Р Е Ш Е Н И Е
№260407
гр. П., 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 08455 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се иска да се
признае за установено, че М.Г.Л. дължи сума в размер на 793,30 лева, представляваща главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. «****,
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., както и сумата
от 185,88 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016
г. до 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Подаден отговор на исковата,
с който се оспорват исковите претенции, за което излага подробни доводи.
Акцентира се на липсата на договорни отношение по доставка на топлинна енергия,
както и се въвежда възражение за давност.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация
П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу М.Г.Л., отнасящо се за вземанията за доставена топлинна енергия до горепосочения имот и лихва
за забава. Районният съд е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. №06879 по описа за 2019 г. на Пернишки районен
съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение
е връчена e връчена
на длъжника, който е подал възражение по чл. 414 ГПК.
По делото са приложени още извлечение от сметка и
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Представен е препис на акт № 5820/17.12.2008 г. за
общинска собственост. От който се установява, че Община П. е собственик на
процесния имот с адрес: гр. П.,
кв. «****.
Представен
е още препис на заповед № 63 от 08.01.2016 г. и доклкото същата не е оспорена
от ответната страна, съдът приема за доказано наличието на сключен договор за
наем между Община П. и М. Л., отнасящ се за горепосочения имот. Обаче от
представения документ не става ясно към кой момент е настъпило наемното
правоотношение, доколкото в заповедта е отбелязано, че следва да се сключи
договор за наем, а такъв липсва по делото.
Приложен
е препис на молба за откриване на партида за топлоенергия, в която е посочено,
че същата е подадена от М. Г.Л.. Тази молба не съдържа дата и подпис на
ответницата, която се сочи като автор на документа. Щом документът не съдържа
подпис и дата, то същият няма формална (авторство) и материална (за признание
на неизгоден факт) доказателствена сила.
Изслушано е заключение на съдебно – техническа
експертиза, от което се установява, че до процесния имот е доставяна топлинна
на енергия на стойност 793,30 лева за процесния период.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване
вземания по издадена заповед за изпълнение.
В тежест на ищеца
е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за
продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението
на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това
число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен
По делото се установи, че Община П. е собственик на имота. Установи се още, че ответната страна е наемател на имота, но не се установи наличието на наемно правоотношение по време на исковия период. Дори да се приеме наличието на сключен договор за наем, то това не води до възникване на облигационна връзка между топлопреносното дружество и наемателят, отнасящи се за доставка на топлинна енергия. Възможно е сключването на такъв договор, за което следва да се ангажират доказателства за наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия или молба за откриване на партида. В настоящия случай е представена единствено молба за откриване на партида, но същата не съдържа дата и подпис на ответната страна, поради което не установява наличието на договорни отношения между страните по делото. В тази връзка предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство. Представен е договор за правна помощ, от който става ясно, че ответната страна е платила 300 лева за адвокатско възнаграждение в исковото производство, които следва да му се присъдят.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
искове от „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” срещу М.Г.Л., ЕГН **********,***, за признаване за
установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество сума в размер на 793,30 лева, представляваща главница за ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. «****,
за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., както и сумата
от 185,88 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016
г. до 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 06879 по описа за 2019 г.
на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация
– П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА
ЗАПЛАТИ на М.Г.Л., ЕГН **********,***
сумата в размер на 300 лева,
представляваща направени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 06879 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.