Решение по дело №499/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13,ал.1-7 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.

Образувано е по подадена жалба от Р. Д. К. от [населено място], общ.Вълчедръм,[улица]против Заповед №ЗСП/Д-М-Л/6507 от 10.10.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Лом, с която на основание чл.13,ал.2 и ал.3 , във вр. с чл.28,ал.1, във вр. с чл.9,ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, по подадено заявление-декларация ,вх.№ЗСП/Д-М-Л/6507 от 24.09.2024г. ,е отказана на жалбоподателя месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9 ППЗСП,с мотива, че притежава товарен автомобил, потвърдена с Решение №12-РД06-0024/18.11.2024г. на Директора на РД „СП“-Монтана.

В жалбата се навеждат доводи, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материално-правните норми на закона. Твърди се, че товарния автомобил не реализира доходи ,а апартамента е наследствен . В съдебно заседание оспорващият се явява лично ,поддържа депозираната жалба на заявените в нея основания и моли оспореният акт да бъде отменен и да се върне преписката на административния орган, за да се отпусне исканата помощ.

Ответникът- Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Лом,чрез ст.юрк.Н. Г. в с.з. оспорва жалбата и моли да бъде потвърдена заповедта,с която е отказана социалната помощ, като правилна и законосъобразна. Счита заповедта за законосъобразна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление-декларация вх. № ЗСП/Д–М-Л-6507/24.09.2024г., подадена до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Лом, жалбоподателят Р. Д. К. е поискал отпускане на месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9 ППЗСП. Посочил, че е неженен,безработен,здрав е и има собстевно жилище ,не е прехвърлял жилищен или вилен имот през годината.

Във връзка с постъпилата молба-декларация, социални работници при Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Лом на 10.10.2024 г. изготвили социален доклад, в който е попълнена анкетна карта, в която е отразено, че жалбоподателя е на 54г.,неженен; регистриран в ТД“Бюло по труда“рег.№307296/26.03.2024г.,не съжителства с други лица ,няма деца,здрав е, без доходи, няма вземания от движимо и недвижимо имущество през годината,не получава пенсия.В графа "Други констатирани обстоятелства",е посочено,че лицето има собствено жилище, наследено от родителите и товарен автомобил, [Марка],модел“Дукато“,с валидна гражданска застраховка ,който се ползва от лицето и може да бъде източник на доходи. Направена е констатация, че след като лицето притежава товарен автомобил ,който може да бъде източник на доходи ,следва да му се откаже месечна социална помощ на основание чл.9,ал.1 ППЗСП, вр. с чл.12,ал.2,т.1 и т.2 ЗСП и е направено такова предложение до директора на ДСП-Лом.

Със Заповед№ЗСП/Д-М-Л/6507 от 10.10.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Лом, на основание чл.13,ал.2 и ал.3 , във вр. с чл.28,ал.1, във вр. с чл.9,ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, по подадено заявление-декларация ,вх.№ЗСП/Д-М-Л/6507 от 24.09.2024г. ,е отказана на жалбоподателя месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9 ППЗСП,с мотива, че притежава товарен автомобил.

Заповедта е обжалвана пред директора на РДСП-Монтана ,който с Решение №12-РД06-0024/18.11.2024г. я е потвърдил.Посочено е, че притежаването на товарен автомобил обективно може да се приеме, че е възможен източник на приходи за лицето, поради което помощта е отказана.

В хода на съдебното производство, като писмени доказателства са приобщени документите съдържащи се в административната преписка.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, разполагащ с необходимите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.13,ал.2 от Закона за социално подпомагане..

Обжалваната заповед е обективирана в писмена форма,мотивирана съгласно чл.13,ал.3 ЗСП и съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. кореспондиращи си правни и фактически основания за издаването й. Ето защо съдът намира, че при издаване на заповедта е спазена установената в закона форма.

При извършената служебна проверка, не се констатира в административното производство да са допуснати нарушения на административно-производствените правила от категорията на съществените такива, които да дават основание за отмяна на административният акт на процесуално основание. Извършена е социална анкета и въз основа на нея социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отказ от отпускане на месечна социална помощ за допълване на доходите. Оспорената заповед е издадена след като са изяснени всички релевантни за случая обстоятелства.

Съдът намира оспорения административният акт за издаден при спазване на материалноправните разпоредби на закона, като съображенията за това са следните:

В Закона за социалното подпомагане е предвидена възможност за отпускане на месечни, целеви и еднократни социални помощи, а условията и реда за предоставянето на социалните помощи, както и прекратяването им са уредени с ППЗСП, както и с други подзаконови нормативни актове. Условията на които следва да отговарят лицата за отпускане на месечна социална помощ са регламентирани в чл. 9, 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

От фактическа страна е безспорно между страните, че жалбоподателя притежава освен наследствено жилище от родителите ,и товарен автомобил с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, който се ползва от лицето.Спорно е дали притежаването на последния представлява пречка за отпускане на помощта, или при липсата на реално доказани доходи от този автомобил помощта следва да се отпусне.

В конкретния случай съдът счита, че правилно ответникът приема, че товарния автомобил обективно може да е източник на приходи за жалбоподателя.Ирелевантно в случая е обстоятелството дали жалбоподателя действително получава или е получавал доходи от тази движима собственост или не.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ППЗСП месечната помощ, в случая месечна помощ за допълване на доходи по чл.9 ППЗСП, се отпуска ако лицата или семействата отговорят и на следните допълнителни условия, сред които в т. 3 - да нямат вземания, доходи от движимо или недвижимо имущество, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за отделното лице или за всеки един от членовете на семейството да надхвърля линията на бедност за съответната година. Законодателят въвежда като допълнително условие за отпускане на помощта едно от условията, на които следва да отговаря заявител за отпускането на помощта. Законодателят е предвидил максимален праг на доходите, които се получават от имуществото по чл. 10, ал. 1, т. 3 от ППЗСП, като тези доходи не трябва да надхвърлят определената линия на бедност за съответната година. Изискването на чл. 10, ал. 1, т. 3 от ППЗСП е императивно въведено и наличието му представлява отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на абсолютните за предоставянето на исканата помощ, т. е. препятства се възникването на субективното право на помощта за допълване на доходи. Ирелевантно е дали тези доходи са достатъчни да покрият жизнените потребности на заявителя, тъй като не административният орган е въвел условието сумата да не бъде над определен максимум.

Подзаконовата норма на чл. 10, ал. 1, т. 1 и на т. 3 от ППЗСП съответства на по-високата по степен норма на чл. 11, ал. 2 от Закона за социално подпомагане, която допуска социалните помощи да се получават само след като лицата са изчерпали всички възможности за самоиздръжка. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за социално подпомагане, социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество.Не бива да се пренебрегва факътк ,че жалбоподателя е лице, което заявява нужда от подпомагане, но същото освен обитаемото от него жилище , притежава и товарен автомобил с валидна застраховка“ГО“ ,който се ползва от него и би могъл да бъде източник на доходи. Ирелевантен е фактът дали действително лицето ползва товарния автомобил ,като източник на доходи. Жалбоподателят е в добро здравословно състояние ,не е освидетелтван с ЕР на ТЕЛК. Няма данни за провеждано медикаментозно лечение или хоспитализации. Заявителят не представя доказателства за влошено здравословно състояние.Затова и същият би могъл да задоволява жизнените си потребности ,чрез притежаваното движимо имущество-товарен автомобил ,като отказът на директора на ДСП-Лом е постановен в унисон с приложимия материален закон.

Постановеният отказ е в съответствие и с целта на закона/чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП/ – да се подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Индивидуалния подход и комплексната преценка на потребностите на жалбоподателя сочат несъмнено, че същият разполага с имущество, което може да се превърне в източник на доходи. Очевидно е, че в случая същият не е изчерпал възможността да се издържа от своето имущество, поради което не е налице основание да бъде подпомаган от държавата. Трябва да се съобрази и това, че системата на социално подпомагане не разполага с безгранични възможности, както и бюджета на държавата. Нуждаещите се са винаги повече от тези, които получават подпомагане. Поради това, когато се предостави неправомерно социална помощ на лице, което не следва да получава такава, то се лишава от възможност за подпомагане друго лице, което няма възможност за самоиздръжка от труда или имуществото си.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗСП на първо място лицата са длъжни да полагат грижи за задоволяване на своите жизнени потребности. Ако гражданите не успеят самостоятелно да се справят в дадена житейска ситуация съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗСП, то тогава държавата, чрез органите за социално подпомагане, ще се намеси с предоставяне на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Целта на законите и подзаконовите нормативни актове в сферата на социалното подпомагане, освен да гарантират оказване на подкрепа на лицата, изпаднали във временно затруднение, е да гарантират използването по най- целесъобразен начин на обществените такива.Макар и разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП ,изискваща лицата да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството ,да е отменена с ДВ,бр. 44 от 2023 г. , в сила от 1.06.2023 г., според съда не са изчерпани всички възможности на лицето да получи доходи от свое имущество,при което отказът е законосъобразен и следва да да бъде потвърден.

Предвид изложеното съдът намира, че като е издал процесната заповед, с която е отказал отпускане на месечна социална помощ за допълване на доходи по чл.9ППЗСП ,на основание чл.9,ал.1 ППЗСП вр. с чл.12,ал.2,т.1 и т.2 ЗСП , административният орган е приложил правилно закона.

С оглед материалната законосъобразност на обжалваният административен акт, същият се явява и съответен на целта на закона.

Ето защо, обжалваната заповед се явява постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материално-правните разпоредби, при спазване на административно- процесуалните правила и съответна на целта на закона, поради което оспорването на Р. Д. К. срещу нея следва да бъде отхвърлено.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Р. Д. К. от [населено място], общ.Вълчедръм,[улица]против Заповед №ЗСП/Д-М-Л/6507 от 10.10.2024г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Лом, с която на основание чл.13,ал.2 и ал.3 , във вр. с чл.28,ал.1, във вр. с чл.9,ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, по подадено заявление-декларация ,вх.№ЗСП/Д-М-Л/6507 от 24.09.2024г. ,е отказана на жалбоподателя месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9 ППЗСП,с мотива, че притежава товарен автомобил, потвърдена с Решение №12-РД06-0024/18.11.2024г. на Директора на РД „СП“-Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.13,ал.7 от ЗСП.