О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……............./13.09.2018
г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в закрито заседание, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа гр. д. № 4707 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба с вх. № 22090 /30.03.2018 г., подадена от И.Р.Б.
срещу „Ю.Б.“ АД (с предишно наименование „Юробанк
и Еф Джи България" АД ), с която са предявени обективно съединени искове
за прогласяване нищожността, поради тяхната неравноправност по смисъла на
чл.143 от Закон за защита на потребителите, на клаузите на чл. 3, ал.1, чл. 3.,
ал.4, чл. 3, ал.5, чл.6, ал.З и чл.12, ал.1 от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 42249 от 21.08.2008 г., с предмет предоставяне на кредитен
лимит в швейцарски франкове на равностойността на 37500,00 евро, сключен между И.Р.Б.
и „Юробанк и Еф Джи България" АД и клаузите на
чл. 3, ал.1, чл. 3., ал.4, чл. 3, ал.5, чл.6, ал.З и чл.12, ал.1 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 422576 от 21.08.2008 г. с предмет
предоставяне на кредитен лимит в швейцарски франкове на равностойността на 10500,00
евро, сключен между И.Р.Б. и „Юробанк и Еф Джи
България" АД. По същество оспорените клаузите уреждат начина на
формиране на лихвените проценти по отпуснатите кредити. Към исковата молба са
приложени копия от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL42576
от 21.08.2008 г. и Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL42249
от 21.08.2008 г.
На основание чл. 129,
ал.2 от ГПК, с разпореждания от 03.04.2018 г. и
09.05.2018 г., съдът е дал на ищеца конкретни указания за отстраняване
на констатираните нередовности в исковата молба.
Впоследствие на
ответника е изпратен препис от исковата молба и уточненията към нея за отговор.
В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор наред с възраженията за
неоснователност на исковете, ответникът е въвел и такива срещу тяхната допустимост.
Изложено е, че между страните са налице две влезли в законна сила съдебни
решения, с които е установен размерът на вземанията и по двата процесни договора за кредит (главница, възнаградителна
и наказателна лихва, както и дължими суми за такси и застраховки). Сочи се, че
за присъдените суми са издадени изпълнителни листи въз основа, на които е
образувано изпълнително дело ИД 2016711040021 при ЧСИ Даниела Петрова - Янкова.
Във връзка с изложените твърдения за недопустимост към отговора на исковата
молба са приложени преписи от Решение № 155/02.03.2016 г. по т.д. № 1713/2015
г. на Окръжен съд – Варна (л. 89), Изпълнителен лист № 259/16.05.2016 г. (л.
92), Решение от 23.02.2016 г. по т.д. № 1714/2015 г. на Окръжен съд – Варна (л
.99), Изпълнителен лист № 435/22.08.2016 г. (л. 103), както и други книжа от
развилите се съдебни производства между страните. Приложени са също копия от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL42576
от 21.08.2008 г. и Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL42249
от 21.08.2008 г.
Впоследствие с
Разпореждане № 27537/12.07.2018 г. производството отново е оставено без
движение и съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза за определяне цената
на всеки от двата иска, като ищецът е внесъл определения депозит в размер от
200,00 лв. за
изготвяне на ССчЕ.
На 12.09.2018 г.
ищецът е депозирал молба за обезпечаване на исковете чрез спиране на изпълнението
по изпълнително дело ИД 2016711040021 при ЧСИ Даниела Петрова - Янкова. Сочи,
че освен в настоящото дело процесните договори за
кредит са били предмет и на т.д. № 1713 и т.д. № 1714 по описа за 2015 г. на
Окръжен съд – Варна, като след приключването им срещу ищеца са издадени
изпълнителни листи, по които е образувано посоченото изпълнително дело. Обосновава
обезпечителната нужда с обстоятелството, че по ИД 2016711040021 принудително
изпълнение е насочено срещу единственото му жилище (въвод във владение е насрочен за 19.09.2018 г.),
върху което е била вписана ипотека за обезпечаване на вземанията на банката по процесните договори за кредит.
При повторно извършена проверка по реда на чл. 130 от ГПК, съдът намира, че предявените искове са недопустими на основание чл. 299,
ал.1 от ГПК.
След извършена
справка в портала за достъп до съдебни дела съдът констатира, че действително с
Решение № 155/02.03.2016 г. по т.д. № 1713/2015 г. на ВОС и Решение № 138/23.02.2016
г. поправено с Решение № 221/07.04.2016 г. по т.д. № 1714/2015 г. на ВОС ищецът
И.Р.Б. е осъден да заплати в полза на „Ю.Б.“ АД дължими суми по Договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL42249/21.08.2008 г., респективно по Договор за
кредит за покупка на жилищен имот HL42576/ 21.08.2008 г. Видно от справката двете
решения са влезли в законна сила на 09.05.2016 г., съответно на 15.06.2016
г. Т.е. по силата на влезлите в сила съдебни решения между страните по
настоящото производство е установен размерът на дължимите от ищеца суми в полза
на банката, произтичащи именно от процесните договори
за кредит от 21.08.2008 г. и анексите към тях.
Влязлото в сила
съдебно решение установява със сила на пресъдено нещо
съществуването на материалното право, предмет на делото. След стабилизиране на
съдебния акт страните се явяват обвързани от него и не могат да повдигат спор
по отношение на исканията и възраженията, на които е дадено разрешение с акта
по същество, а непредявените възражения се преклудират.
В тази връзка всички възражения относно недействителността на една правна сделка,
следва да бъдат изчерпани в рамките на съдебното производство, в чиито
предметен обхват е включено и произнасянето на съда по нейната действителност. По
тази причина вече преклудирани или обхванати от
силата на пресъдено нещо правоизключващи
спорното право възражения, не могат да бъдат заявявани като фактически основания
на нови искови претенции.
Ако отнесем горното
към настоящия казус, то съдът намира, че въпреки външното различие в предмета
на правния спор по т.д. № 1713 и № 1714/2015 г. на ВОС (искове по чл. 430 от ТЗ) и този по гр. д. № 4707/2018 на ВРС (за прогласяване на изначална нищожност
на договорни клаузи поради неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП),
предметът на по-късно заведеното дело е инкорпориран в този на първите две дела,
по които съдът вече се е произнесъл по въпроса за действителността на процесните договори за кредит от 21.08.2018 г. Следователно
налице е пълно субективно и обективно тъждество между приключилите дела и новопредявените искове, които имат за цел частично да
подновят вече разрешените със сила на пресъдено нещо
съдебни спорове по т.д. № 1713 и № 1714/2015 г. по описа на ВОС. Това
обстоятелство има за последица недопустимост на настоящото производство на основание
чл. 299, ал.1 от ГПК поради отвод за пресъдено нещо,
а делото като повторно заведено следва да бъде прекратено на основание чл. 299,
ал. 2 от ГПК.
Предвид изложеното съдът
намира, че е препятстван от възможността да разгледа молбата на ищеца от
12.09.2018 г. за обезпечение на исковете чрез спиране на изпълнението по ИД
2016711040021 при ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, доколкото за да бъде допуснато
исканото обезпечение е необходимо предявените искове да са допустими, противно
на настоящата хипотеза.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 4707/2018 г. на Варненски районен
съд, ХХ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис
от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: