РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. Пловдив, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно
дело № 20245000600541 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34 от ЗПИИАКОРНФС.
Образувано е по жалба на засегнатото лице И. П. И., ЕГН **********,
депозирана чрез защитника адв. А. Д., срещу Решение №361/ 19.11.2024 г.,
постановено по ч.н.д. № 2344/2024г. по описа на ОС-Пловдив, с което е
признато Решение № BH-GS/03/246000065967, постановено на 27.06.2024г., в
сила от 17.07.2024г. за налагане на финансова санкция, постановено от
несъдебен орган в * спрямо българския гражданин И. П. И. и е постановено
изпълнение на решението в РБългария.
В жалбата, която е депозирана в срок, се твърдят съществени нарушения
на материалния и процесуалния закон при съдебното разглеждане на делото от
първата инстанция. Иска се отмяна на решението и отказ за изпълнение на
чуждестранното решение.
В съдебно заседание прокурорът пледира за неоснователност на
1
жалбата и иска решението следва да бъде оставено в сила, като обосновано и
законосъобразно.
Защитникът поддържа жалбата с релевираните в нея доводи за
незаконосъобразност на решението.
Засегнатото лице И. П. И., редовно призовано, не се яви пред въззивния
съд.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
Решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови атакувания съдебен акт, след подробен анализ
Пловдивският окръжен съд е установил, че постъпилите документи относно
признаването на решението на чуждия съд съдържат всички изискуеми
реквизити на ЗПИИАКОРНФС относно прилагане принципа на взаимно
признаване на финансови санкции.
Съдът е приел, че са налице влязъл в сила акт на съдебен орган за
извършено нарушение по законодателството на Република * с наложена
парична санкция и съответното удостоверение по образец, придружени от
превод на български език.
От приложеното Удостоверение по член 4 от РР№2005/214 ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, издадено въз основа на Решение № BH_GS/03/246000065967,
постановено на 27.06.2024г. за налагане на финансова санкция, постановено от
несъдебен орган в Република *, влязло в сила на 17.07.2024г., се установява, че
същото е за извършено на 15.03.2024г. на територията на издаващата държава
и не попадащо под юрисдикцията на българските съдилища, нарушение на
разпоредбите на правилата за движение по пътищата, санкционирани съгласно
законодателството на Република *- Правилник за движение по пътищата.
Нарушението, съгласно посоченото решение, се изразява в превишаване на
разрешената максимална скорост от 60км/час в конкретно посочен пътен
участък. Санкционираното нарушение е сред визираните в чл.30, ал.2, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, за които не се изисква двойна наказуемост. Удостоверението
по чл.4 от РР, изготвено от компетентния орган на издаващата държава,
съдържа необходимата информация, която съответства и на данните от
съдебния акт, като не сочи наличието на основанията по чл.35 от
ЗПИИРКОРНФС /чл.7 от Рамковото Решение 2005/214 ПВР на Съвета от
24.02.2005г./, при които може да се откаже признаването и изпълнението на
съдебния акт.
Окръжният съд е изследвал и анализирал постъпилото искане и
приложените към него документи. Детайлно е обсъдил съдържанието им, като
е заключил, че не е налице нито едно от основанията за отказ за признаване на
2
решението на чуждия орган за налагане на финансова санкция, изброени в чл.
35 от ЗПИИАКОРНФС. Изложил е и подробни съображения, с които е
отхвърлил възраженията на защитата на засегнатото, като неоснователни.
Предвид всичко това, Окръжният съд не е намерил основание за отказ да
изпълни решението.
Настоящият състав намира решението на Окръжния съд за обосновано и
законосъобразно.
Правилно Окръжният съд е преценил, че от издаващата държава са
представени всички изискуеми документи, от които става ясно какво
нарушение е извършил българският гражданин И. П. И.. Точно е преценено,
че санкционираното нарушение попада сред визираните в чл.30 от
ЗПИИАКОРНФС, по отношение на които не се прилага принципа за двойна
наказуемост.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените съображения относно
липсата на основанията за отказ, визирани в чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС и не
намира за необходимо да ги преповтаря.
Процедурата по признаване е изпълнена в съответствие с разпоредбите
на ЗПИИАКОРНФС и Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от
24.02.2005г., относно прилагане принципа на взаимно признаване на
финансови санкции.
Възраженията, изложени от защитата на засегнатото лице, касаещи
процесуално нарушение са лишени от състоятелност. При разглеждане на
делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до отмяна на атакуваното решение и решаването на процесната
проблематика по същество от настоящата инстанция.
На внимателен анализ и преценка са били подложени от Окръжния съд и
всички други обстоятелства, обосноваващи наличие на положителните и
отсъствие на забранителните предпоставки, изискуеми от ЗПИИАКОРНФС и
Рамково Решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г., относно прилагане
принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
Неоснователни са възраженията, че за санкциониращото го решение и за
неговата обжалваемост засегнатото лице не е било уведомено. В
Удостоверението по чл. 4 от РР изрично е отбелязано, че И. П. И. е бил
уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно правото
си да обжалва решението и относно сроковете за обжалване. Това възражение
е било отправено и пред първостепенния съд, който обосновано е приел, че И.
е бил редовно уведомен за наложената глоба, имал е право да я обжалва, след
като не го сторил и тя е влязла в сила, то налице са основанията за нейното
признаване и изпълнение.
Всичко това налага извода, че обжалваното решение е законосъобразно и
обосновано, постановено при отсъствие на процесуални нарушения, водещи
до неговата отмяна, следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 34, ал.1, вр. чл.20, ал.1-3 от
ЗПИИАКОРНФС, Пловдивският апелативен съд,
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №361/ 19.11.2024 г., постановено по ч.н.д.
№ 2344/2024г. по описа на ОС-Пловдив, с което е признато Решение № BH-
GS/03/246000065967, постановено на 27.06.2024г., в сила от 17.07.2024г. за
налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган в * спрямо
българския гражданин И. П. И. и е постановено изпълнение на решението в
РБългария.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4