Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 53 05.03.2019г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, VІІ състав, в публично съдебно заседание на пети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №
658 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Я.Х.К.
*** против Ревизионен акт (РА) №Р-16002418001612-091-001/02.08.2018г.,
потвърден с Решение №598/15.10.2018г. на Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно осигурителна практика“ (ОДОП) – гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се
сочи, че в РА липсват конкретни констатации, че са налице укрити от приходната
агенция конкретни факти и обстоятелства, а напротив – всички данни са
декларирани към момента на възникване на задължението за извършване на такова
действие. Твърди се, че в РА липсва анализ на доказателствата, който да сочи на
такива факти и обстоятелства, и как те влияят върху невъзможността да се
съберат данъчните задължения. Заявява се, че укриването на факти и
обстоятелства е презумирано с наличието на данъчни задължения на друг правен
субект, който е юридическо лице. Излагат се доводи, че не са налице никакви
доказателства или индиция за укриване на факти и обстоятелства в процесния РА.
Обосновано е, че възможността за вменяване на задължения при прехвърляне на
дялове е въведена едва с изменения в ДОПК след октомври 2017г. и то при
лимитативно изброени хипотези, като предвид обстоятелството, че се касае за
материалноправна норма, то приложимостта й „назад“ е невъзможно. Моли се съда
да отмени РА №Р-16002418001612-091-001/02.08.2018г., потвърден с Решение
№598/15.10.2018г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.Й., поддържа жалбата и
моли съда да отмени обжалвания ревизионен акт.
Ответникът
по жалбата – Директор на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Д., с депозирана молба
вх.№485/30.01.2019г., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да потвърди изцяло
обжалвания ревизионен акт като правилен и законосъобразен, като присъди в полза
на Дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив юрисконсултско възнаграждение, определено по реда
на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С молбата прави възражение за прекомерност на възнаграждението
в случай, че такова се претендира от жалбоподателя.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема следното
от фактическа страна:
Със Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) №Р-16002418001612-020-001/19.03.2018г. на началник сектор при ТД
на НАП Й. Т. М. (л.119) е възложена ревизия на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК с ръководител Е. С. Ц. (главен инспектор по приходите) и П. М. Х. (старши инспектор
по приходите) на Я.Х.К. с обхват: Отговорност за корпоративен данък за периода
от 01.01.2013г. до 31.12.2013г.; Отговорност за данък върху доходите от трудови
и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г.; Отговорност
за Данък върху добавената стойност за периода от 01.03.2014г. до 31.03.2014г.; Отговорност
за ДОО – за осигурители за периода от 01.01.2014г. до 31.01.2014г.; Отговорност
за вноски за здравно осигуряване – за осигурители периода от 01.01.2014г. до
31.01.2014г. Срокът на ревизията е три месеца от връчване на заповедта. Заповедта
е подписана с електронен подпис от Й.Т.М. на 19.03.2018г. в 16:33 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронните
подписи от диска, приложен по делото се установява, че това е електронния подпис на Й.Т.М., издадени са
от „В-Trust Operational CA QES“, като срокът за валидност на подписа е от 31.10.2017г.
до 31.10.2018г.
ЗВР
№Р-16002418001612-020-001/19.03.2018г. на началник сектор при ТД на НАП е
връчена на К. по електронен път на 20.02.2018г. (л.121).
На 04.07.2018г. е изготвен
Ревизионният доклад (РД) №Р-16002418001612-092-001 (л.17-22), който е връчен на
ревизираното лице по електронен път на 05.07.2018г. (л.24). РД е подписан с електронни
подписи от П.М.Х. на 04.07.2018г. в 18:00 часа и от Ц. на същата дата и час. При зареждане на
удостоверенията към файловете с електронни подписи от диска, приложен по делото
се установява, че електронните подписи са на Х. и Ц., и двата подписа са
издадени от „В-Trust Operational CA QES“, като срокът на валидност на първият
от тях е от 25.08.2017г. до 25.08.2018г., а на втория – от 15.05.2018г. до
15.05.2019г.
На 02.08.2018г. е изготвен РА
№Р-16002418001612-091-001 (л.10-13), който е връчен на ревизираното лице по
електронен път на 02.08.2018г. (л.14). РА е подписан с електронни подписи от Ц. на 02.08.2018г. в 12:02 часа и от Й.Т.М. на
същата дата в 11:34 часа. Както вече беше посочено, при зареждане на
удостоверенията към файла с електрони подписи от диска, приложен по делото – електронните
подписи са на Ц. и М., и двата подписа са издадени от „В-Trust Operational CA
QES“, като срокът на валидност на първият от тях е от 15.05.2018г. до
15.05.2018г., а на втория – от 31.10.2017г. до 31.10.2018г.
РА е обжалван по
административен ред пред директора на Дирекция ОДОП Пловдив, който с Решение
№598/15.10.2018г., го е потвърдил (л.28-33).
При извършване на ревизията
е установено следното:
За ревизирания период
01.01.2013г. – 31.03.2014г. Я.Х.К. е управител и представляващ на ХРИСТИЯН 99
ЕООД. Дружеството е регистрирано по
ДОПК на 11.07.2006г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на
21.03.2012г. – задължителна регистрация във връзка с облагаем оборот.
Дерегистрирано е на 08.04.2015г. –
задължителна дерегистрация по чл.176, т.3 от ЗДДС, във връзка с чл.89,
ал.1 от ЗДДС. Капиталът на дружеството е в размер на 5 000,00 лв.
Декларирана дейност в ГДД по ЗКПО за 2013г. – инсталиране на машини и
оборудване. От информационна система на НАП – Справка за актуалното състояние
на всички трудови договори и справка за всички подадени уведомления от
работодател по чл. 62 от КТ се установява, че за ревизирания има назначено едно
лице по трудови правоотношения. Съгласно информация за подадена Справка по
чл.73 от ЗДДФЛ № 244471400229592/18.03.2014г. за изплатени доходи различни от
трудови правоотношения за 2013г. ХРИСТИЯН 99 ЕООД e изплатило доход от наем на
недвижимо имущество в размер на 90.00 лв. на Я.Х.К.. Дружеството няма
регистриран ЕКАФП с дистанционна връзка с НАП.
През ревизирания период от
01.01.2013г. до 31.03.2014г. Я.Х.К., в качеството си на физическо лице без
дейност като едноличен търговец не отговаря на определението за предприятие
съгласно Закона за счетоводството и като такова няма задължение да води счетоводна
отчетност. Условията за прилагане на чл.19 ДОПК във връзка с отговорността на
отговорно трето лице Я.Х.К. за задълженията на ХРИСТИЯН 99 ЕООД установени от
ПП СУП (софтуер за управление на приходите) към 04.07.2018г. и са следните: със
справка-декларация с вх.№ 24001542517/14.04.2014г. са декларирани задължения за
ДДС с главница 375.00 лева и лихва 160.78 лв. за периода
01.03.2014-31.03.2014г.; с декларация обр.6 с вх. №
240021401077701/18.02.2014г. са декларирани задължения за ДОО с главница 43.80
и лихва 19.37лв. за периода 01.01.2014-31.01.2014г.; с декларация обр.6 с вх.№
240021401135971/19.02.2014г. са декларирани задължения за ДОД с главница 19.57
лв. и лихва 8.65 лв. за периода 01.01.2014-31.01.2014 г.; с декларация обр.6 с
вх.№240021401077701/18.02.2014г. са декларирани задължения за ЗО с главница
19.04 и лихва 8.42 лв. за периода 01.01.2014-31.01.2014г.; с ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2013г. с вх.№ 224351500457208/31.03.2014г. са декларирани задължения за
Корпоративен данък с главница 11878.05 и лихва 5 221.21 лв. за периода
01.01.2013-31.12.2013г. Задълженията са 12 335.46 лева главница и 5 418.43 лева,
като същите са в общ размер на 17 753.89 лв.
От извършена справка в регистър
Булстат и Търговския регистър ревизиращите органи са установили, че Я.Х.К. е
управител и представляващ от 06.01.2011г. до 03.06.2014г. на ХРИСТИЯН 99 ЕООД. Я.Х.К.
има качество на управител на ХРИСТИЯН 99 ЕООД и е овластен да представлява
дружеството, като е вписван в Търговския регистър съгласно чл.141, ал.3 от ТЗ и
отговаря за дружеството, съгласно чл.145 от ТЗ. В това си качество, според
ревизиращият орган, той е осъществил следното в хода на ревизията: В отговор на
ИПДПОЗЛ № Р-16002418001612-040-001/02.04.2018г., Я.Х.К. е представил опис на
представени документи и писмени обяснения с вх. № 8723/19.04.2018г. Лицето дава следните
писмените обяснения: За периода 01.01.2013-31.03.2014г. не е придобивал
недвижими имоти; За периода 01.01.2013-31.03.2014г. и до момента не е закупувал
МПС; Няма налични машини, стоки, оборудване и стопански инвентар; Няма
предоставени заеми на трети лица; Предоставя декларация за съгласие да бъдат
проверени операциите и наличностите по банковите му сметки; Няма банкови
сейфове и касети; Няма вземания от трети лица; За периода
01.01.2013-31.03.2014г. нямам придобити по безвъзмезден начин-дарения,
наследство, давност, печалби от хазартни игри и други подобни; Няма дадени
парични средства назаем; За ревизирания период няма изплатени лихви; Не е
осъществявал посочените в тази точка сделки; Не притежава акции и дялови
участия в задгранични дружества, място на стопанска дейност и недвижима
собственост в чужбина; Не притежава дялови участия в местни дружества; Няма
други парични средства различни от горепосочените. Лицето представя справки: за
налични недвижими имоти към 17.04.2018г.; за налични МПС; за вземания от трети
лица; към настоящият момент не участва в търговски дружества. Единственото
дружество, в което участвал и е притежавал дялове и е управител е ХРИСТИЯН 99
ООД до 19.05.2014г. Правомощията му в дружеството за ревизираният период са на
управляващо лице. Сам е подписвал всякакви счетоводни и търговски документи на
дружеството, касаещи ревизирания период. Търговските сделки, преговорите,
разговорите за извършваната дейност за ревизирания период са извършвани от него,
в качеството му на управител. Същият предоставя копие от приемо-предавателния
протокол от 19.05.2014г., който е подписал при продажбата на дружеството
ХРИСТИЯН 99 ООД на Й. Г. Й. с ЕГН **********. С горецитирания
приемо-предавателния протокол от 19.05.2014г., Я.Х.К. предал на новия
собственик Й.Г.Й. пасиви на дружеството: неразпределена печалба от минали
години в размер на 514 665.26 лв. и задължения 13 130.59 лв., и активи:
отоплителна инсталация на стойност 4 802.50 лв. и касова наличност на стойност
533 349.17 лв., с която при добросъвестност от страна на Я.Х.К. в качеството му
на управител на ХРИСТИЯН 99 ООД биха могли да се погасят изискуемите публични
задължения към НАП – главница 12 335.46 лв. и прилежащи лихви за ревизирания
период. За периода 01.01.2013-31.03.2014г. и до момента на продажба на дяловете
му, дружеството не е разпределяло дивиденти. Към момента на прехвърляне на
дружеството новият управител Й.Г.Й. подписва пред К. декларация, в която се
ангажира и поема задължението за изплащането на всички натрупани задължения от
дружеството. С цел събиране на доказателства за разпоредителни сделки с
имущества и парични средства на ХРИСТИЯН 99 ООД, както и информация относно
лицата извършили продажба на имущество, информация относно имената и длъжността
на лицата, декларирали данни по реда на данъчното и осигурителното законодателство
за цитирания период, информация относно имената и длъжностите на лицата
разпореждали се с паричните средства на дружеството, информация относно лицата
осъществяващи контрол на изразходването на парични средства и разплащания с
бюджета е извършена насрещна проверка на ХРИСТИЯН 99 ООД, приключила с ПИНП №
П-22221018062545-141-001/04.05.2018г. При проверката не са събрани документи и
доказателства. Извършена е проверка в информационната система на НАП, при която
се установява, че ХРИСТИЯН 99 ООД в подадения баланс за 2012г. е посочил
налични дълготрайни активи към 31.12.2012г. в размер на 5 хил. лв. и парични
средства 375 хил. лв. От извършени справки по лице в Агенцията по вписванията и
Информационния масив на НАП, се установява, че физическото лице Я.Х.К. притежава
недвижими имоти и МПС. ХРИСТИЯН 99 ООД няма недвижими имоти и МПС и не е
извършвало продажби на такива по данни от Агенция по вписвания и по счетоводни
данни. Предвид изложеното до тук, ревизиращият орган е приел, че Я.Х.К. има
качество на управител на ХРИСТИЯН 99 ООД и като такъв се е разпореждал с всички
дела на ХРИСТИЯН 99 ООД, в т. ч. разпореждане с имущество, формиране и
погасяване на данъчни задължения.
С оглед
тези констатации, ревизиращият екип счел, че са налице достатъчно обстоятелства
по чл.19 от ДОПК за реализиране на отговорност срещу Я.Х.К. в качеството му на
управител на ХРИСТИЯН 99 ЕООД за задълженията по ДДС, ДОО, ДОД, ЗО и по ЗКПО,
тъй като:
1. Физическото лице, чиято отговорност
се търси е притежавало качеството на управител към момента на укриване на
известни му факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органите
по приходи и за които е знаело. В периода от 06.01.2011г. до 03.06.2014г. Я.Х.К.
е бил управител и представляващ на ХРИСТИЯН 99 ЕООД, т.е. в периода на
ревизията е бил управител на дружеството.
2. Управителят е укрил факти и
обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите
или публичния изпълнител. Съгласно чл.19, ал.1 от ДОПК, когато член на орган на
управление или управител на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 укрие факти и
обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите
или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани
задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, той отговаря за
несъбраното задължение. Отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК почива върху
недобросъвестно препятстване установяването и последващо събиране на данъци или
задължителни осигурителни вноски или препятстване само събирането на същите.
Препятстването се състои в непосочване или невярно посочване на данни, които са
известни на съответното лице и е налице причинно-следствената връзка между
непосочването на данните и несъбираемостта на задължението. Освен това с цел
освобождаването му от отговорност за действията му, като управител на дружеството
е прехвърлил дружествените си дялове с Договор за покупко-продажба от
19.05.2014г. на лицето Й.Г.Й.. По този начин Я.Х.К., не е съдействал за погасяване
задълженията на дружеството ХРИСТИЯН 99 ЕООД, дори напротив. При анализа на ГФО
2012-2014г. данните свидетелствали, че ХРИСТИЯН 99 ЕООД е разполагал с
дълготрайни активи и парични средства в размери надвишаващи многократно размера
на задължението. По-подробни доказателства в тази връзка не са предоставени
нито от РЛ, нито от настоящия управител в частност от упълномощено от него
лице. Следователно се касае за укриване на данни факти и обстоятелства.
3. Разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК изисква да е налице причинно-следствена връзка между необявяването на
фактите и обстоятелствата и несъбираемостта на съответното задължение от ЗЛ, т.е.
вследствие от действията на управителя, не могат да бъдат събрани задълженията
за данъци или задължителни осигурителни вноски. Видно от горепосоченото писмо
на Дирекция Събиране при ТД на НАП Пловдив, от Служба по вписвания и
Информационна система на НАП, ХРИСТИЯН 99 ЕООД не притежава движимо и недвижимо
имущество, което да послужи за обезпечаване на задълженията. Видно от обявените
годишни отчети в Търговския регистър, Национален статистически институт и данни
от ИС на НАП за отчетната 2013г. и 2014г. вече няма подавани ГФО на ХРИСТИЯН 99
ЕООД. В последния обявен ГФО за 2012г., в Баланса и Отчета за паричния поток
към 31.12.2012г. са посочени парични средства в размер на 375 хил.лв., и ДМА в
размер на 5 х.лв., т.е. дружеството е разполагало с достатъчно парични средства
за погасяване на задълженията си към НАП. Отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК
при укриване на факти и обстоятелства е до размера на несъбраното задължение и
до размера установен при анализа на причинно-следствената връзка.
Предвид на горното на основание чл.19, ал.2 от ДОПК е вменена от
ревизиращия орган отговорност на Я.Х.К., в качеството му на управител на
ХРИСТИЯН 99 ЕООД, за установените и невнесени задължения по данни от ПП СУП към
04.07.2018г., до размера на укритите факти и обстоятелства, а именно за сумата
от главница 12 335.46 лв. и лихва 5 418.43 лв. или общ размер на задълженията
17 753.89 лв., представляваща отговорност за ДДС, Корпоративен данък, ДОД и
ЗОВ. От ХРИСТИЯН 99 ЕООД не е подадено искане за отписване на задължения
по давност съгласно чл.171 от ДОПК.
С оглед на всичко гореизложено с
оспорения РА на Я.Х.К. са установени следните задължения, изчислени към
02.08.2018г.: 1.отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2013г. до
31.12.2013г. в размер на 11 878,05 лева и лихви в размер на 5 315,09
лева; 2.отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. в размер на 19,57
лева и лихви в размер на 8,81 лева; 3.отговорност за Данък върху добавената
стойност за периода от 01.03.2014г. до 31.03.2014г. в размер на 375,00 лева и
лихви в размер на 163,80 лева; 4.отговорност за ДОО – за осигурители за периода
от 01.01.2014г. до 31.01.2014г. в размер на 43,80 лева и лихви в размер на
19,72 лева; 5.отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурители
периода от 01.01.2014г. до 31.01.2014г. в размер на 19,04 лева и лихви в размер
на 8,57 лева.
От така установената фактическа обстановка въз основа на представените по
делото доказателства, след като се съобрази с изискванията на чл.160, ал.1 от ДОПК и провери законосъобразността на оспорения ревизионен акт на основанията
предвидени в чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът направи следните правни изводи:
Решение №
598/15.10.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е съобщено на Я.К.
на 26.10.2018г. (л.9), а жалбата срещу него е подадена на 09.11.2018г. по
куриер (л.7), следователно оспорването е упражнено в рамките на срока по
чл.156, ал.1 от ДОПК. С атакувания ревизионен акт се установяват данъчни
задължения за оспорващото лице и това обстоятелство предполага съществуването
на пряк, личен и непосредствен правен интерес от провеждане на неговата съдебна
проверка за законосъобразност. Жалбата до съда е депозирана след изчерпване на
възможността за обжалване на РА по административен ред, което е приключило с
решение на горестоящия административен орган, с което РА е потвърден изцяло.
Поради това и след като е депозирана срещу подлежащ на оспорване акт, пред
надлежния съд и в законоустановения срок, от активно легитимирано лице, за
което е налице правен интерес за оспорването, жалбата е допустима.
Предвид обстоятелството, че
постоянния адрес на жалбоподателя от 24.06.2004г. е в гр.Крън, Община Казанлък
(л.130), на основание чл.156, ал.1, т.1, изр.2-ро от ДОПК делото подлежи на
разглеждане пред Административен съд Стара
Загора.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от Заповед
№РД-09-1/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП Пловдив, издадена на основание
чл.11, ал.1 от ЗНАП, вр. чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, е налице оправомощаване на
началниците на сектори в отдел „Ревизии“ (сред които е и Й.Т.М.) да издават
заповеди за възлагане на ревизии. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на
същата. В конкретния случай автори на обжалваното произнасяне са Й.Т.М. –
възложител на ревизията и Ц. – ръководител
на ревизията, поради което следва да се приеме, че това нормативно изискване е
спазено. Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност
и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са
част от териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, която е компетентна
териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1,
т.1 от ДОПК.
Постановеният РА, чиято
неразделна част е РД, както и решението на ответника, с което е потвърден РА,
обективират не само фактическите основания на органите по приходите във връзка
с определените задължения за данъци на ревизираното лице, но също се посочват и
правните основания за произнасянето им. Публичните вземания са конкретизирани в
достатъчна степен на яснота по основание, размер и субект. Посочени са данни за
ревизираното лице, за име и длъжност на авторите на РА. Съдържа се информация
за обхвата на ревизията. Посочен е срока и органа, пред който може да се
обжалва съобразно изискванията на чл.120 от ДОПК.
Видно от материалите по ревизионната
преписка РА е подписан от посочените като негови издатели органи по приходите с
квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от ЗЕДЕП. Електронният подпис е
приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП,
като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по чл.24
от ЗЕДЕП. По определението на чл.13, ал.1 от Закона за електронния подпис и
електронния документ, електронен подпис е всяка информация в електронна форма,
добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на
неговото авторство. Квалифициран електронен подпис съгласно чл.13, ал.3 и ал.4
от ЗЕДЕП е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискването на
чл.16 от Закона и той има значение на саморъчен подпис. За установяване на
наличието на квалифициран електронен подпис е необходимо съгласно изискването
на чл.16, ал.1 от ЗЕДЕП да е придружен от издадено от доставчик на
удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис,
отговарящо на изискванията на чл.24 удостоверяващо връзката между автора и
публичния ключ за проверка на подписа, и да е създаден посредством устройство
за сигурно създаване на подписа. Удостоверението за електронен подпис е
средство за електронна идентификация и потвърждаване на самоличността на
лицето, подписващо даден документ /файл/ . Удостоверението за електронен подпис
е законово признато за еквивалент на саморъчен подпис за лицата, които
притежават такова удостоверение. От представените удостоверения, като прикачен
файл е видно, че подписите са положени от съответните лица, в периода на срока
на действие на тези удостоверения. В тази връзка се установи, че РА (както и РД
и ЗВР) е подписан с електронен подпис от лицата, посочени като негови издатели,
с КЕП и в периода на действие на удостоверенията.
При тези данни съдът намира,
че оспорения РА е издаден от компетентен орган и е съответстващ на законовите
изисквания за форма на административен акт по чл.120 от ДОПК.
В подадената до съда жалба
не се заявява оплакване за съществено нарушаване на административнопроизводствените
правила, а и служебната проверка не констатира подобен порок на протеклото административно
производство. Със заповед на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Пловдив Й.Т.М.
от 19.03.2018г. е възложена ревизия с ръководител Е. С. Ц. (главен инспектор по
приходите) и П.М.Х. (старши инспектор по приходите) на Я.Х.К. с обхват:
Отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г.;
Отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г.; Отговорност за Данък
върху добавената стойност за периода от 01.03.2014г. до 31.03.2014г.;
Отговорност за ДОО – за осигурители за периода от 01.01.2014г. до 31.01.2014г.;
Отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурители периода от
01.01.2014г. до 31.01.2014г. Срокът на ревизията е три месеца от връчване на
заповедта. Тази заповед е връчена на ревизираното лице на 20.03.2018г. Спазен е
срока по чл.114 от ДОПК. На 04.07.2018г., в 14-дневен срок след изтичането на срока за
извършване на ревизията, е издаден РД при съблюдаване на разпоредбата на чл.117, ал.1
от ДОПК. РД е връчен на ревизираното лице на 05.07.2018г. Възражение
срещу РД не е постъпило по реда на чл.117, ал.5
от ДОПК. Съгласно чл.119, ал.2
от ДОПК ревизионният акт се издава в 14-дневен срок от подаване на
възражение или от изтичане на срока за подаване на възражение. РА е издаден на
02.08.2018г. при съобразяване с правилото на чл.119, ал.2
от ДОПК. В обобщение съдът не констатира съществено нарушаване на
разписаната административна процедура, рефлектиращо върху законосъобразността на
атакувания РА.
При изследване на
материалната законосъобразност съдът съобрази следното:
Спор
по фактите между страните няма. Спорът по делото е правен и е свързан с
решаването на въпроса дали правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя
по чл.19 от ДОПК в качеството му на управител, представляващ “Християн 99“ ЕООД.
В мотивите на оспорения акт се съдържат основания за приложението и на чл.19,
ал.1 от ДОПК и на чл.19, ал.2 от ДОПК, които текстове съдържат различни
фактически състави за възникване на отговорност за данъци на трети лица.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице всички елементи на
нито един от двата посочени законови състава, поради следните съображения: Съгласно
чл.19, ал.1 и ал.2 от ДПК формите на проявление на действието на субекта на
отговорност по тези текстове са: 1. укриване
на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат
събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, като лицето отговаря
за несъбраното задължение и се касае за пасивно действие; 2.недобросъвестно
извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на задължено
юридическо лице по чл.14, т.1 или т.2, представляващи скрито разпределение на
печалбата или дивидент; 3.отчуждаване на имущество на задълженото лице
безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което
имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци
или задължителни осигурителни вноски, като тук субектът отговаря за
задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на
намалението на имуществото.
Елементите от
фактическия състав по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК са: 1.лицето да има качеството
на орган на управление или на управител на задължено лице по чл.14, т.1 и т.2 ДОПК към
момента, към който са установени публичните задължения; 2.да е налице поведение
на това, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти
и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по
приходите или публичния изпълнител или съответно разпоредителни действия с
имуществото на дружеството; 3.причинно-следствена връзка между поведението и
невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски; 4.невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и
задължителни осигурителни вноски.
Тежестта на установяване на всички
елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който
следва да докаже същите съгласно изискванията на чл.170, ал.1 АПК във вр.
с § 2 ДР ДОПК.
В разглеждания случай не се спори по делото, че през
ревизирания период от 01.01.2013г. до 31.03.2014г. Я.Х.К. е управител на
“Християн 99“ ЕООД, което сочи, че е налице първата материално-правна
предпоставка от фактическия състав и на чл.19, ал.1 и
на чл.19, ал.2 от ДОПК.
По делото не се
спори също, че “Християн 99“ ЕООД е
задължено лице по чл.14, т.1 или т.2 ДОПК,
следователно е налице и вторият елемент от фактическия състав на отговорността
по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК.
Действието като елемент от
фактическия състав по чл.19, ал.1 ДОПК се състои в укриване на факти и обстоятелства,
които отговорното трето лице по закон е било длъжно да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител. Касае се не за всяко действие, а само
за преднамерено целенасочено действие. Тоест, необходимо е виновно поведение. В случая самото прехвърляне на
дружествените дялове не може да се квалифицира като укриване на факти и
обстоятелства, тъй като лицето, което го извършва (управителя на дружеството)
не е длъжен да обяви този факт пред НАП, каквото е изискването за отговорността
по чл.19, ал.1 ДОПК. В този смисъл прехвърлянето на дяловете не може да се
възприеме като поведение, целящо възпрепятстване на събирането на данъчни
задължения, следователно липсва третият елемент за реализиране на отговорността
по чл.19, ал.1 от ДОПК.
Относно отговорността по чл.19,
ал.2 от ДОПК следва да се има предвид, че видовете действия по този текст са
законово регламентирани и могат да бъдат сведени до три групи: 1.Субектът извърши действия, свързани с
обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за
обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице, каквито
данни в разглеждания случай не са налице; 2.Извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото
лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, каквито твърдения
в случая се съдържат едва в потвърдителното решение на Директора на ОДОП; 3.Субектът
отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно
или по цени, значително по-ниски от пазарните. Тук се касае за отчуждаване на имуществото
или самото предприятие, като в последния случай е налице преминаване на собствеността върху
имуществото или самото предприятие в собственост на трето лице. Действието по
своето естество следва да е такова, че да има прехвърлително действие. В
разглеждания случай с договора за покупко-продажба от 19.05.2014г. за
прехвърляне на дружествени дялове от К. на Й. Й. е извършено именно такова
действие. За да е съставомерно по чл.19, ал.2 от ДОПК обаче това действие
следва да е извършено недобросъвестно, т.е. необходимо е лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието
на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е
извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо
лице. Недобросъвестността подлежи
на доказване. Субектът трябва да е бил наясно относно смисъла и значението на
действията си, да е предвиждал неговите последици и е искал или допускал
настъпването на тези последици. В случая нищо от посочената субективна страна на
чл.19, ал.2 не е доказано. В мотивите към решението, с което РА е потвърден е
посочено, че тази недобросъвестност е налице по смисъла на чл.19, ал.10 от ДОПК, тъй като действието е извършено до една година от декларирането на
задължението. Относно тези доводи обаче следва да се има предвид, че
разпоредбата на чл.19 от ДОПК е материално-правна
норма, макар и да се намира в процесуален кодекс. За нея не е предвидено
обратно действие, което означава, че има действие само занапред и не е била
приложима за ревизирания период, тъй като към момента на прехвърляне на
дружествените дялове от жалбоподателя на Й. Й. е действал ДОПК в редакцията му
от бр.18 от 04.03.2014г., в която редакция текста на чл.19, ал.10 ДОПК
липсва.
По отношение на
твърдението за скрито разпределение на печалба или дивидент, прието едва в
решението на Директора на ОДОП, следва да се отбележи, че само поради факта, че
в баланса на “Християн
99“ ЕООД към 31.12.2013г. е отразена
касова наличност и сметки в страната в размер на 531 000 лева, които в
баланса към 31.12.2014г. са 0 лева, не може да се приеме, че е извършено скрито
разпределение на печалбата от страна на стария управител на дружеството. Освен
това такива твърдения липсват и в обжалвания РА, където не е посочено нищо в
тази връзка.
При тези данни се налага изводът, че
липсва третият елемент на отговорността и по чл.19, ал.2 от ДОПК.
Четвъртият елемент от фактическия състав
на отговорността по чл.19, ал.1 ДОПК и чл.19, ал.2 от ДОПК е наличието
на причинно-следствена връзка между извършеното действие и невъзможността
да бъдат събрани или погасени задължения. Отговорността по чл. 19, ал.1 или ал.2
от ДОПК ще бъде реализирана само когато невъзможността да бъде събрано или
погасено вземането се дължи на поведението на третото лице. В конкретния случай
съдът намира, че такава причинно-следствена връзка между твърдените действия по
укриване на факти и обстоятелства или преминаването на собствеността върху
имуществото или самото предприятие в собственост на трето лице не е налице. За
да е налице причинно-следствената връзка, следва поведението на лицето да е
единствената причина за невъзможността на дружеството да погаси възникнали
публични задължения, каквото не се установява в случая. Като е достигнал до
друг извод, органът по приходите е тълкувал и приложил материалния закон
неправилно.
При така
изложените разсъждения жалбата се явява основателна и следва да се уважи, а
оспорения РА да се отмени изцяло.
Мотивиран от това, Старозагорският административен съд, седми
състав, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16002418001612-091-001/02.08.2018г.,
издаден от Й.Т.М. - началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и от Е. С. Ц.
- главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, и двамата служители
на ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 598/15.10.2018г. на Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив.
Решението може да
се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: