Решение по дело №15086/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260839
Дата: 23 октомври 2020 г. (в сила от 5 ноември 2020 г.)
Съдия: Нела Кръстева Иванова
Дело: 20193110115086
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  260839  / 23.10.2020г., гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 25.09.2020г., в състав:

      

             РАЙОНЕН СЪДИЯ:  НЕЛА КРЪСТЕВА

        

при секретар  АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело15086  по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищецът  Д.М.Я. ЕГН **********,*** срещу ответниците А.И.Ч. ЕГН ********** и Н. А. Р. ЕГН **********, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, както следва: за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата в размер на 7000,00лв.(седем хиляди лева), представляваща сума за нанесени неимуществени вреди,  нанесени на Д.М.Я., за причинена от ответника Н.А.Р. ЕГН ********** ***, сам и в съучастие с А.И.Ч. и Я.М. Ч./починал/ лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на корема, ожулвания по главата, десния лакът, кръвонасядане по лявата предмишница обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди и са причинени телесни повреди на повече от едно лице – престъпление по чл.131 ал.1 т.4 пр.3 т.12 пр.1 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, за което ответниците са признати за виновни в извършването му, като с присъда №57 /26.02.2018г., по НОХД № ****/2017г. на Районен съд Варна на основание чл.78а ал.1 от НК, са освободени от наказателна отговорност, чрез налагане на административно наказания „глоба“, в размер на 2000.00лв., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на деликта – 06.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът излагат следните фактически твърдения в исковата молба:  Твърди, че  на 06.12.2015г., ответниците Н.А.Р. и А.И. Ч. са му нанесли побой, от който претърпял травматични увреждания, изразяващи се в контузия на корема, ожулвания по главата, десния лакът, кръвонасядане по лявата предмишница, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е било извършено по хулигански подбуди, за което ответниците са били осъдени с влязла в законна сила Присъда №57/26.02.**., постановена по НОХД №***/2017 г. по описа на ВРС.

След нанесения му побой, ищецът сочи, че е бил откаран с екип на ЦСМП в МБАЛ „Св. АННА" АД. В резултат на нанесените му телесни увреждания, сочи че е прекарал множество безсънни нощи, преживял е страх, стрес, чувствал се е напрегнат и безпомощен, че няма да може да защити себе си и семейството си. От страх, в продължение на два месеца, не е живял в жилището си, не е ходил на работа и живял извън дома си, при свои близки.

От преживяната ситуация, изпаднал в стресово състояние, притеснявал се постоянно, изпитвал страх и уплаха за живота си, вкл. и към  датата на подаване на настоящата искова молба. Вследствие на побоя и изживения стрес развил заболяване „псориазис“, за което са му изписани лекарства, под формата на инжекционен разтвор - - COSENTYX LF24.

При изложеното, се настоява, че за него се поражда правен интерес от предявяване на настоящата претенция, съответно настоява, че са налице  условията на чл.300 от ГПК, съответно че съществува причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и виновното поведение на ответниците.

С оглед изложеното се моли исковата претенция да бъде уважена, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ответниците А.И.Ч. ЕГН********** и Н. А. Р. ЕГН **********, в срока по чл.131 от ГПК, не са депозирали отговор на исковата молба. 

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателствапо отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са представени следните писмени доказателства, а именно: Препис от присъда №57/26.02.** г. на PC - Варна; Медицинско удостоверение №**/2015 г., епикриза на Д.М.Я.; 31 страници извлечение от Журнал за приема на пациенти в Спешен център от МБАЛ „СВЕТА АННА"  - Варна АД; Протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК/РЗОК; Уведомление за отпускане на лекарствени продукти по чл. 78 от ЗЗО.

Проведени са СМЕ, както и СПсих.Е, чиито заключения съдът кредитира като компетентно дадени, ясни и обосновани, съответно като неоспорени от страните по делото.

СМЕ дава отговор относно  травматичните  увреждания  на Д.М.Я. ЕГН **********, получени на 06.12.2015год., за техният характер и механизъм на получаване, за въздействието, което е довело до получаване на уврежданията,  за влиянието на уврежданията върху живота и здравето на Я., като и за това причинените   увреждания,   кои   от медико-биологичните критерии за телесна повреда обуславят. Вещото лице, д-р Д.А.Д.- началник Отделени Съдебна  медицина   при  МБАЛ   „Св.Анна-Варна"АД, при изготвяне на заключението си, се позовава на  Медицинско удостоверение № 1218/09.12.**., издадено от Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД, на името на Д.М.Я. със записани в него: „ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДАННИ: На 06.12.2015год., във времето 19.00-19.15часа, в дома си бил нападнат от трима мъже, двама от които познава, които му нанесли побой с юмруци в областта на главата, корема, горните крайници. …Посетил Спешен център при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД, приет за лечение във Втора коремна хирургия“; Епикриза към ИЗ № 20858 с отразени в нея: „...Дата на приемане: 06.12.2015год., 22.49часа...Дата на изписване: 08.12.2015год., 13.ООчаса...Окончателна диагноза: Травма на черен дроб, без открита рана в корема...Анамнеза: ....след нанесен побой се оплаква от болки в корема, гадене, световъртеж..." От горните документи, вещото лице сочи, че обоктивно са били нанесени на ищеца следните травматични увреждания: В дясната слепоочна област личи кафеникаво ожулване с неправилна форма, диаметър 1см. При палпация в лявата слепоочна област се опипва умерено изразена болезнена подутина с диаметър   2-2.5см.   По   задната  повърхност  на  десния  лакът личи червеникаво ожулване с диаметър 2см. По предната повърхност на лявата подбедрица, в горна трета, личи синкаво кръвонасядане с неправилна форма, диаметър 3.5-4см. При палпация по страничната дясна повърхност на корема, в горния десен коремен етаж, се установява болезненост. В заключение, вещото лице сочи, че се касае за контузия на корема, ожулвания по главата, десния лакът, кръвонасядане по лявата предмишница. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Описаните травматични увреждания, според вещото лице, са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, респективно при удари с ръце, юмруци, ритници и други, реализирани в областта на главата, корема и /десния горен крайник.

От заключението на приетата по делото Съдебно-психологическа експертиза, изготвено от Д.К.Г., специалист психолог, чието заключение съдът кредитира като компетентно, ясно и обосновано и неоспорено от страните по делото, се установява, че преживяния инцидент и получените травматични увреждания са се отразили върху психиката на ищеца с развитие на фобийна тревожност. Посочено е, че той има занижена самооценка и нежелание за справяне със ситуацията, убеденост в несправедливоста и въпреки това иска да бъдат наказани извършителите на деянието и да възтържествува истината. Посочено е от вещото лице, че съществува вероятност посттравматичния стрес да отключи или обостри заболяването псориазис, от което страда ищецът. Посочено е, че ищецът изключително трагично приема развода със съпругата си. Социално се чувства неангажиран и отхвърлен от обществото. С оглед на това, че са минали близо 5 / пет/ години от инцидента и не е потърсена и оказана психологическа помощ и подкрепа за справяне с посттравматичния стрес и предвид ситуацията в отношенията със съпругата си: трудно според експерта би могло да се каже кое от двете стресогенни събития оказва по-силно влияние върху настоящото психично състояние на ищеца. В с.з., вещото лице по СПсих.Е, посочва, че данните, които е снел от обследването, доста дълго време е продължила тази фобийна тревожност. Отразява, че на ищецът му се е наложило  даже да смени адреса си и да отиде да живее на друго място, т.к. се е притеснявал и се е страхувал от лично нападение срещу него.  Хората, срещу които е заведено делото, са минавали по неговата улица, без някой да му каже нещо дори. Някой от тях са минавали с куче, враждебно куче, и по този начин той се е страхувал за живота си. При което вещото лице отразява, че дълго време е продължила тази фобийна тревожност.

СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, че ответниците не са депозирали отговор на исковата молба и не се явяват в съдебното заседание, нито изпращат упълномощен процесуален представител в съдебно заседание,  както и че исковата претенция е вероятно основателна с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, които не са оспорени от ответните страни в срока по чл.131 от ГПК, и като съобрази приложимите материалноправни норми и предпоставките на  чл.45 от ЗЗД, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова, като исковете следва да бъдат уважени в претендирания размер.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, като се съобразят доказателствата за реализирани разходи, както и приложимите законови разпоредби. С оглед на това, съдът намира,че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в общ размер на 250.00лв., представляваща сбор от следните суми: за заплатен депозит за СМЕ в размер на 100.00лв. и за заплатен депозит за СПсих.Е 150.00лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                                          

                                  Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД, ответниците А.И.Ч. ЕГН **********, с адрес: ***, и Н. А. Р. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА ищецът  Д.М.Я. ЕГН **********,*** размер на 7000,00лв.(седем хиляди лева), представляваща сума за нанесени неимуществени вреди,  нанесени на Д.М.Я., за причинена от ответника Н.А.Р. ЕГН ********** ***, сам и в съучастие с А.И.Ч. и Я.М. Ч./починал/ лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на корема, ожулвания по главата, десния лакът, кръвонасядане по лявата предмишница обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди и са причинени телесни повреди на повече от едно лице – престъпление по чл.131 ал.1 т.4 пр.3 т.12 пр.1 вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, за което ответниците са признати за виновни в извършването му, като с присъда №57 /26.02.**., по НОХД № **/2017г. на Районен съд Варна на основание чл.78а ал.1 от НК, са освободени от наказателна отговорност, чрез налагане на административно наказания „глоба“, в размер на 2000.00лв., ведно със законната лихва върху посочената главница от 7000.00лв., считано от датата на деликта – 06.12.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,  ответниците А.И.Ч. ЕГН **********, с адрес: ***, и Н. А. Р. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА ищецът  Д.М.Я. ЕГН **********,*** размер на 250,00лв., представляваща сбор от сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, както следва: за заплатен депозит за СМЕ в размер на 100.00лв. и за заплатен депозит за СПсих.Е 150.00лв.

 

 

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал.4 от ГПК.

 

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

 

Препис от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.

 

 

 

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: