Решение по дело №7/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по иск с правно основание чл.59ал.1 ЗЗД,с цена на иска 42 238.64лв.

ИЩЦИТЕ 1.А. Н. К.,ЕГН*,2.А. Б. Д.,ЕГН*,3.А. Щ. П.,ЕГН*,4.А. Й. П.,ЕГН*,5.А. К.К.,ЕГН*,6.Б. С. В.,ЕГН*,7.В. Р. П.,ЕГН*,8.В. Т. К.,ЕГН*,9.В. П. К.,ЕГН*,10.В. И.К.,ЕГН*,11.Г.Й.П.,ЕГН*,12.Г.С.В.,ЕГН*13.Г.И.Д.,ЕГН*,14.Д. И. Я.,ЕГН*,15.Д.С.С.,ЕГН*,16.Д.В.К.,ЕГН*,17.И.А.К.,ЕГН*,18.И.П.К.,ЕГН*,19.И.П. Б., ЕГН*,20.И.Я.Я.,ЕГН*,21.Й.П.К.,ЕГН*,22.К.И.К.,ЕГН*,23.Л.А.К.,ЕГН*,24.М. ГЕОРГИЕВА П.,ЕГН*,25.М. Я. П.,ЕГН*,26.П.Т.Б.,ЕГН *,27.Р. К.Г.,ЕГН*,28.Р.Х.Б.,ЕГН*,29.Р.Г. С.,ЕГН*,30.С.Н.Б.,ЕГН*,31.С.И.У., ЕГН*,32.С. А.М.-Н.,ЕГН*,33.С.Д. П.,ЕГН*,34.С.К.П.,ЕГН*,35.С. Х. П.,ЕГН*,36.Т.Р. К.,ЕГН*,37.Т.И.К.,ЕГН *,38.Т.К.К.,ЕГН*,39.Я.И.Я.,ЕГН*,40.Т. Г. Б.,ЕГН*,чрез пълномощника им адв.К.И.,твърдят в исковата молба,че са съдружници в регистрирано по чл.357 и сл ЗЗД гражданско дружество,с наименование „.,с ЕИК*-****,със седалище и адрес на управление гр.Ч.,ул.„В.Д."№29.Дружеството е учредено с договор от 1.ХІІ.2001год. с цел обединяване усилията на съдружниците за извършване на съвместна дейност по управление,стопанисване и експлоатация на горите и земите,находящи се в ревир „Т.“,които земи и гори се тяхна собственост.Или съдружници в Д. са всички съсобственици на гори и земи в ревир „Т.о“,който е с обща площ 1 405дка и обединява имоти с кадастрални номера от 213001 до 213010 по картата на гр.Ч..Съгласно чл.7 от дружествения договор,Д. се управлява от Управителен съвет в петчленен състав.УС избира измежду членовете си председател,който представлява дружеството.Като такъв председател на Д.“.гр.Ч. е бил избран ответника С. Г. П..На 15.ІV.2002год. между УС на Д. и С. П. е подписан договор за управление.Ищците твърдят,че в качеството си на председател на Д.,ответникът С. П. е извършил редица фактически и правни действия,с които се е обогатил за сметка на обедняването на гражданското дружество.Исковата претенция цели да установи размера на неправомерните разходи и имуществени облаги,които ответникът,в качеството му на председател на Д.“.гр.Ч.,е извършил за сметка на дружеството и които е ползвал и получил за себе си,в периода от май 2010год. до края на 2013год.,когато С. Г. П. е сменен като управител на дружеството.Ищците твърдят,че С. П. се е обогатил през процесния период със сумата 42 238.64лв.,за сметка на обедняването на дружеството.Това са парични средства,изплатени на ответника,като председател на дружеството,които не му се следват.Като доказателство са представени счетоводни документи за извършени разходи от ответника,които са осчетоводени от Д.“.гр.Ч. и които основно се разделят на няколко категории:получавани наеми за два автомобила,разходи за ремонти,поддръжка,данъци и регистрация на отдадените под наем автомобили,лични разходи-командировъчни,балнеосанаториално лечение,разходи за мобилни услуги,разходи за работно облекло,представителни разходи-за вечери и банкети.Общо извършените разходи за 2010год. са в размер на 6 622.15лв.,за 2011год. са в размер на 13 115.57лв.,за 2012год. и 2013год. са в размер на 22 500.92лв.Ищците твърдят,че това са разходи,които не са извършени в полза на дружеството,за неговата дейност,ето защо те не могат да му бъдат признати.Тези разходи са извършени без правно основание,поради което следва да бъдат върнати от ответника.Твърдят,че между обогатяването на ответника и обедняването на ищците,като съдружници в Д.“.гр.Ч.,има причинно следствена връзка.Ответникът С. П. е извършил фактически и правни действия от името и за сметка на дружеството,без обаче да са му делегирани права за извършване на тези фактически действия и сключване на сделки от всички съдружници.Поради което и тези действия и сделки не обвързват дружеството,а само съдружника С. П.,който ги е извършил.В качеството си на председател на дружеството,С. П. е сключил договори за наем на два автомобила-на лек автомобил джип „Исузу“ с рег.№****,който е негова собственост и лек автомобил УАЗ с рег.№****,който е собственост на неговия син.Въз основа на тези договори,за сключването на които не са му делегирани права от съдружниците,а само от УС,ответникът е ползвал консумативи-разходи за гориво,ремонти,застраховки и данъци на МПС.За сметка на дружеството,ответникът е извършил разходи за балнеосанаториално лечение,за телефонни услуги и представителни разходи,без да са му делегирани права от съдружниците.Недоказани са и разходите за командировки на ответника,тъй като не са налице разходно-оправдателни документи за закупено гориво,няма документи,удостоверяващи разходната норма на ползвания автомобил и др.На проведеното на 28.ІІІ.2015год. Общо събрание на съдружниците е взето решение да се потърси отговорност на ответника за тези разходи,които следва да се възстановят от него.Тези неправомерно извършени разходи са установени с одитен доклад на лицензиран одитор Николай Пачеджиев,на когото новия председател на дружеството е възложил да извърши ревизия за процесния период.Той е констатирал,че липсва пълна и правилна счетоводна отчетност,тъй като С. П. не е представял всички изискуеми документи за правилно осчетоводяване на разходите на дружеството.Ето защо ищците молят Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да осъди ответника С. Г. П. да им заплати,като съдружници в Д. „.гр.Ч.,сумата 42 238.64лв.,с която ответника се е обогатил за сметка на обедняването на ищците,дължима на основание извършени представителни разходи и ползвани услуги в качеството му на управител,за които няма дадено съгласие,без да са регламентирани от дружеството и които не му се следват,ведно със законните лихви върху претендираната сума,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-26.V.2015год. до окончателното и изплащане и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция.

ОТВЕТНИКЪТ С. Г. П.,ЕГН* с постоянен адрес гр.С.,ул.“. С.№4,бл.51,вх.А,ап.12,чрез пълномощника му адв.Б.К. подава писмен отговор вх.№3432/17.VІІІ.2015год. на исковата молба.Счита,че предявеният иск е процесуално допустим,но по същество е неоснователен,като го оспорва изцяло по основание и размер.Твърди,че искът по чл.59 ЗЗД е субсидиарен и може да бъде предявен само в случай,че ищецът/ищците не разполага/т с друг иск,с който да защити/защитят правата си.В настоящия случай се касае до искова претенция на дружество по ЗЗД спрямо председателя на дружеството,отговорността на когото е аналогична на отговорността на председателят на кооперация по ЗК.Последният носи отговорност спрямо кооперацията за виновно причинените и вреди.Следователно и председателят на дружеството по ЗЗД отговаря спрямо самото дружество за виновно причинените му вреди.Аргумент за последното е и разпоредбата на чл.364 ЗЗД,съгласно която съдружникът има право да иска разноските,които е направил,заедно с лихви върху тях,и вредите,които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи.В този смисъл е и трайната съдебна практика/решение№1120/1.VІ.1995год. по гр.д.№314/1995год. на V ГО на ВКС и решение№119/20.Х.2011год. по т.д.№711/2010год. на І ТО на ВКС/.Ето защо моли съдът да отхвърли предявеният иск,като неоснователен.На второ място изцяло оспорва исковите претенции на ищците-съдружници в Д.“.гр.Ч.,като излага подробни съображения за 2010год.,2011год.,2012год.,2013год.Изцяло неоснователно е твърдението на ищците,че Д.“.гр.Ч. не е притежавало автомобили.Дружеството няма собствени автомобили,но е наело два автомобила-джип „ИСУЗУ ТРОПЪР“ с рег.№****и УАЗ модел 374101-товарен фургон с рег.№******,за което представя договори за наем от 5.І.2008год. и 23.VІІІ.2008год.,както и писмено становище от адв.С. Н.,поискано от Д.“.гр.Ч. във връзка с продължаване действието на договорите за наем.Твърди,че именно за тези автомобили са посочените в исковата молба разходи за горива,резервни части,ремонти,наем МПС,застраховки и данъци.Що се касае до разходите за балнеолечение,то ответникът е възстановил сумите,като е внесъл общо сумата 4 000лв. с платежно нареждане от 18.ІХ.2014год.А представителни разходи действително се дължат,тъй като такива са предвидени в ЗК и дружествата по ЗЗД,при провеждане на годишни общи събрания,като отчитането им винаги е било като „представителни разходи“.По отношение на претенциите за неоснователно изплатени суми за командировки през 2013год. на обща стойност 1 080лв.,включващи дневни,пътни или собствен транспорт,ответникът твърди,че те са отчитани съгласно изискваният на действащата нормативна уредба и чл.18 от договор за управление на горовладелско дружество „.гр.Ч. от 15.ІV.2002год.Ответникът не може да носи отговорност,че Общото събрание на дружеството не е приело вътрешно регламентиране на процеса на „командироване“,поради което и липсата на такива правила не е основание да се приеме,че командировъчните разходи са му изплатени без основание.Ответникът прави възражение за прихващане,като счита,че с платежното нареждане от 18.ІХ.2014год. е изплатил в повече 420.89лв. от общо дължимите 2 390.80лв. разходи за балнеолечение и медицински процедури и 1 188.31лв. за платени данъци за МПС.Ответникът твърди,че посочените в исковата молба разходи за консумативи,стоки и услуги не са извършени от него в лично качество,както твърдят ищците,а са присъщи разходи,извършени във връзка с предмета на дейност на дружеството.По гореизложените съображения ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявения иск.Претендира за съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК.

Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищците и техният пълномощник адв.К.И.,становището по иска на ответника и неговият пълномощник адв.Б.К.,обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:

Безспорно се установи по делото,че на 1.ХІІ.2001год. в гр.Ч. е подписан договор за учредяване на дружество по смисъла на чл.357 и сл. ЗЗД и чл.32 ЗС от собствениците или техни наследници на идеални части от гори от горски фонд в ревир „Т.“№213 с обща площ 1 405дка,представляващ имот с кадастрални № от 213001 до 213010 по картата на гр.Ч.,ЕКНМ****,при граници по приложената скица№Г00078/12.І.2001год.,издадена от ПКгр.Ч.,наричани накратко собственици или съдружници.Съгласно чл.1 от договора страните обединяват усилията си за организиране и извършване на съвместна дейност по управлението,стопанисването и експлоатацията на гори и земи в гореописаните собствени имоти в ревир „Т.“,като за целта създават дружество по ЗЗД и ЗС с наименование „..Съдружниците се споразумяват развитието на стопанската дейност на дружеството да е единствено в рамките на съществуващата им собственост при спазване на действащото законодателство-чл.2.Седалището на дружеството по ЗЗД е гр.Ч.,ул.“В.Д.“№29-чл.3,като дружеството се учредява безсрочно-чл.4.Съгласно чл.5ал.1 от договора всички съдружници образуват Общо събрание,като с подписването на договора се формира волята на Общото събрание.Общото събрание на съдружниците се свиква един път в годината-чл.5ал.3.Общото събрание на съдружниците се свиква от УС или от КС.Съдружници с квота на собствеността повече от 1/3 могат да искат свикване на ОС на съдружниците по всяко време-чл.5ал.5.Съгласно чл.5ал.6 от договора ОС на съдружниците има кворум ако присъстват съдружници с квота на собствеността повече от ½ от общата собственост.Съгласно чл.6 от договора всички решения на ОС по дейността на дружеството се приемат с мнозинство от 2/3,оформено от квотите в собствеността,като собствеността от 1дка дава право на 1глас.Дружеството се управлява от УС в петчленен състав,избран измежду членовете на дружеството или техните синове и дъщери,от ОС на съдружниците за срок до следващото годишно отчетно събрание-чл.7ал.1.На първото си заседание УС избира измежду членовете си председател,който представлява дружеството-чл.7ал.2.А съгласно чл.7ал.4 от договора УС се свиква от своя председател и заседава,като решава всички въпроси,свързани с дейността на дружеството.Решенията на УС се вземат с мнозинство най-малко от трима от членовете му,като при невъзможност за вземане на решение се свиква ОС-чл.7ал.6.За заседанията на УС се съставя протокол-чл.7ал.5.Контролът на дейността на дружеството се извършва от КС в тричленен състав,избран измежду членовете на дружеството или техните синове и дъщери от ОС на съдружниците за срок до следващото годишно отчетно ОС-чл.8ал.1.За постигане целите на дружеството,то притежава свое имущество,което се състои от дяловите вноски на съдружниците,както и от придобитото от дейността му-чл.16.Внесените пари,както и всичко придобито от дружеството,са обща собственост на съдружниците,съответно на дяловото им участие.Останалата недвижима собственост се счита внесена за общо ползване,като внеслият я съдружник запазва правото си на собственост-чл.17.За постигане целите на дружеството съдружниците правят дялови вноски в размер на 1лв. за 1дка,внесени при подписване на договора-чл.18ал.1.Делът на всеки съдружник се определя според участието му в собствеността-декар/дял,съгласно чл.19 от договора.А съгласно чл.21 от договора рентата и загубите на дружеството се разпределят между отделните съдружници съобразно техните дялове.Рентата се определя от УС,в размер на % от чистите приходи на дружеството,след приспадане на разходите,задълженията и отделяне на фонд „Резервен“ на дружеството.

По делото няма спор между страните,че първият избран УС на дружеството е в състав:С. Г. П.,ЕГН*,Д.Г.С.,ЕГН*,Х.С. П.,ЕГН*,К.И. Караиванов,ЕГН*,Р.К.Г.,ЕГН*.Видно от протокол№1 за проведено на 1.ХІІ.2001год. заседание на УС на дружеството,за председател на Д.“. е избран С. Г. П.-ответник по делото.Няма спор,че той е бил председател на УС на дружеството до края на 2013год.,като на заседание на УС на дружеството,проведено на 16.ІІ.2014год. за председател на УС е избран Г. Й. П..

На 15.ІV.2002год. е сключен договор за управление на горовладелско дружество „.гр.Ч.,между УС на Д.,избран на 1.ХІІ.2001год. от Общото събрание на съдружниците на Д.,като доверител и С. Г. П.,ЕГН*,председател на УС на Д.,като управител.С този договор доверителят възлага,а управителят приема да управлява и представлява Д.“.гр.Ч.,съгласно нормативната уредба,решенията на УС и условията на договора.Доверителят е упълномощил безсрочно управителя с посочените права по договора.Съгласно чл.7.1 от договора управителят се задължава да управлява и стопанисва имуществото на дружеството добросъвестно и в защита интересите на доверителя и в съответствие със законите на страната,договора за дружеството и решенията на УС,да уведомява незабавно в писмена форма доверителя за всички обстоятелства със съществено значение за дружеството,да предлага на УС за определяне и утвърждаване на организационната и управленска структура на дружеството,както и цялата вътрешно нормативна уредба за дейността му.Управителят има право да сключва,изменя и прекратява трудови договори,да налага дисциплинарни наказания,да стимулира и командирова персонала на дружеството при спазване на действащата нормативна уредба-чл.8.1.Той може да се разпорежда с материалните активи на дружеството в съответствие с действащата нормативна уредба и решенията на УС-чл.8.3 от договора.УС определя възнаграждение на управителя в размер на три минимални работни заплати за страната,съгласно чл.10 от договора.

По делото като доказателства са представени фактури и други счетоводни документи,издадени в периода от май 2010год. до края на 2013год. за извършени представителни разходи-закуски и обеди за ОС на съдружниците,за наем на два автомобила,за извършени ремонти на тези автомобили,за закупено гориво,застраховка и данъци на тези автомобили,за платени пътни такси на автомобилите,за балнеолечение на С. П.,за ползвани телефонни услуги,за работно облекло,разходи за командировки на председателя на УС на дружеството през 2013год.,ведно със заповедите за командировките,които са били осчетоводени като разходи на Д.“..Не се оспорва валидността на тези документи,както и размера на сумите,посочени в тях.

Ответникът представя платежно нареждане от 18.ІХ.2014год.,с което е възстановил на Д.»Т.»гр.Ч. сумата 4 000лв. за направени разходи за медицински услуги през процесния период/ищците са ги определили като разходи за балнео санаториално лечение/ и данъци за двата автомобила,които са наети от дружеството,и които се дължат от собствениците на автомобилите,а не от ползвателите.Тъй като е възстановил сумата за тези разходи,които действително не са свързани с общата дейност на Д.,ответникът твърди,че предявеният иск за тези разходи е изцяло неоснователен.Неоснователен е искът и за останалите разходи,тъй като те са надлежно одобрени от съдружниците на проведените годишни отчетни ОС през декември 2011,2012 и 2013год.,като УС и КС са били освободени от отговорност с решение на ОС на съдружниците.Представя като доказателства прогнозен финансов отчет на Д.“.гр.Ч. за периода 1.І.2010год.-31.ХІІ.2010год.,два договора за наем на МПС от 5.І.2008год. и 23.VІІІ.2008год.,2броя разходни норми на ГСМ на Д.“.гр.Ч.,отчети на КС на Д.“.гр.Ч. за периода 1.І.2011год.-31.ХІІ.2011год.,за периода 1.І.2012год.-31.ХІІ.2012год.,за периода 1.І.2013год.-31.ХІІ.2013год.,заверени копия от протоколите на ОС на съдружниците,проведени на 20.ХІІ.2011год.,на 22.ХІІ.2012год. и на 21.ХІІ.2013год.,както и заверени копия от покана от 1.ХІІ.2010год. на УС на Д.“.гр.Ч. за свикване на ОС на съдружниците на 18.ХІІ.2010год.,списък на поканените собственици на имоти в идеални части от ревир „Т.“ на ОС на 30.Х.2010год.списък на присъствалите на ОС собственици на имоти в идеални части от ревир „Т.“,съставен на 30.Х.2010год. и две разписки,подадени на 12.Х.2010год. до двама съдружници,за свикване на ОС.

Като доказателства по делото са представени оригиналната книга/тетрадка/ за проведените заседания на УС на Д.“.гр.Ч. за времето от учредяването на дружеството до настоящия момент,както и оригиналните протоколи за проведените ОС на съдружниците за времето от 2002год. до 2015год. включително.

По делото са разпитани свидетелите С. Я. Я. и Д. З. И..Свидетелят С. Я. е пълномощник на брат си И.Я.,на снаха си Д. С.,които живеят постоянно в гр.В.и на техните деца/негови племенници/ Д.Я. и Я.Я.,които живеят постоянно в гр.София и са собственици на идеални части от гори в ревир „Т.“,приети за съдружници в Д.“.гр.Ч.,както и на С. М.-Н.,която живее в Б. и в България-гр.С.и с.П.,Община Костенец.Тъй като тези лица не живеят в гр.Ч.,те са го упълномощили с генерални пълномощни да ги представлява в Д.,като се грижи за техните права и интереси по повод собствените им гори на територията на Смолянска област.В качеството на пълномощник свидетелят е присъствал на ОС на съдружниците на Д.“.гр.Ч..Не може да каже на 100% как са известявани останалите съдружници за ОС,но той е получавал покана за ОС на съдружниците за представляваните от него лица.Присъствал е като пълномощник на ОС на съдружниците.На тези ОС се е запознал със справките за приходите и разходите на Д..Извън ОС не се е интересувал от работата на Д..Знае,че собствениците на гори и съдружници в Д.“.гр.Ч. получават наеми за предоставените от тях гори в идеални части от ревир „Т.“.Твърди,че ОС са имали кворум.На ОС не присъствали всички съдружници,като някои от тях били представлявани от пълномощници,с пълномощно.Свидетелят твърди,че е бил запознат с разходите на дружеството,те били гласувани от ОС на съдружниците и надлежно одобрени.

Свидетелката Д.И. е счетоводителка,която работи в счетоводната фирма,която е извършвала счетоводното обслужване на Д.“.гр.Ч. до 2013год.Твърди,че осчетоводяването на приходите и разходите на дружеството се извършвало на база първични счетоводни документи:фактури,заповеди за командировки и др.Разходите са осчетоводявани на база решения на ОС на съдружниците на Д..Разходите за автомобилите са били осчетоводявани на база договорите за наем от 2008год.,като през 2012год. и било представено решение на ОС на съдружниците за прекратяване на тези договори за наем.Годишното приключване ставало по правилата на ЗСч,т.е. за цялата календарна година.Изготвяли данъчна декларация,която представяли в НАП,ГФО и баланс на дружеството,които представяли в НАП и статистиката.Свидетелката твърди,че са съставяли отчет за приходите и разходите до 20число на месец декември,по искане на председателя на дружеството.След тази дата също имало разходи,например за телефонни услуги.Годишното счетоводно отчитане обхваща цялата календарна година,т.е. от 1.І. до 31.ХІІ.,като ГФО и баланс на дружеството били изготвяни през месец март на следващата година и изпращани на съответните институции.Първо изготвяли отчета в чернови вид и го изпращали на председателя на дружеството,който го одобрявал и подписвал и след това се изготвял отчета за представяне на институциите.Свидетелката твърди,че не са и представяни решения на ОС на съдружниците за ремонт на автомобилите.А телефонните услуги е осчетоводявала,така,както и е посочено от управителя на счетоводната фирма.Не е виждала договора с „Мтел“.Наемите,разходите за ремонт на автомобилите и другите разходи,е осчетоводявала съгласно договорите за наем.

По реда на чл.176ал.1 ГПК съдът сне обясненията на съдружника-ищец по делото Г. Й. П..Той твърди,че е съдружник в Д.“.гр.Ч. от края на 2010год.,в качеството на наследник на покойния му баща Й. Г. П.,който починал през декември 2010год.Твърди,че ответникът С. Г. П. е негов чичо-брат на баща му.През декември 2012год. бил избран за член на УС на Д.“.гр.Ч.,като през 2013год. бил председател на УС на дружеството.Твърди,че ОС на съдружниците на Д.“.гр.Ч. се провеждали през декември месец,на дата,определена от председателя на дружеството.Тъй като е роднина с ответника,който бил председател на дружеството,твърди,че свикването на ОС ставало чрез уведомяване на съдружниците по телефона.На самото ОС се връчвала поканата с дневния ред,както и справка за приходите и разходите на дружеството.Твърди,че на тези ОС никога не е приеман ГФО и баланс на дружеството за съответната календарна година.Такъв бил приет едва през март 2015год. по негово настояване.Справките за приходите и разходите били подписвани от счетоводител и управителя на дружеството.За проведените ОС се е водил протокол.Списък на присъствалите съдружници е изготвен на ОС,което е свикано по негова инициатива,когато той бил управител на дружеството.Преди това не бил съставян такъв списък.Твърди,че всички собственици на гори в идеални части в ревир „Т.“ са приети за съдружници в Д..До момента,в който бил избран за управител на дружеството,той знаел,че Д. има нает само един автомобил-УАЗ.Когато станал управител видял и другия договор за наем на джипа.И двата договора ги прекратил,поради свиване на финансовата рамка.Автомобилът джип „Исузу Тропер“ е собственост на ответника С. П.,а автомобилът УАЗ е собственост на С. П. и баща му Й. П..Открил,че докато бил управител,ответникът С. П. е сключил сам със себе си и трудов договор за горска охрана.И този договор го прекратил,когато бил избран за управител на дружеството.Сменил счетоводната фирма,която обслужвала дружеството,поради намаляване на финансовите средства.Ищецът Г. П. твърди,че има висше образование по специалността „Данъчна администрация“,второ висше образование-магистър по „Счетоводство и контрол“,като 15години е работил в тази сфера,като финансов ревизьор,заместник кмет на община и др.Ето защо след като бил избран за управител на дружеството,той се запознал със счетоводната документация и видял извършени неправомерни разходи от ответника.Затова възложил на лицензирания одитор Н.П. да извърши ревизия на дружеството за периода 2010-2013год.Резултатите от одитната проверка били докладвани на ОС на съдружниците,проведено през март 2015год. и тъй като ответникът отричал констатациите в одитния доклад,ОС приело решение да се заведе иск срещу С. Пепаланов за извършените неприсъщи разходи.Твърди,че е приел счетоводната документация на дружеството,след като бил избран за управител в края на 2012год.А останалата документация била при ответника,който я предал на сегашния управител на дружеството М. П. едва през 2014год.Твърди,че на ОС на съдружниците винаги е имало дебат за разходите на дружеството,които са представяни общо,без да се конкретизират.Например-вписани са данъци за МПС,но не са разбити точно сумите за съответните разходи.Винаги е имало въпроси от съдружниците кога ще им се предоставят подробни справки за приходите и разходите на дружеството.Но отговор нямало.Няма спомен от 2010год. до 2012год. ОС да е гласувало решение,председателят на УС да има разходи за командировки и ползване на мобилен телефон.Но на ОС през 2011год.,лично той предложил С. П. да има право на командировъчни разходи и да ползва личния си автомобил,при пътуване до НОИ,НАП и РУГ гр.С..Това предложение направил,тъй като автомобилът УАЗ е високо проходим и морално остарял,не е пригоден за пътуване на дълги разстояния.Ако знаел,че С. П. е наел личния си автомобил от името на Д.,нямало да предложи той да ползва разходи за командировки.Разходите са одобрявани от ОС на съдружниците,а останалите решения са приемани от УС,а не от ОС.

При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.59ал.1 ЗЗД за сумата 42 238.64лв.,с която ответника се е обогатил за сметка на обедняването на ищците,дължима на основание извършени представителни разходи и ползвани услуги в качеството му на управител,за които няма дадено съгласие,без да са регламентирани от дружеството и които не му се следват,ведно със законните лихви върху претендираната сума,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-26.V.2015год. до окончателното и изплащане.

Една от основните предпоставки на иска по чл. 59ал.1 ЗЗД е да е налице обогатяване на един субект за сметка на друг,а след това се поставя въпроса за основателността на същото.Поради субсидарния характер на този иск неговото приложение е възможно само тогава,когато липсват други специални правни средства за защита,т.е. когато ищецът не разполага с друг иск за защита на нарушените си права.Ако ищецът разполага с иск да търси договорно изпълнение,тогава се изключва приложимостта на чл. 59ал.1 ЗЗД.Когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55ал.1 ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита,а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице,обеднелият разполага с иска по чл.59 ЗЗД.Текстът намира приложение например в случаите,когато незадължено по закон да дава издръжка лице издържа нуждаещ се вместо законно задължения;когато държател подобри чужд имот,когато собственикът е лишен от ползването на имота си,а друго лице го ползва без основание и т. н.В тези случаи обогатяването е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице,но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице.

За да бъде уважен иска по чл.59ал.1 ЗЗД трябва да е налице увеличение на имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице и да липсва друга възможност за правна защита на обеднелия,да е установено,че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтича от един и същи факт или от обща група факти.При това неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова,с което се е обогатил,но само до размера на обедняването.Ако има разлика между тези две стойности се дължи връщане на по-малкото между обедняването и обогатяването.Т.е. уважаването на иска за връщане на парични средства,предоставени без основание по реда на чл.59ал.1 ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на няколко предпоставки:1.ищецът да е собственик на паричните средства,2.паричните средства да се ползват от ответника,3.да липсва правно основание за ползването на парите,4.да е настъпило в резултат на ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.

Безспорно е по делото,че сключеният на 1.ХІІ.2001год. договор за съвместна дейност е по правната си същност договор за гражданско дружество по смисъла на чл.357 и сл. ЗЗД.Според легилната дефиниция на чл.357 ЗЗД с договорът за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.Този договор е консенсуален,неформален,многостранен,възмезден,каузален и комутативен договор.Договорът за дружество като гражданско правна сделка се характеризира с общи и специални съществени елементи.Общите съществени елементи на договора са:волеизялвението,предмета,основанието и формата/когато тя е необходима/.Специалните съществени елементи на договора за дружество са:общата стопанска цел,общата дейност и намерението за сдружаване.Първите два елемента са посочени в разпоредбата на чл.357 ЗЗД,а третият се извлича по тълкувателен път.Общата стопанска цел по смисъла на чл.357 ЗЗД се състои в придобиване на имуществена полза.Общата стопанска цел се проявява в две основни форми-като печалба и като спестяване на средства.Общото между тях е това,че и при двете за страните настъпват последици,които носят икономическа изгода.В случая в чл.1 от договора за дружество,сключен на 1.ХІІ.2001год.,съдружниците са заявили,че обединяват усилията си за организиране и извършване на съвместна дейност по управлението,стопанисването и експлоатацията на гори и земи в собствените им имоти в ревир „Топоклийско“ и за целта създават Д. с наименование „. и седалище в гр.Ч..По действителността на процесния договор за дружество страните по делото не спорят,ето защо и съдът не ще излага съображения в тази насока.

Управлението на дейността-предмет на договора се извършва от съдружниците,съгласно разпоредбата на чл.360ал.2 ЗЗД,но няма пречка да се осъществява и от овластено от тях лице-управител,упълномощен със самия договор или с последващ акт-договор за поръчка.Възможността съдружниците да се занимават пряко с управлението на общата дейност е предоставена на тяхната воля с диспозитивната норма на чл.360ал.2пр.1 ЗЗД,съгласно която ако не е уговорено друго всеки съдружник има право да управлява.Правомощието се свързва с особените отношения на доверие характерни за договора за дружество.Дружествените дела са дела на всички съдружници и за това е справедливо всеки от тях да има право да ги управлява,още повече като се има предвид обстоятелството,че отговорността за поетите задължения е лична и неограничена.Т.е. в управлението на съвместната дейност могат да участват всички съдружници или част от тях.Конкретния модел на управление при участието на всички или на някои от страните е въпрос на съответна уговорка и се регламентира с договора.В настоящия случай,в чл.7ал.1 от договора съдружниците са приели,че дружеството се управлява от УС в петчленен състав,избран измежду членовете на дружеството или техните синове и дъщери от ОС на съдружниците за срок до следващото годишно отчетно ОС.А на първото си заседание УС избира измежду членовете си председател,който представлява дружеството.В този случай възниква въпросът може ли съдружникът-председател на УС,респективно членовете на УС,които са част от съдружниците,извършващи управлението на общата стопанска дейност,като сключват сделки да задължават останалите съдружници пред трети лица.В доктрината се приема,че съдружникът,който по силата на чл.360ал.2 ЗЗД има право да управлява,може да задължава пред трети лица останалите съдружници,ако в договора няма клауза,с която изрично да се изключва тази възможност.В настоящия случай в договора за дружества е предвидено,че общата стопанска дейност на дружеството ще се управлява от УС в петчленен състав,избран измежду съдружниците,който УС избира измежду членовете си председател,който представлява дружеството.В този случай се пораждат договорни задължения за съдружниците по сключената от председателя с трети лица сделка,които не са участвали в нея,при положение,че съдружникът страна по сделката с третите лица е действал при условията на пряко или косвено упълномощаване.При косвено упълномощаване правните последици от сделката не възникват автоматически с нейното сключване,а е необходимо съдружникът да прехвърли резултатите от нея на останалите съдружници,за да се породят съответните правни последици.Само когато в дружествения договор е предвидено колективно управление/от всички съдружници/ всяко правно действие ще налага съгласието на всички съдружници.В случая обаче,в договора за дружество от 1.ХІІ.2001год. не е предвидено колективно управление от всички съдружници.

Съгласно чл.154ал.1 ГПК тежестта на доказване на релевантните факти,в случая направени неправомерни разходи от бившия председател на УС на Д.“.гр.Ч.,с които той се е обогатил за сметка на обедняването на съдружници,е възложена на ищците-съдружници в Д.“.гр.Ч..При условията на пълно и главно доказване ищците следваше да установят,че ответникът е извършил тези разходи лично за себе си,без надлежно разрешение от останалите съдружници и не в изпълнение на общата стопанска цел на дружеството.Няма спор по делото,че ответникът С. П.,в качеството му на председател на УС на Д.“.гр.Ч. е извършил процесните разходи в исковия период от май 2010год. до края на 2013год.Тези разходи са надлежно установени с представените по делото доказателства-фактури и заповеди за командировки.Няма спор,че тези разходи са били надлежно осчетоводени като разходи на дружеството по ЗЗД и че те са извършени със парични средства-собственост на съдружниците в Д.“.гр.Ч..Но ищците не доказват третата и четвъртата от кумулативните предпоставки на иска по чл.59ал.1 ЗЗД-че тези парични средства са ползвани от ответника без основание и че в резултат на това е настъпило обедняване на съдружниците за сметка на обогатяването на ответника.

Установи се по делото,че с договора за дружество от 1.ХІІ.2001год. е предвидено Д.“.гр.Ч. да се управлява от УС в петчленен състав,избран измежду съдружниците или техните синове и дъщери-чл.7ал.1.А УС избира измежду членовете си председател,който представлява дружеството.Или в настоящия случай,както посочи по-горе съдът,с договора за дружество е предвидено,че общата стопанска дейност ще се управлява от част от съдружниците,представляващи УС,а не колективно от всички съдружници.Установи се от сключения на 15.ІV.2002год. договор за управление на горовладелско дружество „.гр.Ч.,че УС на дружеството е възложил на председателя С. Г. П. безсрочно да управлява и представлява дружеството,съгласно нормативната уредба,решенията на УС и условията на договора.Договорът за управление е сключен в изпълнение на решение на УС,прието на заседанието проведено на 1.ІІІ.2002год.Т.е. в настоящия случай управлението на дейността на Д.“.гр.Ч.,през процесния период 2010-2013год.,се е осъществявало от овластеното лице-С. Г. П.,като управител на дружеството и от УС на дружеството.Управлението на дейността се състои в извършване на правомерни правни действия.Правните действия могат да бъдат правни сделки,които съдружниците сключват с други лица-физически и юридически лица,при участието си в гражданския оборот.Към правните действия се отнасят и решенията като особена категория гражданскоправни сделки,които съдружниците взимат в процеса на управлението на дейността-предмет на договора за дружество.За решаването на определени въпроси е задължително участието на всички съдружници.Такива хипотези са очертани в чл.360ал.2 ЗЗД-при противопоставяне на действие на съдружник преди да бъде извършено,в чл.363 ЗЗД-при искане на съдружника да прехвърли правото си на участие в дружеството,в чл.359ал.3 ЗЗД-когато съдружника иска своя дял от общата собственост.Решаването на въпроси извън горепосочените се осъществява от съдружника или съдружниците,на които е възложено чрез упълномощаване от останалите страни по договора да управляват общата дейност или от управителя,нает от тях със съответен договор.В правните действия се включват и тези действия,с които се извършва изпълнение или се приема изпълнение по съществуващите правоотношения с трети лица.Такива са плащанията на парични суми,признаването на задължения,предаване на вещи,преглеждане на вещи,приемане на определен трудов резултат и пр.Освен правни действия съдружниците могат да извършват и фактически действия,които са част от общата дейност.Те се различават от правните действия по това,че не пораждат правни последици,закона не им придава правно значение.Фактически действия са действия с полагане на труд например.

Ищците претендират суми за неправомерно извършени разходи,които разделят основно в няколко категории:получаване на наеми от два автомобила,разходи за ремонти,поддръжка,данъци и регистрация на отдадените под наем автомобили,лични разходи-командировъчни,балнеосанаториално лечение,разходи за мобилни услуги,разходи за работно облекло,разходи за представителни нужди-вечери и банкети.От представената оригинална книга/тетрадка/ с протоколите на УС на Д.,се установява,че с решение,взето от УС на 12.VІІ.2002год. по протокол№6,е възложено на управителя да търси и закупи подходящо МПС с двойно предаване-джип,дизелов двигател,в рамките на 7 000лв.,като основно средство на дружеството.С решение на УС,взето по протокол№14/6.VІ.2006год.,е възложено на управителя да направи ремонт,с изстъргване и боядисване на автомобил „Педжеро“ в рамките на 1000лв.С решение на УС,взето по протокол№16/5.Х.2007год.,е възложено на управителя да подготви автомобилите УАЗ и „Паджеро“ за зимна експлоатация,като се извършат необходимите прегледи и ремонти,оборудват се с антифриз,вериги,проверят и заредят амортесьорите,да се заменят или при необходимост се купят нови гуми за джипа „Паджеро“.От представения договор,сключен на 5.І.2008год. се установява,че управителят на Д.“.гр.Ч. С. П. е сключил договор за наем с наемодателя Йордан Г. П. на автомобил УАЗ модел 374101-товарен фургон,рама 20330,с рег.№СМ82-35МС,с наемна цена 100лв. месечно и срок на договора до 30.ХІІ.2008год.Съгласно договора,наемателят Д.“.гр.Ч. заплаща освен наемната цена,и всички текущи разходи на автомобила,като текущи ремонти,смяна на масла,гуми и пр.,както и разходите за консумативи,като горива,масла и др.С решение на УС,взето по протокол№18/1.V.2008год.,е възложено на управителя да се обяви за продажба джип „Паджеро“ на стойност 3-4 000лв с ДДС,като за служебен превоз се ползва кола под наем.Видно от протокол№20/15.ХІІ.2008год. на заседание на УС,ответникът С. П.,като управител на дружеството,е отчел продажбата на джип „Паджеро“ за 3 768лв.С решение на УС,взето по протокол№19/22.VІІІ.2008год.,е прието да се ползва под наем джип „Исузу-Тропър“-собственост на С. П. за служебни цели с наемна цена 200лв. месечно,както и да се назначи инж.С. Г. П.,съгласно чл.76ал.3 ЗГ за горски надзирател-охрана на горите в ревир „Топоклийско“,ползвани от Д.“.,на 4часов работен ден с трудово възнаграждение от една минимална работна заплата.В изпълнение на тези решения,управителят на Д.“.гр.Ч. С. П. сключва на 23.VІІІ.2008год. договор за наем с наемодателя С. Г. П. на автомобил „Исузу Тропър“ с рег.№*****,при наемна цена от 200лв. месечно и срок на договора до 31.ХІІ.2010год.Съгласно договора,всички текущи ремонти и текущи разходи за наетия автомобил са за сметка на наемателя Д.“.гр.Ч..Управителят С. П. е сключил с инж.С. П. и трудов договор за охрана на горите в ревир „Т.“,в изпълнение на което е получил и работно облекло на стойност 208лв.Едва с решение на УС,взето по протокол№27/30.VІІІ.2014год.,са прекратени договорите за наем на МПС,както и трудовия договор на инж.С. П. за охрана на горите.

Видно от представените оригинални протоколи от проведени Общи събрания на съдружниците,с решение на ОС на съдружниците в Д.“.гр.Ч. от 18.ХІІ.2010год. е одобрен прогнозен финансов отчет за периода от 1.І.2010год. до 31.ХІІ.2010год.,в който са включени и одобрени следните разходи:разходи за материали/горива,канцеларски материали,резервни части/-3 200.03лв.,разходи за външни услуги/телефон,пощенски разходи,ремонти,наем на МПС и др./-13 589.53лв.,разходи за застраховки-2 597.80лв.,разходи за данъци на МПС-491.20лв.С решение на ОС на съдружниците в Д.“.гр.Ч. от 20.ХІІ.2011год. е одобрен отчета на КС за периода от 1.І.2011год. до 31.ХІІ.2011год.,в който са включени и одобрени следните разходи:разходи за материали/горива,канцеларски материали,резервни части/-5 293лв.,разходи за външни услуги/телефон,пощенски разходи,ремонти,наем на МПС и др./-13 386лв.,разходи за застраховки-1 945.80лв.,разходи за данъци на МПС-647лв.На самото събрание на председателя С. П. е изказана благодарност за успешната му работа и постигнати добри икономически показатели на дружеството.С решение на ОС на съдружниците на Д.“.гр.Ч. от 22.ХІІ.2012год. е одобрен отчета на КС за периода от 1.І.2012год. до 31.ХІІ.2012год.,в който са включени и одобрени следните разходи:разходи за материали/горива,канцеларски материали,резервни части/-5 620лв.,разходи за външни услуги/телефон,пощенски разходи,ремонти,наем на МПС и др./-7 553лв.,разходи за застраховки-752лв.,разходи за данъци на МПС-1 614лв.На самото ОС отново е изказана благодарност на управителя С. П.,като съдружниците са му гласували и еднократко възнаграждение в размер на 2 200лв.С решение на ОС на съдружниците на Д.“.гр.Ч. на 21.ХІІ.2013год. е одобрен отчета на КС за периода от 1.І.2013год. до 31.ХІІ.2013год.,в който са включени и одобрени следните разходи:разходи за материали/горива,канцеларски материали,резервни части/-2 791.15лв.,разходи за външни услуги/телефон,пощенски разходи,ремонти,наем на МПС и др./-8 114лв.,разходи за застраховки-591лв.С решения на ОС на съдружниците ,проведени на горепосочените дати,членовете на УС и КС на дружеството са освободени от отговорност,като отчетите им за приети единодушно от присъстващите съдружници.Отчетите на КС са приети като доказателства по делото и не са оспорени от страните.

Или от горепосочените доказателства безспорно се установява,че ответникът С. П.,действащ в качеството му на управител на Д.“.гр.Ч.,в изпълнение на решения на УС на дружеството е сключил процесните договори за наем на автомобилите УАЗ модел 374101-товарен фургон с рег.№**** и джип „Исузу Тропър“ с рег.№****.Тъй като при сключването на договорите за наем управителят е бил надлежно упълномощен за това от УС на дружеството/което съгласно договора от 1.ХІІ.2001год. и чл.360ал.2 ЗЗД/управлява дейността на дружеството,съдружниците са били надлежно задължени с тях.Поради което и извършените разходи за наем,горива,ремонти,застраховки и пътни такси на тези автомобили,са били надлежно осчетоводени като разходи на дружеството.Или безспорно се установи по делото,че всички разходи са били надлежно одобрени от Общите събрания на съдружниците през исковия период 2010-2013год.,които са провеждани през месец декември всяка година.

Ответникът сам признава,че като собственик на джип „Исузу Тропър“ и съсобстбеник на УАЗ,е следвало да заплаща данъците на тези автомобили,като с платежно нареждане от 18.ІХ.2014год. е възстановил на съдружниците в Д.“.гр.Ч. сумата 4 000лв.С тази сума той е възстановил и неправомерно осчетоводените като разходи на дружеството,разходи за балнеолечение за процесния период.Или така предявения иск по чл.59ал.1 ЗЗД в частта му за неправомерни разходи за балнеолечение и платени данъци за наетите МПС,през периода 2010-2013год.,е неоснователен изцяло,тъй като тези разходи са били възстановени от ответника С. П. с платежно нареждане от 18.ІХ.2014год./много преди подаване на исковата молба в съда/.Изцяло неоснователно е твърдението на ищците,че дружеството не е ползвало наети автомобили.От представените решения на УС и договори за наем безспорно се установява,че дружеството е ползвало под наем леки автомобили УАЗ с рег.№***** и джип „Исузу Тропър“ с рег.№*****.Договорите за наем не са били прекратени с изтичане на срока,за който са сключени,тъй като ползването им е продължило и след този срок със знанието и без противопоставянето на наемодателите.А съгласно чл.236ал.1 ЗЗД ако след изтичане на наемния срок използването на наетата вещ продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя,договорът се счита продължен за неопределен срок.Това обстоятелство се потвърждава и от факта,че едва с решение на УС от 30.VІІІ.2014год. договорите за наем са прекратени.А с решение на ОС на съдружниците от 22.ХІІ.2012год. е прието да се ползва под наем УАЗ за транспорт в гората,а джип „Исузу“ да се ползва за производствени нужди и транспорт до НАП,НОИ и РУГ гр.С. с командировъчна заповед.

Разходите за работно облекло на стойност 208лв. по фактура от 14.ХІІ.2012год. също за осчетоводени на дружеството на правно основание.Безспорно се установи,че във връзка с изискванията на приетия Закон за горите,дружеството е следвало да осигури лице по трудов договор,с образование „лесовъд“,което да се грижи за охраната на горите в ревир „Т.“.УС на дружеството е приел на 22.VІІІ.2008год. решение да се назначи инж.С. Г. П.,съгласно чл.76ал.3 ЗГ за горски надзирател-охрана на горите в ревир „Т.“,ползвани от Д.“.,на 4часов работен ден с трудово възнаграждение от една минимална работна заплата.В изпълнение на това решение е бил сключен трудов договор с ответника.Съгласно чл.284ал.1 КТ работодателят е длъжен да предостави безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и служителите,които работят със или при опасни и вредни за здравето и живота машини,съоръжения,течности,газове,стопени метали,нажежени предмети и др.В случая ответникът има сключен трудов договор като специалист по лесовъдство,като съгласно чл.1 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло,приета с ПМС№10/21.І.2011год.,обн.ДВбр.9/28.І.2011год.,му се дава право на безплатно облекло за сметка на работодателя,което трябва да е подходящо в съответствие със спецификата на извършваната дейност и работно място.Ето защо искът и за тези разходи е неоснователен и недоказан.

Разходите за командировки през 2013год. също извършени на годно правно основание,като за тях са били издадени заповеди за командировки/приложени към исковата молба и неоспорени от страните/,съгласно решението на ОС от 22.ХІІ.2012год.Право на такива разходи ответникът,който е бил управител на дружеството през 2013год.,има и съгласно договора за управление от 15.ІV.2002год.Тези разходи са отчитани при спазване на нормативните изисквания,а разхода за гориво е отчетен в пътните книжки на автомобилите/разходни норми,изминат път,остатък от гориво и пр./.

По гореизложените съображения Смолянският окръжен съд счита,че предявеният иск по чл.59ал.1 ЗЗД е неоснователен,поради което и следва да се отхвърли изцяло.Посочените в исковата молба разходи за наеми на два автомобила,за ремонти на автомобилите,за поддръжка и застраховка на автомобилите,разходи за мобилни услуги,за работно облекло и представителни нужди са надлежно одобрени от Общите събрания на съдружниците,проведени на 18.ХІІ.2010год.,на 20.ХІІ.2011год.,на 22.ХІІ.2012год. и на 21.ХІІ.2013год.От представените доказателства се установи и основанието за извършените разходи,както и че ответникът е извършил правни и фактически действия,в изпълнение на решенията на УС на Д.“.гр.Ч. и съобразно правомощията му като управител на дружеството,съгласно договора за управление,сключен на 15.ІV.2002год. с УС на дружеството и законовите разпоредби.Съществува различие между правомощията на обикновения съсобственик и на съдружник по отношение на управлението на общата дейност.Решенията относно общата дейност се взимат със съгласието на всички страни по договора,т.е. чрез единодушие освен,ако по силата на изрична клауза е предвидено това да става с мнозинство на гласовете,като в този случай мнозинството се формира по лица/т.е. всеки съдружник има право на един глас,независимо от размера на притежавания дял/.В настоящия случай съгласно договора за дружество от 1.ХІІ.2001год. решенията относно общата дейност се взимат с мнозинство от 2/3,оформено от квотите в собствеността,като собствеността на 1дка дава право на 1глас-чл.6 от договора.А съгласно чл.5ал.6 от договора Общото събрание на съдружниците има кворум ако присъстват съдружници с квота на собственост повече от ½ от общата собственост.Управлението на дружеството се извършва от УС в петчленен състав.Т.е. в случая съдружниците са възложили управлението на общата дейност на УС,с което те по същество се отказват от правото да управляват тази дейност,но това не изключва възможността им да упражняват контрол върху дейността на УС и управителя,съобразно приетите от тях правила и договор за управление.Правомощията на управителя са изрично посочени в договора за управление от 15.ІV.2002год.Могат да му се възлагат и други правомощия с решения на съдружниците,взети по реда на чл.360ал.1 ЗЗД,т.е. със съгласието на мнозинството от гласовете на съдружниците.Неоснователно е възражението на ищците,че решенията не са приети от всички съдружници.В договора за дружество от 1.ХІІ.2001год. не е приета клауза,която да сочи,че решенията за управление на общата дейност се вземат със съгласието на всички съдружници.Напротив-има клауза,която предвижда,че решенията се вземат с мнозинство от гласовете.Или в случая ответникът е бил надлежно упълномощен да извършва управлението на дружеството,като с извършените от него фактически и правни действия,той е задължил всички съдружници в дружеството.Докато трае мандатът на избрания управител и УС, съдружниците нямат право да се намесват в управлението,тъй като те са делегирали своите управителни права по силата на договора за дружество и предоставените представителни пълномощия.Но те могат да контролират дейността на УС и управителя,което са правили на годишното ОС на съдружниците,провеждано през декември всяка година.

Неоснователни са твърденията на ищците,че разходите са незаконни,тъй като са одобрени от нередовно свикани и проведени общи събрания на съдружниците.Изцяло незаконосъобразни са твърденията на ищците за начина на свикване и провеждане на общо събрание на дружеството по чл.357 и сл ЗЗД.Гражданското дружество по чл.357 и сл. ЗЗД е неперсонифициран правен субект,който не е юридическо лице.С разпоредбите на чл.357-364 ЗЗД гражданското дружество е най-общо уредено.Законодателят не е предвидил органи на гражданското дружество,нито специални правила за начина на свикване на тези органи,за начина на провеждане на заседанията на тези органи и прочие.С договора за дружество е предвидено,че всички съдружници,които са обединили своите усилия за постигане на общата стопанска цел и притежават гори и земи в ревир „Топоклийско“ гр.Ч.,образуват Общо събрание на съдружниците,което се провежда най-малко веднъж в годината,посочено е кой го свиква,при какъв форум се провежда и как се гласуват решенията.Самите съдружници са избрали да управляват общата дейност чрез УС,чиято дейност се контролира от КС.Законът не съдържа изисквания на изпращане на писмени покани за свикване на ОС на съдружниците.А както посочи свидетелят С. Я.,който е пълномощник на няколко съдружница и признанието на ищеца Г. П.,ОС се е свиквало обикновено чрез покана по телефона.Този начин на свикване не противоречи на закона.Не се представят никакви доказателства,че на ОС е нямало кворум.Напротив-от оригиналните протоколи за проведени заседания на ОС на дружеството се установява,че ОС са проведени при кворум значително над изискуемия от ½ от общата собственост.В повечето случаи са присъствали лично и чрез пълномощници съдружници с гласове 2/3 от собствеността на дружеството.Ето защо следва да се приеме,че ОС на съдружниците са редовно свикани и проведени,като приетите от тях решения са валидни.Договорът за гражданско дружество действително има белези на сходство с учредителния договор на търговските дружества.Но с учредителните договори се създава нов самостоятелен правен субект-търговско дружество,кооперация или друго юридическо лице.Затова и тези договори са наречени учредителни.И при двата вида договори общото е,че между съдружниците има намерение за сдружаване.Но при учредителните договори това намерение се реализира чрез създаване на юридическо лице.Учредителните договори,за разлика от договора за гражданско дружество,са формални договори.Между двата вида договори има различие и по отношение на гражданскоправното им действие.При договора за дружество правоотношенията възникват и се развиват между съдружниците или между тях и трети лица.При учредителните договори правоотношенията се установяват между страните и юридическото лице и между последното чрез неговите органи и трети лица.При договора за дружество отговорността на съдружниците е лична и неограничена,докато при учредителните договори създаденото юридическо лице носи отговорност в отношенията със съдружниците и с трети лица.При договора за дружество управлението и разпореждането се осъществява от съдружниците по реда,установен в разпоредбите на чл.360 ЗЗД,т.е. от съдружниците или овластено от тях лице.Докато с учредителните договори се създават органи на юридическото лице,чрез които се осъществява управлението и разпореждането с имуществото на ЮЛ.И двата договора са многостранни,но докато учредителния договор е насочен към създаване на правен субект,договора за дружество е насочен към реализиране на лукративна цел.При договора за дружество преобладават диспозитивните правни норми.При този договор съдружниците се ползват с по-голяма договорна свобода относно организацията,управлението и разпореждането с имуществото,разпределението на печалбите и загубите.

Неоснователно е и твърдението на ищеца Г. П. за липса на редовна счетоводна отчетност,тъй като за исковия период не били изготвяни и приемани ГФО и баланс на дружеството.Това твърдение се опровергава със свидетелските показания на счетоводителката Д.И.,която е водила счетоводството на дружеството през исковия период.Освен това в ЗСч няма изрично изискване/както при търговските дружества/ за изготвяне на ГФО и баланс на дружествата за всяка календарна година,които да се приемат от ОС до края на март следващата година.В настоящия случай разходите на дружеството са се отчитали чрез отчет на КС,който е разглеждан и одобряван от ОС на съдружниците в края на всяка година.

Съдът счита за основателно и възражението на ответника,че така предявеният иск е изцяло неоснователен,тъй като съдружниците в Д.“.гр.Ч. са имали друг иск,чрез който да защитят правата си-иск по чл.364 ЗЗД.В този смисъл е и трайната съдебна практика/решение№1120/1.VІ.1995год. по гр.д.№314/1995год. на V ГО на ВКС и решение№119/20.Х.2011год. по т.д.№711/2010год. на І ТО на ВКС/.Както сочи и ВКС,предпоставка за упражняване на правото по чл.364 ЗЗД е да са настъпили вреди в патримониума на изправната страна,като не е необходимо дружеството да бъде прекратено,за да бъде упражнено правото по чл.364 ЗЗД от изправния съдружник.Разпоредбата на чл.364 ЗЗД предвижда настъпилите вреди да са пряка и непосредствена последица от воденето на дружествените работи,което предполага действащо,а не прекратено дружество.

На основание чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъдят ищците да заплатят солидарно на ответника съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 2 160лв..

На основание гореизложеното и чл.59ал.1 ЗЗД Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от 1.А.Н.К.,ЕГН*,2.А. Б. Д.,ЕГН*,3.А. Щ.П.А,ЕГН*,4.А. Й. П.,ЕГН*,5.А.К.К.,ЕГН*,6.Б.С.В.,ЕГН*,7.В. Р. П.,ЕГН*,8.В.Т.К.,ЕГН*,9.В.П.К.,ЕГН*,10.В.И.К.,ЕГН*,11.Г.Й.П.,ЕГН*,12.Г. С.В.,ЕГН*13.Г.И.Д.,ЕГН*,14.Д.И.Я.,ЕГН*,15.Д.С.С.,ЕГН*,16.Д.В.К.,ЕГН*,17.И..К.,ЕГН*,18.И.П.К.,ЕГН*,19.И.П.Б., ЕГН*,20.И.Я.Я.,ЕГН*,21.Й.П.КАФАЛОВА,ЕГН*,22.К.И.К.,ЕГН*,23.Л.А.К.,ЕГН*,24.М. Г. П.,ЕГН*,25.М. Я. П.,ЕГН*,26.П.Т.Б.,ЕГН *,27.Р.К.Г.,ЕГН*,28.Р.******,като съдружници в регистрирано по чл.357 и сл ЗЗД гражданско дружество,с наименование „.,с ЕИК*****,със седалище и адрес на управление гр.Ч.,ул.„В.Д."№29 срещу С. Г. П.,ЕГН* с постоянен адрес гр.С.,ул.“. С.№4,бл.51,вх.А,ап.12 иск с правно основание чл.59ал.1 ЗЗД за сумата 42 238.64лв.,с която ответника се е обогатил за сметка на обедняването на ищците,дължима на основание извършени представителни разходи и ползвани услуги в качеството му на управител,за които няма дадено съгласие,без да са регламентирани от дружеството и които не му се следват,ведно със законните лихви върху главницата,считано от датата на подаване на исковата молба в съда-26.V.2015год. до окончателното и изплащане,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН!

ОСЪЖДА 1********* да заплатят солидарно на С. Г. П.,ЕГН* 2 160лв./две хиляди сто и шестдесет лева/ съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: