Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателят А. Д. Р. от гр.Б. Ч., с ЕГН *, с жалбата си до съда оспорва Решение №181/17.11.2011 г. на Павликенски районен съд, постановено по гр.д.№166 по описа на съда за 2011 г., с което е уважен предявеният срещу него от „Ю. И ЕФ Д. Б.” гр.С. установителен иск, като е признато за установено, че към 09.09.2010 г. съществува вземане на банката към него по Заповед №371/16.09.2010 г. за изпълнение на парично задължения въз основа на документпо чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№598/2010 г. на Районен съд гр.Павликени въз основа на извлечение от счетоводна книга, с което се установява вземането на банката по Договор за потребителски кредит №... г. за сумата 17135,01 лева главница, ведно със законната лихва от 09.09.2010 г., договорна лихва в размер на 1582,70 лв за периода от 28.02.2008 г. -07.09.2010 г.,наказателна лихва в размер на 215,91 лв за същия период, както и е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. В жалбата се сочи, че постановеното решение е незаконосъобразно.Жалбоподателят твърди, че неправилно в решението е прието, че той е спрял да плаща вноските по кредита.Не е разгледан основният въпрос- има ли право банката едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем.Разминаването се получава от погасителния план, който той е подписал с банката и този , по който банката е осчетоводила вноските му. В подписания от него месечната погасителна вноска е в размер на 263 лева, а тази по плана, по който се осчетоводени вноските е 293 лв.Основанието за промяна размера на вноската е повишението на лихвения процент, но съгласно чл.19 от договора за кредит, тази промяна трябва да бъде в писмена форма и за нея той да бъде уведомен от банката, което не е станало по предвидения в чл.19 ред.Съгласно приложения към делото погасителен план ,месечните вноски са по 263 лв и по него жалбоподателят твърди, че няма просрочени вноски и не дължи наказателни лихви.В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.М., жалбоподателят излага довод, че липсва достигнало до него уведомление по реда на чл.60,ал.2 от Закона за кредитните институции, поради което задължението по кредита не може да се обяви за предсрочно изискуемо.Кредитополучателят не е в забава, тъй като не е поканен от кредитора да изпълни задължението си в която и да е хипотеза на чл.84 от ЗЗД.Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен искът.Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, подаден от пълномощника на „Ю. и ЕФ Д. Б.” адвокат А. Б.-Д.-ПАК.В отговора се заема становище за неоснователност на жалбата.Сочи се, че по делото са налице доказателства за неизпълнението на задължението по кредита от страна на кредитополучателя по сключения между страните на 30.01.2008 г. договор за потребителски кредит в размер на 19200 лв.В резултат на това банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, съгласно разпоредбата на чл.15 от договора, според която кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем при неплащане изцяло или отчасти на която и да е вноска по главницата или лихвите, без да е необходимо волеизявление на която и да е от страните.Кредитополучателят е изпаднал в забава от 29.01.2010 г. когато е преустановил плащанията към банката и тя е упражнила правото си по чл.15, като е обявила вземането на целия остатък за предсрочно изискуемо без да е необходимо уведомление на длъжника за това.Иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение.Не претендира разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в отговор на предявения от „Ю. И ЕФ Д. Б.” гр.С. срещу А. Д. Р. от гр.Б. Ч., установителен иск по реда на чл.422 от ГПК,като е уважил исковата претенция и е приел за установено съществуването на оспореното в заповедното производство по ч.гр.д.№598/2010 г. на Павликенски районен съд вземане на банката в размер на 18933,62 лв, от които 17135,01 лв главница, договорна лихва в размер на 1582,70 лв за периода от 28.02.2008 г. до 07.09.2010 г. и наказателна лихва в размер на 215,91 лв за същия период.За да постанови решението си съдът е събрал и обсъдил подробно сочените от страните доказателства.Изяснил е напълно правно релевантните факти и въз основа на приетата фактическа обстановка е направил правилни и обосновани изводи.Безспорно е, че между страните съществува създадено облигационно правоотношение, възникнало в резултат на сключения между тях Договор за потребителски кредит №FL350848 от 30.01.2008 г., по силата на който банката-ищец, в качеството си на кредитор, е предоставила на ответника, в качеството му на кредитополучател, сумата 19200 лв.Заверено копио от договора е приложено към делото като доказателство.Погасителният план, съгласно който кредитополучателят е следвало да погасява задължението си по договора, подписан от страните и неразделна част от него, също е приложен по делото като доказателство.От заключението на вещото лице Денка Бакалова по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът е изцяло усвоен в размер на 19200 лв.Съгласно това заключение, след датата 29.12.2009 г. кредитът не е обслужван редовно.Правени са частични вноски, недостатъчни да покрият просрочените дължими вноски.Вещото лице е работило по погасителния план, по който банката е осчетоводила погасителните вноски на длъжника.В заключението си, а впоследствие и в съдебно заседание на 30.09.2011 г., вещото лице разяснява, че равните анюитетни вноски по първоначалния погасителен план, неразделна част от договора за кредит, по своята същност представляват една и съща цифра-вноската към банката, която длъжникът внася, като всяка една вноска е съставена от главница и лихва, които се променят във времето, отчитайки промяната на основния лихвен процент определен от БНБ и разходите,които банката формира за обслужването на кредита в частта за плащането на лихва.Вещото лице установява в заключението си забавени вноски, което забавяне започва от 17.03.2009 г.От 29.12.2009 г. са свършили парите на длъжника по сметката, с които той е можел да покрие част от главницата и той е започнал да забавя плащанията.Според заключението, размерът на останалото задължение към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е както следва: усвоен кредит-19200 лв, върнат кредит-2064,99 лв, остатък по кредита-17135,01 лв.Размерът на начисленото и непогасено обезщетение за забава в счетоводството на банката към датата на заявлението до съда е в размер на 1798,61 лв. По твърдение на длъжника, той е отказал плащанията, тъй като е счел за некоректно едностранното увеличаване на погасителните вноски от страна на банката-кредитор във връзка с увеличаването на основния лихвен процент на БНБ, въз основа на който се формира размера на лихвата по договора.Прави възражение, но едва във въззивната си жалба, а не с отговора на исковата молба, че тази промяна в погасителния план не му е съобщена изрично и в писмена форма ,както разпорежда чл.19 от договора. Съдът намира това възражение за несвоевременно и неоснователно.Съгласно чл.7,ал.2 от договора за кредит, в случай, че по време на действието му банката промени базисния лихвен процент, размерът на погасителните вноски, определени в погасителния план при сключването на договора, се променя едностранно от банката, промените се отразяват при изчисляването на дължимата лихва по кредита, считано от падежа на първата вноска след датата на промяна на БЛР, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменно и безусловно съгласие.В този случай банката изготвя служебно нов погасителен план за остатъка от дълга, а кредитополучателят се задължава да продължи погасяването на кредита в съответствие с новия погасителен план.Съгласно ал.3 от същия текст, в този случай банката уведомява кредитополучтеля за промяната в БЛП и съответната промяна в погасителния план по начина, предвиден в чл.19 от договора.А този начин е „в писмена форма.по факс,чрез лично доставяне, или чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, или с телеграма”.Първоначалното възражение на жалбоподателя, направено пред първата инстанция е ,че той е изправен длъжник ,съгласно приложения по делото и единствено съществуващ погасителен план, според който месечната погасителна вноска е 263 лв, така че общо внесената от него сума, разделена на броя на месечните вноски, покрива изцяло дължимите суми по всички месечни вноски към момента на заявлението.Това възражение не е съобразено обаче с разпоредбата на чл.7/2/ от договора , съгласно която банката едностранно при посочените условия променя БЛП без да предупреждава длъжника.Той се е съгласил с това условие подписвайки договора.Заключението на вещото лице сочи, че е налице такава промяна в основния лихвен процент на БНБ, от която произтича и промяната на лихвения процент по конкретния договор. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е бел уведомен от банката-кредитор за новия погасителен план и увеличените погасителни вноски по начина, предвиден в чл.19 от договора.На първо място това възражение не е направено с отговора на исковата молба и в този смисъл е преклудирано.На второ място, видно от експертизата, длъжникът е започнал да погасява увеличените вноски, разлечни по размер от тези предвидени в първоначалния погасителен план, без възражение, от което може да се заключи, че той е бил уведомен за промяната и тъй като се е съгласил с тази клауза от договора/ чл.7 / ,неплащането в срок на увеличените вноски го поставя в положението на неизправна страна по договора.Това пък е условие за възникване на предсрочната изискуемост на целия остатък, за което също не е необходимо уведомление на длъжника, в който смисъл също има възражение. Съгласно чл.15 от договора, тази предсрочна изискуемост е уговорена да настъпи автоматично, без да е необходимо уведомление по реда на чл.60,ал.2 от ЗКИ, в какъвто смисъл жалбоподателят възразява. В заключение настоящата инстанция намира, че постановеното решение от първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.То е съобразено с всички релевантни за спора и установени по делото факти и обстоятелства.Доказателствата са подробно и обективно анализирани и съдът е направил един обоснован и правилен извод за основателност на исковата претенция. Въззивната инстанция напълно споделя мотивите на районния съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.Обжалваното решение, като правилно и обосновано, следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 181/17.11.2011 г., постановено от Павликенски районен съд по гр.д.№166 по описа на съда за 2011г.. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |