№ 15481
гр. София, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110172531 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация София” ЕАД
срещу П. Ц. К. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване на установено по
отношение на длъжника, че дължи на топлофикационното дружество следните суми:
сумата от 2 720,62 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „.............. /надпартерен/,
апартамент, аб. №27252 за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна
лихва за период от 17.05.2024г. до изплащане на вземането, сумата 362,14 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 16.04.2024г., сумата
30,89 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от
17.05.2024г. до изплащане на вземането, сумата 6,52 лева, представляваща мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение за период от 16.07.2021г. до
16.04.2024г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 12.06.2024г. по ч.гр. дело № 29586/2024г. по описа на
СРС, 25-ти състав.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че ответникът е клиент на
топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот в качеството му на
собственик на процесния имот. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия. Излага, че ответникът не бил упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и
спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били
ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които
ответникът бил задължен да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като
лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се
извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл.139 ЗЕ. Твърди, че ответникът
е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период,
1
както и дялово разпределение и не бил погасил задълженията си. Отправя искане към
съда за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника.
Във възражението по чл.414 ГПК е посочено, че единствен ползвател на имота е
П. К.. Твърди се, че Иа К.а не живеела в имота и не била ползвала топлинна енергия.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД не
изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени по реда на
чл.422 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество суми във връзка с
предоставена топлинна енергия и услуга по дялово разпределение за имот с аб.
№27252/**********, находящ се гр. София, ж.к. „.“, ул. „И .. II“ №.....
За да бъдат същите основателни, в доказателствената тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества, съответно за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
С молба от 19.05.2025г. ответникът П. Ц. К. е представил сключено на
14.05.2025г. споразумение с „Топлофикация София” ЕАД, с което страните са
постигнали съгласие, че по гражданско дело №72531/2024г. по описа на СРС, 25-ти
състав, ответникът дължи главница за потребена топлинна енергия в имот с абонатен
номер ********** в размер на 2 751,52 лева, лихва за забава в размер на 368,67 лева за
периода от 01.07.2022г. до 01.07.2023г., 337,52 лева- лихва за забава върху главницата
от датата на подаване на исковата молба в съда до сключване на споразумението,
съдебни разноски в размер на 284,87 лева и 25 лева възнаграждение за юрисконсулт по
заповедното производство. От клаузата на чл.2 е видно, че страните са договорили
разсрочено плащане на задълженията на ответника на месечни вноски в едногодишен
период, считано от 02.05.2025г.
Предвид изложеното, съдът счита, че между страните не е налице спор относно
изложените в исковата молба факти и обстоятелства относно дължимостта на
процесните суми, като в хода на производството, след сключено с топлофикационното
дружество споразумение за разсрочено плащане на задълженията, ответникът П. Ц. К.
е извършил и частични плащания във връзка с тяхното погасяване. Съдът намира на
основание чл.175 ГПК, че направеното от ответника със споразумението признание на
фактите по делото се подкрепя и от събрания доказателствен материал. Съгласно т.11
б.„в“ от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, ВКС
съществуването на вземането в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
поради което на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
включително извършено в хода на процеса доброволно плащане от страна на
длъжника. При съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика и
представените по делото доказателства, следва да бъде определено какви са
2
дължимите от ответника суми и каква част от тях е била погасена с извършеното
плащане. Видно от приложените към споразумението фискални бонове, ответникът П.
Ц. К. е заплатил първите две уговорени в споразумението вноски в общ размер на
209,30 лева. В проведеното на 22.05.2025г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е потвърдил извършеното плащане, като е посочил, че с него
частично е погасено задължението за съдебни разноски, като е заявил, че по
отношение на претендираните главници и мораторни лихви не е настъпило погасяване.
Въз основа на изложеното съдът намира предявените от ищеца искове за изцяло
основателни, поради което същите следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, право на разноски има
ищецът.
В рамките на исковото производство ищецът е сторил разноски държавна такса
в размер на 97,66 лева, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът на основание чл.78, ал.8 определя в размер на 100 лева или на същия се следва
сума в общ размер на 197,66 лева.
В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за
държавна такса в размер от 62,40 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 25 лева, съответно следва му се сума в общ размер на 75 лева.
Доколкото страните признават, че от ищеца е постъпило плащане в размер
209,30 лева, с което са се погасили дължимите от него съгласно сключеното
споразумение съдебни разноски, то съдът намира, че на ищеца следва да бъде
присъдена сума в размер на 75,76 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че П. Ц. К., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, следните суми: сумата от 2 720,62 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. София, ул. „.............. /надпартерен/, апартамент, аб. №27252 за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 17.05.2024г. до
изплащане на вземането, сумата 362,14 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2022г. до 16.04.2024г., сумата 30,89 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.,
ведно със законна лихва за период от 17.05.2024г. до изплащане на вземането, сумата
6,52 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за период от 16.07.2021г. до 16.04.2024г., за които суми е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.06.2024г. по ч.гр.
дело № 29586/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав.
ОСЪЖДА П. Ц. К., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 75,76 лева,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски градски
3
съд от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4