О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 310 16.06.2021г. град
Стара Загора
Старозагорският
административен съд, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с участието
на
прокурор като
разгледа
докладваното
от
съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 234
по описа
за 2021г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 185
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Фондация „Върховенство на закона“ с ЕИК *********,
представлявана от Председателя Ю.П.Н., с която са оспорени разпоредбите на
чл.4, ал.1 – ал.3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и
разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост, приета от Общински съвет –
Мъглиж. В жалбата са изложени доводи за материална незаконосъобразност на оспорените
разпоредби от Наредбата, по съображения, че същите повтарят изцяло законовия текст на чл. 8, ал.8, ал.9 и ал.10 от ЗОбС, което
противоречи на въведеното с чл.8 от ЗНА изискване с подзаконов нормативен акт
да се уреждат само обществени отношения от местно значение, които не са
регламентирани с нормативен акт от по-висока степен. Направено е искане оспорените
разпоредби от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с
имоти и вещи – общинска собственост на Община Мъглиж, да бъдат отменени, като
незаконосъобразни.
Ответникът по жалбата - Общински съвет – Мъглиж, оспорва жалбата като
процесуално недопустима. С подробно изложени съображения в представеното от
Председателя на ОбС – Мъглиж писмено становище се обосновава, че за Фондация „Върховенство на закона“ не е налице правен интерес по см. на
чл.186 от АПК за оспорването на подзаконовия нормативен акт.
Съдът намира, че подадената от Фондация „Върховенство на закона“ жалба с оспорване на разпоредби от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи
– общинска собственост, приета от Общински съвет – Мъглиж, е процесуално
недопустима, по следните съображения:
Правото на жалба
възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални
предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното
производство. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват
подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито
права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати
от него или за които той поражда задължения. По аргумент от посочената
разпоредба, една от предпоставките за възникване и съществуване правото на
оспорване на подзаконов нормативен акт, от категорията на абсолютните, за която
съдът следи служебно, е наличието на правен интерес за жалбоподателя от
оспорването на акта.
Според приетото в Решение № 5/ 17.04.2007г. по
конст. дело № 11/ 2006г. на
Конституционния съд на РБългария, интересът от оспорване на подзаконов
нормативен акт следва да бъде правомерен, личен и обоснован, като правото на
оспорване на подзаконови административни актове за гражданите и организациите
възниква единствено при засягане или застрашаване на права, свободи или законни
интереси или обременяване със задължения. В този смисъл „засегнати" по
смисъла на чл.186, ал.1 от АПК са тези правни субекти, спрямо които подзаконовият
административен акт има действие, като задължително условие, обуславящо правния
им интерес и респ. възникване правото на жалба, е наличието на пряко и
непосредствено засягане /съотв.
възможност за засягане/ на техни права и/или на защитени от правото интереси от
акта, който се оспорва или когато от него се пораждат задължения. Правото на
жалба принадлежи на това лице, за което материалноправните последици на акта са
неблагоприятни и пряко и непосредствено засягат негативно неговата правна
сфера. А неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се
в прекратяване, ограничаване или застрашаване на съществуващи субективни права
или създаване на нови респ. разширяване на съществуващи правни задължения, като
за да има пряк интерес за оспорващия е необходимо с отмяната на обжалвания нормативен
административен акт непосредствено да се отстрани настъпилата или предполагаема
щета от неговото изпълнение и да е налице действително и незабавно
удовлетворяване на оспорващия.
Безспорно
е и че съгласно даденото разрешение с Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010г.
по тълк. дело № 4/ 2009г. на ВАС, съсловните (браншовите) организации и другите
юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни
актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и
целите, за които са създадени. При извършена справка в ТР и регистър на ЮЛНЦ, се
установи, че Фондация „Върховенство на закона“ е юридическо лице с нестопанска
цел за осъществяване на дейност в обществена полза, като сред основните цели на
фондацията са: развитието и утвърждаването на гражданското общество,
гражданското участие и доброто управление; развитие на правната култура и
правното съзнание като ценности на гражданското общество; недопускането
съществуването и действието на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове
и/или отделни техни норми и разпоредби, приемани от общинските съвети и органи
на изпълнителната власт в Република България; осъществяване на граждански
контрол върху подзаконови нормативни актове по отношение на тяхната
законосъобразност; отмяна на подзаконови нормативни актове, приети от държавни
органи и общински съвети когато противоречат на законите на Република България,
както и такива, които пряко, непосредствено и лично засягат законните интереси
на фондацията, породени от предмета й на дейност и целите, за постигането на
които е учредена и др. Съответно като средства за постигане на целта са
посочени: осъществяване на постоянен контрол върху законосъобразността на
приетите от общинските съвети и органи на изпълнителната власт подзаконови
нормативни актове; оспорване на незаконосъобразните нормативни актове по
законоустановения ред и др. Именно с регистрираните цели на фондацията и
средствата за тяхното постигане жалбоподателят обосновава твърдението за
наличието на личен и пряк интерес за оспорването на чл.4, ал.1 – ал.3 от
Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи –
общинска собственост, приета от Общински съвет – Мъглиж.
Горепосочените цели обаче, сами по
себе си не пораждат правен интерес за фондацията за оспорването на всички
подзаконови нормативни актове, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика /Решение
№ 15418 от 13.11.2019г. по адм. дело № 9291/2019г. по описа на ВАС; Решение №
1340/ 31.01.2019г. по адм. дело № 9512/ 2017г. на ВАС; Решение № 9659 от
13.07.2018г. по адм. дело № 13649/2017г. на ВАС; Решение № 11514 от 29.07.2019г. по адм. дело №
14120/2017г. на ВАС; Определение № 7180/
14.06.2021г. по адм. дело № 5992/ 2021г. на ВАС; Определение № 6881/
08.06.2021г. по адм. дело № 5881/ 2021г. на ВАС; Определение № 7044/
10.06.2021г. по адм. дело № 5991/ 2021г. на ВАС; Определение № 6381/
27.05.2021г. по адм. дело № 5202/ 2021г. на ВАС и др./ Ако се приеме, че
посочените в Учредителния акт цели на фондацията, са достатъчни за да обосноват
правния й интерес от съдебно оспорване на всеки един подзаконов нормативен акт,
за който фондацията прецени, че е незаконосъобразен, ще се стигне до
автоматизъм в преценката за наличие на правен интерес, в противоречие с
изискванията на чл.186, ал.1 от АПК. Преценката дали фондацията има правен
интерес от оспорването или не, произтича не от буквално определения предмет на
дейност, цели и средства за постигането им, а от сферата, в която се проявяват
правните последици на оспорения акт и дали именно от тази гледна точка може да
се приеме, че са засегнати права или законни интереси на юридическото лице с
нестопанска цел. Именно от засягането или от възможността за такова засягане произтича
и правото на жалба. В този смисъл посочените цели на фондацията и средствата за
тяхното постигане, не освобождават съда от преценката за наличие на правен
интерес за оспорващия, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост
на всяко едно съдебно производство. Освен това, наличието на правен интерес от
оспорване на административните актове, е конституционно изискване, изрично
посочено в чл.120, ал.2 от Конституцията на РБългария. При липса на правен
интерес за оспорващия, обжалването ще загуби функциите и целта, които чл.120,
ал.2 от КРБ му придава и ще се превърне от контрол за законосъобразност върху
актовете на администрацията в надзор за законност от страна на гражданите и
юридическите лица - правомощие, предоставено с Конституцията на РБългария единствено
на прокуратурата. В мотивите на Решение № 5 от 17.04.2007г. на КС по конст.
дело № 11/ 2006г., с което е отхвърлено искането за установяване
противоконституционността на разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК, е посочено, че легитимацията при съдебната защита на
правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу актове на
изпълнителната власт, която допуска Конституцията, е максимално отворена, но не
и безгранична, като в това отношение законодателят се е съобразил с
разпоредбата на чл.120, ал.2 от основния закон и не е предвидил actio popularis
или възможността на всеки всякога и за всички да атакува актове на
изпълнителната власт, дори когато ничии права не са нарушени или потенциално
застрашени. Сочи се в същото решение, че правото на съдебната защита и
обжалването на подзаконови административни нормативни актове за гражданите и
юридическите лица възниква единствено при засягане или застрашаване на права,
свободи или законни интереси или обременяване със задължения, тъй като липсва
пълномощие или мандат да бъдат защитавани правата, законните интереси или
обременяването със задължения на други граждани.
В случая жалбоподателят не
установява изискуемото се пряко и непосредствено засягане на права или законни
интереси. Освен това обжалваният подзаконов нормативен акт е изцяло с местно
значение, а жалбоподателят не обосновава наличието на каквато и да е било
териториална връзка или отношение с община Мъглиж, на територията на която
действа оспорената Наредба. При липсата на въведени от оспорващия конкретни
доводи, че фондацията е или за бъдеще ще бъде засегната от обжалваните
разпоредби на Наредбата, недоказано се явява наличието на пряк и личен интерес
по см. на чл.186, ал.1 от АПК, който както беше посочено, се свързва с
хипотезата, когато обжалваният нормативен акт непосредствено засяга правната
сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови
права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за
него.
По изложените съображения съдът
приема, че за жалбоподателя Фондация „Върховенство на
закона“ не е налице правен интерес от оспорването на разпоредбите на
чл.4, ал.1 – ал.3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и
разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост, приета от Общински съвет –
Мъглиж и съотв. активна процесуална легитимация, като абсолютна предпоставка за
допустимост на жалбата и на образуваното съдебно-административно производство.
С оглед на което оспорването следва да бъде оставено без разглеждане, а
производството по делото – прекратено.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.159, т.4 във вр. с чл.196 от АПК, Старозагорският административен
съд
О
П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Фондация „Върховенство на закона“
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Красно село“, ул. „Дамян Груев“ № 29, представлявана от Председателя Ю.П.Н., с
която са оспорени като незаконосъобразни разпоредбите на чл.4, ал.1 – ал.3 от
Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи –
общинска собственост, приета от Общински съвет – Мъглиж, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 234/ 2021г. по описа на
Административен съд – Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от неговото съобщаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.