№ 559
гр. Кърджали, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20255140100347 по описа за 2025 година
Ищецът Т. Т. М., ЕГН **********1, с постоянен адрес с. **********
чрез Л. К. Б.- САК е предявил иск срещу „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средецул.
„Славянска“ № 11, вх. В, ет. 3, ап. 11, представлявано от В.Г.С. и Г.А.М. за
прогласяване на недействителността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК на сключения на *** в гр. София между страните Договор за
потребителски кредит **********
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът релевира
твърдения, че на *** в гр. София *** е сключила Договор за потребителски
кредит ********** по силата на който „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК ********* й е
предоставил в заем сумата от 5 000 лв. при фиксиран ГЛП от 34,97 % и ГПР от
49,65 %. Съгласно погасителния план е следвало да внесе 24 месечни вноски в
размер на по 510,01 лева, която сума включвала главница, лихва и неустойка
за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 10 от договора или сума в общ
размер на 12 240,34 лв., за погасяване на кредита, като освен главница и лихва
в размер на 2020,34 лв. е включвала и неустойка за непредоставяне на
обезпечение съгласно чл. 10 от договора на стойност от 5 220 лева. Излагат се
твърдения, че договорът е нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не
е включена дължимата неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно
чл. 10 от договора на стойност от 5 220 лева. В петитума ищецът моли за
прогласяване на нищожността на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК на сключения между страните Договор за потребителски кредит
**********от *** Представени са писмени доказателства и е направено
доказателствено искане за допускане на ССчЕ.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество, с който оспорва исканията на ищеца. Заявява, че са
неоснователни претенциите на ищеца за обявяване недействителността на
1
договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП,
като излага подробни аргументи. Неоспорва факта, че между страните е
сключен Договор за потребителски кредит **********от ***, по силата на
който ответното дружество е представило на ищеца заем в размер на 5000,00
лева, а ищецът се е задължил да върне на кредитора така предоставените
парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва, както и
съдържанието на самия договор. Правят признание на иска и молят да не
бъдат осъждани на разноски, евентуално молят да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение под минималния размер съгласно Нардеба № 1.
В срока за отговор на исковата молба ответното дружество предявява
насрещен осъдителен иск срещу Т. Т. М., ЕГН **********1, с постоянен адрес
с. ********** за сума в размер на 4479,98 лева, ведно със законна лихва
считано от датата на предявяване на насрещния иск – 23.05.2025 г. до
окончателното плащане, представляваща стойността на невърнатата главница
в размер на 5000 лева намалена с извършените плащания в общ размер на
520,02 лева. Сочи, че до настоящият момент ищецът по първоначалния иск е
превела сума в обща размер на 520,02 лева платена както следва: на 510,02 лв.
на 02.01.2025 г. и 10 лв. на 13.03.2025 г. Прави искане за допускане на ССчЕ
при оспорване на размера на претендираната сума и факта на усвояване на
сумата за предоставения заем.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната искова
молба, с която ответникът по нея и ищец по първоначалния иск моли да се
постанови решение при признаване на иска относно недействителността на
договора за кредит. Счита, че ответникът по първоначалния иск и ищец по
насрещния иск следва да заплати адвокатско възнаграждение въпреки
признанието за нищожност на договора. Ответникът намира насрещния иск за
основателен. Признава иска по основание и размер. Претендира разноски,
възразява да се присъждат разноски на ищеца по насрещния иск.
В съдебно заседание ищецът Т. Т. М. редовно призованa, не се явява не се
представлява. Постъпила е молба с ***, с която моли да се даде ход на делото,
заявява, че поддържа исковата молба и направените доказателствени искания,
че няма да сочи други доказателства, че няма възражение по проекта за доклад
и моли да се постанови решение по признание, тъй като ответното дружество
признава недействителността на договора, претендира разноски по чл. 38 от
ЗА и прилага списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за присъждане на
разноски на ответника. Ответникът „Кинти БГ“ ЕООД, редовно призован, не
изпраща представител. Постъпило е становище с *** г. от ответника, с което
моли да бъде даден ход на делото, сочи, че поддържа отговора на исковата си
молба и направеното признание, като заявява, че поддържа предявения
насрещен иск. Няма възражение по доклада и моли същият да бъде обявен за
окончателен. Моли на основание чл. 237 от ГПК да се прекрати съдебното
дирене и съдът да се произнесе с решение при признание на иска, като излага
подробни съображения по същество на спора. Към становището си прилага
списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
С Определение **********., в което е обиктиварн проект за доклад по
делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните,
2
съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и
обстоятелства: Сключеният на *** в гр. София между страните Договор за
потребителски кредит **********е нищожен на основание 22 във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е включена дължимата неустойка за
непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 10 от договора на стойност от 5
220 лева. Основателност на осъдителния иск по основание и размер, а именно,
че Т. Т. М., ЕГН **********1 дължи на „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК *********
сума в размер на 4479,98 лева, ведно със законна лихва считано от датата на
предявяване на насрещния иск – 23.05.2025 г. до окончателното плащане,
представляваща стойността на невърнатата главница в размер на 5000 лева по
сключеният на *** в гр. София между страните Договор за потребителски
кредит ********** намалена с извършените от ответника по насрещния иск
плащания в общ размер на 520,02 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. В случая е
налице признаване на иска от ответника, което не противоречи на закона или
на добрите нрави и е признато право, с което страната може да се разпорежда,
поради което следва да се уважат исковете при признаването им на основание
чл. 237 ГПК.
В случая ответникът „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК ********* е признал, че
сключеният на *** в гр. София между страните Договор за потребителски
кредит **********е нищожен на основание 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като в него не е включена дължимата неустойка за непредоставяне
на обезпечение съгласно чл. 10 от договора на стойност от 5 220 лева, а
ответникът по насрещния осъдителен иск Т. Т. М., ЕГН **********1 е
признала, че дължи на „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК ********* сума в размер на
4479,98 лева, ведно със законна лихва считано от датата на предявяване на
насрещния иск – 23.05.2025 г. до окончателното плащане, представляваща
стойността на невърнатата главница в размер на 5000 лева по сключеният на
*** в гр. София между страните Договор за потребителски кредит **********
намалена с извършените от ответника по насрещния иск плащания в общ
размер на 520,02 лева.
По разноските:
При този изхода на делото право на разноски има ищецът по
първоначалния иск за прогласяване на недействителност на сключения
договор за кредит. Ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от
заплащането на такси разноски. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато
делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на
съда. В случая държавната такса възлиза на 489,61 лева по установителния иск
изчислена на база на общото задължение по кредита включващ главница,
лихва и неустойка, които следва да бъдат заплатени по сметка на РС-
Кърджали.
Претендирано е адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от
процесуалния представител на ищеца. Съдът намира, че следва да бъде
заплатено адвокатско възнагарждения независимо от признаване на иска, тъй
като разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК включва кумулативните
3
предпоставки освен признаване на иска ответникът и да не е дал повод за
завеждане не делото. В случая ответното дружество е дало повод за завеждане
на иска, тъй като в основата на предявения установителен иск стои
обективният факт на нищожната клауза на сключения с ответника
потребителски договор, който факт поражда правото на потребителя да иска
обявяването на нищожността по съдебен ред, от което следва изводът, че
именно ответникът е станал причина за предявяване на иска. В тази връзка е и
практиката на ВКС. Настоящият състав намира, че делото е с ниска степен на
фактическа и правна сложност, поради което съгласно установената съдебна
практика /формирана след постановяване на решение по дело С-438/2022 на
СЕС/, посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските
възнаграждения служат само за ориентир при служебното определяне на
възнагражденията, без да са обвързващи за съда, като определящи са
действителната фактическа и правна сложност на делото, както и
действително извършената работа. В случая по делото, извън исковата молба
от процесуалния представител на ищеца, отговора на насрещния иск, с който
е признато вземането по основание и размрер, е депозирана една молба по
хода на делото, в която не са изложени съображения по същество на спора.
Съобразявайки тези факти, както и размерът на нищожния договор за
потребителски кредит, настоящият състав намира, че справедливият размер на
адвокатско възнаграждение по предявения иск възлиза на 300 лева.
Настоящият състав счита, че присъденият размер на адвокатско
възнаграждение съответства на принципите на пропорционалност и
справедливост, както и на действително извършения обем на работа от
процесуалния представител. Настоящият състав приема, че този вид съдебни
производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни
разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като
следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК за установените граници за
упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския
процес, за да се избегне злоупотреба с право. Съдът не е длъжен да съдейства,
а е длъжен да осуети такава злоупотреба /Определение № 174 от 26.04.2021 г.
по ч.гр.д. № 560/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, ГК./. Делото не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност. Напротив, налице е една
бланкетна искова молба и една молба по хода на делото.
Право на разноски има ищецът по насрещния осъдителен иск. Ищецът
по насрещния иск е платил държавна такса в размер на 179,20 лева, която
следва да бъде платена от ответника по насрещния иск. Съдът намира, че
следва да бъде заплатенз държавната такса независимо от признаване на иска,
тъй като разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК включва кумулативните
предпоставки освен признаване на иска ответникът да не е дал повод за
завеждане не делото. В случая ответникът е дал повод за завеждане на иска,
тъй като не е изплатила в пълен размер дори стойността на главницата по
кредита, т.е. на чистата стойност, който факт поражда правото на заемодателя
да иска присъждането й по съдебен ред, от което следва изводът, че именно
ответникът е станал причина за предявяване на иска. В тази връзка е и
практиката на ВКС. По отношение на претенцията за адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ответника следва да се
посочи, че от представения Договор *** за правна защита и съдействие с
предмет процесуално представителство и защита по гр.д. № 347/2025 г. по
описа на РС-Кърджали и предявяването на насрещен иск е посочено общо
възнаграждение в размер на 1148 лева, което следва да бъде преведено по
4
посочената банкова сметка. Представена е фактура, в която е посочено, че
възнаграждението по насрещния иск е в размер на 748 лева, както и преводно
нареждане от клиента към адвоката. Съгласно т. 1 от ТР от 06.11.2013 г. по т.д.
№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато в договора за правна помощ е уговорено
плащане по банков път, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Настоящият
състав намира, че делото е с ниска степен на фактическа и правна сложност,
поради което съгласно установената съдебна практика /формирана след
постановяване на решение по дело С-438/2022 на СЕС/, посочените в Наредба
№ 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения служат само за ориентир
при служебното определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за
съда, като определящи са действителната фактическа и правна сложност на
делото, както и действително извършената работа. В случая по делото, извън
отговора на исковата молба, с който е признат иска на ищеца и в който е
инкорпориран насрещен иск, от процесуалния представител на ищеца по
насрещния иск е депозирана една молба по хода на делото, в която не са
изложени съображения по същество на спора освен в частта за разноските.
Съобразявайки тези факти, както и размерът на насрещния иск, настоящият
състав намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение по
предявения насрещен иск възлиза на 150 лева. Настоящият състав счита, че
присъденият размер на адвокатско възнаграждение съответства на
принципите на пропорционалност и справедливост, както и на действително
извършения обем на работа от процесуалния представител. Настоящият
състав приема, че този вид съдебни производства не следва да се превръщат в
източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно
материалния интерес по делата, като следва да се съблюдава разпоредбата на
чл. 3 ГПК за установените граници за упражняване на субективните права и
основните принципи на гражданския процес, за да се избегне злоупотреба с
право. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава
злоупотреба /Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. по
описа на ВКС, III ГО, ГК./. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност. Напротив, налице е една бланкетна насрещна искова молба
и една молба по хода на делото.
Настоящият състав споделя напълно последната практика на ВКС
известна на процесуалните представители на страните и на самите страни по
този вид дела в частта относно размерите на присъдените разноски.
Недопустимо е да се водят подобен род дела само и единствено заради
разноските по същите, тъй като това представлява злоупотреба с право.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Т. М., ЕГН
**********1, с постоянен адрес *** чрез Л. К. Б.-САК иск срещу „Кинти БГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Средец“ ул. „Славянска“ № 11, вх. В, ет. 3, ап. 11, представлявано от В.Г.С. и
Г.А.М., че Сключеният на *** в гр. София между страните Договор за
потребителски кредит **********е нищожен на основание 22 във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е включена дължимата неустойка за
непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 10 от договора на стойност от 5
5
220 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 23 от ЗЗП Т. Т. М., ЕГН **********1, с
постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“ ул. „Славянска“
№ 11, вх. В, ет. 3, ап. 11, представлявано от В.Г.С. и Г.А.М. сумата в размер на
4479,98 лева, ведно със законна лихва считано от датата на предявяване на
насрещния иск – 23.05.2025 г. до окончателното плащане, представляваща
стойността на невърнатата главница в размер на 5000 лева по сключеният на
*** в гр. София между страните Договор за потребителски кредит **********
намалена с извършените от ответника по насрещния иск плащания в общ
размер на 520,02 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“
ул. „Славянска“ № 11, вх. В, ет. 3, ап. 11, представлявано от В.Г.С. и Г.А.М. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Кърджали държавна такса в размер на 489,61 лева.
ОСЪЖДА на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“ ул.
„Славянска“ № 11, вх. В, ет. 3, ап. 11, представлявано от В.Г.С. и Г.А.М. ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Л. К. Б.-САК адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева за процесуално представителство и защита по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т. Т. М., ЕГН **********1,
с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“ ул.
„Славянска“ № 11, вх. В, ет. 3, ап. 11, представлявано от В.Г.С. и Г.А.М.
сумата в размер на 179,20 лева държана такса по насрещния иск и 150 лева
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6