Определение по дело №423/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Normal;

Производството е по два обективно съединени иска-иск с правно основание чл.124ал.1 ГПК и иск с правно основание чл.55ал.1 ЗЗД,с цена на иска 33 943.14лв..

ИЩЦЪТ “. И Х.ЕООДс.Б.,ЕИК*****,П. от управителя В. Р. Ф.,чрез пълномощника му адв.Г.И.,твърди в исковата молба,че е сключил с ДГС- С. договор№24/25.Х.2010год. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък “С.“ в района на дейност на ДГС-С..Предявява исковете срещу ответника “. Д. П.гр.С.,като правоприемник на ДГС-С.,след извършеното преобразуване и сливане между горските стопанства.Твърди,че стриктно изпълнява задълженията си по договора,въпреки частичното неизпълнение на задълженията на ДГС-С..Това е така,защото съгласно чл.2ал.2 от договора на ищеца са предадени с протокол само 3 броя биотехнически съоръжения/чакала/,които дружеството поддържа,но не е предадена визираната в чл.2ал.2т.2 от договора ловна база,ведно с намиращите се в нея вещи.Такава ловна база съществува,но владението и ползването и не са предадени на ищеца.Междувременно въз основа на одобрен план,ищецът е извършил инвестиции за развитие на дивечовъдния участък и увеличаване популацията и разнообразието на дивеча.Инвестирал е близо 200 000лв.,отделно от това е заплащал редовно и годишната вноска за стопанисване в размер на 11 320.38лв.Съгласно чл.9 от договора ищецът е бил длъжен да предостави неотменима банкова гаранция в размер на 33 943.14лв.,представляваща трикратния размер на годишното плащане,като такава гаранция редовно се представя/заплаща/.Твърди,че последната банкова гаранция е издадена от „Първа инвестиционна банка“ клон С.,въз основа на договор за издаване на банкова гаранция от 8.Х.2013год.Съгласно този договор гаранциите са издавани от банката с тримесечна срочност.С анекс№2 към банковата гаранция №068-LG-S-000014/8.Х.2013год.,валидността на гаранцията е удължена до 8.VІІ.2014год.Банката е издала и анекс№3 от 6.VІ.2014год.,с който е удължен срока на банковата гаранция,считано от 8.VІІ.2014год. до 8.Х.2014год.Ищецът твърди,че е получил документа,с който срокът на банковата гаранция е удължен с нови три месеца,на 9.VІ.2014год.Добросъвестно и в изпълнение на задълженията му,изпратил свой служител да предаде банковата гаранция в ДГС-С.,но сградата била заключена и затова не могъл да я предаде.На 10.VІ.2014год. изпратил друг служител да предаде гаранцията,но сградата на ДГС-С. пак била заключена.На 11.VІ.2014год. лично управителят В. Ф. отишъл да предаде гаранцията,но сградата пак била заключена.Управителят В. Ф. позвънил на главния счетоводител на ДГС-С. Р.И.,който му казал,че служителите на ДГС-С. са на маркировачно мероприятие на вр.Вешката и затова в сградата няма хора.Свързал се и с директора на ответника А. А.,която заявила,че е в отпуск и го насочила към служителя К. К. му заявил,че няма проблем с предаването на банковата гаранция,щом тя е валидна за още три месеца.Банковата гаранция била внесена в ДГС-С. едва на 12.VІ.2014год. от друг служител на ищеца-Д. Ф. От изложеното до тук,ищецът счита,че точно и добросъвестно е изпълнил задължението си по договора за стопанисване,като закъснението в предаването на банковата гаранция е несъществено с оглед точното изпълнение на договора,а и не е по вина на ищеца.Междувременно на 10.VІ.2014год. директорът на ДГС-С. изпраща писмо изх.№1500/10.VІ.2014год.,с което уведомява ищеца,че едностранно прекратява договор№24/25.Х.2010год. поради виновно неизпълнение на задължението на “. и Х.ЕООДс.Б. по чл.5.4 от договора,тъй като в срок/един месец преди изтичане на срока на гаранцията/ не е представил новата банкова гаранция.Изпратено е и писмо до „ПИБ“ клон С. за изплащане на банковата гаранция.Банката след кратко колебание е изплатила гаранцията,за което представя удостоверение,издадено от „ПИБ“АДгр.София.Ищецът счита едностранното прекратяване на договора на основание чл.7.3 от договора за незаконосъобразно,тъй като има издаден анекс№3 от 6.VІ.2014год.,с който срокът на банковата гаранция е удължен с нови три месеца-до 8.Х.2014год.А този анекс не е предаден своевременно в ДГС-С. не по вина на ищеца,тъй като на 9,10 и 11.VІ.2014год./понеделник,вторник и сряда/,сградата на горското е била заключена,не по вина на ищеца.Вината за несвоевременното внасяне на банковата гаранция е на ДГС-С.,което не е осигурило служител,който да получава входящата поща и други документи в работни дни.За ищецът е налице правен интерес да предяви иск по чл.124ал.1 ГПК,с който да установи,че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по действащия договор№24/25.Х.2010год.,като се осъди ответника да му заплати сумата 33 943.14лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил.Ето защо ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да приеме за установено,че между страните “. и Х.ЕООДс.Б.,ЕИК***** и “. Д. П.гр.С.,ЕИК*****,като правоприемник на ДГС-С.,ЕИК***** е действащ договор№24/25.Х.2010год. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Сливка“ в района на дейност на ДГС-С.,тъй като е налице валидно облигационно правоотношение между страните,като осъди “. Д. П.гр.С. да му заплати сумата 33 943.14лв.,с която ответникът се е обогатил неоснователно,изисквайки дадената в негова полза банкова гаранция,като му присъди и съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция.

ОТВЕТНИКЪТ“. Д. П.гр.С.,ЕИК*****,П. от директора А. М. А. подава писмен отговор вх.№3521/14.VІІІ.2014год. на исковата молба.Ответникът твърди,че предявените искове са неоснователни и недоказани,поради което моли Смолянският окръжен съд да ги отхвърли като такива.Признава,че със заповед№958/20.VІІІ.2010год. на изпълнителния директор на ИАГ на първо място е класирано дружеството “. и Х.ЕООДс.Б. в проведения конкурс по ЗЛОД с предмет:Предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Сливка“ в териториалния обхват на дейност на ДГС-С. В изпълнение на тази заповед е сключен договор№24/25.Х.2010год. между страните по делото.Предмет на процедурата,видно от заповед№863/7.VІІ.2010год. на ИАГ,е стопанисването и ползването на дивеча в ДУ“Сливка“,като съгласно т.VІІ от същата в предмета на конкурса не е включено отдаването под наем на базата за ловен туризъм,която е държавна собственост.Ответникът твърди,че във връзка с изпълнението на задълженията по процесния договор,е извършван ежегоден текущ контрол от служители на ДГС-С., както и от служители на РДГ-С..При проверките са съставяни протоколи по съответния ред,както и доклади.В чл.5т.4 от договора като задължение на изпълнителя е вменено ежегодното подновяване на банковата гаранция.Срокът е до 30дни преди датата на изтичането на банковата гаранция,като се представи оригинал на безусловна и неотменяема банкова гаранция,издадена от българска банка в полза на ДГС-С. В чл.14 от договора е предвидена санкция от неизпълнението на задължението за ежегодно подновяване на банковата гаранция и тя е-едностранно прекратяване на договора от страна на ДГС-С., като в този случай се задържа банковата гаранция.На 10.VІ.2014год. с писмо изх.№1500 е прекратен договор№24/25.Х.2010год. на основание чл.14 от договора,поради неподновяване ежегодно на банковата гаранция и непредставянето и в 30дневен срок преди нейното изтичане в ДГС-С. Уведомителното писмо е изпратено по пощата,като видно от обратната разписка е върнато в цялост.На 16.VІ.2014год. писмото е изпратено на електронната поща на управителя на “. и Х.ЕООДс.Б..Със заповед№217/20.VІ.2014год. на директора на ДГС-С. е назначена комисия за изготвяне на приемо-предавателен протокол,съгласно чл.8 от договора.На 9.VІІ.2014год. е съставен констативен протокол за работата на комисията.И до настоящия момент не е подадено възражение,поради което ответникът счита,че участъкът е предаден на ДГС-С. в състоянието,описано в протокола.Ответникът оспорва твърденията на ищеца в исковата молба.Оспорва,че анекс№3 към банковата гаранция е издаден на 6.VІ.2014год.Доказателства в тази насока не са представени от ищеца.В този анекс няма посочена дата,няма и печат на банката,поради което твърденията на ищеца за неговото сключване,ответникът счита за неверни.Ищецът сам е посочил,че е уведомил ДГС-С. за издаване на новата банкова гаранция едва на 12.VІ.2014год.,т.е. след изтичане на изискуемия срок.Неоснователни и необосновани са твърденията,че в сградата на ДГС-С. е нямало служители.Прилага писмени доказателства,от които се установява,че в сградата се е работило,като се е извършвало входиране и изходиране на документи и писма,получавана е кореспонденция.Освен това ищецът е имал възможност да уведоми ДГС-С. за издаването на банковата гаранция и по друг начин-по пощата,с факс и/или с куриер,но той не е предприел такива действия.Неоснователен е и вторият иск,за неоснователно обогатяване на ответника след усвояване на банковата гаранция.Твърди,че сумата по банковата гаранция е получена на основание чл.14 от договор№24/25.Х.2010год.В случая договорът е прекратен едностранно от възложителя ДГС-С.,поради което и банковата гаранция е надлежно усвоена,като правна последица от прекратяването на договора.Ответникът представя и доказателства,от които се установява,че ищецът не е изпълнявал добросъвестно задълженията си по договора през 2010,2011,2012 и 2013год.Не е плащал стриктно и в срок дължимите годишни вноски съгласно договора,за което представя писмени доказателства за начислени лихви,които и досега не са платени.От представените писмени доклади и констатации се установява,че е налице неизпълнение на задълженията по договор№24 от страна на “. и Х.ЕООДс.Б.,което неизпълнение се дължи на неспазване на годишната програма и неизвършването на дейности,заложени в същата.Представя писмо изх.№2112/18.VІІІ.2014год. на директора на ДГС-С.,с което до ищеца е изпратено едномесечно предизвестие по чл.7т.7.3б.“а“ от договора за прекратяване на договор№24/25.Х.2010год.,поради виновно неизпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,като моли съда да му присъди възнаграждение,съгласно Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от ищеца и неговият пълномощник адв.Г.Илчев,становището по иска на ответника и неговият пълномощник юрисконсулт И.С.,обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,направи следните фактически и правни изводи:

Безспорно се установява по делото,че със заповед№863/7.VІІ.2010год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите на основание чл.36б от ЗЛОД във връзка с чл.31б от ППЗЛОД е наредено да се проведе конкурс за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Сливка“ в териториалния обхват на дейност на ДГС-С.,обособен със заповед№601/11.V.2009год. на председателя на ДАГ.Със заповед№958/20.VІІІ.2010год. на изпълнителния директор на ИАГ е определен за класиран на първо място и спечелил конкурса за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „С.“,находящ се в териториалния обхват на ДГС-С.,”. и Х.ЕООДс.Б.,П. от управителя В. Р. Ф.,като е наредено на директора на ДГС-С. да сключи договор със спечелилия търга.На 25.Х.2010год. е сключен договор№24 между ДГС-С.,ЕИК*****,като възложител и “. и Х.ЕООД с.Б.,ЕИК*****,като изпълнител.Предмет на договора съгласно чл.1 е стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „С.“,в района на дейност на ДГС-С.,обособен със заповед№906/26.VІІ.2010год. на изпълнителния директор на ИАГ.Срокът,за който е сключен договора е 15години,съгласно чл.2ал.1.Съгласно чл.5.1 от договора ежегодно в срок до 31март изпълнителят е длъжен да заплаща дължимата годишна вноска за стопанисване на дивеча в размер на 11 320.38лв. без ДДС по банкова сметка на възложителя,посочена в договора.Съгласно чл.5.3 изпълнителят е длъжен да внесе в полза на ДГС-С. банкова гаранция за изпълнение на договора в размер,определен в чл.9.Съгласно чл.9 от договора преди подписването му изпълнителят внася банкова гаранция-оригинал на безусловна и неотменяема банкова гаранция,издадена от българска банка,в размер на 33 943.14лв. без ДДС по банкова сметка на възложителя в „ОББ“ клон С..Гаранцията за изпълнение е в размер на три начални годишни вноски за стопанисването на дивеча,определени със заповед№916/26.VІІ.2010год. на изпълнителния директор на ИАГ.Съгласно чл.5.4 изпълнителят се задължава преди изтичане срока на договора,ежегодно да подновява валидността на банковата гаранция в указания размер,определен в чл.9,до 30дни преди датата на изтичането и,като представя оригинал на безусловна и неотменяема банкова гаранция,издадена от българска банка в ДГС-С. Съгласно чл.7.3 договорът се прекратява с едностранно писмено предизвестие от страна на директора на ДГС-С. при виновно неизпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя.А съгласно чл.11 гаранцията за изпълнение не се възстановява при прекратяване на договора по чл.7.3.

Безспорно се установява по делото,че на 8.Х.2013год. е сключен договор за издаване на банкова гаранция между „Първа инвестиционна банка“АДгр.София клон С. и “. и Х.ЕООДс.Б.,ЕИК*****,в качеството му на клиент,с който по искане на клиента,банката приема да издаде банкова гаранция в полза на ДГС-С., в качеството на бенефициент.Банковата гаранция е с ******0014/8.Х.2013год. за сумата 33 943.14лв.Съгласно договора банковата гаранция влиза в сила на 8.Х.2013год. и е валидна до 8.І.2014год.С писмо изх.№229-651/9.Х.2014год. банковата гаранция за добро изпълнение е предадена на ищеца.С анекс№1 към банкова гаранция******0014/8.Х.2013год. срокът на валидност на гаранцията е продължен до 8.ІV.2014год. включително,като с писмо изх.№229-767/5.ХІІ.2013год. анекс№1 е изпратен на ищеца.С писмо изх.№167/6.ХІІ.2013год. анекс№1 към банковата гаранция е изпратен в ДГС-С. С анекс№2 към банкова гаранция******0014/8.Х.2013год. срокът на валидност на гаранцията е продължен до 8.VІІ.2014год. включително,като с писмо изх.№27/7.ІІІ.2014год. ищецът изпраща анекс№2 към банковата гаранция в ДГС-С. С анекс№3 към банкова гаранция******0014/8.Х.2013год. срокът на валидност на гаранцията е продължен до 8.Х.2014год. включително.Анекс№3 към банковата гаранция е подписан на 6.VІ.2014год. между „Първа инвестиционна банка“АДгр.София клон С. и клиента “. и Х.ЕООДс.Б..От удостоверение изх.№11-15134/19.ІХ.2014год.,издадено от „Първа инвестиционна банка“АДгр.София и подписано от изпълнителния директор Д. К. и директора на дирекция“Корпоративно банкиране“ Чавдар Златев,се установява,че по нареждане на “. и Х.ЕООДс.Б.,ЕИК***** и в полза на бенефициента ДГС-С.,Банката е издала банкова гаранция******0014/8.Х.2013год.На 5.ІІІ.2014год. в банката е подадено искане от клиента за удължаване срока на банковата гаранция,в изпълнение на което на 5.ІІІ.2014год. е сключен анекс№2 към договора за банкова гаранция и е издадено продължението и.На 6.VІ.2014год. в Банката е подадено искане от “. и Х.ЕООДс.Б. за удължаване срока на банковата гаранция,в изпълнение на което на 6.VІ.2014год. е сключен анекс№3 към договора за издаване на банкова гаранция и е издадено продължението и. Срокът на валидност на банкова гаранция******0014/8.Х.2013год. е до 8.І.2014год. включително,съгласно анекс№1 е удължен до 8.ІV.2014год. включително,съгласно анекс№2 е удължен до 8.VІІ.2014год. включително и съгласно анекс№3 е удължен до 8.Х.2014год. включително.Датите на изпращането на информацията за издаването на банкова гаранция******0014/8.Х.2013год. и анексите към нея към Централния регистър при БНБ са съответно:на гаранцията-11.Х.2013год.,на анекс№1-14.ХІІ.2013год.,на анекс№2-14.ІІІ.2013год. и на анекс№3-13.VІ.2014год.

С писмо изх.№1500/10.VІ.2014год. на директора на ДГС-С. едностранно е прекратен договор№24/25.Х.2010год. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „С.“ в района на дейност на ДГС-С.,тъй като не е спазен срока,посочен в чл.5.4 от договора за представяне на банкова гаранция-30дни преди датата на изтичане на банковата гаранция.Тъй като към 10.VІ.2014год. в деловодството на ДГС-С. не е получен оригинал на безусловна и неотменяема банкова гаранция или анекс към представената такава,издадена от „ПИБ“АДгр.София,на основание чл.14 договор№24/25.Х.2010год. е прекратен едностранно от ДГС-С..От удостоверение изх.№229-235/4.VІІ.2014год.,издадено от „ПИБ“АДгр.София клон С. се установява,че на 24.VІ.2014год. по писмено искане на “. Д. П.гр.С.,ТП ДГС-С. за плащане по издадена банкова гаранция******0014/8.Х.2013год.,по сметка на ТП ДГС-С. е преведена сумата 33 943.14лв.

От представеното извлечение от Търговския регистър безспорно се установява,че “. Д. П.гр.С.,ЕИК***** е правоприемник на ДГС-С., ЕИК*****,което сега е негово териториално поделение/ТП/.

Ответникът оспорва предявените искове и представя като доказателства за неизпълнение на задълженията по договор№24/25.Х.2010год. на “. и Х.ЕООДс.Б. следните доказателства:писмо изх.№2179/1.Х.2013год,с което ищеца е уведомен,че срока на банковата му гаранция изтича,което е получено от ищеца на 8.Х.2013год./видно от обратната разписка/,писмо вх.№2222/8.Х.2013год.,с която ищецът е представил в ДГС-С. банкова гаранция******0014/8.Х.2013год.,писмо изх.№1608/30.VІ.2014год. на директора на ДГС-С.,с което ищецът е уведомен за заповед№217/30.VІ.2014год. на директора на ДГС-С.,с която е назначена комисия за приемане и предаване на техническите съоръжения на територията на ДУ“Сливка“ в изпълнение на чл.8 от договор№24/25.Х.2010год.,заповед№217/30.VІ.2014год. на директора на ДГС-С.,които са получени от ищеца на 25.VІІ.2014год.,констативен протокол от 9.VІІ.2014год.,съставен от комисията за приемане и предаване на техническите съоръжения в ДУ“Сливка“,изпратено с писмо изх.№1783/15.VІІ.2014год. и получено от ищеца на 25.VІІ.2014год.,справка за предвидените мероприятия по предложена бизнес програма в ДУ“Сливка“ за 2010год.,за 2011год.,за 2012год.,за 2013год.,доклад на директора на ДГС-С. от 7.ХІІ.2011год. за изпълнение на договор№24,изпратено с писмо изх.№1632/15.ХІІ.2011год. до директора на “. Д. П.гр.С.,докладна записка изх.№31/3.І.2013год. за изпълнението на договор№24,доклад от 6.І.2014год. на директора на ДГС-С. за изпълнение на договор№24,изпратен с писмо изх.№164/17.І.2014год. до директора на “. Д. П.гр.С.,справка за изпълнение на бизнес програмата за стопанисването и ползването на дивеча в ДУ“Сливка“ при ТП ДГС-С. за 2013год.,справка за предвидени и изпълнени мероприятие в ДУ“Сливка“ за 2013год.,писмо изх.№2297/31.VІІІ.2012год. на РДГ гр.С.,писмо изх.№2721/5.ХІІ.2013год.,доклад рег.№2824/18.ХІ.20132год.писмо изх.№1371/28.V.2014год.,ПКО№420077/11.ІV.2013год.,мемориален ордер№4200/31.V.2014год.,писмо изх.№33/6.VІ.2014год. на „Кариери и Х.ЕООДс.Б.,с което е представен оригинала на анекс№3 към банкова гаранция******0014/8.Х.2013год.,което е получено в ДГС-С. на 12.VІ.2014год.,протокол от 28.VІІІ.2012год. за извършена проверка по изпълнение на договор№24,протокол от 21.І.2013год. за извършена проверка по изпълнение на договор№24,отчетна форма за отработените дни от персонала на ДГС-С. за юни 2014год.,извадка от входящия дневник на ДГС-С. от 5.VІ.2014год. до 12.VІ.2014год.Представя се като доказателство по делото и писмо изх.№2112/18.VІІІ.2014год. на директора на ДГС-С.,с което на “. и Х.ЕООДс.Б. е връчено едномесечно предизвестие по чл.7т.7.3б.“а“ от договор№24/25.Х.2010год. за едностранно прекратяване на договора,поради неизпълнение на задълженията на “. и Х.ЕООДс.Б.,като подробно са посочени нарушенията и неизпълнените задължения.Писмото е връчено на управителя на ищцовото дружество с обратна разписка на 1.ІХ.2014год.

По делото са разпитани свидетелите З. Г. Ч.,И. К.К.,Станко Т.Д.,Н.Д. Н.и Л.И. К. Свидетелите З. Ч. и И. К. са служители в “. и Х.ЕООДс.Б..Свидетелят К. твърди,че на 9.VІ.2014год. управителят на дружеството-В. Ф. му дал банкова гаранция,която да занесе в ДГС-С..Денят бил работен ден,понеделник,но сградата на ДГС-С. била заключена.Обадил се на управителя Ф.,който му казал да я предаде на свидетеля З. Ч.На другия ден-10.VІ.2014год. вторник,свидетелят За. Ч. отишъл в 13.30часа за внесе банковата гаранция,но сградата на ДГС-С. била заключена.На другия ден-11.VІ.2014год. сряда,свидетелят Ч.заедно с В. Ф. отишли в с.С.,но сградата на ДГС-С. пак била заключена.Свидетелят твърди,че В. Ф. се обадил по телефона на главния счетоводител на ДГС-С.,който му казал,че всички служители са на курс по маркиране или нещо такова,и няма никой в сградата.Свидетелят си спомня,че В. Ф. се обадил и на А. А.,тъй като бил много ядосан,че не може да предаде банковата гаранция.След това В. Ф. взел банковата гаранция,за да я предаде на другия ден.

Свидетелят С.Д. е директор на ДГС-С..Твърди,че на 9,10 и 11.VІ.2014год. ДГС е работило,като сградата е била отключена.За това по делото е представена присъствена форма и извадка от входящия дневник на ДГС-С..Твърди,че сградата на ДГС-С. никога не се заключва в работно време,а там винаги има служители-главния счетоводител,счетоводителката,личния състав и той самия.На терен ходят само лесовъдите и горските работници.Твърди,че помни датите 9 и 10.VІ.2014год.,тъй като тогава очаквали да дойде банковата гаранция от В. Ф..Само с “. и Х.ЕООДс.Б. имат сключен договор за стопанисване на ДУ,с други 30 фирми имат договори,но те са за други дейности.По тези договори има представени както банкови гаранции,така и парични гаранции,но с тях такъв проблем няма.Посочва,че за В. Ф. е имало и други начини да изпрати банковата гаранция-по пощата,чрез куриер и пр.Твърди,че на 10.VІ.2014год. занесъл в „ПИБ“ клон С. писмо и банковия служител Атанас Ирикиев му казал,че до тази дата няма подновяване на банковата гаранция.Запознат е с банковите гаранции и знае,че те се подновяват и в клоновете на банките.Ето защо на 10.VІ.2014год. едностранно прекратил договор№24 с В. Ф..На 18.VІІІ.2014год. е издал едномесечно предизвестие за прекратяване на договора,тъй като на 12.VІ.2014год. по пощата получил банковата гаранция.Затова на 18.VІІІ.2014год. изпратил ново предизвестие за прекратяване на договора,на други основания,поради неизпълнение на други задължения по договора.След като получил банковата гаранция на 12.VІ.2014год. не се е обаждал в банката,за да пита дали подновяването е действително.При първоначалното прекратяване на договора се е позовал на клаузата,че банковата гаранция следва да се поднови в 30дневен срок преди датата на изтичането и,като се предаде в ДГС-С.,и след като в този срок не е представена подновена банкова гаранция,то договора следва да се прекрати.

Свидетелят Н. Н. е старши лесничей в ДГС-С..Твърди,че на 9 и 10.VІ.2014год. е бил на работа в сградата на ДГС-С..Това е така,тъй като всеки понеделник провежда оперативка на работещите в участъка.На тези дати е издал позволителни за сеч,които са заведени в регистъра на ДГС-С..Твърди,че не ходи всеки ден на терен,тъй като има и административна работа,която извършва в сградата на ДГС-С..Има офис в сградата,на втория етаж.А деловодството на ДГС-С. се намира на третия етаж в сградата.

Свидетелката Л. К. работи като касиер в ГПК“Горски пожар“ с.С..Тя живее в с.К.,но всеки ден пътува до с.С. със служебния превоз на ДГС-С..След работа пак с този превоз се прибира в с.Кутела.Със служебния превоз пътуват тя,колежката и от кооперацията,лесничеят М.К.касиерката А.Ат. и горския стражар Б.В.,и тримата на работа в ДГС-С..Свидетелката работи в сградата на ГПК“Горски пожар“ с.С.,която е точно до сградата на ДГС-С..Твърди,че в сградата на ДГС-С. постоянно работят директора С. Д.,личния състав С. П.,главния счетоводител Р. Х.,счетоводителката Р. Ч.,касиерката А. А.,заместник директора М.И.,лесничеите Б. К. и М. К..На 9,10 и 11.VІ.2014год. се е работело в сградата на ДГС-С.,тъй като не са почивни дни и тя не е била в отпуск тогава.Твърди,че по принцип жените винаги са на работа в сградата на ДГС-С.,а мъжете ходят и на терен.

При така установената фактическа обстановка,която е безспорна,съдът направи следните правни изводи:

Предявени са два обективно съединени иска-иск с правно основание чл.124ал.1 ГПК-да се приеме за установено,че между страните „К. и Х.ЕООДс.Б. и “. Д. П.гр.С. е действащ договор№24/25.Х.2010год. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „С.“,в района на дейност на ДГС-С. и иск с правно основание чл.59 ЗЗД,с цена на иска 33 943.14лева.Ищецът твърди,че договор№24/25.Х.2010год. не е прекратен едностранно от ответника с писмо изх.№1500/10.VІ.2014год. на директора на ДГС-С.,тъй като анекс№3 към банкова гаранция******0014/8.Х.2013год. е удължил срока на валидност на гаранцията до 8.Х.2014год. и е бил представен в ДГС-С. с писмо на 12.VІ.2014год..Поради което не са налице предпоставките на чл.14 във връзка с чл.5.4 от договор№24/25.Х.2010год. за едностранното му прекратяване.Освен това ответникът неоснователно се е обогатил,като е получил сумата 33 943.14лв. от банковата гаранция.

Ищецът е предявил иск с правно основание чл.124ал.1 ГПК,за установяване на валидно договорно правоотношение между страните по договор№24/25.Х.2010год.,който е действащ,тъй като не е бил прекратен едностранно от ответника на 10.VІ.2014год.,поради невнасяне в договорения срок на валидна банкова гаранция.Съдът счита,че предявеният иск по чл.124ал.1 ГПК е основателен и доказан.Безспорно е установено по делото,че на 25.Х.2010год. между ДГС-С.,като възложител и “. и Х.ЕООДс.Б.,ЕИК***** е бил сключен договор№24 за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „С.“,в района на дейност на ДГС-С.,обособен със заповед№906/26.VІІ.2010год. на изпълнителния директор на ИАГ.Не се спори,че ищецът-изпълнител по договора е внасял дължимата годишна вноска за стопанисване на дивеча в размер на 11 320.38лв. без ДДС,като договорът бил гарантиран с банкова гаранция******0014/8.Х.2013год.,издадена съгласно договор,сключен на 8.Х.2013год. между „ПИБ“АД гр.София клон С. и клиента “. и Х.ЕООДс.Б. в полза на бенефициента ДГС-С..Съгласно чл.9 от договор№24 банковата гаранция е в размер на 33 943.14лв. без ДДС и е в размер на три годишни вноски за стопанисване на дивеча,определени със заповед№916/26.VІІ.2010год. на изпълнителния директор на ИАГ.Ищецът е бил длъжен,съгласно чл.5.4 от договора,преди изтичане срока на договора,ежегодно да подновява валидността на банковата гаранция в указания размер,определен в чл.9,до 30дни преди датата на изтичането и,като представи оригинал на безусловна и неотменяема банкова гаранция,издадена от българска банка в ДГС-С..В противен случай,на основание чл.14 от договора,при неспазване на чл.5.4 договорът може да бъде едностранно прекратен от ДГС-С.,като в този случай се задържи банковата гаранция.Безспорно се установи по делото,че банкова гаранция******0014/8.Х.2013год. е със срок на валидност до 8.Х.2013год. включително.С анекс№1 срокът на валидност на банковата гаранция е удължен до 8.ІV.2014год.,с анекс№2 срокът на валидност на банковата гаранция е удължен до 8.VІІ.2014год. включително и с анекс№3 срокът на валидност на банковата гаранция е удължен до 8.Х.2014год./установява се от представените банкова гаранция и анексите към нея,както и от удостоверение изх.№11-15134/19.ІХ.2014год.,издадено от „ПИБ“АДгр.С. .Анекс№3 към банкова гаранция******0014/8.Х.2013год.,е сключен на 6.VІ.2014год.,а информация за издаването му е изпратена на Централния регистър при БНБ на 13.VІ.2014год.Т.е. ищецът е изпълнил задължението си по чл.5.4 от договор№24/25.Х.2010год.,като е подновил в срок банковата гаранция,която обезпечава доброто изпълнение на договора.Съдът счита за неоснователно възражението на ответника,че анекс№3 към банкова гаранция******0014/8.Х.2013год. не е подаден в срока по чл.5.4 от договора в ДГС-С.-т.е. до 30дни преди датата на изтичането и.Съгласно анекс№2 към банкова гаранция******0014/8.Х.2013год.,срокът на валидност на банковата гаранция е удължен до 8.VІІ.2014год. включително.Следователно срокът,в който е следвало да се поднови банковата гаранция е до 8.VІ.2014год.,който ден е неделя,т.е. почивен ден,поради което срокът за представяне на подновената банкова гаранция,съгласно чл.5.4 от договора е до 9.VІ.2014год. Ищецът твърди,че оригиналът на анекс№3 към банковата гаранция,който е сключен на 6.VІ.2014год.,му е предаден на 9.VІ.2014год.С писмо изх.№33/6.VІ.2014год. е изпратена на ДГС-С.,където е получен на 12.VІ.2014год.Обстоятелството,че анекс№3 към банковата гаранция е предаден в ДГС-С. на 12.VІ.2014год.,не е съществено неизпълнение на задължението на “. и Х.ЕООДс.Б. по чл.5.4 от договора. Ето защо и съдът счита,че с писмо изх.№1500/10.VІ.2014год. ДГС-С. не е могло да прекрати едностранно договор№24/25.Х.2014год. на основание чл.14 от договора,тъй като ищецът е изпълнил задължението си по чл.5.4 от договора-в 30дневен срок преди изтичане на валидността на банкова гаранция******0014/8.Х.2013год.,е подновил валидността на гаранцията с още три месеца,като тя е валидна до 8.Х.2014год. включително и оригиналът на анекс№3 към банковата гаранция е представен в ДГС-С..

Правото да се развали/прекрати договорът е преобразуващо.То се упражнява чрез едностранно изявление,без да е необходимо съдействието на другата страна.Предпоставките за валидно упражняване на правото за разваляне на двустранния договор са кумулативно три на брой:1.Да е налице неизпълнение на договорно задължение на една от страните.2.Неизпълнението да е виновно и 3.Кредиторът,упражняващ правото на разваляне да е изправен.Правото на разваляне на двустранен договор може да бъде упражнено само от изправната страна срещу неизправната страна по договора.Нормата на чл.87ал.2 ЗЗД е диспозитивна,установена в интерес на страните,поради което няма пречка те валидно да уговорят разваляне на договора без предизвестие и в други случаи,извън посочените в цитирания текст на закона.В случая не са налице първата и втората от кумулативните предпоставки-неизпълнение на договорно задължение за подновяване валидността на банковата гаранция за изпълнение на договор№24/25.Х.2010год. и неизпълнението на длъжника да е виновно.Самият ответник извънсъдебно е признал,че с изпратеното предизвестие изх.№1500/10.VІ.2014год. не е прекратил едностранно договор№24/25.Х.2010год.,тъй като е изпратил ново предизвестие изх.№2112/18.VІІІ.2014год. на директора на ДГС-С. за едностранно прекратяване на договор№24/25.Х.2010год. на основание чл.7т.7.3б.“а“ от договора,поради неизпълнение на задълженията на “. и Х.ЕООДс.Б. по договора,подробно посочени в предизвестието/за които са представени писмени доказателства по настоящето дело/,което предизвестие е връчено на ищеца с обратна разписка на 1.ІХ.2014год.Ако договор№24/25.Х.2010год. е бил прекратен едностранно на основание чл.14,поради неизпълнение на задължението по чл.5.4 от договора,на 10.VІ.2014год.,не би следвало директорът на ДГС-С. да отправя на ищеца ново едномесечно предизвестие за прекратяване на договора на основание чл.7.3-поради неизпълнение на договорните задължения. Т.е. самият ответник признава с отправеното едномесечно предизвестие от 18.VІІІ.2014год.,че не е прекратил едностранно договор№24 на 10.VІ.2014год.,тъй като ищецът е подновил банковата гаранция,със срок до 8.Х.2014год. включително.В настоящето производство съдът не следва да обсъжда направените от ответника възражения за неизпълнение на задълженията на ищеца по договор№24/25.Х.2010год.,посочени в новото едномесечно предизвестие от 18.VІІІ.2014год.,тъй като те не са предмет на предявения установителен иск.Предмет на спора е само дали с предизвестие изх.№1500/10.VІ.2014год. на директора на ДГС-С. е прекратен едностранно договор№24/25.Х.2010год.,поради неподновяване на банковата гаранция в срока по чл.5.4 от договора от страна на ищеца.Представените от ответника доказателства за неизпълнение от страна на ищеца на други задължения по договора,не са били посочени в предизвестието от 10.VІ.2014год. за прекратяване на договора,поради което са ирелевантни за спора по предявения иск и ще следва да се разгледат в производство по повод прекратяване на договора с предизвестие от 18.VІІІ.2014год.

По гореизложените съображения съдът счита,че предявеният установителен иск по чл.124ал.1 ГПК. е основателен и доказан,ето защо ще следва да го уважи,като приеме за установено,че между страните «Кариери и хидроенергетика»ЕООДс.Б.,ЕИК***** и “. Д. предприятие»гр.С.,ЕИК*****,като правоприемник на ДГС-С.,ЕИК*****,е действащ договор№24/25.Х.2010год. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък «Сливка»,в района на дейност на ДГС-С.,тъй като не е прекратен едностранно с предизвестие от 10.VІ.2014год. на директора на ДГС-С.

Неоснователен и недоказан е вторият иск с правно основание чл.55ал.1пр.1 ЗЗД,с цена на иска 33 943.14лв.,с която сума ответникът неоснователно се е обогатил,изисквайки издадената в негова полза банкова гаранция,по следните съображения:

Съгласно чл.14 от договор№24/25.Х.2010год. неспазването на чл.5.4 от договора,е основание за прекратяването му едностранно от страна на ДГС-С.,като в този случай се задържа банковата гаранция.Безспорно се установи по делото/от представеното удостоверение№229-235/4.VІІ.2014год./,че по искане на “. Д. предприятие»гр.С.,ТП ДГС-С. за плащане на издадена банкова гаранция с референция******0014/8.Х.2013год. по сметка на ТП ДГС-С. на 24.VІ.2014год. е преведена сума в размер на 33 943.14лв.Ответникът е поискал да му се изплати банковата гаранция,тъй като едностранно е прекратил договор№24/25.Х.2010год.,поради неизпълнение на задълженията на “. и хидроенергетика»ЕООДс.Б..Ищецът твърди,че с получаването на сумата 33 943.14лв. ответникът неоснователно се е обогатил,като е изискал банковата гаранция,издадена в негова полза.Ищецът черпи правата си от института на неоснователното обогатяване,като се позовава на този по чл.59 ЗЗД..Независимо,че като правно основание ищецът е посочил чл.59 ЗЗД,то по отношение на обстоятелствата,изложени в исковата молба и предявения петитум,не намира приложение общата разпоредба на чл.59 ЗЗД.Хитопезата на чл.59 ЗЗД визира случай на увеличение имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице,при което неоснователно обогатилият се за сметка на другиго,дължи да му върне онова,с което се е обогатил,но само до размера на обедняването,а ако има разлика между тези две стойности,се дължи връщане на по-малката от тях,докато,както е посочено в исковата молба,в случая ищецът иска връщане изцяло на полученото без основание от ответника,по смисъла на чл.55ал.1пр.1 ЗЗД.Съгласно чл.55ал.1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.Съгласно ППВС№1/28.V.1979год. по гр.д.№1/1979год. в чл.55 ал.1 ЗЗД са уредени три фактически състава.Според първия фактически състав подлежи на връщане полученото при начална липса на основание.Според втория фактически състав подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание,което не е могло да бъде осъществено.Според третия фактически състав подлежи на връщане даденото с основание,което е отпаднало с обратна сила.Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци във волята,при разваляне на договорите поради неизпълнение,при настъпване на прекратително условие,когато сделката е сключена при такова условие,и в други подобни случаи.При третия фактически състав на чл.55ал.1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията,но след това то е отпаднало с обратна сила.Когато не са налице елементите на някои от тези три фактически състава и когато въобще липсва друга възможност за правна защита,а е увеличено без основание имущество на едно лице за сметка на имуществото на друго лице,обеднелият разполага с иск по чл.59ал.1 ЗЗД.Или независимо,че в исковата молба като правна квалификация е посочено чл.59 ЗЗД,от която правна квалификация съдът не е обвързан и трябва сам да я определи,претенцията на ищеца е за възстановяване на платеното без основание и намира правното си основание в разпоредбата на чл.55ал.1пр.1 ЗЗД-нещо,получено без основание,на която правна квалификация отговарят,както изложените фактически обстоятелства,така и предявения петитум.

Успешното провеждане на иска по чл.55ал.1 ЗЗД в трите му хипотези се обуславя преди всичко от установяване наличието на основния елемент от фактическия състав-а именно неоправданото разместване на имуществени блага.Неоправданото разместване на имуществени блага е обусловено от обогатяване на едната страна за сметка на другата и по при липсата на правно основание за това,както и от причинна връзка между обедняването и обогатяването.Неоснователното обогатяване е възникнало по силата на закона правоотношение между две лица,по силата на което едното лице,което е получило нещо без правно основание,е задължено да го върне на другото лице,за чиято сметка се е обогатило.Целта на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно фактическо съществуващо,но според представите на правния ред необосновано и затова несправедливо разместване на имуществени блага,довело до обогатяване на едно лице и обедняване на друго.При неоснователното обогатяване този,който е получил нещо без правно основание,няма право да го задържи и трябва да го върне на лицето,на което това нещо принадлежи.Целта на института на неоснователното обогатяване,не е да се поправи причинена вреда,а да се сложи край на неоснователното получаване или обогатяване.При неоснователното обогатяване е без значение по какъв начин се е стигнало по получаването на неследващата се имуществена облага,т.е. без значение е дали поведението на обогатилото се лице е укоримо,т.е. виновно. Ето защо при неоснователното обогатяване не се говори за противоправност и вина,а само за обогатяване и липса на правно основание.По исковете по чл.55ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането,а задължение на ответника е да установи,че е налице основание за получаването,респективно за задържане на полученото.От събраните по делото доказателства безспорно се установи,че за да обезпечи доброто изпълнение на договор№24/25.Х.2010год. ищецът “. и Х.ЕООДс.Б. е представил банкова гаранция******0014/8.Х.2013год.,издадена въз основа на сключен на 8.Х.2010год. от “. и Х.ЕООДс.Б.,като клиент и „ПИБ“АДгр.София клон С. договор за издаване на банкова гаранция.Няма спор и че по писмено искане на бенефициента “. Д. П.ТП ДГС-С. за плащане по издадена банкова гаранция******0014/8.Х.2013год.,,на 24.VІ.2014год. „ПИБ“АДгр.София е превела по банкова сметка на ТП ДГС-С. сумата 33 943.14лв.Спорно е дали ответникът се е обогатил неоснователно,изисквайки издадената в негова полза банкова гаранция.За установяване на корелативната връзка между обедняването на ищеца и усвояването от ответника на банковата гаранция,от значение е основанието за нейното усвояване-на правно основание или без правно основание.Релевантно в тази насока е характерът на банковата гаранция,като вид сделка.Банковата гаранция е едностранна формална сделка,включена в обхвата на абсолютните търговски сделки по чл.1ал.1т.7 ТЗ.Легална дефиниция на тази банкова сделка се съдържа в разпоредбата на чл.442 ТЗ,според която с банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията,предвидени в нея.Банковата гаранция е особен вид договор,по силата на който Банката-гарант се задължава спрямо получателя на гаранцията,наричан „бенефициент“,да заплати определена сума пари,ако трето лице,което е длъжник,не изпълни задълженията си към бенефициента или причини щети от неизпълнението или лошото изпълнение на задълженията,в рамките на условията,посочени в гаранцията.Характерно за банковия гаранционен договор е,че той винаги се отнася до плащането на определена сума при настъпване на съответно договорените условия.Банковата гаранция е неотменяема и представлява едно твърдо задължение на банката,издала гаранцията,да плати сумата по документа,при настъпването на условията,посочени в него.Страните по банковото правоотношение са наредител,гарант/банката/ и бенефициент,като по инициатива на наредителя банката издава банкова гаранция.Първото от така създадените отношения е това между наредителя и банката/гарант/ и има характеристиките на договор за поръчка.Банката се задължава да даде гаранция предвид условията на договора,а наредителят да заплати на банката обезпечение-паричен депозит и заплащане на комисионни по договора.Второто правоотношение възниква между банката и бенефициента. То има гаранционен характер.Третото правоотношение е между наредителя и бенефициента.То произтича от всякакъв вид възмезден договор/валутно отношение/.В случая възмездният договор е договор№24/25.Х.2010год. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „С.“,в района на дейност на ДГС-С.,а банковата гаранция е за добро изпълнение на този договор и се изплаща при едностранно прекратяване на договора от бенефициента,поради неизпълнение на задълженията на наредителя.По отношение на валутното отношение банковата гаранция има характер на акцесорна сделка.Банковата гаранция може да бъде условна и безусловна.При условната банкова гаранция страните са длъжник/наредител/,техния кредитор/получател/ и банката-гарант.Условните гаранции по принцип са каузални,т.е. тяхното валидно възникване се обуславя от условията на главното задължение.Възраженията по валутното отношение могат да ползват гаранта или наредителя-каквито възражения са направени в исковата молба по повод действието на договор№24/25.Х.2010год. между ищеца и ответника/бенефициер/.При безусловните гаранции,които са абстрактни едностранни сделки,възраженията могат да се основават на недействителност на самата гаранция,на отлагателни,прекратителни модалитети в гаранцията,но не и на възражения,свързани с главното задължение.В случая е издадената банкова гаранция******0014/8.Х.2013год. в полза на бенефициента ДГС-С.,с която „Първа инвестиционна банка“АД гр.София клон С. се задължава неотменяемо и безусловно да изплати на ДГС-С.,независимо от възраженията на клиента “. и Х.ЕООДс.Б. всяка сума,предявена от ДГС-С. максимум до 33 943.14лв.,след получаване от ДГС-С. на надлежно подписано и подпечатано искане за плащане,деклариращо,че “. и Х.ЕООДс.Б. не е изпълнило частично или изцяло задълженията си по договора.Или обективираното волеизявление на гаранта,във връзка с изпълнението на задълженията му по мандатното правоотношение за реализиране вземането на бенефициера,сочи по недвусмислен начин,че се касае за безусловна банкова гаранция.Така изрично обективираното волеизявление на Банката-гарант и контекстът на банковата гаранция обосновава извода,че изпълнението на задълженията по мандатното правоотношение не е обвързано с модалитети,произтичащи от валутното отношение,т.е. касае се за безусловна банкова гаранция.При наличието на безусловна банкова гаранция******0014/8.Х.2013год. и при писмено искане за плащане от ответника,съгласно условията,залегнали в банковата гаранция и в срока на нейната валидност-до 8.Х.2014год.,извършеното в полза на ответника плащане по банковата гаранция в размер на 33 943.14лв.,е на правно основание.Или получената от ответника сума не е без правно основание.При липсата на обусловеност на процесната банкова гаранция от валутното отношение и при валидност на банковата гаранция,за банката се поражда задължение,което не е условно,за плащане на сумата,независимо от съществуването-действителността на валутното отношение.Или в случая липсва причинна връзка между намаляването на имуществото на ищеца и получената от ответника сума по банковата гаранция.Същата е получена на правно основание,което изключва хипотезата на неоснователно разместване на блага по смисъла на чл.55ал.1т.1 ЗЗД,тъй като получаването на сумата 33 943.14лв. се основава на безусловна банкова гаранция,която като абстрактна сделка,стои извън отношенията по каузалното правоотношение.В този смисъл претенцията за сумата 33 943.14лв. не представлява“неоснователно обогатяване“,ето защо и искът по чл.55ал.1т.1 ЗЗД ще следва да се отхвърли.

Съгласно чл.7.3 договорът се прекратява с едностранно писмено предизвестие от страна на директора на ДГС-С. при виновно неизпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя.А съгласно чл.11 гаранцията за изпълнение не се възстановява при прекратяване на договора по чл.7.3.В случая с предизвестие изх.№2112/18.VІІІ.2014год. директорът на ДГС е прекратил едностранно договор№24/25.Х.2010год. на основание чл.7т.7.3б.“а“ от договора,поради неизпълнение на задълженията на “. и Х.ЕООДс.Б. по договора,подробно посочени в предизвестието.Ето защо и изплащането на банковата гаранция,в случая е на годно правно основание.

На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца съдебните разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция,съобразно уважения иск по чл.124ал.1 ГПК,в размер на 5 761лв./от които за внесената ДТ в размер на 4 986лв. и половината от платеното адвокатско възнаграждение в размер на 775лв./Възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно и като такова е оставено без уважение то съда.

На основание чл.78ал.8 ГПК във връзка с чл.78ал.3 ГПК ще следва да се осъди ищецът да заплати на ответника съдебните разноски за настоящата съдебна инстанция,съобразно отхвърления иск по чл.55ал.1 ЗЗД,за юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 548.29лв.,съгласно чл.7ал.2т.4 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. на минималните размери на адвокатските възнаграждения,изм. и доп. ДВбр.28/28.ІІІ2014год..

На основание гореизложеното и чл.124ал.1 ГПК и чл.55ал.1т.1 ЗЗД Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,че между страните “. И Х.ЕООДс.Б.,ЕИК*****,П. от управителя В. Руменов Ф.,от една страна и “. Д. П.гр.С.,ЕИК*****,П. от управителя А. М.А.-И.,като правоприемник на ДГС-С.,ЕИК*****,от друга страна,е действащ договор№24/25.Х.2010год. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Сливка“ в района на дейност на ДГС-С.,тъй като не е бил едностранно прекратен с предизвестие изх.№1500/10.VІ.2014год. на директора на ДГС-С..

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “. И Х.ЕООДс.Б.,ЕИК*****,П. от управителя В. Руменов Ф. срещу “. Д. П.гр.С.,ЕИК*****,П. от управителя А. М. А.-И.,като правоприемник на ДГС-С. иск с правно основание чл.55ал.1пр.1 ЗЗД за сумата 33 943.14лв.,с която сума ответникът неоснователно се е обогатил,изисквайки издадената в негова полза банкова гаранция,КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН!

ОСЪЖДА “. Д. П.гр.С.,ЕИК***** да заплати на “. И Х.ЕООДс.Б.,ЕИК***** 5 761лв./пет хиляди седемстотин шестдесет и един лева/ съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция,съобразно уважения иск по чл.124ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА “. И Х.ЕООДс.Б.,ЕИК***** да заплати на “. Д. П.гр.С.,ЕИК***** 1 548.26лв./хиляда петстотин четиридесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/ съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция,съобразно отхвърления иск по чл.55ал.1 ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото пред ПАС!

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: