Решение по дело №186/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационна жалба на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Варна срещу решение № 1769/08.12.2023 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 4486/2023 г., с което е отменено наказателно постановление № 23-0819-003030/18.08.2023 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция (ОД) на МВР – Варна, с което на основание чл. 175 ал. 3 предложение първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Ж. Б. Я. е наложено административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че решението на ВРС е неправилно, тъй като нарушението е безспорно доказано и не се оспорва от нарушителя. Подчертава, че регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, поради това, че новият собственик не го е пререгистрирал в законоустановения двумесечен срок, както изисква чл.140 ал.1 от ЗДвП. Намира за неправилен извода на съда за липса на субективни признаци на деянието, тъй като дерегистрацията на моторното превозно средство е настъпила автоматичното по силата на закона и не е било необходимо уведомяване на собственика, който като правоспособен водач е бил длъжен да познава разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Иска отмяна на въззивното решение и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Доводите от касационната жалба са пренесени и в писмени бележки с вх.№ 2894/27.02.2024г. Иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление заедно с това присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Ж. Б. Я. чрез адв. Х. Я. в съдебното заседание на 29.02.2024г. оспорва касационната жалба и иска да бъдат отхвърлена. Иска решението на Варненския районен съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на контролиращата страна – ВОП, споделя основателността на възраженията в касационната жалба, тъй като районният съд е приложил неправилно закона, заради което се иска отмяна на решението му и потвърждаване на наказателното постановление. Подчертава, че регистрацията на автомобила е била прекратена в хипотезата на чл.143 ал.15 от ЗДвП в резултат на виновно неизпълнение на законово задължения на водача по чл.140 ал.1 от ЗДвП, извършено при форма на вината – непредпазливост.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното пред Варненския районен съд наказателно постановление Ж. Я. е бил наказан за това, че на 07.01.2023г. е управлявал собствения си автомобил Мерцедес ЦЛС 320 с регистрационен № [рег. номер] (по договор №6885/17.12.2021г., нот.225), който е бил с прекратена регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП, с което е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което на основание чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства, ВРС е приел, че от материалите по преписката се установява, че наказаното лице не е било уведомено за служебното прекратяване на регистрацията на неговия автомобил и той не е знаел към момента на проверката за това обстоятелство, поради което нарушението не е доказано от субективна страна, макар и деянието да е съставомерно от обективна страна.

Настоящата касационна инстанция намира решението на ВРС за неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

По делото не се спори, че на 17.12.2021г. е бил сключен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство Мерцедес ЦЛС 320 с рег.№ [рег. номер] с нотариална заверка на подписите с купувач Ж. Б. Я..

По силата на чл.145 ал.2 от ЗДвП, от датата на придобиване на лекия автомобил на 17.12.2021г. приобретателят Ж. Б. Я. е бил длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. Разпоредбата на чл.145а от същия закон уточнява, че при регистрацията новият собственик може да поиска запазване на регистрационния номер /на табелите/ на превозното средство или да заяви поставянето на нови табели с друг регистрационен номер. Нарушителят не е изпълнил това свое законово задължение в указания срок, а така също и не е изтъкнал основания за изключението по чл.145 ал.2 от ЗДвП, касаещо придобиване на пътното превозно средство от търговец с цел продажба, поради което след изтичане на два месеца от придобиването му е довело до служебно прекратяване на регистрацията чрез автоматично отбелязване в информационната система на КАТ, на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП.

Следователно, регистрацията на превозното средство се прекратява по силата на закона, във връзка с което не е включено от законодателя изискване за уведомяване на собственика. Като правоспособен водач, Ж. Я. е бил длъжен да знае задължението по чл.145 ал.2 от ЗДвП за регистриране на придобития автомобил в едномесечен срок от закупуването му, т.е. до 17.01.2022г. Неизпълнението му обуславя пряк умисъл при извършване на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, което е доказано и от обективна страна.

Законодателят е дал един месец допълнително на приобретателите на леки автомобили, защото от една страна те трябва да ги регистрират в срок от един месец от придобиването им – чл.145 ал.2 от ЗДвП, но служебната дерегистрация се извършва след изтичане на два месеца от придобиването – чл.143 ал.15 от ЗДвП. В разглеждания случай, обаче, автомобилът не е бил регистриран по реда на чл.145 ал.2 от ЗДвП дори една година след изтичане на законоустановения срок, което установява по безспорен и категоричен начин обективната съставомерност на извършеното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

В обобщение, касационната инстанция намира, че правилно Ж. Я. е подведен под административно-наказателната отговорност чрез налагане на наказания в минималния размер по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за това, че е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, регламентиран в чл.145 ал.2 от ЗДвП.

Изложеното очертава законосъобразността на процесното наказателно постановление, което е трябвало да бъде потвърдено, отменяйки го ВРС е постановил неправилно съдебно решение, което трябва да бъде отменено.

Следва да се има предвид, че са неотносими решенията по: КНАХД № 1791/2019г. и по КНАХД № 2172/2019г., защото и двете касаят нарушения, възникнали поради липса на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, в която хипотеза служебна дерегистрация на автомобилите се извършва по различни правила, посочени в чл.143 ал.10 от ЗДвП.

Тоест, служебното прекратяване на регистрацията на автомобилите по чл.143 ал.15 от ЗДвП поради неспазване на задължението по чл.145 ал.2 от ЗДвП е съвсем различно деяние, регламентирано по друг начин от законодателя в сравнение със служебната дерегистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП поради неизпълнение на задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по чл.483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането. Разликата е отразена в Тълкувателно постановление №2/05.04.2023г. на смесен състав на ВКС и ВАС, постановено по тълкувателно дело № 3/2022г., което гласи „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“.

Неотносимо е позоваването и на решението по КНАХД № 2777/2019г., което се отнася за коренно различно нарушение - осн. чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП във връзка с чл.20 ал.2 от ЗДвП (превишена скорост и причиняване на ПТП). Посоченото от въззивната инстанция решение по КНАХД №2198/2019г. е с напълно различна фактическа обстановка и незаконосъобразността на наказателното постановление е мотивирана с допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство по издаването му. Настоящият касационен тричленен състав не споделя правните изводи в решението по КНАХД № 546/2020г. на Варненския административен съд, и следва собствената си съдебна практика – решение по КНАХД № 2083/2020г.

Спазването на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания изисква еднакво тълкуване и прилагане на правните норми, но само при напълно еднакви фактически положения по делата.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, ответникът има право да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ за всяка от двете съдебни инстанции: пред Варненския районен съд и пред Варненския административен съд.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН и на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1769/08.12.2023 г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 20233110204486/2023 г. и вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0819-003030/18.08.2023 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция (ОД) на МВР – Варна, с което на основание чл. 175 ал. 3 предложение първо от Закона за движението по пътищата на Ж. Б. Я. е наложено административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Ж. Б. Я. с [ЕГН] да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Варна разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер от 160 /сто и шестдесет/ лева.

Решението е окончателно.