№ 890
гр. Перник, 27.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
НИНА М. КОРИТАРОВА
като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500606 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 380 /16.04.2025 г., постановено по гр. д. № 2700/ 2024 г. по описа на П.
районен съд е постановил следното :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.124 ГПК вр.чл.79, ал.2 ЗС по отношение на
С. М. М. с ЕГН:**********, с адрес: гр.С., Г. З. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.С., Д. З. М.
с ЕГН **********, с адрес: гр.С., и В. Д. С. с ЕГН **********, с адрес: гр.С., че П. П. Д. с
ЕГН **********, с адрес: гр.Б., е придобила правото на собственост върху следния
недвижим имот: представляващ Поземлен имот с площ от 664 /шестстотин шестдесет и
четири/ квадратни метра, находящ се в землището на село Д., община П., област П.,
местност „Равни рид“ и означен по скица като имот № 191 /сто деветдесет и първи/ по плана
на село Д., община П., област П., местност „Равни рид“, утвърден със заповед № РД-129 от
06.03.2007 г., при граници: от северозапад — улица, от североизток — имот № 192 /сто
деветдесет и втори/, от югоизток — имот № 190 /сто и деветдесети/ и от югозапад — имот
№ 248 /Двеста четиридесет и осми/, въз основа на изтекла в нейна полза петгодишна
придобивна давност като добросъвестен владелец, считано от 13.12.2018г.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК С. М. М. с ЕГН **********, Г. З. М. с ЕГН **********, Д.
З. М. с ЕГН ********** и В. Д. С. с ЕГН **********, да заплатят на П. П. Д. с ЕГН
********** сумата от 2460 лева – сторени по делото съдебно – деловодни разноски.
Недоволни от решението останали ответниците С. М. М., Д. З. М. и В. Д. С., като са
обжалвали чрез адв. Г. С. изцяло същото като неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърдят, че първоинстанционният съд
неправилно бил приел, че ищцата била придобила имота като добросъвестен владелец, тъй
като го била закупила през м. декември 2018 г. от несобственик и че съдебният акт по гр.д.
№6268/2017 г. не бил вписан. Ищцата била разбрала от съобщенията по изпълнителните
дела, че за този имот имало спор с ответниците. През м. ноември 2023 г. Община П. била
организирала проверка за същия имот с констативен протокол, на която ищцата не се била
явила. Ищцата не била манифестирала намерението си да владее имота. Продавачът на
имота Десислава Г.ева, не била представлявана лично по делото, а от служебен защитник, а
била намерена от нотариуса да продаде имота. Нотариалният акт на ищцата също не бил
вписан и нямал действие по отношение на ответниците.
Моли решението да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и въззивният съд
1
да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Претендира сторените по делото разноски.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане за изискване на
административната преписка №1-23/ТР4425/23.11.2023 г. на Община П..
Насрещната страна по въззивната жалба Г. З. М. не е депозирала отговор на
въззивната жалба в законоустановения срок.
Насрещната страна по въззивната жалба П. П. Д. чрез адв. В. Д. е депозирала отговор
на въззивната жалба, като моли съдът да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди
постановеното решение като правилно, обосновано и законосъобразно. Въззивната жалба
била недопустима поради просрочие и неоснователна. Ищцата не била наясно, че е
придобила имота от несобственик и преди узнаването за насрочения въвод във владение
през м.май 2024 г. не била могла да знае за образуваните изпълнителни дела срещу нейната
праводателка. По двете изпълнителни дела не се било стигнало до извършване на
изпълнителни или обезпечителни действия спрямо имота, тъй като изп.д. №175/2019 г. на
ЧСИ С. Д. било прекратено поради перемция преди извършване на всякакви изпълнителни
действия, а това по описа на ЧСИ Ст. Бадев било спряно преди извършване на опис на
недвижим имот. Ищцата била поискала обезпечение на бъдещ иск спиране на изпълнението
по изп.д. №3866/2023 г. на ЧСИ Ст. Бадев. Проверката въз основа, на която бил изготвен
констативния протокол от 23.11.2023 г. била инициирана от Иван Коев, който бил разпитан
като свидетел по делото, а не от ответниците, които по този начин не били смутили
владението на ищцата. Същият бил съсед и се бил оплакал от незаконната ограда, което по
никакъв начин не било касаело правото на собственост върху процесния имот. Нямало
данни ищцата изобщо да била уведомявана за проверката. Нотариалния акт за покупко-
продажба на недвижим имот №102, том четвърти, рег. №13399, дело №666/2018 г. бил
вписан в СВ-П., с рег №5059, акт № 159, том 15, дело №2993 от 13.12.2018 г. Правилни били
изводите на РС-П., че невписването на исковата молба по гр.д. №6268/2017 г. на ПРС и
последвалото невписване на постановеното решение по същото дело в законоустановения
шестмесечен срок били довели до непротивопоставимост на решението срещу ищцата.
Правилен бил извода, че ищцата се била явявала добросъвестен владелец по см. на чл. 79,
ал. 2 ЗС, която би могла да придобие правото на собственост върху имота чрез изтичането на
кратката петгодишна придобивна давност. Били събрани по делото множество писмени и
гласни доказателства, които били сочили, че ищцата била владяла имота необезспокоявано и
непрекъснато със своително намерение- документи за заплащани данъци, извършвани
подобрения, процедури във връзка със застрояване на имота. Съдебното решение по гр.д.
№6268/2017 г. на ПРС не било влязло в сила към момента на извършване на сделката и не
бил разрешен със сила на пресъдено нещо собственическия спор между праводателя на
ищцата и ответниците. При сделката на 13.12.2018 г. продавачката Д. Г. Б. се била
легитимирала като собственик съгласно нотариален акт за покупко-продажба №*** г. и чрез
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 125, том първи, рег.
№3212, дело №122 от 2014 г. и го била закупила през 1995 г. от Д. Н. К., която от своя
страна го била придобила при реда и условията на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на
удостоверение № 645/15.04.1989 г. на Кметството на с. Д., с което й се било предоставяло
правото на ползване върху имота, както и на писмо от 14.03.1995 г. на кметството на с. Д.,
следователно констативният нотариален акт съставен през 2007 г. в полза на З. Д. М. и В. Д.
С. не бил отразявал действителното правно положение. Праводателката на ищцата била
придобила имота чрез покупко-продажба на 16.12.1998 г. и го продала и предала владението
върху същия през 2018 г., което означавало, че дори и да не била придобила имота чрез
сделката, то тя била упражнявала по см. на чл. 79 ЗС, в продължение на повече от 5 години,
поради което същата най-късно през 2000 г. била придобила собствеността върху процесния
обект и се била снабдила с нов констативен нотариален акт с оглед на осъществената
регулация през 2014 г. С оглед на изложеното ищцата безспорно била станала собственик на
процесния имот. Счита, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
била неоснователно, с оглед на фактическата и правна сложност на делото, извършените
2
процесуални действия и проведените заседания.
Моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в сила съдебното
решение. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът намира следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима.
Доказателственото искане направено във въззивната жалба се явява неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение като такова. Не са налице нито новооткрити, нито
нововъзникнали обстоятелства по см. на чл. 266, ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК, нито са налице
допуснати от съда процесуални нарушения, поради които да не са били събрани
своевременно поисканите от страните доказателства по см. на чл. 266, ал. 3 ГПК. Районният
съд правилно е оставил без уважение същите доказателствени искания посочвайки, че
същите се отнасят до ирелевантни към предмета на правния спор обстоятелства и не е
допуснал твърдяното процесуално нарушение, като ги е отхвърлил.
С оглед гореизложеното следва да се насрочи съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 267, ал.1 от ГПК съдът намира, че въззивната жалба е редовна и
процесуално допустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане, направено във въззивната
жалба за изискване на административната преписка №1-23/ТР4425/23.11.2023 г. на Община
П..
На основание чл. 268, ал.1 от ГПК съдът извършва доклад, така както е отразено в
мотивите на настоящето определение.
Напътва страните да постигнат спогодба.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 21. 01. 2026 г. от 10. 30 ч.
Да се призоват страните, чрез техните процесуални представители и посочени
съдебни адресати, като на въззивниците, да се изпрати и препис от писмения отговор на
въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се връчи на страните чрез техните процесуални представители и
посочени съдебни адресати.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3