№ 22546
гр. София, 02.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Частно
гражданско дело № 20201110144014 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искане за спиране незабавното изпълнение на
заповедта на основание чл. 420 ГПК. Искането е обосновано с твърдения, че
процесният договор за кредит е неистински.
Изискана е покана за доброволно изпълнение по изп. дело, от която е
видно, че възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение и искането
за спиране на изпълнението са в законовия едномесечен срок по чл. 420 ГПК,
вр. чл.414, ал.2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.1 ГПК възражението срещу
заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК издадена на основанията по чл.417,
т.1-9 ГПК не спира принудителното изпълнение, освен когато молителят
представи обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД или
когато искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства – ал.2. В
процесния случай, длъжникът е упражнил надлежно предоставената му по чл.
420 ГПК процесуална възможност като своевременно е възразил срещу
издадената заповед за изпълнение и в срока за възражение е поискал спиране
на изпълнението.
За да бъде основателно, искането за спиране по чл. 420, ал. 2 ГПК
следва да е подкрепено с убедителни писмени доказателства за
несъществуването на вземанията. За да обоснове искането си длъжникът не
представя никакви доказателства. Съдът намира, че разпоредбата на чл. 420,
ал. 2, т. 1 ГПК не може да се тълкува разширително и предвид
непредставянето от длъжника на писмени доказателства не може да се
обоснове извод за недължимост на претендираните суми, поради което
искането за спиране на изпълнението се явява неоснователно. В допълнение
следва да се посочи, че процесният договор е неистински, поради
неавтентичност на подписа на длъжника, могат да бъдат разглеждани
единствено в исковото производство и не са основание за спиране на
производството по смисъла на чл. 420 ГПК. Съдът не може да извърши
преценка за вероятната основателност на възражението на длъжника.
1
Предвид гореизложеното искането за спиране на изпълнението на
основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК се явява неоснователно и като такова следва
да се отхвърли.
По изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на длъжника за спиране на основание чл. 420, ал.
2 ГПК изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 44014/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, 174 състав.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2