Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16 май 2018 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и
трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА П.А
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.дело № 511
по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Б.Г.М., с ЕГН **********
и адрес ***; И.М.Ц. ЕГН ********** и Р.Й.С. - Ц.а ЕГН ********** /съпрузи/,
адрес: ***; А.И.Б. ЕГН ********** и В.П.Б. ЕГН ********** /съпрузи/, адрес: ***;
И.Г.И. ЕГН **********, адрес: ***; Д.И.К. ЕГН ********** и Г.И.Г. ЕГН **********
/съпрузи/ адрес: ***; Д.П., гражданка на САЩ, родена на *** г. с постоянен
адрес: САЩ, гр.Ч., щат И. 60654, 645, ул."Норт Кингсбъри" № 1509, М.Г.Т.
ЕГН **********, адрес: ***; Г.Д. П. ЕГН **********
и В.Й.П. ЕГН ********** /съпрузи/, адрес: ***; В.П.К. ЕГН ********** и Н.А.К.
ЕГН ********** /съпрузи/ адрес: ***, чрез пълномощника адв.М. П. С. /ВАК/
против Решение № 116 от 11.01.2018 година, постановено по
гр.дело № 5590/2017 година на ВРС, с която са били отхвърлени исковите претенции по чл.124 ГПК и чл.109 от ЗС да бъде признато за установено по отношение на ответника „ДЕА
2004" ООД ЕИК *********, че ищците притежават идеални части от правото на
пълна суперфиция върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 6 533 кв.м., с идентификатор
10135.2564.58 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна,
общ.Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, номер по предходен план 3088, кв.2, парцел
/УПИ/ XI по плана на вилна зона „Траката" - гр.Варна, при съседи: ПИ №№
10135.2564.57, 10135.2564.61,10135.2564.63, 10135.2564.60, 10135.2564.59, 10135.2564.28,
както следва:
- Б.Г.М.
с ЕГН ********** притежава 1, 8193 % идеални части от правото на строеж върху
гореописания поземлен имот;
- И.М.Ц.
с ЕГН ********** и Р.Й.С. - Ц.а с ЕГН ********** притежават 1, 6498 % идеални
части от правото на строеж върху гореописания поземлен имот, при условията на
съпружеска имуществена общност;
- А.И.Б.
с ЕГН ********** и В.П.Б. с ЕГН ********** притежават 3, 4899 % идеални части от
правото на строеж върху гореописания поземлен имот, при условията на съпружеска
имуществена общност;
- И.Г.И.
с ЕГН ********** притежава 4, 1828 % идеални части от правото на строеж върху
гореописания поземлен имот;
- Д.И.К.
с ЕГН ********** и Г.И.Г. с ЕГН ********** притежават 13, 59 кв.м. идеални
части от правото на строеж върху гореописания поземлен имот, при условията на
съпружеска имуществена общност;
- Д.П.,
гражданка на САЩ, родена на *** г. притежава 1, 6793 % идеални части от правото
на строеж върху гореописания поземлен имот;
- М.Г.Т.
с ЕГН ********** притежава 2 751 % идеални части от правото на строеж върху
гореописания поземлен имот;
- Г.Д.
П. с ЕГН ********** и В.Й.П. с ЕГН ********** притежават 5, 1625 % идеални
части от правото на строеж върху гореописания поземлен имот, при условията на
съпружеска имуществена общност;
- В.П.К.
с ЕГН ********** и Н.А.К. с ЕГН ********** притежават 22, 6 кв.м. идеални части
от правото на строеж върху гореописания поземлен имот, при условията на
съпружеска имуществена общност,
както и да бъде осъден ответника
Да прекрати препятстването на достъпа
на ищците до частта от ПИ с идентификатор
10135.2564.58, заключена между югоизточния паркинг /по линията
североизток - югозапад/ и цялата останала югоизточната част на УПИ ведно с
изградените в нея тенис корт, басейни /голям и малък/, дървена беседка и
паркова площ, както и до намиращата се до входа на жилищния комплекс постройка
за портиер и
Да преустанови строителството, премахне
за своя сметка извършените от него без съгласие на ищците СМР върху
съществуващия в ПИ с идентификатор 10135.2564.58 тенис корт и да възстанови
същото спортно съоръжение и двора в състоянието до началото на незаконното
строителство,
както и в частта за разноските.
В жалбата се сочи, че съдът не е отчел наличните по
делото доказателства и на тази база е постановил неправилно решение.Излага се,
че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е обсъдил
всички относими към спора доказателства, конкретно представените от ищцовата
страна нотариални актове; излага се още, че са били допуснати и нарушение на
материалния закон, като съдът неправилно го е е тълкувал, смесвайки различни
правни понятия.по същество се настоява съдът да отмени атакувания съдебен акт,
като уважи претенциите.
С отговора си в срока по чл.263 от ГПК, въззиваемото
дружество „Дея 2004“ ООД моли съдът да потвърди съдебното решение, за което
приема, че не страда от пороци.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците, редовно
призоавани не се явяват, но чрез адв.С. поддържат въззивната жалба.
Въззиваемата страна – „Дея 2004“ ООД, чрез адв.Ж.
оспорва жалба и моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с
материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред първата съдебна инстанция съдебното производство е било
образувано по искане на ищците Б.Г.М., ЕГН **********,
И.М.Ц., ЕГН ********** и Р.Й.С. – Ц.а, ЕГН ********** /съпрузи/; А.И.Б., ЕГН **********
и В.П.Б. ЕГН ********** /съпрузи/; И.Г.И. ЕГН **********; Д.И.К., ЕГН ********** и Г.И.Г. ЕГН **********
/съпрузи/; Д.П., гражданка на САЩ, родена на *** г. с постоянен адрес: САЩ, гр.Ч.,
щат И. 60654, 645, ул."Норт Кингсбъри" № 1509; М.Г.Т., ЕГН **********;
Г.Д. П., ЕГН ********** и В.Й.П. ЕГН ********** /съпрузи/; В.П.К., ЕГН **********
и Н.А.К., ЕГН ********** /съпрузи/
против „ДЕА 2004“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. „Ал. Дякович“ № 45, офис33-35, ет.4, с която са предявени
субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК и чл.109 ЗС, както следва:
Да бъде признато за установено по
отношение на ответника „ДЕА 2004" ООД ЕИК *********, че ищците притежават
идеални части от правото на пълна суперфиция върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 6
533 кв.м., с идентификатор 10135.2564.58 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Варна, общ.Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, номер по предходен
план 3088, кв.2, парцел /УПИ/ XI по плана на вилна зона „Траката" -
гр.Варна, при съседи: ПИ №№ 10135.2564.57, 10135.2564.61,10135.2564.63,
10135.2564.60, 10135.2564.59, 10135.2564.28, както следва:
- Б.Г.М.
с ЕГН ********** притежава 1, 8193 % идеални части от правото на строеж върху
гореописания поземлен имот;
- И.М.Ц.
с ЕГН ********** и Р.Й.С. - Ц.а с ЕГН ********** притежават 1, 6498 % идеални
части от правото на строеж върху гореописания поземлен имот, при условията на
съпружеска имуществена общност;
- А.И.Б.
с ЕГН ********** и В.П.Б. с ЕГН ********** притежават 3, 4899 % идеални части
от правото на строеж върху гореописания поземлен имот, при условията на
съпружеска имуществена общност;
- И.Г.И.
с ЕГН ********** притежава 4, 1828 % идеални части от правото на строеж върху
гореописания поземлен имот;
- Д.И.К.
с ЕГН ********** и Г.И.Г. с ЕГН ********** притежават 13, 59 кв.м. идеални
части от правото на строеж върху гореописания поземлен имот, при условията на
съпружеска имуществена общност;
- Д.П.,
гражданка на САЩ, родена на *** г. притежава 1, 6793 % идеални части от правото
на строеж върху гореописания поземлен имот;
- М.Г.Т.
с ЕГН ********** притежава 2 751 % идеални части от правото на строеж върху
гореописания поземлен имот;
- Г.Д.
П. с ЕГН ********** и В.Й.П. с ЕГН ********** притежават 5, 1625 % идеални
части от правото на строеж върху гореописания поземлен имот, при условията на
съпружеска имуществена общност;
- В.П.К.
с ЕГН ********** и Н.А.К. с ЕГН ********** притежават 22, 6 кв.м. идеални части
от правото на строеж върху гореописания поземлен имот, при условията на
съпружеска имуществена общност, а също така да бъде осъдено ответното дружество
да прекрати препятстването на достъпа на ищците до частта от ПИ с
идентификатор 10135.2564.58, заключена
между югоизточния паркинг /по линията североизток - югозапад/ и цялата останала
югоизточната част на УПИ ведно с изградените в нея тенис корт, басейни /голям и
малък/, дървена беседка и паркова площ, както и до намиращата се до входа на
жилищния комплекс постройка за портиер и да преустанови строителството,
премахне за своя сметка извършените от него без съгласие на ищците СМР върху
съществуващия в ПИ с идентификатор 10135.2564.58 тенис корт и да възстанови
същото спортно съоръжение и двора в състоянието до началото на незаконното
строителство.Според твърденията в исковата молба, двукратно уточнявана ищците
са собственици на апартаменти от комплекс в град Варна, местност „Траката“, ул.
„Четвърта“ №4, като те са също така и притежатели на идеални части от правото
на строеж върху цялото дворно място, върху което комплексът е построен, а
именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 6 533 кв.м., с идентификатор 10135.2564.58 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, общ.Варна, обл.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор
на АГКК, номер по предходен план 3088, кв.2, парцел /УПИ XI по плана на вилна
зона „Траката" -гр.Варна, при съседи: ПИ №№ 10135.2564.57, 10135.2564.61,
10135.2564.63, 10135.2564.60, 10135.2564.59, 10135.2564.28. Също според
исковата молба ищците излагат, че притежават пълна суперфиция върху целия имот,
включая и незастроената му част, както и че са я придобили при закупуване на
самостоятелните обекти в построената в имота жилищна сграда.Фактите в молбата
включват още следното: ищците твърдят, че на 01.06.2016 година дружеството –
ответник ги е лишило от ползване на значителна част от двора - между
югоизточния паркинг и цялата останала
югоизточна част на УПИ, включително и намиращите се в тази част на двора тенис
корт, два броя басейни /голям и малък/, дървена беседка и паркова площ, като
направил достъпа до тях невъзможен посредством заключващи се от негови
служители метални врати.Те излагат още, че началото на 2017 година ответника е
предприел разрушаване на тенис корта и изграждане на негово място на ново
съоръжение от метални конструкции, които се монтират върху новоизграждаща се
бетонна основа. Поканите им до него да преустанови незаконосъобразното си
поведение не довели до положителен резултат.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК дружеството – ответник е отговорило,
че исковете били предявени в защита на несъществуващи към момента вещни права и
при едновременна липса на интерес, предявени били в защита на непознати на
правната ни система вещни права, както и били предявени само от част от
етажните собственици. Според „Дея 2004“ ООД правото на строеж е било учредено
за определена сграда и доколкото ищците не твърдели да имат учредено право на
строеж на нещо друго извън жилищата си по представените договори, исковата
молба се явявала нередовна. След изграждането на обекта или сградата, за които
е учредено правото на строеж се трансформирало в право на собственост върху
обекта/сградата.“Дея 2004“ ООД е оспорила и твърденията, че извършва незаконно
строителство, основно защото по силата на Разрешение за поставяне № Ч-14 от 23.02.2017
година е поставил в собственият си
поземлен имот преместваем обект – павилион, а игрището било покрито със
сглобяема конструкция, което не само не препятствало ползването на игрището, но
и подобрявало условията за това.Според ответника при учредяване правото на
строеж за отделните обекти не е уговорено нещо различно от това, което следва
по отношение ползването на земята от разпоредбите на чл.61 ЗС, поради което
ищците не притежавали вещни права да ползват процесната част от поземления имот
и сградата на портиера, която била извън сградата в режим на етажна
собственост.Също в отговора, според ответника ползването на игрището и
басейните, парка и беседката може да стане единствено по силата на договор, но
не и въз основа на вещни права както претендирали ищците.В тази връзка се
излага още, че такъв договор е бил реализиран на 05.06.2013 година и с него процесната
част от имота била давана под наем, и се ползвала от етажните собственици срещу
заплащане.Договора обаче е бил прекратен на основание чл.9, ал.2 от същият.
От фактическа страна е било установено и не се спори от страните, че по
силата на нотариални актове, представени с исковата молба ищците са придобили от ответното дружество
собствеността върху апартаменти в построената в процесния имот жилищна сграда,
ведно с идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е
построена сградата.Не е спорно още, че сградата в имота е била въведена в
експлоатация на 06.12.2017 година – според Удостоверение № 295 от 06.12.2007 година,
издадено от главен архитект на район „Приморски“ гр.Варна.Също от материалите
по делото става ясно, че дружеството – ответник писмени доказателства , а
именно : Разрешение за поставяне на павилион, Договор за поддръжка на общите
части и Предизвестие за прекратяване на този договор.ВРС е приел за безспорно
установено, че ищците са собственици на
самостоятелни обекти в жилищна сграда с идентификатор № 10135.2564.58.1 въз
основа на представените с исковата молба титули за собственост, както и че
ищците са придобили и съответните проценти идеални части от правото на строеж
върху имота; че ответника е ограничил достъпа на ищците до югоизточната част от
имот с ид.№ 10135.2564.58, очертана в жълто на приложената на л.51 по делото
скица-ситуация, извадка от технически проект за благоустрояването на комплекса
– част архитектура и намиращите се в тази част тенис корт, два басейна и
беседка, чрез поставяне на заключващи се метални врати през 2016 година; че през
месец февруари 2017 година дружеството - ответника е поставило преместваем
обект павилион в имот с ид.№ 10135.2564.58 и е предприел СМР по покриване на
изграденият тенис корт със сглобяема конструкция, без съгласието на ищците.
За да отхвърли исковите
претенции, съдът е отчел множество обстоятелства, но най – вече, че в случая не
е налице пълна суперфиция.
От изслушаната пред ВОС
Съдебно техническа експертиза става ясно, че сградата може да се ползва отделно
и че би съществувала и без предвидените в нея тенис корт, басейни, парк и
прочее.
При тези данни виждането на съда е следното:
По искът с правно основание чл.109 от ЗС:
Повдигнатият
спор е с правно основание чл.109 ЗС и по своята правна природа съставлява
средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или
създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според
предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост.
Основателното провеждане на негаторния иск е обусловено от установяване по пътя
на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на
приложимата разпоредба на чл.109 ЗС, а именно: право на собственост на ищецът,
придобито на твърдяното основание и редом с него обстоятелствата /основанията/,
които са предизвикали потърсената съдебна защита и намеса. От друга страна
защитата на собствеността по реда на чл.109 от ЗС следва да съответства на нарушението
и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или
състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на
ищеца, без да ги надхвърля. В този случай следва да бъдат установени всички
елементи от фактическия състав на чл.109 от ЗС - т.е. че неоснователните
действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца.
По
реда на чл.109 от ЗС е допустимо да се предяви иск за преустановяване на
противоправно въздействие върху общи части на сграда, която е в режим на етажна
собственост. Няма законова пречка един етажен собственик да предяви срещу друг
етажен собственик или трето лице, и да иска от него да прекрати неоснователните
действия, с които му пречи да упражни правото си на собственост върху общите
части. Предявяването на иска е действие по обикновено управление и не е нужно
съгласие на останалите собственици за предявяване на иска.Целта на иска е да се
преустановят действията, чрез които се пречи да се ползват общите части според тяхното
предназначение, поради което възражението на ответниците, за недопустимост на
настоящия иск, поради липсата на легитимация на страните в процеса е
неоснователно.
Предявения
иск съда счита за неоснователен, като приема, че от събраните по делото
доказателства не може да бъде направен извод за наличието на всички елементи от
фактическия състав визиран в нормата на чл.109 от ЗС. Съображенията за това са
следните:
Константна е практика на съдилищата, включително и ВКС, че не всеки строеж съставлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС, респективно смущава правото на собственост, както и, че изграждането на законен строеж, респективно такъв в съответствие със строителните книжа, установява само благоустройствената допустимост на строителството от гледна точка на обществения интерес, но не е пречка да бъде уважен негаторен иск при доказване на останалите предпоставки за основателността му.
По
същите аргументи следва да бъде отхвърлен и довода на ответника, че липсва
решение на общото събрания на етажната собственост относно промяната на
предназначението на Дворното място. Негаторният иск е средство за правна защита
на собственика срещу всяко неоснователно действие /бездействие/ или създадено
състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на
имота си или в съответствие с обема на това право.
Възможно е в случай на посегателство върху общите части,
управителят на етажната собственост да бездейства и да не предявява някой от
посочените искове за защита на обща част по отношение на трето лице, което я
владее без основание или пречи на спокойното й ползване.В този случай
посочените по-горе искове са на разположение на всеки един от етажните
собственици,тъй като предявяването им е действие на обикновено управление, за
което съгласието на останалите етажни собственици не е необходимо.
Общи части, от друга страна са тези,
които с оглед характеристиката (архитектурата и конструкцията) на сградата са
свързващи за всички обекти в нея, имат обединяваща роля и без тях нито сградата
като цяло, нито отделните обекти биха могли да съществуват. Наличната и
константна практика на ВКС дава основание да се приеме, че нормата на чл.64 от
ЗС изрично установява правото на собственика на постройката да ползва земята
доколкото това е необходимо за използването
на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е
отстъпено правото е постановено друго.ВКС приема още, че така се установява
ограничаване на правата на собственика на терена, но само до такъв обем от
правото, който е достатъчен за осигуряване възможността на собственика на
построеното да го ползва. Собственикът на терена следователно има правото да го
ползва, зачитайки правата на суперфициарния собственик върху онази част, която му е необходима за използуването на постройката
според нейното предназначение.Всъщност при строеж върху чужд имот е
разделено титулярството на правото на собственост върху построеното и земята.
Отношенията между двамата собственици се уреждат по правилото на чл.64 ЗС,
приложимо към суперфициарната собственост.Самото правото на строеж дава
възможност освен да се изгради в собственост сграда върху чужда земя, то и
земята да бъде ползвана с оглед обслужването на сградата според нейното
предназначение ако в акта за отстъпване на суперфицията не е уговорено друго
какъвто е и настоящия случай.От приложените по делото писмени доказателства – конкретно н.а. с които ищците са
придобили собствеността върху индивидуално определени обекти в построената
сграда, става ясно, че те придобиват още процент идеални части от
общите части на сградата и също така от правото на строеж върху мястото, където
е построена тя.Липсва валидно учредяване на власт и права върху останалата част
от терена, което изключва твърдението на т.нар. и претендирана от ищците „пълна
суперфиция“.Нещо повече – на база на изготвената и защитена от в.л.Н. Съдебно
техническа експертиза става ясно, че сградата би могла съвсем спокойно и
необезпокоявано да се ползва и без обозначените тенис - корт, басейни, парк,
беседки и прочее.Т.е.собственика на земята, в случая въззиваемото дружество
„Дея 2004“ ООД не е ограничило достъпа, ползването и управлението на ищците до
индивидуалните им обекти.Следователно не може да се приеме, че една от първите
предпоставки на чл.109 от ЗС – правото
на собственост, е налице, което прави и самата претенция неоснователна.
По повод твърдението за наличието на
„пълна суперфиция“, съдът приема, че по горните съображения тя не е налице, но
и че не е непозната за българското право.Според проф.Венедиков след войната
през 1915 година са били раздавани имоти на безимотни лица, като тогава често
се е прибягвало до особен вид договор.Това са договори, с които имота се е
отдавал под дългосрочен, дори вечен наем, с право на наемателя да изменя
същността на имота и дори да строи.Тази практика обаче е била преустановена със
Закон от 04.08.1928 година, като на тези наематели е била призната
собствеността върху дадените под наем места, при условие , че до определена в
самия закон дата, се снабдят с нотариални актове.Тази „пълна суперфиция“ в този
случай не е налице.
Ако обаче съдът се отнася позитивно към
атакувания съдебен акт, в частта, касаеща иска с правно основание чл.109 от ЗС,
то той остава и на този етап резервиран към предявения иск с правно основание
чл.124 от ГПК.Претенцията е била предявена от страна на ищците, с желание да се
приеме за установено, че те притежават идеални части от правото на пълна
суперфиция върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 6 533 кв.м., с идентификатор
10135.2564.58 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна,
общ.Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, номер по предходен план 3088, кв.2, парцел
/УПИ/ XI по плана на вилна зона „Траката" - гр.Варна, при съседи: ПИ №№ 10135.2564.57,
10135.2564.61,10135.2564.63, 10135.2564.60, 10135.2564.59, 10135.2564.28.
Според настоящата съдебна инстанция
така предявен иска се явява допустим.Това
е така, защото са дадени разяснения в ТР №
4/2015 на ВКС, според които са вън от предмета на делото
по негаторния иск са както правото на собственост върху имота, собственост на
ищеца, така и правото на собственост върху имота,
собственост на ответника.От друга страна обаче, съдът прима, че диспозитивната
част от решението на ВРС се явява непрецизна и се нуждае от коригиране, досежно
обектите върху които се претендира собственост в определените идеални части, на
базата на т.нар.“пълна суперфиция“.
В тази връзка се явява необходимо
тяхното посочване /изброяване, а именно – тенис корт, басейни / голям и малък/
дървена беседка, паркова площ и постройка за портиер, така както са посочени в
скицата на л.55 от въззивното дело, която приподписана от съда, съставлява
неразделна част от решението.
Предвид изхода на спора в полза на „Дея
2004“ ООД, следва да се присъдят разноските – адвокатски хонорар пред въззивния
съд, в размер на 5 000 / пет хиляди/ лева.
С оглед изложеното, ВОС,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 116 от 11.01.2018
година, постановено по гр.дело № 5590/2017 година на ВРС, XLI състав на ВРС, с
което са били отхвърлени исковите претенции, както следва:
По чл.124 от ГПК да
бъде признато за установено по отношение на ответника „ДЕА 2004" ООД ЕИК
*********, че ищците притежават идеални части от тенис корт, басейни /голям и
малък/ дървена беседка, паркова площ и постройка за портиер, основани на правото
на „пълна суперфиция“ върху ПИ, с площ от 6 533 кв.м., с идентификатор
10135.2564.58 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна,
общ.Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, номер по предходен план 3088, кв.2, парцел
/УПИ/ XI по плана на вилна зона „Траката" - гр.Варна, при съседи: ПИ №№
10135.2564.57, 10135.2564.61,10135.2564.63, 10135.2564.60, 10135.2564.59,
10135.2564.28, както следва:
- Б.Г.М.
с ЕГН ********** притежава 1, 8193 % идеални части от правото на строеж върху
гореописания поземлен имот;
- И.М.Ц.
с ЕГН ********** и Р.Й.С. - Ц.а с ЕГН ********** притежават 1, 6498 % идеални
части от правото на строеж върху гореописания поземлен имот, при условията на
съпружеска имуществена общност;
- А.И.Б.
с ЕГН ********** и В.П.Б. с ЕГН ********** притежават 3, 4899 % идеални части
от правото на строеж върху гореописания поземлен имот, при условията на
съпружеска имуществена общност;
- И.Г.И.
с ЕГН ********** притежава 4, 1828 % идеални части от правото на строеж върху
гореописания поземлен имот;
- Д.И.К.
с ЕГН ********** и Г.И.Г. с ЕГН ********** притежават 13, 59 кв.м. идеални
части от правото на строеж върху гореописания поземлен имот, при условията на
съпружеска имуществена общност;
- Д.П.,
гражданка на САЩ, родена на *** г. притежава 1, 6793 % идеални части от правото
на строеж върху гореописания поземлен имот;
- М.Г.Т.
с ЕГН ********** притежава 2 751 % идеални части от правото на строеж върху
гореописания поземлен имот;
- Г.Д.
П. с ЕГН ********** и В.Й.П. с ЕГН ********** притежават 5, 1625 % идеални
части от правото на строеж върху гореописания поземлен имот, при условията на
съпружеска имуществена общност;
- В.П.К.
с ЕГН ********** и Н.А.К. с ЕГН ********** притежават 22, 6 кв.м. идеални части
от правото на строеж върху гореописания поземлен имот, при условията на
съпружеска имуществена общност, така
както са посочени на скицата на л.55 от в.гр.дело № 511/2018 година, по описа
на ВОС, която приподписана от съда съставлява неразделна част от решението,
както и в частта, с която е била
отхвърлена исковата претенция по
чл.109 от ЗС да бъде осъден ответника „Дея 2004“ ООД да прекрати
препятстването на достъпа на ищците до частта от ПИ с идентификатор 10135.2564.58, заключена между югоизточния
паркинг /по линията североизток - югозапад/ и цялата останала югоизточната част
на УПИ ведно с изградените в нея тенис корт, басейни /голям и малък/, дървена
беседка и паркова площ, както и до намиращата се до входа на жилищния комплекс
постройка за портиер и да преустанови строителството, премахне за своя сметка
извършените от него без съгласие на ищците СМР върху съществуващия в ПИ с
идентификатор 10135.2564.58 тенис корт и да възстанови същото спортно
съоръжение и двора в състоянието до началото на незаконното строителство.
ОСЪЖДА Б.Г.М., с ЕГН **********
и адрес ***; И.М.Ц. ЕГН ********** и Р.Й.С. - Ц.а ЕГН ********** /съпрузи/,
адрес: ***; А.И.Б. ЕГН ********** и В.П.Б. ЕГН ********** /съпрузи/, адрес: ***;
И.Г.И. ЕГН **********, адрес: ***; Д.И.К. ЕГН ********** и Г.И.Г. ЕГН **********
/съпрузи/ адрес: ***; Д.П., гражданка на САЩ, родена на *** г. с постоянен
адрес: САЩ, гр.Ч., щат И. 60654, 645, ул."Норт Кингсбъри" №
1509; М.Г.Т. ЕГН **********, адрес: ***;
Г.Д. П. ЕГН ********** и В.Й.П. ЕГН ********** /съпрузи/, адрес: ***; В.П.К.
ЕГН ********** и Н.А.К. ЕГН ********** /съпрузи/ адрес: *** да заплатят в полза
на „ДЕА 2004“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул. „Ал. Дякович“ № 45, офис33-35, ет.4 сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща
извършени съдебно-деловодни разноски пред ВОС – адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред състав на Върховен Касационен съд на Р България, в едномесечен срок от
получаване на съобщението от страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: