М О Т И В И
към присъда № 58 от 08.05.2019 г. по
НОХД № 409/2019 г. на СлРС
РП – Сливен е внесла обвинителен
акт против подсъдимите Г.Д.В. за извършено
престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1
от НК, против И.Д.В. и Д.В.Н. за извършено престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и против Б.И.Ж., за
извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.4 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от
НПК. Съдът след като изслуша становището на защитниците им и на самите
подсъдими и след като установи, че техните самопризнания се подкрепят от
събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, премина към процедурата по чл.371 т.2 от НПК.
В с.з.
представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено,
като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия
Г.В. наказание при условията на чл.55 от НК, а именно пробация,
изразяваща се в двете задължителни мерки
за срок от шест месеца. По отношение на останалите трима подсъдими пледира за
налагане на наказание при условията на чл.78а, от НК, тъй като за тях са налице
всички законови изисквания за това.
В с.з.
подсъдимите, редовно призовани се явяват, признават се за виновни и дават съгласието
си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371
т.2, а именно признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. Защитниците
им не оспорват фактическата обстановка по обвинителния акт и правната
квалификация и също изразяват съгласие делото да се гледа по реда на глава 27
от НК. По вида и размера на наказанията, изразяват съгласие с предложеното от
РП-Сливен.
Пострадалите
от деянието, чрез повереници предявяват в с.з. граждански иск срещу всеки един
от подсъдимите, като срещу подс. Г.В. в размер на 3 000
лв., а срещу подсъдимите И.В., Д.Н. и Б.Ж. в размер на 2 000 лева срещу
всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпените от пострадалите
неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата. Ведно с предявения иск се иска и
конституирането им като гр.ищци и частни обвинители. Съдът намери, че гр.искове
са допустими. Предявени са своевременно, от лица които имат качеството на
пострадали и оттам право на обезщетение за претърпени вреди. Съдът намери и че
приемането и разглеждането му не би затруднило процеса, доколкото с исковата
молба не са направени искания за събиране на други доказателства. Съдът намери
и че искането за конституирането им като частни обвинители също е допустимо, доколкото
към настоящия момент вече подс. Б.Ж. вече е
пълнолетен и по отношение на него важат общите правила за разглеждане на
делото, поради което конституира П.С. и А.Х. в качеството им на частни обвинители.
От събраните по делото доказателства, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Г.В. е бълг. гражданин, с
основно образование, неженен, не работи, осъждан.
Подс. И.В. е бълг. гражданин, без
образование, неженен, не работи, неосъждан.
Подс. Н. е бълг. гражданин, с
начално образование, неженен, не работи, неосъждан.
Подс. Ж. е бълг. гражданин, без
образование, неженен, не работи, неосъждан.
Св.
П. Къчева С. от близо пет години била приятелка с немския гражданин А.Х.. През
месец септември 2017 год. двамата решили да
гостуват в Република България, като в страната пристигнали на 10.09.2017 год. и се прибрали в с. Селиминово, общ.Сливен,
където жената притежавала имот. На 11.09.2017 год., вечерта двамата отишли на
гости на родителите на св. П.С. ***. Там изпили неустановено по вид и
количество алкохол. Около 22.00 ч. решили да се прибират. Пътят им преминавал
покрай хранителен обект и заведение, стопанисван от св. Енчо Димитров Енчев.
Обекта обикновено бил отворен до 22.00 ч. и вече щял да затваря, когато вътре
влезли св. П.С. придружена от св. А.Х.. Двамата си купили едно шише водка и
излезли. На една от масите пред заведението били седнали подс. Г.Д.В., братята
му - св. Ради Д.В. и подс. И.Д.В. и братовчедите му подс. Б.И.Ж. и подс. Д.В.Н.,
а на друга бил баща му - св. Д.В.Н. и чичо му св. Васил В.Н.. Последният бил
роднина по сватовство със св. П.С., тъй като негов син живеел с дъщеря й.
Виждайки св. П.С. и придружаващото я лице, св. Васил Н. ги заговорил като
отправил реплика, че жената се прави, че не го вижда. Заговорили се и св. П.С.
и приятелят й седнали на неговата масата. По време на
разговора, жената превеждала, тъй като немския гражданин не говорил и не
разбирал български език. В един момент, св. А.Х. започнал да се шегува със св.
Васил Н. чрез жестове, като дори го хванал за главата и демонстрирал близост.
След това го хванал през ръце и го вдигнал във въздуха. Подс. Г.В. възприел поведението на германеца като обидно и
станал, отишъл до масата на чичо си и го попитал защо позволява да го правят
така. Чичо му нищо не му отговорил, но в този момент св. А.Х. започнал да
говори нещо неразбираемо за подс. Г.В.. Св. П.С. се намесила като приканила
подс. Г.В. да не се меси и продължила да говори на св. Васил Н.. Подс. Г.В.
седнал на мястото си, но почти веднага чувайки св. П.С., че говори на висок тон
да не се закачат с тях станал и започнал да крещи. Жената се обърнала към него
и преди да успее да му каже каквото и да било,
подс. Г.В. я ударил с юмрук в лицето. Последвал още един удар, отново в лицето.
Виждайки, че подс. Г.В. ударил приятелката му, св. А.Х. се насочил към него
като бил зад гърба му. Посегнал да го издърпа, но не успял тъй като в това
време подс. Б.И.Ж., подс. Д.В.Н. и подс. И.Д.В. го дръпнали и започнали да му
нанасят удари по тялото, включително и с ритници. Следствие на ударите мъжа
паднал на земята, а тримата подсъдими
продължили да го ритат по тялото. Свидетели на случилото станали Йордан
Желязков Стоянов и Петър Христов Господинов. Последните двама се намесили и
успели да издърпат св. А.Х. и приятелката му. Вкарали жената и немския
гражданин вътре в магазина. Собственикът на обекта св. Енчо Енчев заключил помещението.
Св. П.С. подала сигнал на 112, който бил посетен от полицейски служители св.
Хюсеин Ахмедов и св. Мартин Ганчев Стоянов. На място те заварили всички
участници в инцидента, като св. П.С. и немския гражданин били заключени в
магазина. По-късно същата нощ св. П.С. и св. А.Х. отишли в ЦНСМ - Сливен.
При прегледа на св. П.С. се установили открити
рани на устните и устната кухина. Повърхностна травма на други части на
главата. При прегледа било установено и наличието на травматичен оток на
тъканите на лявата скула и открити рани с неправилни размери и без остро
кървене на букалната лигавица и на двете устни с травматичен оток. При
извършеното ренгеново изследване на главата не били установени данни за
счупвания на черепните кости.
При
прегледа в спешно отделение на св. А.Х. били установени травми на главата и
множествени повърхностни травми на гръдния кош. При прегледа бил в
незадоволително общо състояние. Констатирани били множество охлузвания в
областта на главата, болезнен травматичен оток на тъканите в теменно - тилната
област на главата, както в тилната област, така и в областта на лявата буза.
Били установени и единични охлузвания в областта на врата и кръвонасядяния в
бластта на лявата половина на гръдния кош по задна аксларна линия, болки в
областта на двете белодробни основи при дишане. В областта на лявата лакътна
става имал охлузвания и болезнен травматичен оток на тъканите в областта на
дясното рамо, както и болки в корема при опипване. При извършените рентгенови
изследвания не били установени данни за счупвания на лицеви или черепни кости.
В хода
на разследване били представени документи издадени на св. А.Х. относими към
лечение извършено от д-р Еберхард Дау и д-р Кристиян Дау.
За нуждите на разследване е била назначена и
изготвена съдебно медицинска експертиза, от заключението на която е видно, че в
резултат на нанесения му побой св. А.Х. е получил множество наранявания в различни
области на главата и тялото си, повечето от които леки, и които в своята
съвкупност са осъществили медикобиологичния характеизиращ признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В експертизата си вещото лице е коментирало
показанията дадени на 16.01.2018 год. от
пострадалия А.Х., който твърдял, че е изпаднал в безсъзнание, като е заключил,
че за пълното безсъзнателно състояние до степен на комоционна кома, което
представлява временна опасност за живота на пострадалия е характерно внезапното
начало на момента на черепно-мозъчната травма. Пострадалият пада върху терена
откъснат напълно от обкръжаващата го среда, без каквато и да е възможност за
говор и движение, както и за възприемане на такива. Това състояние е
сравнително продължително, а не секунди и се последва от сравнително
продължителен период на възстановяване на съзнанието с преминаване през
различни степенни негови промени, като в конкретния случай е приел, че от
материалите по делото и най-вече от показанията на самия пострадал не са били
наблюдавани проявите и симптомите на пълната загуба на съзнанието до степен на
комоционна кома, както и симптомите на лекостепенно сътресение на мозъка.
Относно приложения медицински документ, издаден
на името на св. А.Х. от Зъболекарска практика на д-р Еберхард Дау и д-р
Кристиян Дау от гр. Малхов, Федерална Република Германия, в който документ било
отразено следното: 14.09.2017 год. -
консултация по телефона. Преглед свързан със симптомите. Интраорална
инфилтационна анестезия. Отваряне на повърхностен или
на намиращ се под кожата или под лигавицата абсцес или на фурункул; 15.09.2017 год. - Долекуване
след хирургична интервенция (напр. тампониране), като самостоятелна дейност за
всеки един операционен регион (място на взаимосвързана инцизия); 18.09.2017 год. - Долекуване след хирургична интервенция (напр.
тампониране) като самостоятелна дейност за всеки един операционен регион (място
на взаимосвързана инцизия); 20.09.2017 год. - Долекуване след хирургична интервенция (напр.
тампониране) като самостоятелна дейност за всеки един операционен регион (място
на взаимосвързана инцизия), вещото лице е коментирало, че доколкото в
подказанията дадени на 16.01.2018 год. А.Х.
твърдял, че в резултат на побоя е получил разклащане на един зъб от лявата
половина на долната челюст, който в последствие е бил изваден в Германия, а в
приложения по делото документ не е отразено да е извършена екстирпация на
луксиран зъб, а че е бил инцизиран (разрязан) ограничен остър гноен
възпалителен процес (абсцес) някъде в устната кухина, както и че липсва описан
подробен зъбен статус, както и не е посочен кой точно зъб от намиращите се в
лявата половина на долната челюст осем зъба е изваден, какво е било състоянието
му преди изваждането, причините за изваждането му и имал ли е този зъб опонент,
експертизата не може да коментира.
За нуждите на разследване е изготвена и
приобщена съдебно медицинска експертиза, относно телесното увреждане на св. П.С.,
като видно от заключението на същата, следствие инцидента, жената е получила
контузия на лявата половина на лицето с изразен болезнен оток на меките тъкани
в скулната област и кръвонасядане с обхващане и на долната половина на лявата
очница, което към момента на прегледа от съдебен лекар е било със синкав цвят,
с жълтеникави периферни участъци; контузия в областта на устата с наличие на
болезнен травматичен оток на меките тъкани на двете устни и разкъсно-контузни
наранявания по вътрешните им лигавични повърхности с размери около 1 см. на горната устна и около
0,5 см.
на долната, покрити с белезникави налепи; контузия на лявата ръка с установени
по време на прегледа на 18.09.2017 год. слабо
изразуна палпаторна и функционална болезненост.
Вещото лице е заключило, че разкъсно-контузните
наранявания по вътрешните лигавични повърхности на двете устни на устата по
своя характер представляват нарушаване на анатомичната цялост на тъканите в засегнатите области и в съвкупност с
уврежданията в областта на лявата очница и скулна област са осъществили
смисъла на медикобиологичния характеризиращ признак бременно разстройство за здравето, неопасно за живота“ т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото. Съдът кредитира
показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели, приобщени по съответни процесуален ред, както и
заключението на вещите лица.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимите,
дадени от тях в хода на досъдебното производство,
като на основание чл.372 ал.4 от НПК приобщи към доказателствата по делото, тъй
като подсъдимите признаха вината си, заявиха, че са наясно, че това
самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата и изразиха съгласие
да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към
доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си всеки един от подсъдимите е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по
С деянието си подс. Г.Д.В. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. чл.131, ал.1 т.12, вр.
чл.130 ал.1 от НК, тъй като
на 11.09.2017 г. в с. Селиминово, общ. Сливен по хулигански подбуди причинил на П.К.С.
лека телесна повреда, изразяваща се в нарушаване анатомичната цялост на
тъканите по вътрешните лигавични повърхности на двете устни на устата и
увреждания в областта на лявата очница и скулна област, довели до “Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“.
От обективна страна с поведението си на публично
място, пред заведение в с. Селиминово, общ.
Сливен подсъдимият е нанесъл удари по лицето на св. П.С., с което
и е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК. Действията му
противоречат на установения в обществото морал и порядък и по своя характер са
скандализиращи. Те са осъществени на публично място - заведение, достъпно за голям брой лица и пред
присъствали множество жители на селото, като с поведението си е изразил явното
си неуважение към обществото и висока степен на неуважение към личността.
С деянието си подс. И.Д.В. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. чл.131, ал.1 т.12, вр.
чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 11.09.2017 г. в с. Селиминово, общ.Сливен в съучастие като
съизвършител с Б.И.Ж. и Д.В.Н., по хулигански подбуди причинил на немския
гражданин А.Х. лека телесна повреда, изразяваща се в множество наранявания в
различни области на главата и тялото,
които в своята съвкупност са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
С деянието си подс. Д.В.Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. чл.131, ал.1 т.12, вр.
чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 11.09.2017 г. в с.Селиминово,
общ.Сливен в съучастие като съизвършител с Б.И.Ж. и И.Д.В., по хулигански
подбуди причинил на немския гражданин А.Х. лека телесна повреда, изразяваща се
в множество наранявания в различни области на главата и тялото, които в своята
съвкупност са довели до бременно
разстройство на здравето, неопасно за живота“.
С деянието си подс. Б.И.Ж. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. чл.131, ал.1 т.12, вр.
чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.63 ал.1 т.4 от НК, тъй
като на 11.09.2017 г. в с.Селиминово, общ.Сливен, макар и непълнолетен, но като
могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи
постъпките си, в съучастие като съизвършител с Б.И.Ж. и Д.В.Н., по хулигански
подбуди причинил на немския гражданин А.Х. лека телесна повреда, изразяваща се
в множество наранявания в различни области на главата и тялото, които в своята
съвкупност са довели до бременно
разстройство на здравето, неопасно за живота “.
От обективна страна с поведението си на публично
място, пред заведение в с. Селиминово, общ.
Сливен подсъдимите са нанесли удари по тялото на св. А.Х., с което са му
причинили лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК. Действията им
противоречат на установения в обществото морал и порядък, и по своя характер са
скандализиращи. Подсъдимите са се намирали на публично място- заведение,
достъпно за голям брой лица, както и е установено в хода на разследването на
случилото се са присъствали и множество жители на селото и действията им са
изразили явното им неуважение към обществото, изразявайки открито висока степен
на неуважение към личността.
От обективна страна в случая е налице задружно
участие от страна на подсъдимите И.Д.В., Д.В.Н. и Багамил И.Ж. в извършване на
престъплението, тъй като всеки от тях е участвал в самото изпълнително деяние,
т.е. тримата са действали в съучастие по смисъла на чл.20 ал.2 от НК.
Подс. Б.Ж. към момента на
извършване на деянието и е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Деянията са извършени от подсъдимите с пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали
са общественоопасния му характер, предвиждали са и са
искали настъпването на общественоопасните последици.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете изразеното съжаление за
стореното, младата им възраст, както и самото поведение на пострадалите, което
е провокирало подсъдимите да ги нападнат.
Съдът не
отчете отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанията, които следва да наложи на
подсъдимите, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието.
Съдът
определи на подс. Г.В. наказание при условията на
чл.55 от НК, тъй като констатира многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства и като намери, че това се явява по-благоприятно за него. Ето защо
съдът наложи на този подсъдим наказание пробация,
изразяваща се в двете задължителни мерки за срок от шест месеца.
По отношение на останалите трима подсъдими
съдът приложи разпоредбата на чл.78а от НК.
За горепосоченото престъпление е предвидено
наказание „лишаване от свобода” за срок до 3 години. Със същото не са причинени
имуществени вреди. От свидетелството за съдимост на подсъдимите
Н. и Ж. е видно, че същите не са осъждани и до настоящия момент не са били
освобождавани от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV
от Глава 8 от НК. Подс. И.В. е бил осъждан, но към
момента на деянието е реабилитиран, т.е. вече е със статут на неосъждан. Налице са всички предпоставки на чл. 78 А от НК,
поради което съдът след като освободи подсъдимите И.В., Д.Н. и Б.Ж. от
наказателна отговорност им наложи административно наказание. На подсъдимите И.В.
и Д.Н. съдът наложи наказание глоба в минимален размер, предвид констатираните
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. По отношение на подс. Ж. съдът наложи административно наказание „Обществено
порицание” за срок от ЕДИН МЕСЕЦ, доколкото е бил непълнолетен и това е
единствено възможното наказание при прилагане на чл.78а от НК.
Така
наложеното на подсъдимите наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо
в максимална степен на обществената опасност на деянието и дейците.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Съдът счете, че следва да бъде уважен предявения граждански
иск от П.К.С. против подс. Г.В. и от А.Х. против И.Д.В.,
Д.В.Н. и Б.И.Ж., тъй като безспорно се установи от събраните по делото писмени
доказателства, че същите са претърпели неимуществени вреди, че тези вреди са
настъпили вследствие противоправното поведение на
подсъдимите. Доказа се по безспорен начин причинно - следствената връзка между
деянието на подсъдимите и болките и страданията причинени на пострадалите.
Съдът се съобрази с всички тези
обстоятелства и счете, че с оглед степента и интензитета на търпените болки и
страдания от всеки един от гражданските
ищци вследствие противоправните действия на подсъдимите,
справедливата репарация следва да бъде както следва: в размер на 1 000 лева за
пострадалата С. и в размер на 4500 лева за пострадалия Х.. Тази сума съдът
разпредели между тримата подсъдими - И.В., Д.Н. и Б.Ж. както следва: за всеки
един от тях по 1500 лева, тъй като тримата в еднаква степен и еднородни
действия са нанасяли побой над постр. Х. и така са му
причини съответните увреждания. Съдът присъди по-голям размер на обезщетение на
постр. Х., доколкото от една страна спрямо него
телесното увреждане е било причинено от три лица, т.е. преживените стрес и
...са били много по-силни и от друга страна доколкото на този пострадал са
причинени много повече и по-сериозни травми от тези на постр.
С.. Върху главницата съдът следва да присъди и претендираната
от гражданските ищци законна лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, тъй като при непозволено увреждане,
длъжникът изпада в забава от момента на деликта,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от Закона за задълженията и договорите. В останалата част на предявения граждански
иск за причинени неимуществени вреди до претендирания размер от 3 000 лева за подс. Г.Н. и в размер на по 2000 лева за останалите трима
подсъдими, съдът намери, че следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Съобразно правилата на процеса съдът осъди подсъдимите
да заплатят направените по делото разноски в размер на по 137,48 лева за
експертизи, по бюджета на държавата по сметка на ОДМВР-Сливен, както и държавна такса върху уважената част от
гражданския иск в размер на 50 лева - за подс. Г.В. и
в размер на по 60 лева - за подсъдимите И.В., Д.Н. и Б.Ж..
Съдът
осъди подс. Г.В. да заплати на постр.
С. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
21.05.2019 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ :