№ 5799
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110150483 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, чрез юрк. П.Н., срещу З. В. Р., с ЕГН ************, Л. С. М., с
ЕГН ********** и А. В. М., с ЕГН **********, и тримата с адрес: /адрес/, с която са
предявени искове за следното:
Да се признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца в
условията на разделна отговорност сумата в общ размер на 431,59 лв., от които: 339,39 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.07.2017 г. до м.06.2018 г., ведно със законната лихва от 14.01.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; 80,74 лв. – мораторна лихва за забава от 16.07.2018 г. до 23.12.2020
г. както и сума за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 8,95 лв. – главница
за периода от м.12.2017 г. до м.06.2018 г., ведно със законната лихва от 14.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 2,51 лв. – лихва за периода от 31.01.2018 г. до
23.12.2020 г., при следните квоти:
1. З. В. Р. - 10/16 част от цялото вземане, а именно: сума в общ размер на 269,75 лв., от
които 212,12 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.07.2017 г. до м.06.2018 г., ведно със законната лихва от 14.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 50,46 лв. – мораторна лихва за забава от 16.07.2018г.
до 23.12.2020 г., както и сума за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 5,59
лв. – главница за периода от м.12.2017 г. до м.06.2018 г., ведно със законната лихва от
14.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 1,56 лв. – лихва за периода от
31.01.2018 г. до 23.12.2020 г.;
2. Л. С. М. - 3/16 част от цялото вземане, а именно: сума в общ размер на 80,92 лв., от
1
които 63,64 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.07.2017 г. до м.06.2018 г., ведно със законната лихва от 14.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 15,14 лв. – мораторна лихва за забава от 16.07.2018
г. до 23.12.2020 г., както и сума за извършена услуга за дялово разпределение в размер на
1,67 лв. – главница за периода от м.12.2017 г. до м.06.2018 г., ведно със законната лихва от
14.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 0,47 лв. – лихва за периода от
31.01.2018 г. до 23.12.2020 г.;
3. А. В. М. - 3/16 част от цялото вземане, а именно: сума в общ размер на 80,92 лв., от
които 63,64 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.07.2017 г. до м.06.2018 г, ведно със законната лихва от 14.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 15,14 лв. – мораторна лихва за забава от 16.07.2018
г. до 23.12.2020 г., както и сума за извършена услуга за дялово разпределение в размер на
1,67 лв. – главница за периода от м.12.2017 г. до м.06.2018 г., ведно със законната лихва от
14.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и 0,47 лв. – лихва за периода от
31.01.2018 г. до 23.12.2020 г.
Като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирана ФДР „М.Е.” ООД.
Предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу З. В. Р., Л. С. М. и А. В. М. кумулативно обективно и
субективно съединени положителни установителни искове са по реда на чл. 422, във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ и по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците съществуването на вземанията на
ищеца за посочените по-горе суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 03.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2021/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 30-ти състав.
В исковата молба се твърди, че ответниците З. В. Р., Л. С. М. и А. В. М. били клиенти на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях са приложими всички
нормативни актове в областта на енергетиката. През процесния период са били в сила Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в
гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Т.С.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В
чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45- дневен срок за
заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след
изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците ползвали доставената от ищеца
топлинна енергия до топлоснабден имот на адрес: /адрес/, с аб. № 135895, през периода от
01.07.2017 г. до 30.06.2018 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот
се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „М.Е.” ООД. През
отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края
били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били
издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този
2
имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.02.2021 г. по ч.
гр. д. № 2021/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав.
Ответниците З. В. Р., Л. С. М. и А. В. М. са подали отговор на исковата молба, чрез адв. Х.
П.. Процесуалният представител оспорва предявените искове като недопустими поради
липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като през исковия период ответниците не
били собственици на имота, а евентуално – като неоснователни и недоказани както по
основание, така и по размер. Оспорва между страните да са налице облигационни
отношения по договор за доставка на топлинна енергия в процесния имот, в това число, че
общите условия на ищцовото дружество обвързват ответниците. Оспорва твърдението, че
ответниците са клиенти на топлинна енергия в имота, както и че същите са потребили
топлинна енергия на твърдяното количество и стойност. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва дължимостта на претендираните вземания за мораторна
лихва, тъй като ответницте не били получавали покана за изпълнение, не били изпълнени и
изискванията на общите условия, а освен това с погасяването по давност на главното
задължение, се погасявали и произтичащите от тях допълнителни вземания, каквото било
вземането за мораторна лихва, макар и давността за тях да не изтекла. Сочи, че ищецът
представя единствено съобщение към фактура, но не и самата фактура, като в съобщението
не били посочени име на задълженото лице и абонатен номер, а посочените в него период и
размер на сумите не отговаряли на исковите, поради което не можело да се направи изовд,
че същото се отнася до ответниците. Възразява, че стойността на претенидраната топлинна
енергия е завишена и не е формирана съгласно нормативните изисквания и реално отчетени
показания. Оспорва отчитането на топлинната енергия да е направено коректно и в
съответствие с нормативните изисквания. Претендира направените по делото разноски.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че тримата ответници са
били собственици на процесния по делото топлоснабден имот, представляващ апартамент №
28, във /АДРЕС/ в гр. София до 06.07.2018г., когато А. В. М. и Л. С. М., двамата
притежаващи общо 3/8 ид.ч. и З. В. Р., притежаващ 5/8 ид.ч. са продали процесния имот на
Л.Д.Л.. Сделката е изповядана с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
85, том III, рег. № 9546, дело № 427 от 2018г. от нотариус Р.Р.. С оглед на данните в
документите относно собствеността на процесния имот, вкл. посочения нотариален акт,
следва да се приеме, че посочените в него идеални части, притежавани от всеки от тримата
ответници към 06.07.2018г. отразяват правата им на собственост по отношение на
топлоснабдения имот към тази дата, а именно: за ответниците А. В. М. и Л. С. М. – по 3/16
ид.ч. (общо 3/8 ид.ч.), за ответника З. В. Р. – 5/8 ид.ч., равни на посочените от ищеца 10/16
ид.ч.
От съдебно-техническата експертиза, изпълнена и приета като доказателство по делото се
установява, че преди процесния период, в имота на ответниците радиаторите са били
3
демонтирани. В банята има щранг-лира без техническа възможност за монтаж на ИРРО
/индивидуален разпределител на разход за отопление/. Вещото лице е дало заключение, че
времето от м.05.2017г. до м. 04.2018г. има неправомерно изчисление за два броя щранг-лири,
вместо за една. Служебното изчисление е извършено на база инсталирана мощност на
щранг-лира в размер на 322 W и на несъществуваща щранг-лира в размер на 598 W. Затова
вещото лице по съдебно-техническата експпертиза е посочило, че счита за 2017/2018г. за
завишена сумата за топлинна енергия с -118, 73 лв., заради служебното изчисление за
несъществуващата втора щранг-лира, но също така е отбелязало, че не е отчетен втори
водомер, съществуващ в имота. Топлинната енергия е отчитана чрез топломер с фабр. №
55372161, който е преминал през метрологична проверка през 2 годишен период и при
проверката му не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
От приетата като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че начислените суми за процесния период от време за процесния абонатен № 135895 не са
платени. Вещото лице по тази експертиза е дало заключение за начислените и дължими суми
по пера, съгласно данните, дадени от фирмата за дялово разпределение, но също така е
изчислило и общото задължение на ответниците като е взело заключението на СТЕ, съгласно
което от задължението за топлинна енергия следва да се приспадне сумата от 113, 85 лв.,
която е начислена за несъществуващата щранг-лира. Съдът приема за вярно заключението по
СТЕ, затова при изчисляване на задълженнието на ответниците взема предвид като вярно
заключенето по ССЕ, изчислено с приспадане от главницата за топлинна енергия на сумата
от 113, 85 лв. Така изчислен, размерът на задължението общо за тримата ответници е на
стойност 225, 60 лв. – главница за времето от м.11.2017г. до м. 06.2018г. Лихвата, изчислена
върху главницата от 225, 60 лв. от 15.09.2018г. до 23.12.2020г. е в размер на 50, 45 лв.
Изчисленията относно сумите за дялово разпределение са следните: 8, 95 лв. главница за
периода от м.12.2017г. до м.06.2018г. Лихва върху тази главница не е посочена.
Видно от приетите като доказателства по делото документи за собственост относно
процесния имот, тримата ответници са били кллиенти на топлинна енергия през процесния
период от време от м.07.2017г. до м. 06.2018г. по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ като
съсобственици на топлоснабдения имот. Предвид заключенията по назначените експертизи,
обсъдени по – горе, задълженията, установени във втория вариант на ССЕ трябва да се
изчислят между ответниците съобразно квотите им в съсобствеността - А. В. М. и Л. С. М. –
по 3/16 ид.ч. (общо 3/8 ид.ч.), за ответника З. В. Р. – 5/8 ид.ч. или посочените от ищеца 10/16
ид.ч.
Разноски се дължат на ищеца съобразно уважената част от исковете на осн. чл. 78, ал.1 от
ГПК, а на всеки от ответниците съобразно отхвърлената част от исковете, на осн. чл. 78, ал.3
от ГПК. Ищецът претендира разноски в общ размер на 750 лв., от които: по 300 лв.
възнаграждения на двете вещи лица, 50 лв. платени държавни такси и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. За всеки от ответниците съдът приема, че ищецът е сторил
като разноски 1/3 от посочената сума. На пълномощника на ответниците следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в общ размер на 1200 лв., съобразно установените
4
минимални размери на адвокатските възнаграждения. Разноските за страните съдът изчисли
и при следните други данни: относно ответника З. Р. - претендирана сума в размер на 269, 75
лв.; уважена в размер на 178, 12 лв. и отхвърлена в размер на 91, 63 лв.; относно
ответниците Л. М. и А. М., за всеки от тях - претендирана сума в размер на 80, 92 лв.;
уважена в размер на 53, 43 лв. и отхвърлена в размер на 27, 49 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по исковете, предявени от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/, срещу З. В. Р., с ЕГН ************, Л. С. М., с
ЕГН ********** и А. В. М., с ЕГН **********, и тримата, чрез пълномощника им адв. Х. Г.
П., със съдебен адрес: /адрес/, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна
отговорност сумата в общ размер на 285 лв., от които: 225, 60 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.11.2017 г. до
м.06.2018 г., ведно със законната лихва от 14.01.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането; 50,45 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 23.12.2020 г. както и
сума за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 8,95 лв. – главница за
периода от м.12.2017 г. до м.06.2018 г., ведно със законната лихва от 14.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, при следните квоти:
1. З. В. Р. - 10/16 (равно на 5/8) част от цялото вземане, а именно: сума в общ размер на
178,12 лв., от които: 141 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода от м.11.2017 г. до м.06.2018 г., ведно със законната лихва от
14.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 31, 53 лв. – мораторна лихва за
забава от 15.09.2018г. до 23.12.2020 г., както и сума за извършена услуга за дялово
разпределение в размер на 5,59 лв. – главница за периода от м.12.2017 г. до м.06.2018 г.,
ведно със законната лихва от 14.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането;
2. Л. С. М. - 3/16 част от цялото вземане, а именно: сума в общ размер на 53,43 лв., от
които: 42,30 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.11.2017 г. до м.06.2018 г., ведно със законната лихва от 14.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 9,45 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г.
до 23.12.2020 г., както и сума за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 1,67
лв. – главница за периода от м.12.2017 г. до м.06.2018 г., ведно със законната лихва от
14.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането;
3. А. В. М. - 3/16 част от цялото вземане, а именно: сума в общ размер на 53,43 лв., от
които: 42,30 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.11.2017 г. до м.06.2018 г, ведно със законната лихва от 14.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 9,45 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г.
до 23.12.2020 г., както и сума за извършена услуга за дялово разпределение в размер на 1,67
лв. – главница за периода от м.12.2017 г. до м.06.2018 г., ведно със законната лихва от
5
14.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
03.02.2021 г. по ч. гр. д. № 2021/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав, за
топлоснабден имот на адрес: /адрес/, с аб. № 135895,
като исковете за сумите над посочените размери и извън посочените периоди от време
отхвърля като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, да
заплати на З. В. Р., с ЕГН ************, чрез пълномощника му адв. Х. Г. П., със съдебен
адрес: /адрес/, сума в размер на 135, 87 лв. - разноски по делото, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, да
заплати на Л. С. М., с ЕГН **********, пълномощника адв. Х. Г. П., със съдебен адрес:
/адрес/, сума в размер на 135, 88 лв. - разноски по делото, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, да
заплати на А. В. М., с ЕГН **********, пълномощника Х. Г. П., със съдебен адрес: /адрес/,
сума в размер на 135, 88 лв. - разноски по делото, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА З. В. Р., с ЕГН ************, чрез пълномощника му адв Х. Г. П., със съдебен
адрес: /адрес/, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/ сторени по делото разноски в размер на 165, 07 лв., на осн. чл. 78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА Л. С. М., с ЕГН **********, пълномощника й адв. Х. Г. П., със съдебен адрес:
/адрес/, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/ сторени по делото разноски в размер на 165, 07 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. В. М., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Х. Г. П., със съдебен
адрес: /адрес/, да плати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, сторени по делото разноски в размер на 165, 07 лв., на осн. чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на ищеца „Т.С.“ ЕАД –
„М.Е.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване от страните с ввъззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6