№ 194
гр. Монтана, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. А.А
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20231630200495 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 23 – 0996 - 000572/30.03.2023г. на
Началник Сектор “Пътна полиция” (ПП) към ОДМВР - Монтана са наложени
на М. В. Р., с посочен адрес в гр.София, административни наказания - глоба в
размер на 20 (двадесет) лева за административно нарушение по чл.40, ал.2 от
ЗДвП, санкционирано на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и глоба в
размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 2
(два) месеца за административно нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП,
санкционирано на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя М. В. Р.,
моли да бъде отменено, считайки, че не е извършил умишлено нарушението.
В съдебно заседание Р. уточнява, че обжалва НП само в частта на
приложението на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, дава обяснения и моли НП да бъде
отменено в тази част поради липсата на виновно поведение.
Въззиваемата страна като административно-наказващ орган Началник
Сектор ПП към ОДМВР – Монтана, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
1
съображения:
На 17.02.2023г. в 00:30 часа в гр.Монтана, на бул.Монтана при
управление на т.а. „ВФ“ с рег. № СВ ХХХХ РВ (ползван от фирма „ТГ“
ЕООД – 12 тона), на заден ход от частен имот – склад на фирма „И“, при
мъгливо и дъждовно време, от жалбоподателя като шофьор на посочения т.а.,
не убеждавайки се че пътя зад управлявания т.а. е свободен, блъснал
паркиран л.а. „МС“ с рег. № М ХХХХ СА, реализирайки ПТП с материални
щети. Р. не усетил, че е блъснал паркирания л.а., тъй като управлявания от
него т.а. е 12 тона, а блъснатия л.а. е около 1 тон, в движение се разминал с
дежурен полицейски автомобилен патрул, поздравил полицаите в него, един
от които бил актосъставителя – св.П. Ц. И., измил си ръцете и потеглил. Св.И.
видял, че на паркирания л.а. е счупен прозорец и разбит багажник, и чрез
ползване на видеозаписи от съседни камери, видял, че управлявания от Р. т.а.
е блъснал паркирания т.а. Св.И. установил чрез работодателя му Р., който на
16.03.2023г. дал писмения обяснения, в които жалбоподателя посочил, че на
17.02.2023г. в 00:30 часа при маневра на заден ход във фирма „И“
гр.Монтана, след разтоварването на камиона е ударил л.а. спрян на входа до
автомивка. Р. твърди, че нищо не е усетил, т.е. не е знаел, че е ударил на заден
ход друго мпс, затова бил заключил вратата на фирмата и потеглил за друг
следващ адрес в гр.Враца. Св.П. Ц. И. уведомил собственика на л.а. ударен от
Р., който получил по твърдение на жалбоподателя полагащото му се
застрахователно обезщетение за причините материални щети – счупен
прозорец и разбит багажник. След извършване проверка по случая и
установяване на Р., св.П. Ц. И. – мл. авто-контрольор в Сектор ПП към
ОДМВР – Монтана в присъствието на колегата си – Н. Д. А., съставил спрямо
Р. АУАН Серия GA № 572, бл. № 876609/16.03.2023г. за това, че на
17.02.2023г. в 00:30 часа е причинил ПТП с материални щети на друго
паркирано мпс при нарушение на правилата за движение на заден ход –
нарушение по чл.40, ал.2 от ЗДвП и за това, че на същата дата в 01:00 часа не
е спрял за да установи последиците от ПТП – нарушение по чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП.
Въз основа на изготвения АУАН, Началник Сектор ПП към ОДМВР -
Монтана като административно-наказващ орган (АНО), оправомощен със
Заповед № 8121з-1632/21г. на МВР намерил, че Р. е извършил
административни нарушения по смисъла на чл.40, ал.2 от ЗДвП и чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП, и издал обжалваното НП, санкционирайки го на основание
чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В рамките на съдебното следствие св.П. Ц. И. посочва, че е възможно
водача на т.а. Р. да НЕ Е УСЕТИЛ УДАРА, тъй като е управлявал голям т.а. –
12 тона, докато ударения л.а. приблизително е един тон.
Жалбоподателят М. В. Р. дава обяснения, съгласно които НЕ оспорва
нарушението по чл.40, ал.2 от ЗДвП, но изрично уточнява, че не е усетил
удар или съприкосновение с друго мпс, защото ако ги е бил усетил, да е
2
предприел законосъобразното поведение, тъй като познава полицаите с които
се е разминал, поздравил ги е и не е имало причина да напуска ПТП, от което
са последвали материални щети за паркирания л.а. След като е разбрал, че е
причинил на 17.02.2023г. в 00:30 часа ПТП, веднага е оказал необходимото
съдействие на пътните полицаи, прекъснал си е отпуск, пристигнал е в
гр.Монтана, дал и писмени обяснения и е предоставил за оглед ппс с което е
реализирал ПТП, което на 17.02.2023г. не е знаел че е извършил.
Жалбоподателят Р. заяви, че не обжалва НП в частта на приложението
на чл.183, ал.2, т.11от ЗДвП, т.е. в тачи част НП е влязло в сила и затова е
безпредметно да се навеждат доводи в тази насока.
След подробен анализ на доказателствата по делото (поотделно и в
тяхната съвкупност), които са в контекста на гореизложената фактическа
обстановка съдът намира, че административно-наказващия орган (АНО) НЕ е
приложил правилно закона, като е приел, че е налице доказано
административно нарушение по смисъла на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съдът установява, че АНО НЕПРАВИЛНО е квалифицирал
извършеното нарушение и го е санкционирал позовавайки се на санкционната
разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП. Водачът Р. няма несъмнени данни по
АНП и настоящето дело, да не е спазил ВИНОВНО задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие, съответно на 17.02.2023г. след
реализиране на ПТП с материални щети, да е знаел, че е причинил ПТП и
въпреки това без да създава опасност за движението по пътя, да не е спрял, за
да установи какви са последиците от произшествието.
Настоящият съд след като подробно и обективно анализира всички
гласни и писмени доказателства по делото, намира, че нарушението не е
доказано по несъмнен начин, тъй като кредитира обясненията на
жалбоподателя Р., поради това, че показанията на св.И. (актосъставител) на
практика подкрепят обясненията на жалбоподателя. Случващото се е било в
тъмната част на денонощието, времето е било дъждовно и мъгливо, Р.
управлявайки дванадесет тонен т.а. не е усетил, че е блъснал паркиран л.а. и
че е причинил ПТП с материални щети, поради и което поздравявайки
пътните полицаи, един от които св.И. е продължил движението си.
Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира административното нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП,
санкционирано на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за недоказано по
несъмнен начин, а доказателствената сила на съставения АУАН в тази му
част, за оборена.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение
по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, е допуснато съществено процесуално нарушение,
формалното приложение на чл.52, ал.4 от ЗАНН от АНО, е довело до
недоказаност на административното нарушение и ограничаване правото на
защита на нарушителя. Липсата на възражения в АУАН (технически това е
невъзможно) или след това по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не следва да се тълкува
3
във вреда на нарушителя и не освобождава АНО от задълженията му по чл.52,
ал.4 от ЗАНН.
Не е доказано по безспорен начин извършването на нарушението по
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, самоличността на нарушителя в лицето на
жалбоподателя Р. и най – вече неговата вина. Според настоящият съд
неправилно е бил приложен материалния закон, което е имало за последица
ограничаване правото на защита на нарушителя и в крайна сметка е довело да
недоказаност на извършеното административно нарушение по чл.123, ал.1, т.1
от ЗДвП. Видно от приложената и приета справка за нарушител/водач
относно жалбоподателя Р., последния е придобил правоспособност и има
издадено СУМПС от 29.06.2001г., и въпреки че работи като шофьор, е
допуснал малобройни и не значими по тежест административни нарушения
по ЗДвП, вследствие на което са били издадени 3 бр. влезли в сила НП и 4 бр.
фишове, които са заплатени от Р., видно от справката.
Жалбоподателят Р. не претендира разноски, поради и което съдът не се
произнася в тази насока.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с чл.63, ал.3, т.1 и т.2 от
ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 – 0996 - 000572/30.03.2023г.
на Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, в частта, с което на М. В. Р.,
с посочен адрес в гр.София, са наложени административни наказания -
ГЛОБА в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява мпс за
срок от 2 (два) месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Наказателно постановление № 23 – 0996 - 000572/30.03.2023г. на
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, в частта, с което на М. В. Р., с
посочен адрес в гр.София, е наложено административно наказание - ГЛОБА в
размер на 20 (двадесет) лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, като не
обжалвано, е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14
(четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено,
на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4