№ 213
гр. Ловеч, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20224310200008 по описа за 2022 година
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 675 от 13.12.2021 г. на Директора на Регионална
Дирекция по горите гр.Ловеч е наложено на Р. Г. А. от гр.Ловеч, административно
наказание на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на
чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите, във
връзка с чл.61, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в
горите, във връзка с чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят А., който го е обжалвал, като
незаконосъобразно и необосновано. В жалбата си изтъква, че наказателното постановление
е било издадено в нарушение на процесуалните правила, а именно : противоречие между
словесното описание на нарушението и дадената му правна квалификация. Изтъква, че в
нормата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ са посочени четири форми на изпълнителното деяние на
нарушението. Сочи, че в обстоятелствената част е отразено, че не е изпълнил контролни
правомощия по извършване на добива на дървесина, но е било цифрово квалифицирано в
хипотезата на неизпълнение на задължения. Счита, че по този начин съществено му е било
нарушено правото на защита.
На следващо място в жалбата сочи, че в съдържанието на АУАН и НП липсват
съществени реквизити, посочени в разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Изтъква, че от съдържанието на НП не става ясно дали точно в този период е била
извършена незаконната сеч и каква е била съпричастността на привлеченото към
1
отговорност лице. Счита, че по този начин е невъзможно да се прецени и дали са спазени
сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Твърди, че от съдържанието на НП не може да се направи категоричен извод, че
административнонаказателната отговорност следва да бъде понесена от него. Счита, че това,
че е лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, както и че позволителното за сеч е издадено на него, не го
прави автоматично замесен в извършването на незаконна сеч в имота. Изтъква, че при
липсата на яснота кой и кога е извършил сеч на дърветата непосочени в позволителното, то
НП е било издадено при неизяснена фактическа обстановка. Сочи, че тези обстоятелства
касаят и субективната страна на вмененото му нарушение, тъй като не може да се обоснове
умисъл.
В заключение алтернативно са изложени и подробни доводи относно наличието на
предпоставки да се приеме, че случая е маловажен и приложението на чл.28 от ЗАНН.
Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно издадено.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адвокат Н.Н. – Г. от АК Габрово, която поддържа жалбата и пледира за отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно. Сочи, че подробно в жалбата са
изложили мотивите си за порочност на обжалваното НП и които са се потвърдили от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Акцентира като съществено
процесуално нарушение разминаването в словесното описание на нарушението с дадената
му правна квалификация. Счита това нарушение като порок, който не може да се санира с
ангажираните гласни доказателства. Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, редовно призовани,
се представляват от юрисконсулт С.Т., която оспорва жалбата и счита обжалваното НП за
законосъобразно издадено и пледира да бъде потвърдено. Оспорва доводите на
жалбоподателя и излага аргументи в тази насока. Счита, че административнонаказателното
производство е протекло без да са допуснати процесуални нарушения. Изтъква, че по
безспорен начин е било доказано нарушението, авторството му и вината на жалбоподателя.
Претендира да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Представя писмена защита, в която подробно описва установената по случая
фактическа обстановка, анализира събраните доказателства, като оспорва възраженията на
жалбоподателя и аргументира тезата си за законосъобразност на наказателното
постановление.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Л.
Й. Л., П. П. К. и А.О.О., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят Р. Г. А. бил регистриран като лице упражняващо лесовъдска
практика с удостоверение № 3810/20.07.2011 г. на ИАГ /л.17/.
2
На 02.07.2021 г. инж. С.П. издал позволително за сеч № 0618294 /л.18/, с което
разрешил на жалбоподателя Р. А., в качеството му на управител на „А.“ ЕООД да извърши
сеч в гора, представляваща имот в отдел № 1072, подотдел „а”, с кадастрален № 48060.162.9,
в землището на с.****, община **. Имотът бил с площ от 0,900 хектара, а подлежащите на
сеч дървета били маркирани от А. с КГМ № Б 3134 и с оранжева боя. Сечта била въз основа
на одобрена горскостопанска програма и одобрен технологичен план, с вид на сечта
„краткосрочно постепенна – осеменителна фаза“. Очакваният добив бил 60.0 пл.куб.м.
лежаща маса от благун, габър, бук и цер. Срокът за провеждане на сечта и извозване на
материалите бил от 05.07.2021 г. до 20.12.2021 година.
Свидетелите П. К., Л. Л. и А.О. били горски инспектори при РДГ Ловеч. В
задълженията им било вменено и осъществяването на контрол по прилагането на закона по
отношение на всички дейности в горските територии, в т.ч. и спазването на правилата за сеч
и другите ползвания от горите. В тази връзка, на 11.08.2021 г. тримата проверили сечището,
за което жалбоподателят А. имал издадено позволително за сеч № 0618294/02.07.2021 г. и
констатирали, че има отсечени немаркирани с КГМ дървета.
Резултатите от проверката свидетелите оформили в констативен протокол серия
Б00А 2018 № 000884 от 11.08.2021 г. /л.16/. За процесния имот, подотдел „а“ свидетелите
констатирали, че имало отсечени 13 броя немаркирани в основата на пъна с КГМ дървета от
цер и благун, както и 3 броя от вида благун. Посочили, че отсечените дървета били
измерени с ролетка и маркирани с червена боя, като общата кубатура на отрязаната и
немаркирана дървесина възлизала общо на 9,71 пл.м3. Отразено било също така в
протокола, че към него се прилагат четири броя сортиментни ведомости и картен лист на
измерените диаметри /л.30-34/. Протоколът бил връчен срещу подпис на жалбоподателя А.
на 28.10.2021 г., когато му бил съставен и АУАН.
На 28.10.2021 г. свидетелят П. К. съставил в присъствието на жалбоподателя А.
АУАН бланков № 000196 /л.15/, в който посочил, че като лице упражняващо лесовъдска
практика по чл.108, ал.2 от Закона за горите и регистрирано в публичния регистър на ИАГ
София, Р. А. е извършил нарушение, като не е упражнил контролните си правомощия по
извършването на добива на дървесина в имота, в резултат на което били отсечени 19 броя
дървета от благун и цер, които не били маркирани с КГМ и че същите представляват 9,71
плътни куб.м. дърва. За дата на извършване на нарушението актосъставителят приел
периода от 05.07.2021 г. до 11.08.2021 година. Актосъставителят квалифицирал деянието
като нарушение на разпоредбите на чл.257, ал.1, т.1, във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за
горите, във връзка с чл.61 и чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г., във връзка с чл.12б,
ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Като допълнителни обяснения актосъставителят посочил, че е бил съставен констативен
протокол серия Б00А № 000884 от 11.08.2021 година. Като свидетел при констатиране на
нарушението се подписал Л. Л..
Жалбоподателят А. подписал акта и получил препис от него. Посочил е, че ще
3
представи писмени обяснения по случая.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да е представил писмени
възражения по акта.
Въз основа на акта за нарушение, на 13.12.2021 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, като Р. Г. А. бил санкциониран за нарушение на чл.257, ал.1,
предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.61 и
чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.12б, ал.1,
т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, с глоба
в размер на 300 лева на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се установи следното
:
Жалбата срещу НП е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е
допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено лице.
След внимателна преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира,
че обжалваното постановление е издадено в съответствие с разпоредбите на ЗАНН, като не
са били допуснати процесуални нарушения и са посочени всички съставомерни
обстоятелства при извършване на нарушението, а на същото е била дадена изчерпателна и
правилна правна квалификация. В тази връзка не могат да бъдат споделени наведените от
жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на НП, в частност тези, касаещи
правната квалификация на нарушението.
На описаното в обстоятелствената част нарушение е била дадена правилна
квалификация. Правилно отговорността на жалбоподателя А. е ангажирана за това, че не е
упражнил контролните си правомощия (каквито законът безспорно му вменява) при
извършването на добив на дървесина по позволителното за сеч № 0618294/02.07.2021 г. от
имот в отдел № 1072, подотдел „а”, с кадастрален № 48060.162.9, в землището на с.****,
община **, в следствие на което са били изсечени 13 броя дървета от цер и благун, без да са
били маркирани с КГМ. Като дата на извършване на нарушението е посочен периода
05.07.2021 г. – 11.08.2021 година. Разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ визира две форми
на изпълнителното деяние, формулирани като „не изпълни“ или „изпълни несвоевременно“.
В обстоятелствената част на обжалваното НП наказващият орган е посочил, че
жалбоподателят А. „не е изпълнил“ контролните си правомощия по извършването на добива
на дървесина. Посочвайки квалификация на нарушението по чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1,
предл.1-во от ЗГ наказващият орган ясно е отразил, че визира първата форма на
изпълнителното деяние „не изпълни“. Посочените в т.1 термини „задължения“ или
„контролни правомощия“ са във връзка с някое от двете изпълнителни деяния.
Ето защо, съдът намира, че дадената цифрова квалификация на нарушението не
сбъркана или неясна и че изцяло кореспондира с описаното в обстоятелствената част на НП.
4
Водещо при цифровото изписване на квалификацията е изпълнителното деяние, под която
форма е било осъществено нарушението и което в случая се явява предл.1-во на т.1 от
чл.257, ал.1 от ЗГ.
От събраните по делото доказателства се установи описаното в акта
административно нарушение. В конкретния случай не е спорно, че А. е лицензиран лесовъд
на частна практика, както и че качеството управител на „А.“ ЕООД му е било издадено
позволително за сеч за добив на дървесина. Следователно от момента на издаването на
позволителното именно той носи отговорност и следва да упражнява контрол при
извършвания добив на дървесина. Жалбоподателят А. е бил запознат с констативен
протокол серия Б00А 2018 № 000884 от 11.08.2021 г., връчен му на 28.10.2021 г., присъствал
е също така и при съставянето на АУАН и е имал възможност да се запознае с всички
доказателства събрани от контролните органи и да направи съответните възражения, ако е
имал такива. От показанията на свидетелите К., Л. и О. безспорно се установи, че при
проверката в имота са констатирали сеч на 13 броя дървета от благун и цер от имота, които
не са били маркирани с КГМ, което на практика означава, че е била извършена незаконна
сеч. Съдът няма основания да съмнява в безпристрастността и обективността на техните
показания, а и същите не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.
Показанията им се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства –
констативен протокол /л.16/, четири броя сортиментни ведомости и картен лист на
измерените диаметри /л.30-34/. В тази връзка неоснователно е наведеното в жалбата
възражение, че за да може да се вмени във вина на жалбоподателя визираното в НП
нарушение, то е следвало да бъде установено кой и кога е извършил незаконната сеч в
имота. Последното е обстоятелство стоящо извън пределите на доказване в настоящето
производство, в т.ч. и от наказващия орган. Достатъчно е установяването факта на
извършена незаконна сеч, в случая на немаркирани с КГМ дървета, като без значение за
състава на вмененото на жалбоподателя нарушение е кой е извършил фактически сечта на
немаркираните дървета. Нарушението е формално, при форма на изпълнително деяние
бездействие. Действително, не може да се очаква жалбоподателят, като лице на което е
възложен добива в имота, да присъства 24 часа непрекъснато в него, а и не това е имал
предвид законодателя възлагайки му контрола по спазване изискванията за сеч, съгласно
разпоредбата на чл.61 от Наредба № 8/2011 година. Достатъчно е, знаейки кога фактически
започва сечта в имота (а този момент се презумира, че му е известен, предвид факта, че
именно на него е издадено позволителното за сеч), ежедневно или периодично да
инспектира на място хода на провежданата сеч и при констатирани нередности
своевременно да сигнализира съответните контролни органи. Именно в това се изразява
възложената му от закона отговорност и функции по контрол на сечта. Така че дори и
безспорно да бъдат установени лицата отрязали немаркираните с КГМ дървета, то това по
никакъв начин не би променило или игнорирало факта за неупражнен контрол при
провеждането на сечта в имота – задължение, което до момента на освидетелстване на
сечището е възложено изцяло на лицето, на което е издадено позволителното за сеч. Важно е
5
също така да се отбележи, че разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е свързана с налагане на
наказание за неупражнен контрол от страна на лицето упражняващо лесовъдска практика, а
не за допустителство по смисъла на чл.10 от ЗАНН.
Диспозицията на тази норма от Закона за горите е класически бланкетна и същата се
попълва със съдържание винаги във връзка с други норми, част от нормативен акт, било то
същия или друг – в случая разпоредби от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В частност,
разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1 от ЗГ също вменява на визираните в
нея субекти задължения, които обаче, предвид систематическото място са формулирани
по-общо. От това следва, че административнонаказателното обвинение следва да бъде
формулирано като бъдат посочени всички конкретно нарушени разпоредби, в които се
съдържат задължителните правила за поведение, нарушаването на които е довело до
настъпването на общественоопасните последици на нарушението. Ето защо, при
установеното в хода на съдебното дирене, съдът прие за установено, че е налице
съответствие между визираната в обжалваното НП санкционна разпоредба и нейното
допълване с конкретно нарушени норми от същия и други нормативни актове.
Правилно като дата на извършване на нарушението е бил посочен периода 05.07.2021
г. – 11.08.2021 г. и възражението в този смисъл на жалбоподателя е необосновано.
Разбираемо е, че няма как да бъде установен точната дата/и, когато са били отсечени
немаркираните дървета и затова като дата на нарушението е посочен период, на който
началото му съвпада с началото на сечта в имота (три дена след издаване на позволителното
за сеч), а края с установяване на нарушението, т.е. с преустановяване бездействието на
жалбоподателя.
Не може да се разсъждава върху плоскостта за нарушено право на защита, тъй като
това обстоятелство при извършване на нарушението е било известно на А. още при
съставянето на акта. Важен момент в обсъждания случай е, че съставомерния признак „не
маркирани с контролна горска марка” е бил посочен и в обстоятелствената част на
издаденото въз основа на акта наказателно постановление, което съответно надлежно е било
връчено на А. - известие за доставяне на л.6 от делото. Ето защо, за него не е имало
съмнение какво нарушение му се вменява и какви са били обстоятелствата при
извършването му, за да не може да организира и упражни правото си на защита в пълен
обем. А и законът предоставя възможността наказателното постановление да бъде издадено
дори и когато е била допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина –
чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Предвид на така установената фактическа обстановка по случая и обсъдени доводи и
възражения на страните, съдът приема, че са доказани от обективна и субективна страна
всички елементи от вмененото на жалбоподателя Р. А. нарушение на чл.257, ал.1, предл.2-
ро, т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.61, във
връзка с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с
6
чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии. Същият, в качеството му на лицензиран лесовъд с издадено позволително за сеч
за имот в отдел № 1072, подотдел „а”, с кадастрален № 48060.162.9, в землището на с.****,
община **, не е изпълнил вменените му задължения и контролни правомощия по ЗГ и
подзаконовите актове по прилагането му, като не е осъществил контрол по добива на
дървесина в имота и е допуснал отсичането на 13 броя дървета, които не били маркирани по
надлежния ред с КГМ.
В разглеждания случай съдът намира, че наказващия орган се е съобразил с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил минимума на предвидената глоба, а
именно : 300 лева. Тази санкция съответства на обществената опасност на нарушението и на
неговия извършител. Същевременно нарушението не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с подобни случаи на нарушения от същия вид, налице са и
вредни последици, поради което случая не може да бъде определен като „маловажен”.
Обекта на посегателство е свързан с опазването на горския фонд, за сечта на който
законодателят е въвел конкретни императивни изисквания, които стриктно следва да се
спазват. Поради това настоящият състав счита, че разпоредбата на чл.28 от ЗАНН се явява
неприложима за конкретния случай.
Така изложените съображения мотивираха съда да приеме, че обжалваното
наказателно постановление № 675/13.12.2021 г. на Директора на РДГ Ловеч е
законосъобразно издадено и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него се
остави без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното в тази връзка искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна, то на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН следва на РДГ
Ловеч да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона
за правната помощ (ЗПП), съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно нормата на чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет, по
предложение на НБПП. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по настоящето дело е протекло в две съдебни заседания, с немалък по време
разпит на трима свидетели, както и със значителни по обем за н.а.х.дела писмени
доказателства, което от своя страна определя фактическа и правна сложност над средната за
подобни казуси.
Поради тези съображения съдът намира, че на РДГ Ловеч, представлявана от
директора, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на предвидения
максимум от 120 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 675 от 13.12.2021 г.
на Директор на Регионална Дирекция по горите гр.Ловеч, с което на Р. Г. А. от гр.****,
настоящ адрес ***, ЕГН : ********** е наложено административно наказание на основание
чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.257, ал.1, предл.2-ро,
т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.61, във връзка с
чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.12б, ал.1,
т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Р. Г. А. от гр.Ловеч, с горните данни, да заплати на Регионална дирекция
по горите гр.Ловеч, представлявана от директора, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 120 /сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен
срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8