РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Ямбол, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20222330101090 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона за
защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по повод на подадена молба от С.М.М. с ЕГН **********, с адрес гр.Я.,
ж. к. „***, чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес гр. Я., ул. „***, чрез адв. И. С.-
ЯАК, за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката
домашно насилие от страна на лице с което е била във фактическо съпружеско съжителство
– Д.А.К.., ЕГН **********, с адрес гр. Я., ул. „ *** .
В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено конкретното
твърдяно домашно насилие, а именно: Молителката твърди ,че заедно с ответника са живели
на семейни начала около една година на неговия адрес. В началото на съвместното им
съжителство нямали проблеми, но от месеците септември- октомври 2021 г. за молителката
започнал истински кошмар. Поведението на ответника рязко се променило, започна да
употребява и да се напива с алкохол всеки ден, като приемал и наркотици. Бил
изключително ревнив и непрекъснато обвинявал молителката, че ходи с други. Твърди се, че
всичко това се отразила на отношението му към молителката, станал агресивен, нападателен
и непрекъснато търсел поводи да се заяжда с нея, да я обижда с цинични думи и да я
заплашва. Непрекъснато отправял заплахи към нея, като си позволявал да я удря предимно в
лицето, когато се напиел. На 17.03.2022 г. молителката била принудена да напусне
жилището му в което живеели, с оглед на това, че положението било нетърпимо. Ответника
отново бил пиян и започнал да я обижда, да я заплашва, като пребил кучето й, което
живеело с тях. След това напуснал жилището и не се прибрал, като молителката много се
1
уплашила и помолила майка й да отиде и да я прибере. От този момент за нея започнал
страшен тормоз, като ответника и пишел заплашителни съобщения, като заплашвал нея и
майка й, като се свързвал с техни близки и познати и започнал да я заплашва и пред тях. На
20.04.2022 г. изпратил текстово съобщение на телефонния номер на приятелката й Н., в
което пишело да и кажела, че от днес нататък хубаво нямала да види, където я срещнел щял
да й счупи зъбите на тая ***, ***. На 31.03.2022 г. молителката получила гласово съобщение
от ответника в което настоявал да му потвърди, че снощи била с майка си в къщи и ако не
го направила щял да отиде да ги обезглави, да ги заколи, да й съсипе живота и я обиждал с
цинични думи. На 03.04.2022 г. молителката била при баба си, като около 03.00 ч. ответника
отишъл зад блока и започнал да крещи, като я обиждал, че била ***, ***, с него ли щяла да
се подиграва и я обидил с циничен израз. На 21.04.2022 г. ответника около 04.00 ч. отново
отишъл до жилището на баба й, където била и започнал да чука по вратата да му отворят.
След като не му отворили същия отишъл зад блока и започнал да удря и блъска лекия
автомобил на баба й, като му нанесъл повреди и избягал. В 09.00 ч. на същата дата
ответника отново се появил на вратата на жилището на баба й и започнал да блъска. След
като сигнализирали чрез тел. 112, след известно време пристигнали органите на полицията.
Молителката твърди, че в резултат на системния й тормоз от ответника, същата не
може да спи, събуждала се на всеки час, което и се отразявало доста зле. Била подложена на
системен тормоз, притеснявала се непрекъснато и не знаела в кой момент какво ще я
последва. Не можела да излезе спокойно и ако й се наложила да излезе го правила с
придружител, стресът за нея бил непрестанен, чувствала се слаба да се справи с наглото и
изключително ревниво поведение на ответника. Психическо и емоционално насилие спрямо
нея било непрекъснато от страна на ответника, всички негови действия и думи имали
отрицателно вредно въздействие върху психиката й, чувствала се изключително потисната
от всичкото вербално насилие изразяващо се в крещене и обиждане, както и от физическото
такова. Унижението за нея било голямо, като ответника я обиждал не само когато били
насаме, но пред всички нейни познати, близки и приятели.
Молителката се страхуват от ответника, счита, че същият е заплаха за нея и претендира
налагане на мерки за защита по чл.5, т.1 и 3 ЗЗДН за максимално предвидения в закона
срок.
Прилага декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
В срока за отговор на молбата за домашно насилие не е постъпил такъв от ответника.
В съдебно заседание молителката се явява лично и се представлява от пълномощник
адвокат,като поддържат молбата, сочат доказателства и претендират налагане на мерките по
заповедта за незабавна защита в максимално предвидения срок.
В съдебно заседание ответника се явява лично и се представлява от пълномощник
адвокат, като частично признание, че е осъществил домашно насилие срещу молителката,
не сочат доказателства и претендират налагане на мерките по заповедта за незабавна защита
в минималния предвиден предвидения срок.
2
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в
нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на
домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН –
лице с което молителката е била във фактическо съпружеско съжителство и същата е
допустима.
От изисканата и приложена по делото преписка от органите на полицията в РУ-
Ямбол, се установява, че на 21.04.2022 г. по сигнал на ОДЧ- Ямбол, полицейските
служители са посетили адрес в гр. Я., ж.к. „***, относно лице което притеснявало бившата
си приятелка. На адреса разговаряли с молителката, като същата им заявила, че бившият и
приятел Д. А. К. около 04.00 ч. посетил адреса където живеела и започнал да блъска
входната врата на жилището, да я обижда и ругае, като я заплашвал и на тръгване с крак
нанесъл увреждане на задната лява врата на паркирания зад блока л.а. марка „***“,
собственост на баба й, след което избягал. На 21.04.2022 г. около 09.50 ч. посоченото по-
горе лице се върнало на адреса като започнал да блъска по входната врата, обиждал и
заплашвал молителката, след което отново избягал. На адреса пристигнал и мл. РИ който
бил запознат със случая, като на лицата били снети обяснения. На ответника са съставени
два броя протоколи за предупреждения на основание чл.65, ал.1 и ал.2 ЗМВР с дати от
29.04.2022 г., като в първия е предупреден да не нанася повреди по лек автомобил марка
„***“, собственост на Й. С. И., като с втория протокол е предупреден да не отправя закани
за извършване на престъпление спрямо молителката С.М.М. от гр. Я. и да не й отправя
обидни обстоятелства унизяващи честта и достойнството й, като при неспазване на горните
обстоятелства носи наказателна отговорност по чл.216 НК и чл.144, ал.1 НК. От страна на
молителката, чрез пълномощника й в настоящото съдебно заседание бяха представени
разпечатки от които се установява, че ответника е отправял заплахи спрямо молителката.
извършената справка в информационната система на МВР срещу ответника има
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Т. И. С. (
майка на молителката) и Й. С. И. ( баба на молителката). От същите се установява, че
страните са живеели на семейни начала в къща в кв. „***“ в гр. Я.. В този период същите са
имали много проблеми, за което им споделяла молителката. Ходили са да прибират
последната от там, като причините били, че ответника я гонил. В края на месец септември
2021 г. молителката споделила, че е бременна от ответника. Последното прибиране на
молителката било на 17.03.2022 г., като двамата окончателно се разделили. Същата се
прибрала да живее в жилището в к-с „***“, а когато била сама ходила да спи при баба си в
бл.***в същия комплекс. От както страните се разделили, започнали от страна на ответника
заплахи, като и се заканвал, че ще я убие, като постоянно и пишел на телефона, като я
обиждал с цинични изрази, като освен нея заплашвал и майка й. На 31.03.2022 г.
молителката заедно с баба си свидетелката И. отишли до село Б., където живеела майката на
молителката. Същите били притеснени, защото по пътя ответника писал съобщение на
3
молителката, че ако не била с майка си, щял да ги обезглави. След като същата го
блокирала, чрез нейни приятелки продължил с психическия тормоз. Описват случилите се
събития на датите на осъщественото домашно насилие, като нанесъл повреди по автомобила
на бабата на молителката, които в последствие заплатил, като викал под терасата, звънял на
звънеца на входната врата и я ритал. Тези негови действия продължили и след издадената
заповед за незабавна защита, като поводите за това били автомобил който бил на името на
молителката, но се ползвал от ответника, като първата искали да си оправят отношенията и
да бъде прехвърлена. И двете свидетелки преразказват това което знаят от молителката, като
не са били преки свидетели на отношенията между страните, с изключение на тези действия
на ответника, касаещи повреждането на автомобила и поведението му предхождащо
същото. Също така отношенията им силно се влошили след като молителката забременяла и
по повод изпратен порно клип от негов приятел, касаещ молителката. Отделно от това се
твърди, за поддържане на връзки на ответника с негова бивша приятелка и изчезването от
жилището в което страните са живели на семейни начала, без сключен граждански брак.
Също така се установява, че роднините на молителката са били против връзката й с
ответника, като същия злоупотребявал с алкохол и наркотични вещества, като в това си
състояние ставал много раздразнителен, не успявал да се контролира, отделно от това бил и
ревнив и молителката силно се страхувала от него.
Съдът кредитира показанията на посочените по-горе свидетели, които макар и
заинтересовани от изхода на делото с оглед роднинските връзки с молителката, същите са
последователни и непротиворечиви.
Видно от справката за съдимост на ответника, се установява,че същият е осъждан за
престъпления от общ характер с влезли в сила присъди за извършени престъпления- кражба
и за държане на наркотични вещества, като са му налагани наказания, включително и ЛОС
които той е изтърпял.
При горната фактическа обстановка съдът намира, че по делото е доказано
извършването на твърдения в молбата акт на домашно насилие от страна на ответника
спрямо молителката на 21.04.2022 г. Установява се, че ответникът,е решил да действа
посредством принуда изразяваща се в осъществени заплахи спрямо молителката изразяващи
се, че ще я убие, ставал агресивен и започвал да я удря предимно в лицето, да я обижда с
цинични думи и действия- като увредил паркирания автомобил на бабата на молителката и
блъскане по входната врата на жилището в което живеела молителката, като тези негови
действия, съдът преценя като незаконосъобразни и укорими.
Въпреки, че молителя е осъждан многократно за тежки престъпления от общ характер
съгласно разпоредбата на чл.93, т.7 НПК, наложените му наказания не са изиграли
генералната и специална превенция предвидена в разпоредбата на чл.36 НК.
Поради всичко гореизложено съдът намира, че от съвкупната преценка на всички
писмени и гласни доказателства, включително и от приложената от молителката
декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена стойност, може
да се направи безпротиворечив извод, че ответникът е извършил емоционално и психическо
4
насилие над молителката на посочената в молбата дата, по времето и начина, описани в
същата.
Отделно от това, с оглед събраните по делото писмени доказателства-чрез
приложената по делото справка за съдимост, полицейската преписка справка и изготвените
протоколи за предупреждение от полицейските служители, както и от събраните в днешното
съдебно заседание гласни доказателства и самото признание на ответника, чрез
пълномощника му за извършено домашно насилие, настоящия съдебен състав счита,че е
налице системност в агресивното и противоправно поведение на ответника, което е
провокирало траен основателен страх у молителката за живота и здравето и. Поради това,
съдът счита, че споменатото домашно насилие, предмет на настоящото производство, е само
единичен случай от системно такова, характеризиращо се с упоритост в противоправното
поведение на ответника, накърняващо физическия и психически интегритет на молителката.
Ето защо, молбата следва да бъде уважена, като спрямо молителката се наложат
следните мерки за закрила: задължаване на извършителя да се въздържа от домашно
насилие по отношение на молителката; ; забрана на ответника да доближава жилището на
молителката на адрес гр.Я., ж.к- с „***, както и този на баба й на който често пребивава в
гр. Я., ж.к-с „***, местата на работа на молителката и местата й за социални контакти и
отдих на разстояние по-малко от 100 метра. В тази насока съдът намира за частично
основателно възражението на пълномощника на ответника, че разстоянието от 200 м. се
явява прекалено голямо, като същото следва да бъде намалено на 100 м.
Съдът счита, че молбата за защита следва да бъде уважена за срок от 14 месеца, а не за
максимално поискания срок от 18 месеца.Основният проблем между страните, който е много
съществен, като същия е проявена агресия съчетана с алкохол и употребата на наркотични
вещества от страна на ответника,като определеният от съда срок ще бъде достатъчен за
постигане целите на закона. При определянето на срока на мерките за закрила, съдът отчете,
че се касае за изключително млади хора, на които предстои да им се роди дете, както и
направените частични самопризнания от ответника за осъщественото домашно насилие
спрямо молителката.
В случай, че проблемите между страните продължават и след изтичането на този срок,
всяка от тях следва да потърси правата си по друг ред.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба в размер
от 400 лв. Размерът на санкцията глоба съдът определи като взе предвид посегателство
върху живота на пострадалата, осъществен чрез акта на домашно насилие.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за
защита въз основа на настоящото решение.
На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните
такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи
и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв..
По отношението на разноските :
5
В открито съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника. С оглед изхода по
спора право на присъждане на разноски има молителя на основание чл. 78, ал.1 ГПК. От
представеното адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, се установява, че се
претендира сумата от 600, 00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Представени
са и доказателства за плащане на възнаграждението в брой, в съответствие със
задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС, поради което са налице всички предпоставки за присъждането на разноски.
Настоящият състав намира, че размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен,
като същия е съобразен с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от
Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд
РЕШИ:
Налага мерки за защита на С.М.М. с ЕГН **********, с адрес гр.Я., ж. к. „***, със
съдебен адрес гр. Я., ул. „***, чрез адв. И. С.- ЯАК, срещу осъществено спрямо нея домашно
насилие от страна на Д.А.К.., ЕГН **********, с адрес гр. Я., ул. „ *** , КАТО:
Задължава Д.А.К.., ЕГН **********, с адрес гр. Я., ул. „ *** , да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на С.М.М. с ЕГН **********, с адрес гр.Я.,
ж. к. „***, със съдебен адрес гр. Я., ул. „***, чрез адв. И. С.- ЯАК .
Забранява на Д.А.К.., ЕГН **********, с адрес гр. Я., ул. „ ***, да приближава
жилищата на С.М.М. с ЕГН **********, на адрес гр.Я., ж. к. „*** и на адрес гр. Я., ж.к-с
„*** , мястото й на работа,както и местата й за социални контакти и отдих на разстояние
по-малко от 100 метра, за срок от 14 месеца.
Налага на Д.А.К.., ЕГН **********, глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
Осъжда Д.А.К.., ЕГН **********, да заплати държавна такса по сметка на Ямболския
районен съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
Осъжда Д.А.К.., ЕГН ********** , да заплати на С.М.М. с ЕГН ********** сума в
размер на 600,00 лева/ шестстотин лева/, представляваща разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава Д.А.К.., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и
6
да се изпрати служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на
пострадалото лице.
Решението подлежи на обжалване пред Ямболския окръжен съд в седемдневен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7