
при КЧСИ на основание ГПК във връзка с чл. 136 от ЗЗД, което разпределение е
предявено на длъжника и взискателите на 28.06.2018
г., съгласно което по т. Б) на Т.А.Н., в качеството й на съпруг недлъжник,
следва да получи 1/2 от продажната цена от 52 940, 00 лв., а именно: 26 470, 00
лв.
Цесията е възмездна-цената е 4999 лв. платена на
цедента при подписването на договора.За този договор е подадено уведомление до
ЧСИ И.М.К..
Установено е,че Т.А.Н. е длъжник на „Б.Б.З.Р.“ АД по изпълнителен лист от издаден по
гр.д. № 9334/ 2017 г. по описа на СРС, 87-ми състав и въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20179280400161 по описа на ЧСИ М.С., per. № 928 на КЧСИ, с район на действие СОС.При опит на ЧСИ
М.С. на 29.06.2018 год. да запорира вземанията на
първия ответник по изпълнително дело № 20178390400859 ЧСИ И.М.К. е отговорила,че
по това дело Т.А.Н. няма вземане,тъй като го е цедирала
ден преди това на „И.“ АД.
Самото изпълнително дело №
20178390400859 ЧСИ И.М.К. е образувано по молба на „И.“ АД като взискател срещу И.Е.Н./съпруг на Т./, „Т.
2005“ ООД и ЕТ „Т. 91 - И. Н.“. Като присъединен взискател е конституирана
банката по нейна молба от 07.06.2018 год., към която са приложени доказателства
за това,че съпрузите И.Е.Н. и Т.А.Н. са учредили ипотека върху техен
имот-сграда с идентификатор 68134.1935.940.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-68/ 02.12.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, район „Витоша“, ул. „Дрян“-
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 58, том
IV, per. № 8435, дело № 569 от 2011 г. на нотариус
Ивайло И.ов - per. № 384 на
НК, вписан в Службата по вписванията София с вх. Per.
№ 59488/ 28.12.2011 г., акт № 105, том XXX, дело № 32406/ 2011 г.
Представени са и четири договори за
кредити подписани през 2010-2011 год. с кредитополучател „Т. 2005“ ООД,по които
в по-късен момент чрез анекси И.Е.Н. и Т.А.Н. са станали поръчители на
дружеството,съдебни решения за осъждането им за различни дължими суми по тези
договори и изддадени изпълнителни листове,вкл. и
срещу Т.А.Н..
Предвид така
установената от събраните и обсъдени в тяхната съвкупност доказателства
фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни
изводи:
Според разпоредбата на чл. 135, ал.1, изр.1-во от ЗЗД
Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето,
с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. В тежест на ищеца е да докаже
съществуването на действително правоотношение, по силата на което той се явява
кредитор на ответника в настоящото производство, извършено действие от страна
на длъжника по главното правоотношение, с което той уврежда кредитора си, както
и наличието на знание у длъжника и третото лице за увреждането.
В тежест на ответника е да докаже, че задълженията по
вземането са погасени.
В хода на доказване по делото бе установено, че между ищеца
и първия ответник са сключвани договори, по силата на който ответникът се е
задължил към ищеца като поръчител за задълженията на „Т. 2005“ ООД произтичащи от сключени между „Б.Б.З.Р.“ АД и „Т. 2005“ ООД договори за банков кредит № 610 от 11.05.2010 г., № 608
от 11.05.2010 г., № 667/27.12.2011 г. и № 700/30.07.2012 г. Доказано бе също, че задълженията
не са погасени от когото и да е от солидарните длъжници и са образувани
изпълнителни дела.
Установено бе също, и че сключените между „Б.Б.З.Р.“ и Т.А.Н. договори за поръчителство от 14.05.2015г. предхождат Договор за
цесия от 28.06.2018 г., с която
той е прехвърлил на трето лице свой вземания, признато в протокол за
разпределение на суми по изпълнително
дело № 20178390400859 ЧСИ И.М.К..
По това дело , по което първоначален взискател е бил „И.“ АД са
представени доказателства,че Т.А.Н. има задължения като ипотекарен
длъжник към „Б.Б.З.Р.“,т.е. за
дружеството „И.“
АД е имало информация,т.е. знание за горното задължените преди датата на
сключването на договора за цесия.
Във връзка с възражението на ответниците,че спрямо
сделката е неприложим текстът на чл.135 ЗЗД,тъй като първия ответник е бил не
длъжник,а поръчител,не се възприема от съда,който напълно споделя тезата
застъпена в Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД е приложима и по отношение на извършени от
поръчителя разпоредителни действия.
Ето защо предявеният иск е основателен и доказан и
като такъв съдът следва да го уважи изцяло,като обяви процесната сделка за
недействителна спрямо ищеца.
С оглед изхода на делото на ищеца се следват
направените в исковото
производство разноски, а именно – 300 лв. за експертиза и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД по
отношение на „Б.Б.З.Р.“ АД, *** с ЕИК ******** Договор за цесия от 28.06.2018 г. сключен между между цедентът Т.А.Н., ЕГН ********** и цесионера
„И.“ АД, ЕИК *******, по силата на който Цедентът се
е задължил да прехвърли възмездно на Цесионера
вземанията си по разпределение по изп. д. №
20178390400859 на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839 на КЧСИ на основание ГПК във вр. чл. 136 ЗЗД, което разпределение е предявено на
длъжника и взискателите на 28.06.2018 г. съгласно
което по т. Б) на Т.А.Н., в качеството й на съпруг недлъжник, следва да получи
1/2 от продажната цена от 52 940 лева, а именно: 26 470 лева.
ОСЪЖДА Т.А.Н., ЕГН **********
и цесионера „И.“ АД, ЕИК ******* солидарно да
заплатят на „Б.Б.З.Р.“ АД, ЕИК ********, разноски по
делото в общ размер на 450 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: